Решение № 10206 от 18.11.2025, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 10206

Пловдив, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VI Състав, в съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЗДРАВКА ДИЕВА

При секретар ГЕРГАНА СПАСОВА като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА административно дело № 20257180700532 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

М. Л. С., [ЕГН], [населено място], ж.к. ***, представлявана адв. Св. Х. обжалва Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 3560-1/04.12.2024г., потвърден с Решение № 13/17.02.2025г. на Директора на Дирекция „МДТ“ при община Пловдив.

- Жалбоподателят счита АУЗД за неправилен и незаконосъобразен. Поискано е да бъде отменен поради следните съображения : Невярно е посоченото в оспорения АУЗД, че за обект – собственост на М. С., представляващ апартамент, самостоятелен обект с [идентификатор] в строяща се жилищна сграда с гаражи, магазини за хранителни стоки, кафе и магазин за промишлени стоки в [УПИ], кв.63А по плана на кв. ***, [населено място], ул. П. – е подадена декларация по чл.14 ЗМДТ. Поддържа се, че декларация не е подписвана и подавана от С., което лице и да момента е в невъзможност да ползва имота, тъй като същият представлява незаконен строеж и има издадена забрана за ползването му от РДНСК – Пловдив. На 17.11.2008г. е бил съставен акт образец 14, с който е констатирано завършване на сградата в степен 100% на груб строеж, но в резултат на извършени допълнителни СМР в периода след 2012г. /надстроявания и пристроявания/, са реализирани значителни конструктивни и архитектурни отклонения от одобрените проекти и издадени строителни книжа. Съществените отклонения били констатирани със заповед от 10.07.2013г. за спиране на строителството и е съставен акт обр. 10/10.07.2013г. по Наредба № 3/2003г. на МРРБ. До настоящ момент съществените отклонения не са отстранени и се явяват незаконно реализирани, тъй като за тях не са издадени необходимите строителни книжа и подлежат на премахване като незаконен строеж. В тази вр. със заповед от 28.05.2019г. на началника на РДНСК – ЮЦР /сега РДНСК – Пловдив/ е наредено на основание чл.225 ал.1 ЗУТ – премахване на СМР, изпълнени в отклонение от издадените строителни книжа, тъй като същите не са доброволно премахнати от лицата, които са ги осъществили – главен изпълнител Даникат М ЕООД и подизпълнителите М. Г. ЕООД и Елвеко електромонтажи ЕООД. Заповедта на началника на РДНСК – Пловдив е отменена с влязло в сила Решение № 1397/27.07.2020г. по адм.д.№ 1740/2019г. на АС – Пловдив в конкретна част, за СМР – собственост на С. Г. Т., като в останалата си част е влязла в сила – по отношение на обекти, които са собственост на : Лавис-Умурски ЕООД, С. С. Д., М. С. К., Б. Й. М.. Жилищната сграда все още не може да бъде въведена в експлоатация, стои запечатана и достъпът до нея е официално преустановен от 27.10.2014г. Счита се, че Заповед № ДК-09-Пд-02/27.10.2014г. на Началника на РДНСК – Пловдив на практика обезсилва акт обр.14 от 17.11.2008г., поради настъпването на нови факти след съставянето му.

Заявено е, че заедно с останалите собственици на имоти в сградата, жалбоподателят С., е сезирала Д. М. данъци и такси с молба за извършване на проверка и посещение на място във вр. с отразени в информационните масиви на общинската администрация неправилно изчислени задължения на ДНИ и ТБО. Вместо да извърши проверка, администрацията изготвила бланкетен отговор и съставила оспорения АУЗД, позовавайки се на декларация по чл.14 ЗМДТ от 01.12.2022г., каквато никога не е подавана от М. С.. В две писма от 13.07.2023г. и от 07.02.2024г. общинските служители се позовават на § 39 ПЗР ЗКПО, обн. В ДВ бр.98 от 27.11.2018г., в сила от 01.01.2019г., с който са направени изменения и допълнения на разпоредбите на чл.14 ал.1, ал.4 и ал.4, както и на чл.15 ал.5 и ал.7 ЗМДТ, които според общинските служители обуславят дължимост на ДНИ и ТБО от момента на завършването на сградата в груб строеж. В тази вр. е посочено, че за измененията в ЗМДТ е налице трайна съдебна практика на ВАС в насока – цитираните норми нямат обратно действие и не могат да бъдат прилагани за т.нар. „заварени случаи“, като прилагането им „занапред“ не може да бъде самоцелно и следва да съобразява спецификите на всеки конкретен случай /Решения №№ 4076/2021г. по д. № 5380/2021г.; 1365/2023г. по д. № 3483/2022г.; 1749/2024г. по д. № 6976/2023г.; 10602/2023г. по д. № 3238/2023г.; 11881/2021г. по д. № 4076/2021г.; 13130/2021г. и др./. С арг. от текста на чл.15 ал.5 ЗМДТ /в сила от 1.01.2019г./ е посочено, че според съдебната практика хипотезата на чл.15 ал.5 ЗМДТ е неразривно свързана с ал.7, като в случая констативен акт по чл.176 ал.1 ЗУТ не е и не може да бъде издаден, тъй като е налице заповед за премахване на извършеното в нарушение на одобрените проекти строителство, а обектът не е завършен и не се ползва. Затова начисляването на задължения за ДНИ върху него е незаконосъобразно.

По отношение ТБО е посочена за приложима нормата на чл.64 ал.1 ЗМДТ, като съгласно Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Община Пловдив, е предвидено, че за новопостроени сгради или части от сгради се дължи такса от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало ползването им. Разпоредбите на наредбата възпроизвеждат текста на чл.15 ал.1 ЗМДТ, поради което е налице недължимост на ТБО за обект в процес на изграждане, който не е годен за ползване. Дължимостта на ТБО е свързана с годността на имота да бъде ползван по предназначението си.

Изтъкнато е, че в случая сградата дори не е изградена на етап груб строеж, тъй като след издаване на акт обр.14 от 17.11.2008г. са извършени СМР в нарушение на одобрените инвестиционни проекти и е постановено премахване на незаконното строителство, което обезсилва акт обр.14. Към момента, предвид състоянието на сградата – не може да бъде издадено нито удостоверение за степен на завършеност на сградата, нито данъчна оценка, в която насока са налице последователни откази от кметовете на районите *** и Централен /приложени към жалбата/. Заявено е, че за определяне размера на данъка на самостоятелен обект в незавършена сграда е необходимо да се приложи нормата на новоприетите ал.5 и ал.7 на чл.15 ЗМДТ, като задължителна предпоставка е наличието на констативен акт, съставен на основание чл.181 ал.2 ЗУТ от служители на общинската администрация. Посоченото обстоятелство е потвърдено и в писмо на община Пловдив изх.№ 23П-8578/30.10.2023г. /приложено към жалбата/. Тоест, липсата на основание за издаване на удостоверение за степен на завършеност е законова пречка да се изготви данъчна оценка на незавършеното строителство както на сградата, така и на всеки отделен самостоятелен обект. Налице е обективна невъзможност за прилагане на нормите в приложение № 2 към ЗМДТ, тъй като в чл.12 т.2 от т.III е посочено, че данъчната оценка на самостоятелен обект в незавършена сграда е част от данъчната оценка на незавършената сграда, съответстваща на отношението между бруто площта на обекта /вкл. идеални части от общите части на сградата/ към бруто площта на сградата по проект. Тоест, в настоящия случай не може да се определи и начисли ДНИ и ТБО – както на незавършената сграда, така и на самостоятелните обекти в същата. Освен това през 2013г. и 2014г. за издадени заповеди на контролните органи на ДНСК за спиране на строителството и забрана за достъп до сградата, при което ТБО е недължима и поради този факт.

В ход по същество адв. Х. поддържа доводите в жалбата, като счита, че те се потвърждават от приетата по делото СТЕ. Заявено бе, че спорът изисква отговор на въпроса – дали може незаконен строеж, който подлежи на премахване, да се облага с данъци и такси. Поискано е жалбата да бъде уважена с присъждане на направените съдебни разноски, вписани в списък на разноските /л.315/.

- Ответникът Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ /МДТ/ при Община Пловдив с пълномощник гл. юрисконсулт А. Б.оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.

В ход по същество бе заявено относно завършването на сградата в груб строеж, че съгласно чл.15 ал.5 ЗМДТ – когато са изтекли 2 години от констатиране на това обстоятелство и същите са изтекли в случая, данък върху недвижимите имоти се дължи от началото на 2019г. По отношение декларацията по чл.14 ЗМДТ бе посочено, че същата е „сформирана“ служебно, поради неизпълнение на задължението от възложителя на строежа. За ТБО се поддържа, че лицето не е подало декларация за освобождаване от компонентите сметосъбиране и сметоизвозване поради неизползване на имота. Не са налице основания за отмяна на акта в частта за ТБО, тъй като таксата се заплаща независимо дали се ползва имотът или не, като е налице годен за облагане обект. Заявено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура-Пловдив не участва в делото.

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от адресат на Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ в предвидения срок и с правен интерес. Решение № 13/17.02.2025г. на Директора на дирекция МДТ при община Пловдив е връчено на пълномощник на М. С. на 20.02.2025г. /л.130/, жалбата е с вх. номер от 28.02.2025г., при осъществено задължително оспорване по административен ред /л.88 и сл./.

1. Акт по чл.107 ал.3 ДОПК следва да бъде издаден от орган на общинската администрация от съответното звено за местни приходи в общината, изпълняващ функции на орган по приходите по смисъла на чл. 4 ал. 3 от ЗМДТ /дирекция "Местни данъци и такси" или аналогична структура със съответните функции/, овластен със заповед на кмета на общината да изпълнява функциите на орган по приходите по смисъла на чл. 4 ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 9б ЗМДТ и по реда на чл.107 ал. 3 ДОПК. Издаденият по този ред акт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община, който съгласно чл. 4 ал. 5 от ЗМДТ упражнява правомощията на териториален директор на НАП, а при потвърждаване на акта – същият може да бъде обжалван пред съответния административен съд в 14-дневен срок от получаване на решението за потвърждаването му или в срока по чл. 156 ал. 5 ДОПК при мълчаливо потвърждаване по смисъла на чл. 156 ал. 4 ДОПК.

Актът подлежи на задължителен административен контрол, като за случаите, при които задължението е установено по чл. 107 ал. 3 ДОПК компетентният горестоящ орган /в ДОПК наименуван „решаващ орган”/ е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община. На обжалване пред съда подлежи първоначалният административен акт само в частта, която е обжалвана по административен ред и е потвърдена при това обжалване /чл. 156 ал. 1, 2 и 3 ДОПК; ответник в производството пред съда е решаващият орган – чл.159 ал.2 ДОПК/.

1.1. Оспореният АУЗД № 3560-1/04.12.2024г., потвърден с Решение № 13/17.02.2025г., е издаден от Д. В. А. – гл. инспектор в О. С. и контрол на Дирекция МДТ при община Пловдив, в качеството на орган по приходите по реда на ДОПК, съгласно Заповед № 23ОА-2865/02.11.2023г. на Кмета на община Пловдив /л.137/. Посочената заповед е част от преписката и е издадена на основание чл.4 ал.4 вр. с ал.1 ЗМДТ. Съобрази се, че ЗМДТ не изисква поименно определяне на служителите, което съответства на компетентността на административния орган, произтичаща от заеманата длъжност, а не от конкретната личност. Главен инспектор в О. С. и контрол на Дирекция МДТ при община Пловдив - Д. В. А., заема посочената длъжност към дата на издаване на АУЗД, видно от Заповед № 12/25.01.2024г. на Кмета на община Пловдив /л.194/.

Компетентността на органа – издател е установена и авторство не е оспорено.

1.2. В АУЗД е посочено, че М. С. е декларирала и община Пловдив установила имот, за който на база посочени данни в декларации, собствени данни, данни получени от трети лица и организации, са установени данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса за битови отпадъци /ТБО/. Отразено е, че декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. № 66090030182/01.12.2022г. се отнася за имот с партиден № 6609Н491464 с адрес – [населено място], район ***, [улица].*** ет., представляващ сграда, жилище ап. А1+ изба И2 с [идентификатор] с година на построяване 2008г., с конструкция МЗ-масивни монолитни г. и с РЗП общо 90.41 кв.м., в това число : РЗП на обекта 86,76 кв.м., РЗП на мазе 3,65 кв.м., РЗП на таван 0 кв.м., с данъчна оценка на обекта към 2024г. – 69 950,70лв., декларирана от лицето в качеството на собственик.

Разпечатката съдържа 23 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/78b29504-307b-4656-9726-678314aa13d4