Решение № 417 от 26.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. София, 25.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

ЙОАНА М. ГЕНЖОВА

Яна Борисова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20211100510623 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20091327 от 12.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 4391 по описа на СРС, 43-и състав за 2020 г., е осъдена С.О. на основание чл.49 вр.чл.45,ал.1 от ЗЗД да заплати на Л. В. А. сума в размер на 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от счупена фибула на левия крак вследствие непозволено увреждане, настъпило на 14.09.2019 г. в резултат на пропадането в необезопасена дупка на тротоар, находящ се в гр.София, ул.Л.С.", в близост до входа на следствения арест, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2019 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлена исковата претенция за сумата над 5000 лв. до пълния предявен размер от 18 000 лв. като неоснователна, както и предявеният при условията на евентуалност по реда на чл.219, ал.3 от ГПК обратен иск от С.О. срещу третото лице-помагач "Х." АД да заплати претендираното от Л. А. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2019 г. до окончателното изплащане. С решението С.О. е осъдена да заплати разноски в полза на адв.П. на основание чл.38,ал.2 вр.ал.1 от ЗА за сума в размер на 272,22 лв., както и на основание чл.78,ал.6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт сума в размер на 120 лв. за държавна такса, от която ищцата е била освободена, както е и осъдена Л. А. да заплати на С.О. на основание чл.78,ал.3 от ГПК разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 72,22 лв..

Производството по настоящото дело е образувано по повод въззивна жалба с вх.25085264, подадена от ищцата Л. А., чрез адв.П. против решението в частта, в която е отхвърлен искът за разликата над присъдения размер от 5000 лв. до пълния предявен от 18000 лв. Излага доводи за неправилност на решението в тази част, тъй като счита, 1 че съдът е пропуснал при определянето на справедливия размер на обезщетението да отчете в достатъчна степен получените травми, техния интензитет, продължителността им, емоционалното и психическото състояние на ищцата и други обстоятелства съобразно дадените в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС указания.

Твърди, че от съвкупната преценка на всички тези обстоятелства се стига до извод, че най-справедливият размер, който може да обезщети ищцата за тези претърпени болки, страдания и стрес е именно претендираната сума от 18 000 лв. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважена исковата претенция до пълния ѝ предявен размер.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна по въззивната жалба, в който излага доводи за неоснователност на въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

Производството по делото е образувано и по повод подадена от ответната страна - С.О. въззивна жалба против решението в частта, в която е уважена исковата претенция, както и в частта, в която е отхвърлен предявеният обратен иск срещу третото лице-помагач. Излага доводи за неправилност на съдебното решение, като твърди, че същото е постановено при недостатъчно доказателства и съмнителни такива за това как и при какви обстоятелства са настъпили уврежданията, както и дали са причинени на мястото, посочено в исковата молба. Счита, че ищцата доказала настъпването на вреда, увреждане на телесното здраве, преживени болки, страдания и др., но не доказала, че това е по вина на С.О.. В СМЕ ясно било посочено, че без проследяваща медицинска документация липсват обективни основания да се приеме, че е налице причинно-следствена връзка между претърпените от ищцата увреждания и поведението на служители на С.О., тъй като не са представени данни за провеждани контролни прегледи след 26.09.2019 г. Релевира оплакване и в насока, че невинаги поради това, че улиците и тротоарите са общинска собственост С.О. следва да носи отговорност, като в случая счита, че е налице хипотеза на случайно събитие или вреди, причинени по изключителна вина на пострадалия. Съдът неправилно кредитирал и показанията на св. Паничевски, въпреки че е съпруг на ищцата и бил очевидно заинтересован от изхода на делото. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен, евентуално - да бъде намален присъденият размер, както и в частта, в която е отхвърлен обратният иск срещу третото лице-помагач.

В законоуставения срок не е постъпил писмен отговор от насрещната страна по въззивната жалба на ответника, както и от третото лице-помагач на ответника.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По отношение на правилността на решението съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр.чл.45 от ЗЗД.

В исковата молба ищцата Л. А. твърди, че на 14.09.2019 г. около 11 часа, 2 вървейки със съпруга си и с нейна приятелка по тротоара на ул."Лъчезар Станчев" в гр.София, близо до входа на следствения арест, внезапно паднала в необезопасена дупка, като усетила много силна болка в левия крак и не могла да стъпва на него.

Съпругът веднага я завел в спешното отделение на УМБАЛ "Царица Йоанна-Исул" ЕАД, където били направени манипулации и изследвания, от които се установило, че е налице счупена фибула на левия крак. Поставена ѝ е гипсова имобилизация за срок от 45 дни, като заради силната болка предписали болкоуспокояващи медикаменти и криотерапия, като се наложило да се придвижва с патерици. Поради силен оток и болка в левия крак постъпила отново в спешния кабинет на ИСУЛ, където сменили гипса с циркулярен гипсов ботуш. В продължение на два месеца имала силни болки в левия крак, като била прикована на легло за около 40 дни, напълно обездвижена и неспособна да се грижи сама за себе си. Твърди, че в качеството си на собственик С.О. е длъжна да поддържа в изправно състояние процесния пешеходен участък, което не е сторила и поради това се е стигнало до причинените ѝ неимуществени вреди.

В срока за отговор ответната страна е подала писмен отговор. Оспорила е фактическата обстановка, изложена в исковата молба, тъй като посочила, че според нея няма данни как и при какви обстоятелства са причинени уврежданията. Посочва, че не е установено и дали ищцата не е допринесла за настъпване на инцидента, доколкото общоизвестен факт било, че тротоарното пространство на ул."Лъчезар Станчев" не е място, характеризиращо се с интензивен поток от пешеходци и при обичайно внимание и грижа за себе си ищцата е могла да възприеме повърхността на тротоара и да премине без да претърпи инцидент, поради което намира, че сама е допринесла за увреждането си поради проявена разсеяност и небрежност. В условията на евентуалност, моли да не се присъжда предявеният размер на обезщетение, тъй като същият е несправедливо завишен. Поискала е привличането на трето лице-помагач "Х." АД, с когото се намирали в договорни отношения и е предявила обратен иск срещу него в случай, че С.О. бъде осъдена да заплати обезщетение на ищцата, то да бъде осъдено и третото лице да заплати претендираното обезщетение, ведно със законната лихва. С.О. сочи, че възложила на "Хридрострой" АД с Договор №СОА19-ДГ55-382/11.06.2019 г. обществена поръчка с предмет поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на С.О.-6-та зона, като в качеството си на изпълнител на тези дейности посоченото дружество следвало да понесе регресно отговорността за пълното, некачественото или забавено изпълнение на задълженията си.

С оглед изложените доводи на страните и след съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът намира въззивната жалба, подадена от ищцата, за частично основателна, а въззивната жалба, подадена от ответната страна - за неоснователна.

Във въззивното производство поради липса на изложени оплаквания във въззивните жалби и отговорите, остава безспорно между страните, че инцидентът е настъпил на процесния пътен участък - собственост на С.О., както и вида и характера на получените от ищцата телесни увреждания и болки, като с оглед правомощията на въззивната инстанция съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК установеното в мотивите в тази насока в решението на първа инстанция не подлежи на ревизия от въззивния съд.

Спорните въпроси с оглед изложените оплаквания, по които правилността на първоинстанционното решение следва да бъде преценена, се отнасят до това кога, къде, как и при какви обстоятелства са настъпили уврежданията, има ли противоправно 3 поведение на служителите на С.О. в конкретния случай, в причинна връзка ли е то с настъпилите вреди и ако има такова, какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, налице ли е съпричиняване от страна на увредената.

Въззивният съд възприема за правилна установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка относно времето, мястото и механизмът на получените на ищцата увреждания, като в тази насока правилно са кредитирани показанията на св.П.

- съпруг на ищцата. Същият при разпита си възпроизвежда как на 14.09.2019 г. около 11 часа заедно със съпругата си и още една жена, която ги придружавала, са паркирали в участъка на следствената служба, като описва къде точно се е намирала дупката и приблизителната дълбочина. Свидетелят непосредствено е възприел как ищцата стъпила на криво и паднала, описва как с другата жена са я вдигнали, като съпругата му не можела да стъпва поради силна и остра болка в областта на левия глезен, което наложило по спешност да я отведат в ИСУЛ. Сочи какви изследвания са назначили, срокът на възстановяване, невъзможността да се грижи сама за себе си във възстановителния период. Неоснователни са възраженията на въззивника-ответник, че тъй като свидетелят е съпруг на ищцата, то показанията му само поради тази причина следва да се изключат поради наличието на заинтересованост. Съгласно чл.172 от ГПК показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Нормативната уредба изисква завишено внимание от страна на съда при оценката на достоверността на показанията на определени лица, които се намират в близки отношения със страната, като същите следва да бъдат подложени на по-сериозен анализ. Това не означава, че показанията на такава категория свидетели нямат никаква доказателствена стойност и следва автоматично да се изключат, в противен случай законодателят щеше да въведе абсолютна забрана за свидетелстването на определена група субекти. В настоящия случай съдът намира, че показанията на съпруга на ищцата - св.П. следва да бъдат кредитирани, доколкото същият е единственият очевидец на инцидента, непосредствено възприел механизма на получаване на уврежданията на ищцата, изпитаните от нея болки и страдания, отвеждането в болнично заведение и развитието на болестния процес във времето. Показанията му съдът намира за достоверни, тъй като са вътрешно логични, безпротиворечиви, последователни и кореспондиращи с всички останали доказателства по делото. Възпроизведените от свидетеля дата, час, механизъм на увреждане съответстват изцяло на приетата по делото медицинска документация, неоспорена от страните, от която се установява, че на 14.09.2019 г. ищцата е прегледана в ИСУЛ в 11:46 часа - т.е. на същата дата и приблизителен час, които описва и свидетелят, като при прегледа се констатирали оток, хематом и болезненост от латерално на лява глезенна става - също съответстващи на конкретизираните от свидетеля претърпени болки от ищцата в левия глезен.