Определение № 3013 от 01.12.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3013 гр. Бургас, 01.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно частно гражданско дело № 20252100501905 по описа за 2025 година и като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена К. В., чрез пълномощника му адв. Лина Георгиева от Адвокатска колегия – Бургас, срещу Определение № 5623 от 08.10.2025 г. по гр. д. № 6278/2025 г. на Районен съд – Бургас, с което е върната исковата молба, подадена от г-н Висниовски срещу „ПЕТРОКОНСУЛТ ГРУП БГ“, с която са предявени искове за признаване на уволнението му за незаконно и за възстановяването му на длъжността, заемана преди уволнението – „специалист по продажби на информационните и комуникационните технологии“, като е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Сочи, че с молба от 07.10.2025 г. е изменил иска си, като не поддържа първоначалното си искане за признаване на уволнението за незаконно, както и за възстановяване на заеманата от него длъжност преди уволнението. Изтъква се, че съдебният състав разполага с правото да прекрати делото само в тази част, но не и относно исковете, с които е сезиран, и не са оттеглени. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Като съобрази данните по делото и становището на страната, настоящият състав намира следното за установено от фактическа и правна страна:

1

С исковата молба по делото К. В. е изложил пред съда, че на 10.10.2023 г. е сключил трудов договор с „ПЕТРОКОНСУЛТ ГРУП БГ“ ЕООД, на длъжността „специалист по продажби на информационните и комуникационните технологии“. През последните няколко месеца бил уведомен, че дружеството ще бъде в частичен или цялостен престой. Считано от месец юли 2023 г., работодателят прекъснал изплащането на трудовото възнаграждение. През месец август същата година от справка в НАП ищецът установил, че трудовото му правоотношение е прекратено на 03.07.2025 г. по взаимно съгласие, без да е подписвал споразумение, без да му е връчено предизвестие и без да е получавал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Иска се съдът да признае уволнението за незаконно, да отмени заповедта за уволнение и да възстанови ищеца на заемната от него длъжност преди уволнението.

С Разпореждане № 10225 от 02.09.2025 г. районният съд е констатирал, че исковата молба е нередовна. Аргументирал се е с това, че ищецът твърди, че заповедта за уволнение не му е връчена, което изключва правния интерес от водене на иск по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Цитирано е Решение № 248 от 22.10.2018 г. по гр. д. № 754/2018 г. на ВКС, IV г. о., според което в този случай исковата молба е нередовна, поради противоречие между обстоятелствената част и петитума. Същата следвало да се остави без движение, за да може ищецът да изложи твърдения относно начина, по който му е връчен писменият акт за уволнението. Съдът е направил именно това, като е дал следните указания на ищеца: 1) да прецизира петитума на исковата молба, като индивидуализира надлежно заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, с посочване на номера и датата й, издател и основание за издаване; 2) да уточни дали му е връчен писменият акт за уволнението (заповед, предизвестие и др.), като изложи ясни твърдения относно начина за това, както и датата на връчване.

С молба от 07.10.2025 г. ищецът е посочил, че поддържа обстоятелствената част на исковата молба. Излага допълнително, че работодателят не му е заплатил трудови възнаграждения за месец юли и следващите, поради което на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ прави изявление за прекратяване на трудовото правоотношение. Формулиран е и нов петитум: съдът да приеме за валидно и действащо между страните сключеното между ищеца и ответника трудовото правоотношение, и да приеме, че с исковата молба ищецът е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1 КТ.

С обжалваното определение районният съд е приел, че ищецът не е изпълнил указанията му, защото продължава да поддържа, че заповедта за уволнение не му е връчена. Освен това съдът е посочил, че с исковата молба не може да се прави изявление за прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие, тъй като съгласно чл. 335, ал. 1 и 2 КТ, уреждащи формата и моментът на прекратяване на трудовото правоотношение, то не би могло да се прекрати, без да е получено писмено предизвестие от насрещната страна по трудовото правоотношение, т.е. същото би могло да бъде прекратено не с подаване на исковата молба, а евентуално с получаване на изявлението от 2 работодателя, какъвто не бил настоящият случай. Ето защо съдът е върнал исковата молба и е прекратил делото.

Настоящият състав намира, че определението на районния съд е незаконосъобразно. С уточняващата молба от 07.10.2025 г. ищецът е формулирал нов петитум на исковата молба, в който не фигурира искане за признаване на уволнението за незаконно и за възстановяване на ищеца на предишната му длъжност. Според съдебната практика предприетите до връчване препис от исковата молба на ответника поправки в основанието и петитума на предявения иск не са ограничени от въведените от законодателя процесуални условия за изменение на иска, респективно за последващо обективно съединяване на искове, поради което са процесуално допустими (вж. Решение № 116/28.11.2012 г. по т.д. № 102/2011 г. на ВКС, II т.о., Решение № 244/09.02.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ВКС, II т.о., и др.). Проверката дали с изявленията си страната въвежда недопустимо едновременно изменение на основанието и петитума на предявения иск е възможна само при наличието на редовна искова молба: такава, при която формулираният петитум съответства на заявените в обстоятелствената част правопораждащи факти (вж.

Определение № 60359/19.10.2021 г. по ч.т.д. № 1982/2021 г. на ВКС, I т.о.). Ето защо по мнение на настоящия състав районният съд е следвало да даде нови указания на ищеца във връзка с уточнената искова молба, която също е нередовна, но на друго основание. Съдът е следвало да укаже на ищеца наймалкото да уточни дали предявява положителен установителен иск за установяване на съществуването на трудово правоотношение (за принципната допустимост на такъв иск вж. Определение № 41/15.01.2013 г. по ч.гр.д. № 489/2012 г. на ВКС, IV г.о.) и да обоснове какъв е правният му интерес от предявяване на такъв иск, както и дали предявява друг иск. Разсъжденията на районния съд относно това дали трудовото правоотношение може да се прекрати с изявление в исковата молба касаят съществото на спора.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че делото е преждевременно прекратено от районния съд. Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия чрез даване на указалия за отстраняване на нередовности в исковата молба. Съдът може да даде и други указания, различни от посочените по-горе, ако констатира такива.

Воден от горното, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 5623 от 08.10.2025 г. по гр. д. № 6278/2025 г. на Районен съд – Бургас.

ВРЪЩА делото на същия състав на Районен съд – Бургас за 3 продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивната част на настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3013 гр. Бургас, 01.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно частно гражданско дело № 20252100501905 по описа за 2025 година и като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена К. В., чрез пълномощника му адв. Лина Георгиева от Адвокатска колегия – Бургас, срещу Определение № 5623 от 08.10.2025 г. по гр. д. № 6278/2025 г. на Районен съд – Бургас, с което е върната исковата молба, подадена от г-н Висниовски срещу „ПЕТРОКОНСУЛТ ГРУП БГ“, с която са предявени искове за признаване на уволнението му за незаконно и за възстановяването му на длъжността, заемана преди уволнението – „специалист по продажби на информационните и комуникационните технологии“, като е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Сочи, че с молба от 07.10.2025 г. е изменил иска си, като не поддържа първоначалното си искане за признаване на уволнението за незаконно, както и за възстановяване на заеманата от него длъжност преди уволнението. Изтъква се, че съдебният състав разполага с правото да прекрати делото само в тази част, но не и относно исковете, с които е сезиран, и не са оттеглени. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Като съобрази данните по делото и становището на страната, настоящият състав намира следното за установено от фактическа и правна страна:

1

С исковата молба по делото К. В. е изложил пред съда, че на 10.10.2023 г. е сключил трудов договор с „ПЕТРОКОНСУЛТ ГРУП БГ“ ЕООД, на длъжността „специалист по продажби на информационните и комуникационните технологии“. През последните няколко месеца бил уведомен, че дружеството ще бъде в частичен или цялостен престой. Считано от месец юли 2023 г., работодателят прекъснал изплащането на трудовото възнаграждение. През месец август същата година от справка в НАП ищецът установил, че трудовото му правоотношение е прекратено на 03.07.2025 г. по взаимно съгласие, без да е подписвал споразумение, без да му е връчено предизвестие и без да е получавал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Иска се съдът да признае уволнението за незаконно, да отмени заповедта за уволнение и да възстанови ищеца на заемната от него длъжност преди уволнението.

С Разпореждане № 10225 от 02.09.2025 г. районният съд е констатирал, че исковата молба е нередовна. Аргументирал се е с това, че ищецът твърди, че заповедта за уволнение не му е връчена, което изключва правния интерес от водене на иск по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Цитирано е Решение № 248 от 22.10.2018 г. по гр. д. № 754/2018 г. на ВКС, IV г. о., според което в този случай исковата молба е нередовна, поради противоречие между обстоятелствената част и петитума. Същата следвало да се остави без движение, за да може ищецът да изложи твърдения относно начина, по който му е връчен писменият акт за уволнението. Съдът е направил именно това, като е дал следните указания на ищеца: 1) да прецизира петитума на исковата молба, като индивидуализира надлежно заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, с посочване на номера и датата й, издател и основание за издаване; 2) да уточни дали му е връчен писменият акт за уволнението (заповед, предизвестие и др.), като изложи ясни твърдения относно начина за това, както и датата на връчване.

С молба от 07.10.2025 г. ищецът е посочил, че поддържа обстоятелствената част на исковата молба. Излага допълнително, че работодателят не му е заплатил трудови възнаграждения за месец юли и следващите, поради което на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ прави изявление за прекратяване на трудовото правоотношение. Формулиран е и нов петитум: съдът да приеме за валидно и действащо между страните сключеното между ищеца и ответника трудовото правоотношение, и да приеме, че с исковата молба ищецът е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1 КТ.