Решение № 31 от 16.03.2020, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 242/2019
- Вид
- Решение № 31
- Подписан
- 16.03.2020
- В сила
- 16.03.2020
- Състав
- ФИЛИП ФИЛИПОВ, МИГЛЕНА ТЕНЕВА ТЯНКОВА, МАРИЯ ДИМЧЕВА ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 1 · Наказателен кодекс
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл. 129 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 130 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.132 · Наказателен кодекс
- чл.132 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.54 ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.248 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334 т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337 ал.1 т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337 ал.1 т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
Р
Е Ш
Е Н И Е
№ 31 гр. Хасково 16.03.2020 г.
В
И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, наказателна колегия в публично съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Миглена Тянкова
Членове: Филип
Филипов
Мария Иванова - Георгиева при секретаря: Веселена Караславова и в присъствието на прокурора Павел Жеков, като разгледа докладваното от чл. съдията Филипов ВНОХД № 242 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 313 и сл. от глава ХХІ от НПК.
С присъда № 16 / 27.02.2019 г., постановена по НОХД № 674 / 2018 г., Районен съд – Хасково е признал подсъдимия П.Т.П. *** за виновен това, че на 01.11.2016г. в гр.Х., чрез нанасяне на удар с кол (летва, пръчка) и натиск с крак, причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на левия крак, дължащо се на счупване на костите на лява подбедрица в коленната става на И.Г. ***, поради което и на осн. чл. 129 ал.1 вр. чл.54 ал. 2 вр. чл. 1 НК го осъдил на 5 месеца „лишаване от свобода”, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал.1 НК отложил с изпитателен срок от 3 години.
С присъдата съдът се произнесъл по предявения граждански иск, като осъдил подсъдимия да заплати на пострадалия сумата от 4000лв. обезщетение за причинените му в резултат на деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 01.11.2016г. до окончателното изплащане и 700 лв. разноски за адвокат, като искът за разликата до пълния му предявен размер от 10 000 лв., е отхвърлен. Съдът осъдил подсъдимия да заплати държавна такса от 160 лв. върху уважения размер на гражданския иск ,както и разноски от които 100 лв. по сметка на съда и 179.20 лв. разноски по сметка на ОД – МВР – Хасково от досъдебното производство .
Недоволен от присъдата останал подсъдимия, който чрез защитникът си адв. С. я обжалва с оплаквания, за неправилност, необоснованост, незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание . В жалбата се твърди, че съдът възприел изцяло тезата на обвинението и пренебрегнал доказателствата сочещи, че пострадалия предизвикал конфликта и предприел агресивни действия против подсъдимия, като му нанесъл удари в лицето от които последния се защитавал. С жалбата се иска приложението на института на неизбежна отбрана или приемане на афект, преквалифициране на престъплението по чл.132 от НК и освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност по реда на чл. 78 а от НК.
В съдебно заседание въззивния жалбоподател и подсъдим П.П. се явява лично и със защитника си адв. С.. Пред първата инстанция подсъдимия е заявил че ще даде обяснения на по- късен етап , но е пропуснат да бъде поканен от съда. Този пропуск бе отстранен от настоящата инстанция, като в обясненията си подсъдимия посочва, че отношенията му със семейството на пострадалия били изострени отпреди , отрича да е причинявал нараняването на пострадалия и заявява, че бил нападнат от него при което той го отблъснал и пострадалия паднал на земята . Защитникът му в пледоарията си излага съображения за недоказаност на обвинението като посочва, че не бил установен дървения предмет с който според прокурора е ударен пострадалия, не били установени механизма и авторството на телесната повреда. Сочи, че от доказателствата се подкрепяло твърдението за нападение от пострадалия и изпадане на подсъдимия в афект, като телесната повреда на пострадалия, настъпила вероятно от настъпване с крак от подсъдимия, неумишлено при отстъпването му от мястото на спречкването.
Подсъдимият в последната си дума заявява, че не е виновен.
Окръжна прокуратура Хасково изпраща представител който намира жалбата за неоснователна и иска присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна, да бъде потвърдена.
Повереникът на частния обвинител, адв. Р. намира жалбата за неоснователна и иска да бъде отхвърлена, а присъдата потвърдена. В пледоарията си посочва, че тезата на подсъдимия за случилото се била защитна и изолирана от доказателствената съвкупност, а нараняванията му не били получени при срещата му с пострадалия.
Частният обвинител и граждански ищец
И.Г. се присъединява към доводите на повереника си.
Пред настоящата инстанция освен изслушаните обяснения на подсъдимия, бе извършен преразпит на вещото лице д-р Х.Е. по изготвената от него пред първата инстанция съдебно медицинска експертиза.
Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, по направените оплаквания, изтъкнатите доводи, служебно и предвид събраните пред първата и настоящата инстанция доказателства, приема за установено следното:
Съдебното производство по НОХД № 674/2018г. по описа на РС-Хасково, е образувано по обвинителен акт на РП – Хасково, с който против подсъдимия е повдигнато обвинение за престъплението по чл.129 ал. 1 НК, за което е признат за виновен и осъден с обжалваната присъда. В проведеното разпоредително заседание, е приет предявения от пострадалия против подсъдимия граждански иск, за сумата 10 000 лв. претендирана като обезщетение за причинените му от деянието неимуществени вреди , ведно със законната лихва от датата на увреждането и пострадалия е конституиран като граждански ищец и частен обвинител. Предявения граждански иск за имуществени вреди, не е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес. След обсъждане на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, делото е разгледано по общия ред.
От събраните доказателства е установено, че пострадалия И.Г. живеел със семейството си и родителите си – св. Г. и Д. Г., на втория етаж, в жилищна кооперация в гр.Х., ул. „Б. К.“ № **. Родителите му, които били хора на възраст, обитавали също и задгаражната им стая. В същата кооперация преди време, собствено жилище притежавало и семейството на подсъдимия, като през 2015 г. ***** му го продала и в собственост на подсъдимия останал гараж зад кооперацията, където бил и гаража на семейството на пострадалия.
Отношенията между подсъдимия и семейството на пострадалия били влошени от години.
На 28.10.2016г. около обяд, подсъдимия се скарал с ****** на пострадалия – св. Г.
Г. и го ударил в лицето от което свидетеля паднал, майката на пострадалия – св. Д.
Г. подала сигнал на тел.112 и подсъдимия избягал. На
31.10.2016г. св.Г. бил прегледал от съдебен лекар и му е издадено СМУ № 480/16г. според което имал лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК и подал в РУ МВР – Хасково, жалба за случилото се. След този инцидент, пострадалия решил да смени бравата на входната врата на кооперацията за да няма подсъдимия достъп, понеже не живеел там и да не притеснява родителите му. На 01.11.2016 г. преди обяд, пострадалия решил да смени гумите на автомобила си пред гаража си, в двора на кооперацията. По същото време подсъдимия също отишъл до своя гараж и пострадалия му казал за намерението си да смени бравата на кооперацията, като поискал от подсъдимия да изнесе електрическото си табло отвън и премахне кабел, минаващ през общите части. Подсъдимия отказал, двамата се скарали и между тях възникнал конфликт, при който си разменили взаимни обиди, започнали да се дърпат при което подсъдимия ударил с пръчка която взел от гаража си пострадалия, а последния го ударил в лицето и при взаимното им дърпане паднал на земята. Последното било видяно от св. И. – ***** на подсъдимия, както и от св.Г. – ****** на пострадалия. След падането на пострадалия на земята, подсъдимия с коляното си натиснал силно лявото коляно на пострадалия от което последния изпитал много силна болка и изкрещял, че му счупил крака. След случилото се подсъдимия си тръгнал като оставил пръчката в гаража си. Привлечена от шума и виковете навън излязла и ****** на пострадалия - св. Д. Г., която видяля **** си на земята и подала сигнал на тел.112 . На место пристигнал екип на ЦСМП – Хасково, както и свидетелите К. и Д. – полицейски служители. Пристигането на полицейския екип било забелязано и от св. Б. В., която не видяла случилото се преди това. В болницата била направена рентгенова снимка на крака на пострадалия и се констатирала фрактура в областта на лявото коляно, пострадалия бил изпратен на скенер в гр.К. От своя страна подсъдимия отишъл в РУ – Хасково за да подаде сигнал, че пострадалия го нападнал и на същата дата -01.11.2016г. бил задържан и също отведен до ЦСМП – Х. от св. Г. К. – полицейски служител, който не забелязал видими наранявания по него. По това време в Спешна помощ бил дежурен началникът на отделението св. К., но подсъдимия отказал да бъде прегледан, което св. К. отразил в съставения амбулаторен лист. При влизането на подсъдимия в Спешна помощ, случайно се засякъл със св. А.,
***** в болницата и ***** на **** на пострадалия. След отказа на подсъдимия да бъде прегледан, той бил задържан в РУ МВР - Хасково за 24 часа. На 02.11.2016 г. пострадалия бил прегледан от съдебен лекар при МБАЛ – Хасково, който му издал съдебно-медицинско удостоверение от същата дата. Според назначена съдебно медицинска експертиза, на пострадалия било причинено трайно затруднение в движението на левия крак, по смисъла на чл.129 от НК дължащо се на счупване на костите на лявата подбедрица в коленната става, причинено по механизъм на действие от твърд тъп предмет по начина и при обстоятелствата отразени в ДП, от силен удар или натиск върху външната страна на коленната става. В заключението вещото лице е категорично че счупването не могло да е от падане от собствен ръст и не изключило възможността, главичката на малкия пищял да е счупена от удар с тояга /кол/ и след това да е последвало въздействието с коляно в паднало положение на пострадалия и допълнително счупване на тибиалното плато на големия пищял. В съдебно заседание пред първата инстанция обаче заявило, че пръчка или летва не могли да причинят нараняването и най -вероятния механизъм, е притискане от подсъдимия със своето коляно, коляното на пострадалия, в паднало положение. Счупването било изключително болезенено. След счупването, пострадалия бил обездвижен за около четири месеца, придвижвал се с чужда помощ и бил обслужван от близките си. Периодично му се правели пункции на колянната става .
От своя страна след като бил освободен на 02.11.2016г. в 9.30 часа подсъдимия също посетил съдебна медицина при МБАЛ – Хасково и прегледан от съдебния лекар , на следващия ден също бил прегледан. От назначената пред първата инстанция СМЕ № 290/18 г. относно телесните му увреждания е установено, че при прегледът е констатиран травматичен оток с кръвонасядане в лявата половина на лицето и травматичен оток в дясната половина на лицето, причинени по механизъм на действие от удар с ръка и отнесени по време, към това на инцидента. За останалите заявени от подсъдимия оплаквания - главоболие, световъртеж, повръщане и не уточнени зрителни смущения, нямало обективни данни и могли да се обяснят както с травмите, така и с прекомерна емоционална реакция от инцидента.
Хасковският окръжен съд намира, че районния съд е постановил присъдата при напълно изяснена фактическа обстановка. Събрани са всички доказателства относими към извършеното престъпление и изводът относно авторството на деянието в лицето на подсъдимия, вида и характера на телесната повреда, която е средна по смисъла на чл.129 ал.1 от НК, е правилен и обоснован. От доказателствата не е установено подсъдимия при причиняване на телесната повреда, да е действал при неизбежна отбрана защото при счупването на лявото коляно на пострадалия, последния бил вече на земята, което изключва неизбежната отбрана. Правилни са и изводите за субективната страна на деянието, което е извършено при условията на пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер и е предвиждал, че могат да се нанесат уврежданията на пострадалия.
Деянието не е извършено по непредпазливост, както се поддържа от защитника във въззивното производство, защото механизма на причиняването на средната телесна повреда, описан от вещото лице в експертното заключение, изключва това. Относно твърдението за наличието на физиологичен афект у подсъдимия, в тази насока са показанията на св.И., тези на св.П. с която подсъдимия живеел на семейни начала, които кореспондират с обясненията на самия подсъдим и с обективното установеното от вещото лице, за нараняванията му които безспорно получил при инцидента с пострадалия. В случая обаче, целия инцидент е провокиран от действията на подсъдимия няколко дни преди това, когато ударил бащата на пострадалия и предизвикал случилото се на инкриминираната дата с пострадалия, а след деянието подсъдимия си тръгнал, което сочи на липсата на физиологичен афект по смисъла на чл.132 ал.1 от НК.
Разпечатката съдържа 36 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/78b0d473-1651-4b6d-8d0d-37ddf364d66d