Решение № 4771 от 06.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4771 гр. Пловдив, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330120694 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. И. А., чрез пълномощник – адв. С. А., против „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, с която са предявени отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника поради погасяването им по давност следните суми: 82,08 лева – главница, представляваща стойността на предоставени от ответника услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 01.07.2009 г. до 01.12.2009 г. за обект, находящ се в с. Т., о. М., обл. П., ул. "Г." №..., както и сумата от 93,16 лева – мораторна лихва, за които суми е издадена фактура № ***** г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е потребител на ВиК услуги, с абонатен № **********, в качеството си на собственик на имот, находящ се в с. Т., о. М., обл. П., ул. "Г." №.... По партидата на ищеца фигурирала неизплатена фактура № ***** г. за отчетен период 01.07.2009 г. – 01.12.2009 г.

Сочи се, че на 17.12.2009 г. ищецът посетил ответното дружество и поискал да заплати натрупаните задължения, при което му била поискана сумата в размер на 100 лева, посочена като необходима за погасяване на наличните задължения. Твърди се, че през годините ищецът редовно заплащал стойността на предоставените ВиК услуги, като при направена справка установил, че по неизвестни причини не е било отразено посоченото плащане от 2009 г. Претендира се, че процесните задължения за главница и лихви са погасени по давност, с изтичането на 3-годишния давностен срок на 1

02.01.2013 г., считано от изтичане на 30-дневния срок за заплащане на сумите по фактура № ***** г. Изложени са подробни съображения относно приложението на кратката - тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД с оглед естеството на задълженията като периодични плащания. Посочено е, че съобразно Общите условия на ответното дружество потребители са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК сулуги в 30дневен срок от фактурирането, като фактурите се издават ежемесечно. По отношение на задължението за мораторна лихва се поддържа, че следва да намери приложение чл. 119 ЗЗД. Изтъква се, че макар и погасени по давност, процесните суми фигурирали в системата на ответното дружество и се претендирали от него като дължими и неплатени от ищеца, за което последният получавал покани за доброволно изпълнение с предупреждение за преустановяване на водоподаването имота. По изложените съображения се обосновава правен интерес от предявяване на исковите претенции и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, в който е изразено становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Посочва се, че към исковата молба не е представена процесната фактура, с оглед на което не може да се прецени от кога е започнал да тече давностния срок. Изложени са съображения, че давността не се прилага служебно, като погасяването по давност на едно задължение не означавало, че същото не е дължимо, а единствено се преклудирала възможността за удовлетворяването му по принудителен ред. Оспорва се да е извършвано плащане на процесните суми. По наведените доводи се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Направено е възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

С нарочна молба, представена от пълномощника на ищеца в съдебно заседание, проведено на 30.06.2025 г., е уточнено, че мораторната лихва в размер на 93,16 лева е за периода от 01.01.2010 г. до 30.06.2024 г.

С протоколно определение от 06.10.2025 г. е допуснато изменение на предявения иск чрез увеличаване на неговия размер в частта относно мораторната лихва от сумата в размер на 93,16 лева на сумата в размер на 137,86 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представена фактура № ***** г., издадена от ответното дружество, от която се установява, че за обект в с. Т., ул. "Г." №..., с абонатен № ********** е начислено потребление на ВиК услуги от 72 куб. м. за периода 01.07.2009 г. – 01.12.2009 г. на обща стойност от 82,08 лева с ДДС.

Видно от направеното във фактурата отбелязване срокът за плащане е до 30 дни от датата на издаването й. Приложен е опис на лихвите за забава към 2 фактура № ***** г., видно от който за периода 31.08.2016 г. – 31.10.2024 г. лихвата е в размер на 100,56 лева.

От представена покана за доброволно плащане, връчена на ищеца на 29.09.2024 г., се установява, че ответното дружество го е уведомило за наличието на неплатени задължения с предупреждение за последствията при неплащане в срок. С възражение до Директора на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Пловдив от 07.10.2024 г. ищецът е направил изрично възражение, че претендираните суми за потребени ВиК услуги са погасени по давносто още през 2012 г. С Уведомително писмо от 15.10.2024 г. ответното дружество е уведомило ищеца, че давността не се прилага служебно, като може да отнесе претенцията си към компетентния съд.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Основателността на предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е обусловена от установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на наличието на правен интерес от предявяване на исковата претенция, а именно, че към датата на подаване на исковата молба в съда ответникът е претендирал ищецът да му заплати сумата в размер на 82,08 лева, представляваща стойността на предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 01.07.2009 г. до 01.12.2009 г. за обект, находящ се в с. Т., о. М., обл. П., ул. "Г." №..., и обезщетение за забава за в размер на 137,86 лева за периода 01.01.2010 г. - 30.06.2024 г. Посоченото обстоятелство се доказва от събраните по делото доказателства, в частност отправената до ищеца покана за доброволно плащане.

С оглед вида на предявената искова претенция, а именно отрицателен установителен иск, то в тежест на ответника е да установи основанието за начислението на процесните суми. Така между страните липсва спор, че за посочения период за обекта са предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, които не са заплатени, поради което са начислени посочените стойности.

Основният спорен въпрос в настоящото производство е дали процесните суми за потребени ВиК услуги са погасени по давност. В тази насока следва да се подчертае, че се касае за възникнали повтарящи се задължения за доставяне на вода, с единен правопорждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определяеми, поради което несъмнено се обхващат от понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД /в този смисъл Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г.

ОСГТК на ВКС/, респ. се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок.

Съобразно чл. 33, ал. 2 от ОУ на ответното дружество, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30дневен срок след датата на фактуриране. От представената от ответното дружество фактура № ***** г., издадена за процесния период 01.07.2009 г. – 3

01.12.2009 г., следва, че падежът за изпълнение на задължението по същата е настъпил на 01.01.2010 г. От 02.01.2010 г. е започнал да тече тригодишният давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, който към датата на подаване на исковата молба в съда - 28.11.2024 г., е изтекъл.

Съобразно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Предвид гореизложеното и доколкото се установява, че кредиторовото вземане за главницата е погасено по давност, то същото се отнася и за акцесорното вземане за обезщетение за забава.

Предвид изложеното съдът намира, че предявените отрицателни установителни искове иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК са основателни и следва да бъдат уважени.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК ищецът претендира разноски в общ размер на 460 лева, от които 100 лева за държавна такса и 360 лева за адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на ответното дружество.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.

И. А., ЕГН: **********, не дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК: 115010670, сумата в размер на 82,08 лева, представляваща стойността на предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 01.07.2009 г. до 01.12.2009 г. за обект, находящ се в с. Т., о. М., обл. П., ул. "Г." №..., както и сумата от 137,86 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2010 г. 30.06.2024 г., поради погасяване на вземанията по давност.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК:

115010670, да заплати на С. И. А., ЕГН: **********, сумата в размер на 360 лева /триста и шестдесет лева/, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок, считано от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________ 4