Решение № 489 от 29.09.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. Плевен, 29.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20224430201324 по описа за 2022 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление 138/23.12.2021 г. на КМЕТА НА ОБЩИНА ПЛЕВЕН, на К. Д. К. /без посочен ЕГН/ е наложено административно наказание на основание чл.472 ал.1 от Изборния кодекс глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, за извършено нарушение по чл.186 ал.3 ИК.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: НП е издадено след изтичане на срока по чл.34 ал.3

ЗАНН; на

28.06.2021г., административнонаказателното производство незаконосъобразно е спряно, в разрез с разпоредбата на чл.43 ал.6 ЗАНН, тъй като не са положени сериозни усилия за откриване на нарушителя, а оттук – и по-нататъшното развитие на административнонаказателното производство се явява процесуално опорочено; след като Актът за установяване на административно нарушение е съставен срещу ПП „***“, НП е издадено срещу представляващия посочената ПП – К. Д. К., т.е. в хода на производството е променен субекта на административнонаказателна отговорност. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно, както и за присъждане на направените разноски за адвокатски хонорар в размер на 500 лева, съобразно представен Договор за правна защита и съдействие.

В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване 1 жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. От страна на упълномощен защитник са постъпили подробни писмени бележки, в допълнение на изложените в жалбата съображения. Счита, че липсват доказателства за компетентността на актосъставителя съобразно чл.472 ал.2 ИК; че АУАН е съставен в нарушение на чл.40 ал.1 и ал.2 ЗАНН; че са допуснати съществени нарушения по чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, тъй като посочената дата на извършване на нарушението /13.04.2021г./, всъщност е само датата на неговото установяване. Отправено е искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, както следва: 500 лева – във връзка с производството пред РС-ПЛЕВЕН, 900 лева – във връзка с производството пред АС-ПЛЕВЕН /от които 200 лева - във връзка подадена от страна на КМЕТА НА ОБЩИНА ПЛЕВЕН частна жалба и 700 лева - във връзка с подадена от КМЕТА НА ОБЩИНА ПЛЕВЕН, касационна жалба пред същата инстанция/.

За ответната страна – ОБЩИНА ПЛЕВЕН - се явява надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата. Счита издаденото Наказателно постановление за законосъобразно и правилно, поради което пледира да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

По нейната основателност, след като обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 157и/18.05.2021г. от страна на О. Т. С. – инспектор при ОБЩИНА ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Х. И. Х.. Съставен е на основание чл.40 ал.2 ЗАНН, тъй като е преценено, че след съответна покана, представляващ ПП „***“, без основание, не се е явил. Актът е съставен срещу ПП „***“, представлявано от К. Д. К. за това, че на 13.04.2021г., около 13:00 часа в гр.

ПЛЕВЕН, агитационни материали в полза на кандидати за народни представител на ПП „***” в избори проведени на 04.04.2021г., не са премахнати в срока съгласно чл. 186, ал. 3 ИК; отбелязано е, че агитационните материали са плакати на фасадна стена на масивна сграда , представляваща част от спирка на МГТ в ж.к „***“ - „***” на линии *** в гр.

ПЛЕВЕН. Така описаното е квалифицирано като нарушение по чл. 186, ал. 3 ИК. След неговото съставяне, АУАН бил изпратен за връчване чрез КМЕТА на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, откъдето обаче е върнат на ОБЩИНА ПЛЕВЕН, като невръчен. С Резолюция от 28.06.2021г., КМЕТЪТ на ОБЩИНА ПЛЕВЕН спрял административнонаказателното производство на основание чл.43 ал.6 ЗАНН. Направен е нов опит за връчване на 17.12.2021г., като АУАН е изпратен чрез препоръчана пратка на БЪЛГАРСКИ ПОЩИ; извършено е 2 връчване спрямо лице с имената А.М.. С Резолюция от 20.12.2021г., КМЕТЪТ на ОБЩИНА ПЛЕВЕН възобновил административнонаказателното производство. Възприел изцяло изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка и издал обжалваното Наказателно постановление, с което на К. Д. К. /без посочен ЕГН/ е наложено административно наказание на основание чл.472 ал.1 от Изборния кодекс - глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, за извършено нарушение по чл.186 ал.3 ИК.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.49 – 53 от АНД №109/2022г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, чл.472 ал.2 и ал.3 ИК/. Неоснователно се възразява, че актосъставителят не е бил надлежно оправомощен от страна на Кмета на ОБЩИНА ПЛЕВЕН, съобразно чл.472 ал.2 ИК. Именно в тази насока е приложения заверен препис на Заповед №РД 10-556/22.04.2016г., от която, наред с другото е видно, че служителите на звено „ИНСПЕКТОРАТ“ в посочената ОБЩИНА /какъвто е инспектор О. С./, имат правомощие да съставят Актове за установяване на административни нарушения по ИК. Също неоснователно се възразява, че в хода на административнонаказателното производство, незаконосъобразно е „заменен“ субекта на административнонаказателната отговорност. Действително, в общия случай на производство по ЗАНН, възражение в тази насока би се явило основателно, но се касае за специална правна уредба, съдържаща се в ИК. Съобразно чл.186 ал.3 ИК, „Партиите, коалициите и инициативните комитети в 7-дневен срок след изборния ден премахват поставените от тях агитационни материали.“, т.е. правното задължение за премахване на посочените материали е възложено върху партиите, коалициите и инициативните комитети и следователно, евентуалното извършване на нарушение на същата правна разпоредба, е обвързано с дейността на съответната партия, коалиция или инициативен комитет; оттук – Актът за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен именно срещу партия, коалиция, инициативен комитет. Същевременно, съобразно чл.472 ал.1 ИК, „При неизпълнение на задължението по чл. 186, ал. 3 на лицето, което представлява партията или инициативния комитет, или на лицата, които представляват коалицията, се налага глоба от 1000 до 5000 лв.“. Видно е, че цитираната административнонаказателната разпоредба е приложима при нарушение по чл.186 ал.3 ИК, но административното наказание се следва на лицето, което представлява партията или инициативния комитет, или на лицата, които представляват коалицията.

Безспорно, налице е законодателно решение, което търпи сериозна критика, но именно този подход на Законодателя „заменя“ субекта на административнонаказателната отговорност, т.е. касае се за особеност на правната уредба на коментираните обществени отношения, която в никакъв случай не може да се разглежда като допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, както се изтъква в подадената жалба.

В хода на административнонаказателното производство обаче са 3 допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в следните насоки.

На първо място, при положение, че АУАН се съставя срещу ПП „***”, но за нарушението по чл.186 ал.3 ИК, съобразно чл.472 ал.1 ИК, се следва административнонаказателна отговорност на нейния представляващ, то следователно К. Д. К., в това му качество, е следвало да бъде надлежно поканен за съставяне на АУАН. Това обаче не е сторено. По адреса на споменатата партия в гр.СОФИЯ е изпратена адресирана до К. покана, която е връчена на 19.04.2021г., на лице с имената В.Ц. /л.24 – 25 от АНД №109/2022г. по описа на РС-ПЛЕВЕН/. Неясно е това лице в какво качество е приело поканата /в т.ч. – не е отбелязано дали е пълномощник, а в случай, че е пълномощник – чий, с каква представителна власт/, но със сигурност, подобно връчване на поканата, не покрива формалните изисквания на чл.40 ал.2 ЗАНН, съобразно която разпоредба, „Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.“. В случая, нито е налице невъзможност К. К., като представляващ ПП „***” да бъде намерен /а и липсват юридически аргументи да се приеме, че е бил търсен въобще/, нито – поканата е отправена по начин, щото да гарантира нейното получаване от конкретния адресат и да удовлетвори законовите изисквания. В този смисъл, актосъставителят е пристъпил към съставяне на АУАН при условията на чл.40 ал.2 ЗАНН, без да са били налице законовите предпоставки за това, като по този начин практически е лишил субекта на административнонаказателна отговорност от възможност да участва в започващото административнонаказателно производство, т.е. ограничено е правото на защита и нарушението на процесуалните правила се явява съществено. От този момент насетне, цялото развитие на административнонаказателното производство се явява опорочено, а издаденото Наказателно постановление – незаконосъобразно, поради което подлежи на отмяна, без да бъде разглеждан правния спор по същество.

Така изтъкнатото съществено нарушение на процесуалните правила обаче, не е единствено в процесния случай. След неприсъственото съставяне на АУАН, съобразно чл.43 ал.4 ЗАНН, следвало е същият АУАН да бъде изпратен на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя, за предявяване и подписване. Както беше отбелязано по-горе, на 04.06.2021г. е изпратено писмо до СТОЛИЧНА ОБЩИНА, за връчване на процесния АУАН на представител на ПП „***“ на адрес СОФИЯ, УЛ. „***“ *** /л.23 от от АНД №109/2022г. по описа на РС-ПЛЕВЕН/. От своя страна СО – РАЙОН „***“ е отправила съответна покана до К. К. /л.21 от АНД №109/2022г. по описа на РС-ПЛЕВЕН/, която е била връчена отново на лице с имена В.Ц. /л.20 от АНД №109/2022г. по описа на РС-ПЛЕВЕН/, при това – отново, без да е отбелязано дали е пълномощник, а ако е пълномощник – чий, с каква представителна власт. В този смисъл правилно, СО – РАЙОН „***“, е приела, че се касае за ненадлежно връчване на АУАН и със съответно писмо 4

/л.19 от АНД №109/2022г. по описа на РС-ПЛЕВЕН/, е върнала процесния АУАН по принадлежност на КМЕТА НА ОБЩИНА ПЛЕВЕН. Именно тогава, на основание чл.43 ал.6 ЗАНН, административнонаказателното производство било спряно с мотивирана резолюция на КМЕТА на ОБЩИНА ПЛЕВЕН /л.22 от от АНД №109/2022г. по описа на РС-ПЛЕВЕН/.

Основателно обаче се възразява, че така постановеното спиране на производството, по същество е незаконосъобразно, тъй като чл.43 ал.6 ЗАНН въвежда изискването нарушителят да не може да бъде намерен, след проведено щателно издирване. Липсват каквито и да било доказателства за предприето „щателно издирване“, а на свой ред, отбелязаното по-горе отправяне на покана от СО – РАЙОН „***“ и ненадлежното й връчване на енигматичния В.Ц., със сигурност не представляват „щателно издирване“.

Отделен е въпроса, че публични личности като Председателя на посочената партия, не би следвало да са неоткриваеми в смисъла, вложен от законодателя в чл.43 ал.6 ЗАНН, за да бъде обосновано спирането на производството на това основание. Ето защо Съдът намира, че същото спиране на основание чл.43 ал.6 ЗАНН, се явява незаконосъобразно, т.е. не може да породи правни последици, а срока по чл.34 ал.3 ЗАНН е продължил да тече, като е изтекъл на 18.11.2021г. Следователно, обжалваното Наказателно постановление от 23.12.2021г., е издадено в разрез с императивната разпоредба на чл.34 ал.3 ЗАНН, повеляваща административнонаказателното производство да бъде прекратено, в случай, че в шестмесечен срок от съставяне на АУАН, не е издадено съответно Наказателно постановление.