Решение № 2935 от 26.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2935 гр. Пловдив, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20225330117290 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата Н. Г. Л. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата за заплащане на неустойка в размер на 1 779, 17 лева по чл.8 от сключения между страните в гр. П. Договор за потребителски кредит № *******/******** г. към Искане № ******, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както и да осъди ответника да й заплати сумата 322, 60 лева, представляваща платената от ищцата на ответника без основание неустойка по Договора за потребителски кредит за периода ********* г. – ********* г., заедно със законната лихва, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Ответникът “Сити Кеш” ООД – гр. София признава обективно съединените искове и моли съдът да ги уважи, по изложените в отговора на исковата молба съображения.

Претендира разноски при условията на чл.78, ал.2 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

1

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително между нея и ответника в гр. П. е бил сключен Договор за потребителски кредит № *******/******** г. към Искане № ******, с който ответното дружество е отпуснало на ищцата кредит в размер на 1 600 лева, платими на 10 месечни вноски, считано от ********* г. – като в чл.8 от Договора страните са уговорили, че ако ищцата не предостави на ответника уговореното между тях в чл.6 от Договора обезпечение в тридневен срок от сключването на Договора, или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.23 от Общите условия към Договора, тя дължи на ответника неустойка в размер на 1 779, 17 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение *** към Договора. От събраните по делото писмени доказателства и заключението от ********* г. на вещото лице по ***** М. М. се установява, че посочената разпоредба на Договора за заплащане на неустойка оскъпява кредита със 133, 437 % годишно и с 13, 344 лева месечно, както и, че през горепосочения период ищцата е заплатила на ответника неустойка в размер общо на 322, 60 лева.

Предвид направеното от ответника признание на обективно съединените искове което не попада сред хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК, и с оглед разпоредбата на чл.237, ал.2 от ГПК, съдът намира, че исковете се явяват доказани по основание (а искът с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД – и по размер) и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху уважения иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД от ********* г.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за производството по делото в размер на 334, 23 лева – платени ДТ (включително и за издаване на съдебно удостоверение) и депозит за *****, а на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва да заплати на пълномощника на ищцата – адв. Е. И., адвокатско възнаграждение в размер на 877 лева – като с оглед фактическата и правна сложност на спора, обстоятелството, че ищцата е предявила два обективно съединени иска и общата цена на исковете, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение е неоснователни и следва да се остави без уважение.

Независимо, че ответникът е признал иска, доколкото е включил в Договора посочената нищожна клауза, с това ответното дружество е дало повод за завеждане на иска, поради което и е неоснователно искането му за присъждане на разноски при условията на чл.78, ал.2 от ГПК в негова полза.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

2

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата за заплащане на неустойка в размер на 1 779, 17 лева по чл.8 от сключения между Н. Г. Л. , ЕГН ************, от гр. П., ЖК „********”, бл.*****, ет.**, ап.**, със съдебен адрес: гр. П., ул. „**********” № **, адв.

Е. И., И „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска” № 29, ет.7, представлявано от ********** Н. П. П., в гр. П. Договор за потребителски кредит № *******/******** г. към Искане № ******, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление И Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА Н. Г. Л., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, СУМАТА 322, 60 лева, представляваща платената от ищцата на ответника без основание неустойка по Договора за потребителски кредит за периода ********* г. – ********* г., заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от ********* г., до окончателното й изплащане, КАКТО Й направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 334, 23 лева.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление И Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА Адв. Е. Г. И., със служебен адрес: гр. П., ул.

„********” № **, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 877 лева на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на присъденото в полза на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3