Решение № 1187 от 28.11.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1187 гр. Бургас, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско дело № 20222100501679 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР гр.София, против Решение № 71 от 25.08.2022 г. по гр.д.198/2022 г. по описа на Районен съд Средец, с което въззивната дирекция е осъдена да заплати на М. К. Х., ЕГН **********, с адрес гр.*** ул.*** № ***, сумата от 723,81лв./седемстотин двадесет и три лева и осемдесет и една ст./- главница, представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 83,51 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода -19.05.2019г.-09.07.2020г. 584 часа нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 164,07лв./сто шестдесет и четири лева и седем ст./ представляваща лихва за забава върху главницата за периода до 18.05.2022г., както и направените по делото разноски в размер на 300,00 лева /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, и с което решение въззивната дирекция е осъдена да заплати по сметка на РС Средец сумите от 200.00 лв. за изготвената експертиза и 100 лв. държавна такса .

Твърди се, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и – необосновано. Твърди се, че неправилно е уважена ищцовата претенция, положеният от ищеца нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по 1 организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143.

Основното възражение във въззивната жалба е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.187, ал.9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота на нормативен акт, която да бъде преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ. Другото възражение е, че не са налице предпоставките по чл.9, ал.2 НСОРЗ за прилагане на коефициента 1,143 за преизчисляване на положения нощен труд в дневен, а след направеното преизчисление не се кумулира извънреден труд, тъй като такъв би бил налице само, ако служителят работи извън установеното работно време.

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови ново по същество па спора, с което да се отхвърлят исковите претенции като неоснователни и недоказани.

Претендират се съдебни разноски, вкл.на основание чл.78, ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемият е подал писмен отговор против въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна.

Твърди се, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и постановено без да са налице съществени процесуални и материалноправни нарушения и противоречие със събраните по делото доказателства и съдебната практика, поради което се претеднира същото да бъде потвърдено.

Сочи се, че са правилни изводите на първоинстанционния съд, че поради непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС №4 на МС от 17.01.2007 г., както и, че при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаря на изискванията на чл. 260-261 ГПК.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод искова молба от М. К. Х., против Главна Дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи, представлявана от главен комисар Деян Моллов –директор. Твърди се, че ищецът като мл.инспектор/ст.полицай в 2 група „Охрана на държавната граница“ в Гранично полицейско управление – гр.Средец при Регионална Дирекция „Гранична полиция“ –Елхово е полагал труд през процесния период. Положил е 620 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 708 часа дневен труд.

Преизчислението се допуска по действащите за периода подзаконови нормативни актове. Преизчислението на нощен към дневен труд води до извънреден труд от 88 часа, който е трябвало да се заплати от ответника, като възнаграждението за целия период възлиза на 846,56лева.

В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, като намира иска за неоснователен. Счита се, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен в съответните протоколи. Трудът е заплатен по действащите тогава правила. НСОРЗ, на която се позовава ищецът, се прилага само за работниците по трудово правоотношение, докато ищецът е държавен служител и неговото положение е уредено в ЗМВР. Да се прилага НСОРЗ значи с подзаконов акт да бъде дерогирано действието на разпоредби на ЗМВР, регламентиращи условията за полагане на нощен труд . За преизчисляването на нощния труд към дневен труд важат Наредба № 8121з776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з908/02.08.2018г. Тези нормативни актове уреждат по специфичен начин заплащането на нощния труд, поради което не е налице празнота в закона. Нормалната продължителност на дневното работно време за служителите в МВР е 8 часа, а положеният труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време по чл.187, ал.1 ЗМВР към нормалната продължителност на нощния труд по чл.187, ал.3 ЗМВР е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1. Нощният труд не се трансформира в дневен, а се заплаща по 0.25 лева на час.

За да се произнесе по основателността на въззивната жалба, настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е концентриран върху правните изводи на съда, като по същество страните не оспорват представените доказателства и приетата за установена фактическа обстановка.

По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

3

Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР , които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивника, че БРС неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата , в т. ч. и нормата на чл. 9, ал. 2 НОСРЗ.

Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР , към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Какво се разбира под извънреден труд се казва в нормата на чл. 143, ал. 1 КТ – „извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време“. В случая, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР ). А разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /в нейната предходна редакция, приложима към настоящата хипотеза/ постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Действително, по отношение реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, са създадени специални правила, определени с наредба на министъра на МВР на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 10 ЗМВР /преди ал.9/. Така, за процесния период 19.05.2019г.-09.07.2020г., са действали правилата на последователно приети наредби на министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Тези наредби съдържат аналогични текстове относно възможността на държавните служители в МВР 4 да полагат труд и през нощта между 22. 00 и 06. 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 3, ал. 3 от двете наредби). И в двете наредби – в чл. 31 от тях е предвидено, че отработеното време между 22. 00 и 06. 00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд между 22. 00 и 06. 00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.

Видно е обаче и е безспорен факт, че в издаваните от министъра наредби липсва изрично регламентирано правило за начина и методологията, по която следва да се отчитат отработените часове за положения труд пред нощта, както е било уредбата в предходната Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.); – чл. 31, ал. 2 от същата, който гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00 и 06. 00 часа за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. При това положение, въззивният съд намира, че в действащите в процесния период подзаконови нормативни актове е налице празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, както правилно е приел и районния съд, като възраженията на въззивника в този смисъл са неоснователни.