Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 845 от 25.03.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1495/2024
Вид
Определение № 845
Подписан
25.03.2024
В сила
25.03.2024
Състав
Александра Йорданова, Анна Кофинова, Стоян Михов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 845 гр. София, 20.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно частно наказателно дело № 20241100601495 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXII от НПК, вр. чл. 250, ал. 4, изр. второ от НПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от частния тъжител М. Л. С., срещу разпореждане № 12156 от 05.10.2023 г., постановено по НЧХД № 7807/2022 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), НО, 114 състав, с което на основание чл. 247б, ал. 2, т. 1, вр. чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК наказателното производство по делото е било прекратено.

Към жалбата е депозирано допълнение, в което се излагат оплаквания за неправилност на атакуваното разпореждане. Жалбоподателката счита, че не е налице прекратителното основание, на което се е позовал съдът, тъй като по ДП № 777/2022 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 48790/2021 г. по описа на СРП няма лице, привлечено в качеството на обвиняем, което според нея препятства възможността да се направи извод за идентичност на лицата, спрямо които се водят наказателните производства. Посочва, че по цитираното дело на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК производството е спряно с постановление на наблюдаващия прокурор от 18.12.2023 г. Намира, че посочените от районния съд факти в обжалваното разпореждане не могат да обосноват извод за идентичност и да преклудират друго наказателно преследване за същите факти. Към жалбата са приложени заверени копия от съобщение за прекратяване на наказателното производство, обжалваното разпореждане на СРС, съобщение с указания от СРС, както и постановление от 18.12.2023 г. на прокурор при СРП за спиране на наказателно производство.

По тези съображения е отправено искане до въззивния съд за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

С постановление от 12.05.2022 г. на прокурор при СРП е образувано досъдебно производство № 777/2022 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр.

48790/2021 г. по описа на СРП за това, че на 16.12.2021 г. в сградата на САдС, намираща се в гр. София, бул. „****, на М. Л. С. била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в травматични увреждания, довели до болка, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал.

1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

По досъдебното производство няма привлечено в качеството на обвиняем лице.

С тъжба, подадена на 21.06.2022 г. в Софийския районен съд, частната тъжителка М. Л. С. е повдигнала обвинение срещу А.Н.Я. за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК за това, че на 16.12.2021 г. в сградата на Софийски адвокатски съвет, намираща се на бул. „****, ет. 3, й е причинила лека телесна повреда.

Въз основа на депозираната тъжба е образувано НЧХД № 7807/2022 г. по описа на СРС, НО, 114 състав.

Ход на тъжбата е бил даден от първоначално определения съдиядокладчик.

На 07.08.2023 г. делото е било преразпределено на друг съдиядокладчик. Същият е извършил преценка по реда на чл. 247б от НПК, като е намерил, че е налице основание за прекратяване на наказателното производство, във връзка с което е издал обжалваното разпореждане от 05.10.2023 г. Районният съд е приел, че има друго висящо наказателно производство със същия предмет, което е било образувано по-рано, и поради това е налице прекратително основание по чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че искането, с което е сезиран, е подадено от процесуално легитимирана страна и в надлежна форма. Срокът за подаване на частна жалба е 7-дневен съгласно чл. 342, ал. 1 от НПК, тъй като производството е по реда на глава двадесет и втора от НПК, както предвижда актуалната редакция на чл. 250, ал. 4, изр. второ от НПК.

Разглежданата жалба не е подадена в законоустановения срок.

Първоинстанционният съд е указал по-дълъг от предвидения в закона срок за обжалване, а именно - от петнадесет дни, което обаче не следва да се тълкува във вреда на жалбоподателя. Жалбата е постъпила в указания от първия съд срок, поради което въззивният съд я намира за процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна. Съображенията за това са следните:

2

Разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК предвижда, че не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. С посочената разпоредба се въвежда забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние - ne bis in idem, който е класически принцип на наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да не се допусне повторението на наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила акт.

При преценката на предпоставките по чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, за да се приеме, че е налице предходно наказателно производство за същото престъпление, трайно установено положение в съдебната практика е, че не е водеща посочената от съответния ръководно-решаващ орган правна квалификация на деянието, а следва да се изхожда от фактите, от които произтича същото. На следващо място, необходимо е фактите, описващи деянията по двете производства, да са по съществото си сходни, без да се изисква пълен идентитет между тях.

Правилно първата инстанция е приела, че наказателното производство по ДП № 777/2022 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. 48790/2021 г. по описа на СРП е образувано преди депозиране на тъжбата в съда, като същото има идентичен предмет с производството, образувано по тъжбата. Действително се установява, че двете наказателни производства се водят за причинена на 16.12.2021 г. в сградата на Софийски адвокатски съвет, намираща се на бул.

„****, ет. 3, лека телесна повреда спрямо М. Л. С..

Констатираната идентичност в предмета на наказателните производства обаче не е достатъчна, за да обоснове приложението на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. Следва да е налице и идентичност на лицата, срещу които се водят производствата, каквато в случая не се установява. Принципът „ne bis in idem“ предоставя закрила на лицата срещу угрозата да бъдат наказателно преследвани за едно и също престъпление повторно. Следователно от съществено значение за преценка на предпоставките на изследваното прекратително основание е дали за същото деяние същото лице вече е било привлечено към наказателна отговорност. По въпроса дали лицето следва да се счита за наказателно преследвано отношение има понятието „наказателно обвинение“, с което борави чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ. Съдържанието на понятието е изяснено в практиката на ЕСПЧ, съгласно която същото следва да се разбира като официално уведомление до определено лице от страна на компетентен орган, съдържащо твърдение, че лицето е извършило престъпление. При липса на формален акт, с който се повдига обвинение на лицето, следва да се преценява дали не е налице т. нар. „фактическо обвинение“. За такова могат да се считат действия на компетентния орган, от които се подразбира твърдение, че лицето е извършило престъпление, и които по същия начин съществено засягат неговото положение.

3

Видно от приобщените заверени преписи от материалите по ДП № 777/2022 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. 48790/2021 г. по описа на СРП, в хода на досъдебното производство няма привлечено в качеството на обвиняем лице. В светлината на описаните правни положения при тълкуването на чл. 6 от ЕКПЧ въззивният съд намира, че освен установената липса на формален акт за повдигане на обвинение спрямо лицето А.Н.Я., няма основание да се счита, че по отношение на същата е налице и „фактическо обвинение“. По посоченото досъдебно производство Янчина е била разпитана единствено в качеството на свидетел, като не е била задържана и срещу нея не са били извършени никакви действия по разследването.

В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира от правна страна, че първият съд неправилно е приложил процесуалния закон, тъй като не е било налице основание за прекратяване на наказателното производство по чл.

24, ал. 1, т. 6 от НПК. Поради това контролираният съдебен акт се явява неправилен и като такъв следва да бъде отменен, а жалбата на частната тъжителка – уважена.

По изложените мотиви и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл.

250, ал. 4, изр. второ от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 12156 от 05.10.2023 г., постановено по НЧХД № 7807/2022 г. по описа на СРС, НО, 114 състав, с което на основание чл. 247б, ал. 2, т. 1, вр. чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК наказателното производство по делото е било прекратено.

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4