Решение № 716 от 20.06.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 716 гр. София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20231000501634 по описа за 2023 година

С решение от 06.02.2023 г. по гр. д. № 11818/2020 г. по описа на СГС 1-13 състав, са ОТХВЪРЛЕНИ предявените субектвивно съединени установителни искове от С. А. Д. и С. В. К. против С. И. К. и А. Д. Д., с пр. осн. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено правото им на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент в гр. ***, район ***, ул. *** 9, с идентификатор ***, заедно с 12,15/100 идеални части от общите части на сградата и от съответните идеални части на правото на собственост върху поземления имот (с площ 419 кв.м.) с идентификатор ***, въз основа на продължило повече от 10 години давностно владение. Със същото решение е ОТМЕНЕН на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 123, том I, рег. 3564, дело 87 от 2019 г. на нотариус А. М., вписана в нот. камара под номер 127, който акт е вписан като Акт 28, том CLXXXVII, дело 58357, им. партида 423384 и 547585.

Против решението е постъпила въззивна жалба от ищците С. В. К. и С. А. Д. чрез адв. С. Ц. с оплаквания за недопустимост евентуално за неправилност. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищците С. К. и С. Д. са били пълномощници на С. К., тъй като К. никъде не е споменат в процесното пълномощно, а Д. не знае за съществуването му. Твърди се, че изводът на съда, че няма категорични доказателства за завладяване на имота през 2008г или следващите години, е абсолютно неоснователен. Ищците били демонстрирали владението си явно и необезпокоявано и от разпитаните свидетели по делото същото било потвърдено. Изтъква се, че събраните доказателства установявали неверността на твърдението, че С. К. е получавал спорадични наемни вноски чрез трети лица. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички от значение обстоятелства, които са част от предмета на спора, а 1 именно, че не се е произнесъл по допустимостта и основателността на възраженията по чл. 181 от ГПК, по относими факти за давностното владение, по твърденията за плащания, направени към ЧЕЗ и ВиК. Освен това съдът не бил обсъдил всички доказателства, събрани в първоинстанционното производство като писмените договори за наем, сключени между ищците и техни наематели в исковия период, също така и сключването на споразумения и извършване на плащания към „Софийска вода“.

Изтъкват се процесуални нарушения на съда, изразяващи се в отхвърляне на доказателствени искания без мотиви, които се поддържат пред въззивната инстанция на осн. чл.266 ал.3 ГПК. Иска се отмяна на решението и вместо това постановяване на ново по същество, с което бъдат уважени предявените искове.

Постъпила е и въззивна жалба от ищцата С. А. Д. чрез адв. С. Ц.. Твърди се, че обжалваното решение е материално и процесуално незаконосъобразно, очевидно неправилно, необосновано, недопустимо и нищожно. Излагат се съображения за порочността на решението, които са идентични с тези в общата й жалба със С. К.. Иска се отмяна на решението и вместо това постановяване на ново по същество, с което се отмени решението в неговата цялост и се постанови друго, с което бъдат уважени предявените искове. Поддържат се и идентични доказателствени искания, които напълно съответстват на направените в първата въззивна жалба.

В срок е подаден отговор на въззивната жалба от ответника С. И. К. чрез адв. Т.

А., в който се твърди, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Оспорва се твърдението на жалбоподателите - ищци, че първоинстанционният съд неправилно е установил фактическата обстановка и не е обсъдил всички доказателства. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства правилно е прието, че ищцата С. Д. е действала като представител на въззиваемия, което изключва възможността за своене на чуждо имущество. Изтъква се още, че не са доказани твърденията на ищците, че упражняват несъмнено фактическата власт върху апартамента, и че той се е дезинтересирал от процесния имот.

Софийският апелативен съд, при служебната си проверка приема, че решението е валидно и допустимо / чл.269, изр.първо ГПК/.

Предмет на разглеждане пред първата инстанция са субективно съединени положителни установителни искове за собственост по чл.124 ГПК върху недвижим имот в гр.***, който твърдят, че явно и необезпокоявано от 01.01.2008г и са придобили изключително право върху него по силата на изтекла най- късно на 30.04.2019г придобивна давност, за установяване на който факт са се снабдили с констативен нотариален акт. Изтъкват също, че и двамата ответници били дезинтересирани от имота- първият от 20години живеел в чужбина, а вторият /както и наследодателят му/ повече от 12 години не са ползвали имота и събирали плодове от него.

Първият ответник С. К. оспорва исковете по основание, с възражения, че ищците не са владели целия имот за себе си, нито са демострирали пред него подобно намерение до 2016г, когато били влошени отношенията с майката на първата ищца Ж.

Д. и в тази връзка изпратена покана да преустанови едноличните действия по управлението на имота.

Вторият ответник А. Д. не оспорва твърденията, че той и неговата съпруга Ж. Д. повече от 14 години не са се интересували от имота.

От събраните пред първата инстанция писмени доказателства се установяват като безспорни фактите относно снабдяването на двамата ищци С. Д. и С. К. /съпрузи помежду си от 2002г./ на 18.11.2019г с констативен нотариален акт въз основа на 2 обстоятелствена проверка № 123, том I, рег. 3564, дело 87 от 2019 г. на нотариус А. М., с който са признати за собственици по давностно владение на недвижим имот в гр.

***, район ***, ул. *** 9, с идентификатор ***, заедно с 12,15/100 идеални части от общите части на сградата и от съответните идеални части на правото на собственост върху поземления имот (с площ 419 кв.м.) с идентификатор ***.

Не е спорно и се установява от писмените доказателства, че спорният имот е бил собственост на Х. В. Г., придобит от нея на 20.10.1970г. чрез договор за замяна, оформен с нот. акт №133, том 25, н.д. № 4690/1970г на Софийски нотариат, която след смъртта си през 1985г няма преки наследници и призовани към наследяване са двете й сестри Ж. В. Д. /майка на ищцата С. Д./ и З. В. К. /майка на първия ответник С. К./ с равни права в съсобствеността по ½ идеални части. Първата от тях Ж. Д. е починала на ********г и оставила за свои наследници дъщеря си С. Д. /първата ищца/ и преживелият си съпруг А. Д. /вторият ответник/, а единствен наследник на втората от тях З. К. е ответникът Ст.К..

В подкрепа на твърденията си, че ищците не са упражнявали фактическа власт за себе си, първият ответник Ст.К. е представил нотариално заверено пълномощно от 07.08.2007г на нотариус К. М., от съдържанието на което се изяснява, че е делегирал в полза на ищцата С. Д. представителна власт от негово име да прекрати съществуващ договор за наем /с наемателката Л. А. –С./ и да получи дължим месечен наем, както и да сключва договори за наем с трети лица по своя преценка, да прекратява/разваля сключени договори за наем и такива за управление на процесния апартамент.

В тази връзка е представена и писмена декларация от посоченото като наемател в пълномощното лице Л. С. от 7.08.2007г, в която е заявила съгласието си да плаща половината от наемната цена за имота по сметка на С. К. в ЦКБ АД, както и такива от В.С., удостоверяващи предаване на ½ от месечен наем за месеците август, септември 2008г на М. К..

В подкрепа на твърденията си, че през 2016г е настъпил конфликт в отношенията, първият ответник Ст.К. е представил нотариална покана, връчена на 01.02.2016г. от адв. В. К., действаща като негов пълномощник, с която приканва другия съсобственик Ж. Д. да преустанови едноличното ползване на имота и осигури възможност на последния да фактически да упражнява правата си на съсобственик, когато е на територията на страната.

От писмените доказателства се установява, че първият ответник С. К. на 05.12.2018г е предявил иск за делба на спорния имот против своята леля и майка на ищцата Ж. Д., по която е образувано гр.д. № 77019/2018г по описа на СГС, ГО.

Пред първата инстанция са разпитани две групи свидетели по искане на насрещните страни. И двамата свидетели на ищците И. и З. познават семейството, както и спорния имот на ул.***. Към първия от тях св.И., ищците се обърнали през 2008г, в качеството му на адвокат за съвет къде да открият завещание, с което по думите на ищцата С., леля й е оставила имота на нея, а през 2009г разбрал, че С. и С. търсят наематели за имота. От 2009г те отдавали имота под наем, лично той познавал сегашната наемателка, която била в имота от 6 години, а през 2014-2015г по тяхно възлагане бил на събрание на етажните собственици и оставил на домоуправителя пари за ремонт. Вторият свидетел З. познава семейството на ищците по повод на работата си като архитект, през м.април 2009г му било възложено да изготви проект и стойностна сметка на ремонтни работи за апартамента. Тогава /през месец април/май 2009г/ 3 посетил имота, който не бил в добро съС.ие, изглеждал видимо необитаем. Според свидетелката К. ищцата С. Д. и ответникът К. не били в добри отношения от 2007г, когато по време на избори между тях възникнал конфликт.

И двамата свидетели на ответника П. и К. са наясно, че той притежава апартамент на ул.***, който рядко посещавал около веднъж в годината, защото поС.но живеел в Съединените щати. Св.П. е негов бивш колега, който е ходил в имота заедно с него през 2016г, за да му окаже съдействие за вписването му в кадастъра, тогава там заварили жена, представила за майка на наемателката. Наясно е, че след 2016г между ответникът К. и неговата леля Ж. Д. възникнали проблеми, защото не му давала пари от наемите, преди това нямали конфликти, даже с братовчедка си /има се предвид ищцата Д./ били в добри отношения, той й подписал декларация да взема наемите и да му ги дава, но после възникнали проблеми. Свидетелят К. /също бивш колега на ответника/ е наясно, че последният има наследствен имот, който описва по местоположение в близост до Военна академия, и че с леля си „споделяли“ наемите.

Лично той придружил ответника и съпругата му през 2016г до имота, защото имали проблем с наемател.

Пред първата инстанция от ищците са представени договори за наем от 27.04.2012г между С. Д. като наемодател и наематели А. К. и К. Д. за срок 24мес., с двустранен приемо-предавателен протокол от същата дата, договор за наем от 12.06.2014г. между С. Д. от една страна и от друга Л. И. Н. с месечна наемна цена от 300лв и срок на действие от 1год.

Във връзка с оспорване достоверността на датите в наемните договори пред въззивната инстанция са събрани гласни доказателствени средства посредством разпит две групи свидетели.

Разпитаните по искане на ответника свидетели П. и С. са наясно, че същият има наследствен имот в гр.***, ул.***. Св.П. е бивша колежка и семейна приятелка, която по негова молба е посещавала имота 2016, 2018г и последно 2019г, но в този период от време не е виждала човек, никой не отварял вратата. Наясно е, че ответникът е имал проблеми с леля си по повод имота, защото в някакъв момент спряла да му плаща половината наем.

Подобни обстоятелства изтъква в показанията си св. С., който заедно с ответника, а също и сам по негова молба, е посещавал жилището на ул.*** през 2010г., когато като бивш военнослужещ идвал на организирани събития във Военна академия. Тогава минавал да огледа намиращия се в близост имот, но винаги било тъмно и нямало индикация да живеят хора. През 2012г посетил имота заедно с ответника, тогава нямало никой. С ответника поддържали поС.ен контакт по телефон и за това продължил да наглежда инцидентно имота, оглеждайки сградата откъм улицата, последно през 2022г, но при посещенията си /обичайно във времеви интервал от 19.00 до към 22.00ч/ не забелязал да свети или да има човек в жилището. От ответника знаел, че имота се стопанисва от леля му и че в последствие между тях възникнали проблеми.