Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 674 от 12.08.2026, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 1681/2025
Вид
Решение № 674
Подписан
12.08.2026
Състав
Христина Запрянова Жисова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 674 гр. гр. Хасково, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Анка К. Янчева като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20255640101681 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1, вр. чл. 498, ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. чл.45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от К. П. В., ЕГН: **********, с адрес: гр.Хасково, ж.к.“*******, съдебен адрес: гр.Хасково, бул. *******, Адвокатско дружество „Генев и Марков“, Булстат: *******, представлявано от адв. к.к.г – управител, против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:

1407 гр. София, р-н „******* представлявано от С.С.П и К.Д.К изпълнителни директори, съдебен адрес: гр.София, бул.******* адв. М.Г – САК, за присъждане на сумата в размер на 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, в резултат от ПТП, настъпило на 03.01.2025 г. в гр. Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата, на която ищецът е уведомил ответника за настъпилото ПТП, а именно - 15.01.2025 г., (по арг. от чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро от К3), до окончателното ѝ изплащане.

Ищецът твърди, че на 03.01.2025 г., около 22:11 ч., в гр. Плевен, на ул.

„******* е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП), вследствие на което пострадал. За пътния инцидент бил съставен Констативен Протокол за 1

ПТП № 2025-1029-50126-1 от 03.01.2025 г., в който било отразено, че спрямо виновния водач „У1“ Ц. Н. Д. е взето административно отношение и му е съставен АУАН серия № GA *******/03.01.2025 г.

Поддържа се в исковата молба, че процесното ПТП е настъпило при следния механизъм: На 03.01.2025 г., около 20:11 ч. в гр. Плевен, на ул.

„******* е настъпило ПТП, при което Ц. Н. Д., при управление на собствения си автомобил марка ******* с рег. № *******, не спазва необходимата дистанция от намаляващия скоростта си и спиращия пред него лек автомобил марка „*******, управляван от К. П. В., собственост на ,,*******“ ЕООД.

В резултат на така настъпилия пътен инцидент пострадал ищецът, който претърпял значителни телесни увреждания. Вследствие на пътния инцидент получил контузия на лявото коляно, но поради шока и адреналина от катастрофата и не толкова силната болка не посетил веднага лекар. На 06.01.2025 г., тъй като болката и отока в коляното му не минавали, а ставали все по нетърпими, а отока на спадал, ищецът посетил специалист травматолог, който след проведените изследвания и преглед установил следното травматично нараняване: Контузия на ляво коляно; Силни Болки и ограничени и затруднени движения в лява колянна става; Оток на лява колянна става;

Положителен симптом на танц на пателата; Положителен симптом на кларк за ляво коляно; Ограничен обем от движения.

На ищеца бил предписан щадящ режим на движенията, както и медикаментозна терапия. От получените травми, пострадалият изпитвал множество силни и непрестанни болки, поради което му се налагало да приема обезболяващи медикаменти, било му предписана имобилизация с наколенка, която закупил още същия ден. Възстановителният период продължил около 2-3 месеца като въпреки приема на лекарства и носенето на наколенка болките и накуцването продължавали. В резултат на преживяното ПТП, здравословното състояние на ищеца се влошило, което дало отражение и на психиката му. Вследствие на изживения шок, пострадалият се оплаквал от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за злополуката, нарушения на съня и вниманието.

Видно било от Констативния протокол за ПТП № 2025-1029-50126-1 от 03.01.2025 г., по описа на ОД на МВР-Плевен, сектор „Пътна полиция“, който в тази си част бил официален свидетелстващ документ, че виновният за 2 процесното ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответното ЗД „Бул Инс“ АД - застрахователна полица № BG/02/124001591501, валидна от 29.05.2024 г. до 28.05.2025 г.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 380, ал. 1 КЗ, на 15.01.2025 г., от името на ищеца била отправена застрахователна претенция до ответното дружество, с която поискал определяне и изплащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение. Въпреки, че от датата на предявяване на процесната претенция пред ответното дружество изтекли много повече от 3 календарни месеца и съответно срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ отдавана изтекъл, последното не определило и не изплатило застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл.

498, ал. 3 КЗ, за К. П. В. бил налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на застрахователно обезщетение, за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП, пряко от застрахователя на виновния водач, а именно - ЗД „Бул Инс" АД.

По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди, в резултат от ПТП, настъпило на 03.01.2025 г. в гр. Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата, на която ищецът е уведомил ответника за настъпилото ПТП, а именно - 15.01.2025 г., (по арг. от чл. 429, ал. 3, изр. 2- ро КЗ), до окончателното ѝ изплащане.

Претендират се и направените по делото разноски, в т.ч. присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, за което е представен и списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът оспорва основателността на предявения иск. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния лек автомобил „******* с рег. № *******.

Оспорва се механизма на ПТП, като ответникът счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина 3 на настъпване на ПТП. Представеният от ищеца Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2025-1029-50126-1 от 03.01.2025 г., не се ползвал с материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“, доколкото нямало данни длъжностното лице, което го е съставило да е възприело лично настъпването на инцидента. Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност“, се оспорва наличието на осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС „*******“, с рег. № *******. Ответникът твърди, че събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.

Оспорват се правните доводи на ищеца за допуснати от водача на МПС „*******“, с рег. № ******* нарушения на правилата за движение от ЗДвП. Не били ангажирани доказателства по отношение на каквато и да е причинно следствена връзка между твърдяната вина на застрахования и механизма на ПТП. Оспорва се основанието на предявения иск, ПТП да е настъпило по посочения от ищеца механизъм, да е причинено виновно от водача на лек автомобил МПС „*******“ с рег. № *******.

Направено е възражение за съпричиняване на вредите по чл. 51, ал. 2 ЗЗД като се твърди, че ПТП и произтеклите от него вреди са съпричинени и от самия пострадал, който с поведението си създал предпоставки и условия за настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди. Настъпилите увреждания на ищеца не били резултат единствено от виновното поведение на водача на МПС „*******“, а и на водача на МПС *******“ с рег. № *******, като същият управлявал автомобила без правилно поставен предпазен колан, в противоречие с императивните норми на ЗДвП, като по този начин значително допринесъл за настъпилите увреждания. С поведението си - непоставяне на предпазния колан, с който автомобилът е бил оборудван, ищецът извършил нарушение на императивните норми на чл. 137а ЗДВП, което се намирало в пряко причинно - следствена връзка с последвалия вредоносен резултат, тъй като при правилно поставен предпазен колан вредите или нямало да настъпят или щели да бъдат в значително по-лека степен.

Оспорва се твърденето на ищеца, уврежданията му да се намират в 4 причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Ищецът не бил пострадал при процесното ПТП и не бил получил описаните в исковата молба травми във връзка с инцидента, тъй като в приложения към исковата молба Протокол за ПТП не било описано да има пострадали в процесното ПТП, от което следвал извод, че ищецът не е бил пострадал или поне не се е чувствал като такъв след инцидента. Ищецът бил прегледан от специалист ортопед-травматолог три дена след инцидента на 06.01.2025 г., като в амбулаторния лист издаден от ортопеда се описвали данни за контузия в областта на ляво коляно. При прегледа било описано, че е направен т. нар. „тест на Кларк“, който бил известен още като тест за установяване на някаква увреда на хрущяла зад коленната капачка (патела). Нямало назначени уточняващи изследвания, препоръчана била терапия носене на наколенка, но не било ясно дали е носена такава. Нямало медицински данни как се е развила тази травма и дали е настъпило подобрение или усложнение. Не били правени контролни прегледи.

Нямало дори рентгенография на лявата коленна става. Не били описани и данни за белези от повърхностна рана в областта на лявото коляно. С оглед на гореизложеното, ответникът счита, че ищецът не е пострадал при процесното ПТП и не е получил травмите, описани в исковата молба при процесното ПТП.

В протокола за ПТП не били описани пострадали лица при ПТП, а и първият преглед на ищеца бил направен три дни след ПТП. Нямало данни и как е протекло лечението на пострадалия. Освен описания амбулаторен лист от 06.01.2025 г. нямало представена друга медицинска документация.

Твърденията в исковата молба за силни болки и тяхната продължителност не се подкрепяли от медицинските документи, като същите били силно преувеличени. Нямало данни ищецът да е провел допълнителни изследвания и да е посещавал лекар след описания преглед. Следователно, описаните травми не били в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Описаните в исковата молба оплаквания от болки и неразположение, както и продължителност на възстановяването за по-дълъг период били силно преувеличени. С оглед липсата на сериозни травми, а и леки травми, които да са установени, а само били описани в исковата молба, ищецът можел да се обслужва изцяло сам през цялото време на възстановяване след катастрофата и е бил физически напълно здрав.

Не били представени доказателства и в насока, че събитието се е отразило негативно върху психиката на ищеца и е предизвикало стрес и 5 душевни страдания, като и тези твърдения били силно преувеличени. Оспорва се оздравителният процес да е бил продължителен, тъй като не били представени документи и липсвали данни такъв да е протичал. В случай, че се установи някаква по-голяма продължителност на оздравителния процес, ответникът твърди, че същото е било вследствие на поведението и неспазване на лекарските предписания от страна на пострадалия, както и на несвързани с процесното събитие предходни заболявания. Пострадалият не бил претърпял посочените от него увреждания и се оспорват всички твърдения в тази насока.

Същите били недължими и не подлежали на обезщетяване по смисъла на чл.

432 ал. 1 КЗ. Алтернативно последните се оспорват като прекомерно завишени по размер.

По тези съображения, ответникът моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният иск, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. При условията на алтернативност се иска да бъде намален размерът на претендираното обезщетение.

Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което също представя списък по чл. 80 ГПК, инкорпориран в писмено становище по делото /л.232-л.233/. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.