Решение № 97 от 26.02.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. София, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Данова

Членове:

Бонка Янкова

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от Антоанета Данова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002201098 по описа за 2024 година Производството е образувано по касационни жалби, депозирани лично от подсъдимия Я. А. Б. и чрез служебния му защитник адв. Т., срещу решение №340 от 23.10.2024 г., постановено по внохд №779/2024 г. на Софийски апелативен съд, НО.

В жалба на адв.Т. се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. Посочва се, че не са били събрани достатъчно доказателства, в подкрепа на обвинителната теза, като се твърди, че подсъдимият Б. не е автор на инкриминираното деяние, защото: 1. не е било установено, дали на починалото лице не е бил нанесен побой преди подсъдимия да се появи на местопроизшествието; 2. не е установен предмета, с който на пострадалия са нанесени множество удари; 3. от кого и по каква причина на врата на жертвата е бил поставен колан, ясно видим на снимковия материал; 4. дрехите, с които подсъдимият е бил задържан и тези, изследвани по метода на ДНК, не са едни и същи, а са подменени. Във връзка със справедливостта на наказанието, в касационната жалба е отразено, че съдът не се е съобразил с това, че съдебното производство е протекло при условията на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.1 от НПК, нито пък с искреното съжаление на подсъдимия за стореното. Моли се атакувания съдебен акт да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане на апелативния съд, алтернативно- да бъде изменен вида на наложеното на Я. Б. наказание, като вместо „доживотен затвор“ бъде определено наказание „лишаване от свобода“.

1

В касационната жалба на подсъдимия се иска да бъдат преразгледани доказателствата по делото, за които се твърди, че са били събрани само в негова вреда. Посочва се, че прокуратурата и служебния защитник не са търсили истинския извършител на престъплението, а са го „натопили“, защото е от ромски произход и неук. Прави се искане делото да бъде върнато за ново разследване.

В срока по чл.351 ал.4 от НПК са постъпили пет допълнения към касационната жалба, изготвени от подсъдимия Б.. В обобщение във всички тях се оспорва авторството на деянието. Твърди се, че доказателствата по делото са манипулирани; че той е бил подложен на натиск, побой и изтезаване от разследващите органи, докато не се е съгласил да каже това, което предварително са поискали от него; че работният му панталон, иззет от мъжката съблекалня в местоработата му, е бил нарочно изцапан с кръв, като това е сторено от разследващите полицаи; че няма видеозаснемане по какъв начин и с какво е ударил пострадалия; че предметът, с който е нанесен побоя не е намерен; че коланът, намерен на врата на жертвата не е изследван за ДНК, тъй като е напълно възможно пострадалият да е искал да се самоубие; че липсва негово ДНК по трупа и дрехите на починалия, както и отпечатъци по неговия куфар; че не е възможно в рамките на около пет минути да се нанесат всички травми на пострадалия, подсъдимият да изпуши три цигари и да огледа вещите му; че са налице манипулации на видеозаписа и снимковия материал; че показанията на св. Б. са неверни, понеже тя е неграмотна и е объркала датите, на които са били заедно. Излагат се кратки обяснения, в които се твърди, че на инкриминираната по делото дата подсъдимият е бил със св.А. Б., като се проследяват техните действия и маршрут. Прави се искане за отмяна на присъдата и делото върнато за ново разглеждане, като бъде обвинен отново, но не за престъпление по чл.116 или чл.115 от НК, а за такова по чл.124 или чл.123 от НК и „присъдата му бъде по-лека, включително и режимът да бъде общ, за да му позволи да работи…“. Алтернативно се прави искане за изменение на съдебния акт в частта относно вида и размера на наложеното наказание, като вместо доживотен затвор му бъде определено наказание между 10 и 15 години лишаване от свобода.

В съдебното заседание пред ВКС, служебно назначеният защитник на подсъдимия поддържа касационните жалби и писмените допълненията по изложените в тях съображения и с направените искания.

Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на касационните жалби, поради липса на претендираните касационни основания. Заявява, че процесуалната годност на доказателствата и тяхната достоверност е проверена и потвърдена от предходните две съдебни инстанции, чиито изводи в тази насока са еднопосочни. Посочва, че с оглед установените факти по делото, няма основания за преквалификация на престъплението по чл.124 от НК. Липсват и предпоставки за промяна на вида на наложеното наказание. Предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.

В последната си дума подсъдимият Я. Б. предоставя на съда да вземе 2 решение.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационните жалби оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното :

С присъда №78 от 29.04.2024 г., постановена по нохд №209/2024 г., Софийски градски съд е признал подсъдимия Я. А. Б. за виновен в това, че на 21.02.2023 г. за времето от 00:01 до 00:06 часа в /населено място/, /уллица, номер/, в района на /магазин/, /площад/, на тераса, намираща се на гърба на павилион №/номер/, умишлено умъртвил П. Х. Ц., като деянието е извършено с особена жестокост и при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.6 пр.3 и т.12 във вр.с чл.115 във вр.с чл.29 ал.1 б. „а“ и чл.54 от НК го е осъдил на доживотен затвор, което наказание да се изтърпи при първоначален „специален“ режим.

Зачетено е било времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража, а също така в негова тежест са били възложени и направените по делото разноски.

По въззивни жалби, подадени лично от подсъдимия и от служебния му защитник, пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд №779/24 г., приключило с решение №340 от 23.10.2024 г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.

Касационните жалби са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.

На първо място е необходимо да се отбележи, че голяма част от доводите, наведени в иницииращите касационното производство документи, касаят необоснованост на постановения въззивен съдебен акт, която не представлява касационно основание по смисъла на чл.348 ал.1 от НПК, поради което ВКС не следва да вземе отношение по това оплакване. Все в този смисъл касационната инстанция не дължи отговор на възражения, свързани с правилността на приетите от решаващите съдилища фактически положения, доколкото е съд единствено по правото. Това, което в касационното производство подлежи на проверка, е правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд при събирането и оценката на доказателствените материали и при изпълнение на задълженията му за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото.

Прочитът на мотивите към решението на апелативния съд сочи, че последният е извършил необходимата проверка на правилността на оспорената присъда, като е осъществил цялостен контрол над нея и пълноценно е изпълнил задачата си да провери фактическата и юридическата й обоснованост. Аналитичната дейност на втората инстанция се отличава с достатъчна пълноценност и следва очертания от правилата на формалната логика път. Фактическите изводи, до които е достигнал първостепенния съд, потвърдени от апелативния, не са произволни, а резултат от внимателен анализ на всички доказателства по делото, разгледани както по отделно, така и в тяхната логическа връзка и съвкупност. С особено внимание е било 3 изследвано авторството на деянието, законосъобразно изведено преди всичко от обективните данни, съдържащи се във видеозаписите на охранителните камери, намиращи се на инкриминираното място /без данни за каквито и да е манипулации/, които са били експертно интерпретирани от комплексната видеотехническа и лицево идентификационна експертиза. От заключението й е бил установен точния час на влизане на пострадалия, съответно на подсъдимия в помещението, както и обстоятелството, че по време на съвместното им пребиваване там, други лица не са го посещавали. Важно доказателствено значение съдът е отдал на идентификационното изследване на изображенията на заснетото от камерите лице, обозначено като „второ лице“ и съпоставянето му с лицето, заснето в снимка сравнителен материал от АИС-БДС на Я. А. Б. и в снимки сравнителен материал на Я. А. Б., което е довело до експертен извод, че най-вероятно се касае за едно и също лице.

Извършената съпоставката на доказателствените факти, свързани с поведението на подсъдимия по прибиране на обувки в раницата му, след неговото излизането от процесното помещение /установено от видеозаписа на камерите/; намирането на жертвата на местопроизшествието по чорапи /без обувки/, видно от протокола за оглед на местопроизшествие и приложения към него фотоалбум; предадените с протокол за доброволно предаване чифт обувки от св.Г., за които той твърди, че са му били подарени от подсъдимия и констатираните по тях кръв и биологичен материал, изхождащи от пострадалия Ц., съгласно СМЕ по метода на ДНК анализ, са мотивирали съда да приеме, че всички те подкрепят, макар и по косвен път авторството на деянието в лицето на Я. Б.. Все в насока изясняване на авторството, въззивната инстанция е обърнала внимание и на намереното при огледа на местопроизшествие парче дърво, открито в близост до трупа, по което е установен клетъчен материал, произхождащ от Я. Б. /Протокол №23-ДНК/, както и установения по задната част и десния крачол на син панталон /иззет при освидетелстването на подсъдимия/ биологичен материал, произхождащ от пострадалия. Твърдението на подсъдимия, че изследвания панталон е бил иззет от работното му шкафче, а не при освидетелстването, и по тази начин се е създала възможност кръвта на пострадалия да е допълнително привнесена от разследващите органи, за да бъде той уличен, не държи сметка за това, че в работното шкафче е намерен и иззет черен шушляков панталон с надпис /надпис/ и черно спортно долнище тип анцуг, а при освидетелстването на подсъдимия е бил иззет син панталон тип карго и син платнен панталон, тип работен със странични джобове, като обект на изследване по метода на ДНК анализ, видно от Протокол за извършена експертиза №23/ДНК-471, е бил син панталон със странични джобове. Освен това от комплексната видеотехническа и лицево идентификационна експертиза е установено, че на инкриминираната вечер подсъдимият е бил обут именно в тъмно синьо долнище.

Предвид изложеното дотук, напълно законосъобразен е извода на въззивния съд, че макар и по косвен път авторството на деянието в лицето на подсъдимия Б. е несъмнено доказано, защото съвкупната оценка на събраните по делото косвени доказателства съставляват едно хармонично цяло и са 4 свързани с основния факт от предмета на доказване. В допълнение следва да се посочи, че техническа възможност за заснемане на побоят над жертвата не е съществувала, в каквато насока са изложени доводи от касатора, тъй като камерите, чиито видеозаписи са изследвани, не са били поставени в помещението, а тяхното разположение е било такова, че са обхващали мястото отвън и около него.

По- важно е обаче да се отбележи, че за изясняване на авторството, решаващите съдилища изобщо не са ползвали обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство, по отношение на които подсъдимият твърди, че са били изтръгнати чрез насилие. В тази насока по повод на жалби, депозирани от подсъдимия Б., са налице две постановления – на Софийска градска прокуратура от 06.01.2025 г. и на Софийска районна прокуратура от 14.01.2025 г., с които е отказано образуване на досъдебно производство. Извън горното, в кориците на делото не се откриват каквито и да е било данни, че заради ромският произход на подсъдимия той е бил „набеден“, каквато причина изтъква касатора по повод предприетото срещу него наказателно преследване.