Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 239 от 27.03.2024, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 966/2023
Вид
Решение № 239
Подписан
27.03.2024
В сила
05.06.2024
Състав
Живка Кирилова Желязкова - Спирова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Сливен, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20232230100966 по описа за 2023 година съдия гр.д.№ 966 по описа за 2023 г., за да се произнесе съобрази следното:

Предявени са в условията на обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК за установяване на вземане от страна на ищцовото дружество по отношение на ответното дружество с цена на иска 891,96 /осемстотин деветдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща стойност на неизплатени фактури по сключен договор за предоставяне на електронно съобщителни услуги.

В исковата молба се твърди, че на 01.04.2022 г. бил сключен договор между ищцовото и ответното дружество за използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент 506042020, партида 110147338, ID на договор М68644467, като за всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/ прекратяване, дължими неустойки или обезщетения.

Твърдят, също така, че от 31.03.2022 г. е била сключена за срок от две години активирана услуга фиксиран интернет през мобилна мрежа A1 Net 1

Box за номер ***, като приложението е било предоставено на абоната за временно ползване за срока на договора оборудване- Data Box устройство, като последният се е задължил да го върне на оператора в пълна комплектност и изправност при прекратяване на договора. Също така, на Приложение № 1 са били уговорени и неуточнени клаузи за нарушаване задълженията на абоната.

Сочат, следните фактури които са издадени и дължими на обща стойност 116.97 лв., а именно:

- Фактура 4447205531, Дата: 11.04.2022 г., Падеж: 01.05.2022 г., Период на фактуриране: 07.03.2022 г. – 06.04.2022 г., Стойност: 36,47 лв.

- Фактура 448704991, Дата: 09.05.2022 г., Падеж: 29.05.2022 г., Период на фактуриране: 07.04.2022 г. – 06.05.2022 г., Стойност: 18.00 лв.

- Фактура 450199771, Дата: 09.06.2022 г., Падеж: 29.06.2022 г., Период на фактуриране: 07.05.2022 г. – 06.06.2022 г., Стойност: 18,00 лв.

- Фактура 451712264, Дата: 11.07.2022 г., Падеж: 31.07.2022 г., Период на фактуриране: 07.06.2022 г. – 06.07.2022 г., Стойност: 24,23 лв.

- Фактура **********, Дата: 10.08.2022 г., Падеж: 30.08.2022 г., Период на фактуриране: 07.07.2022 г.- 06.08.2022 г., Стойност: 19,00 лв.

- Фактура 454860157, Дата: 09.09.2022 г., Падеж: 29.09.2022 г., Период на фактуриране: 07.08.2022 г. – 06.09.2022 г., Стойност: 1,27 лв.

Излагат, че Договорът е бил едностранно прекратен от мобилния оператор поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на използваните мобилни услуги, както е конкретно основано в Общите условия за взаимоотношенията между наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД, съгласно които договорът на абоната/ потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната на потребителя е продължило повече от 124 дена.

Сочат, че за горепосочените суми са били издадени за неустойка, следните сметки с обща стойност 739.94 лв., а именно: 1. Сметка 559381274, дата: 09.09.2022 г. – падеж: 09.09.2022 г., стойност: 599,94 лв. / 18 месечни вноски по 33.33 лв. за номер ***, 2. Сметка 559381275, дата:

09.09.2022 г., падеж: 24.10.2022 г., стойност: 140,00 лв. /неустойка за невърнато оборудване – Data Box устройство/, както му е била изчислена 2 лихва за забава в размер на 35.05 лв., от датата представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, от които: 7,20 лв. – мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 02.05.2022 г. – 01.02.2023 г. и 27.85 лв. – мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 10.09.2022 г. – 01.02.2023 г.

Предвид гореизложеното, молят съдът да постанови Решение, с което да признае за установено, че ответното дружество дължи на ищцовото, сумата от 891.96 лв., представляваща:

116.97 лв. /сто и шестнадесет лева и деветдесет и седем стотинки/месечни такси и потребление за използване на услуги по договор 506042020, партида 110147338, ID на договор М6864467 от 01.04.2022 г. за периода 07.03.2022 г. – 06.09.2022 г., ведно със законна лихва за забава от дата на подаване на заявлението до окончателното плащане

739.94 лв. / седемстотин тридесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/ - неустойка за неизпълнение на договор 506042020, партида 110147338, ID на договор М6864467 от 01.04.2022 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане 35.05 лв. /тридесет и пет лева и пет стотинки/ - мораторна лихва върху посочените вземнаия, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, от които 7.20 лв. – мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 02.05.202 г. -01.02.2023 г. и 27.85 лв. – мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода от 10.09.2022 г. – 01.02.2023 г.

Претендират за присъждане на направените по делото съдебни разноски.

В законоустановени едномесечен срок по чл.131 ГПК, е постъпил отговор от ответната страна.

Оспорват изцяло основателността на предявените срещу ответното дружество, установителни искове и молят да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, като посочват, че не е било редно да им се изчесляват суми и фактури за услуги които не са ползвали.

Излагат, че устройството е било поставено, но никога не е било 3 използвано. Също, твърдят че, издаването на фактури не е било доказателство за ползване на услугите.

Посочват, че ответното дружество никога не е било уведомено за прекратяването на договора, за да може същото да възрази или да поеме действия за неговото изпълнение, поради което счита, че липсата на надлежно прекратяване на договора – поради неспазване на писмена форма за прекратяването – препятсва пораждането на вземането за неустойка в полза на ишцовото дружество, поради прекратяване на процесния договор в общ размер на 739, 94 лв. и смятат, че следва да се остави без уважение, като неоснователен и недоказан и предявеният иск за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва. Претендират за направените по делото съдебни разноски.

В о.с.з ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява и не се представлява. С постъпили молби по делото същото не възразява за даване ход на делото, като поддържа исковата молба.

Ответното дружество редовно призовано, се представлява, от адв. К. от АК- Сливен, надлежно упълномощен от 02.05.2023 г. Поддържа твърденията посочени в отговора на исковата молба.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, че между ищцовото и ответното дружество са били сключени договори за използване на услуги, а именно: 1. Договор 506042020, партида 110147338, ID на договор М6864467, от 01.04.2022 г. за периода 07.03.2022 г. – 06.09.2022 г., 2. Договор 506042020, партида 110147338, ID на договор М6864467 от 01.04.2022 г. Доказано е и сключването на Договор за използване на електронни съобщителни услуги с ID на клиент 506042020, партида 110147338, ID на договор М6864467 от 01.04.2022 г.

С приложение № 1 от 31.03.2022 г. за срок от две години била активирана услуга фиксиран интернет през мобилна мрежа А1 Net Box за номер *** с тарифен план Net Box 1000 със стандартна месечна такса 39.99 лв. като била уговорена промоционална такса за първите шест месеца18.00 лв. и за следващите 18 месеца до края на срока- 35.99 лв. Съгласно т.

5.1. от Приложението на абоната било предоставено за временно ползване за срока на договора оборудване- Data Box устройство, като последният се 4 задължил да го върне на оператора в пълна комплектност и изправност при прекратяване на договора- т.5.4 от Приложението. Уговорени са били и несутоечни клаузи за нарушаване задълженията на абоната- т.7.1 и т.7.2 от Приложението.

Били издадени и дължими фактури на обща стойност 116.97 лв. за период на фактуриране от 07.03.2022 г. – 06.09.2022 г. със различни отразени стойности за всеки месец.

Издадена е била и Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК на 03.02.2023 г. по която длъжника се задължил да заплати следните суми: 116.97 лв. /сто и шестнадесет лева и деветдесет и седем стотинки/представляваща главница за незаплатени месечни такси и потребление за използване на услуги по договор от 01.04.2022 г. за периода от 07.03.2022 г. до 06.09.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението 02.02.2023 г. до окончателно изплащане на сумата;

- сумата от 739,94 лв. /седемстотин тридесет и девет лева и 94 стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на договор от 01.04.2022 г. ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението 02.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;

- сумата от 7,20 лв. /седем лева и 20 стотинки/, представляваща мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода от 02.05.2022 г. до 01.02.2023 г.,

- сумата от 27,85 лв. /двадесет и седем лева и 85 стотинки/, представляваща мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода от 02.05.2022 г. до 01.02.2023 г., както и направените разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 425 лв. / четиристотин двадесет и пет лева/.

Представена е и съдебно- техническа, както и съдебно- счетоводна експертиза, по която вещите лица, след запознаването им с материалите по делото, са отговорили на въпросите поставени в исковата молба.

От заключенията на експертизите, се установило следното: на първо място, и това което касае съдебно- техническата експертиза, се доказва следното: като цяло в А1 България ЕАД всичко е направено със софтуер и се следи от там от трети фирми и всички включвания и изключвания се 5 изпълняват автоматично от системата, не е с човешка намеса. По общите им условия за сключване на договора имат срок за 124 дена и ако не бъдат заплатени изискуемите плащания услугата се прекратява, като се изпращат есемеси на съответния клиент. Абонаментната такса за първите 6 месеца е 18 лв. и за останалите месеци е 35 лв. Прекратен бил договора, поради неплащане. В системите им автоматично се отразява дали са изпратили есемес. Налице са записи относно изпращането на СМС- и. Точната сума за вноска е била 33,33 лв. Освен това, от показанията на вещото лице. следва да се отбележе и това, че системата праща СМС- и автоматично и няма как да го пропуснат. Самият рутер няма дисплей, няма екран, поради което е невъзможно да се види такъв СМС поради липсата на екран.

От съдебно- счетоводната експертиза, става видно, че дневниците не са представени пред НАП и не са били отразени фактурите, което означава, че дружеството не е отразило в счетоводството си издадените процесни фактури.

При наличие на тяхното им отразяване, дружеството би било отразило това, в дневника за покупки, като разход за същото и тогава щеше да ползва данъчен кредит с право на приспадане на ДДС. При отразяването им, задълженията към А1 в НАП, дружеството реално следвало да получи ДДС за всяка една от фактурите, което им се връща от държавата и което им се отразявало в справката за декларация по ДДС. Такова отразяване, не съществувало, т.е. връщане на 3-4 лв. на ДДС за заплатените ежемесечни фактури, а такова няма.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.

От приетата и неоспорена по делото експертиза, съда прави своя извод за наличие на неравноправни клаузи на сключения между страните процесен договор.