Решение № 16 от 07.05.2024, Районен съд - Попово
- Съд
- Районен съд - Попово
- Дело
- Административно наказателно дело 257/2023
- Вид
- Решение № 16
- Подписан
- 07.05.2024
- В сила
- 06.06.2024
- Състав
- Поля Павлинова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 166, ал. 2, т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 16 гр. П., 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIII СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Поля П. И.а при участието на секретаря Десислава Н. Банкова като разгледа докладваното от Поля П. И.а Административно наказателно дело № 20233520200257 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С. Й. С. от гр. К., чрез пълномощник: адв. П. В.
И. от ВАК, против НП № *** г. на Директора на РДАА – гр. Р., с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 3000.00 лв., на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗдвП.
Искането в жалбата е наказателното постановление да бъде отменено поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Отделно се прави възражение за несъразмерност на тежестта на нарушението с размера на наложената глоба и в условията на евентуалност е направено искане за намаляване на размера на наказанието.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище, изпратено заедно с административно-наказателната преписка по издаване на процесното наказателно постановление, е изразено становище за неоснователност на подадената жалба и е направено искане същото да бъде потвърдено. Направено е възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар на пълномощника на жалбоподателя, в случай, че същият надвишава минималния предвиден размер.
Районна прокуратура – Т., Териториално отделение – П., редовно уведомена, не изпраща представител, не изразява становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема следно от фактическа страна:
НП № *** г. на Директора на РДАА – гр. Р. е издадено за това, че при извършена 1 проверка от контролните органи на РДАА – Р., на 12.09.2023 г., в гр. П., вт. път II-51, в района на КАТ – П., в посока Б. – П., жалбоподателят С. Й. С. е управлявал товарен автомобил (влекач) **, рег. № *** от кат. № 3, с прикачено към него полуремарке *** от кат.
04, като извършвал обществен превоз на товари – царевица, на територията на РБ по маршрут П. – В., видно от пътен лист № *** г. и с товарителница № ** г., като при проверката било установено, че водачът извършва превоза със съчленена композиция, състояща се от МПС с две оси и ППС с три оси, с обща маса от 51080 кг., видно от нареждане за експедиция с номер *** г., която маса надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството от 40000 кг, с 11080 кг. В момента на проверката водачът не е представил документ за платена пътна такса за претоварване, издаден от АПИ.
Няма спор по делото, а и от приложените по делото писмени доказателства: НП № *** г. на Директора на РДАА – гр. Р., заверени копия на акт за установяване на административно нарушение № *** г., разпечатка от тахограф, нареждане за експедиция № *** г., товарителница за обществен автомобилен превоз в страната № ** г., пътен лист № *** г., както и от гласните доказателствени средства, събрани посредством показанията на св. И. С. И. от гр. О. и св. И. Д. И. от гр. Т., се установява, че на 12.09.2023 г. жалбоподателят С. С. е потеглил от гр. П. за гр. В. с товарен автомобил (влекач) **, рег. № ***, с прикачено към него полуремарке ***, натоварен с царевица, като превозът, който осъществявал, бил обществен. Композицията била претеглена преди и след натоварването, като от нареждането за експедиция е видно, че кантарът е отчел бруто тегло: 51080 кг, тара:
15280 кг и нето 35800 кг.
На същата дата актосъставителят И. С. И. участвал в екип от инспектори към РДАА – гр. Р., на които било възложено да извършват попътни проверки. В района на КАТ – П., по пътя Б. – П., водачът на тоВ.та композиция бил спрян за проверка. Като възприел контролните органи, жалбоподателят отбил рязко, с висока скорост в лявата страна на пътното платно и симулирал авария. Част от ремаркето останало в лентата за движение.
Контролните органи поискали документи, за да извършат проверка, а през това време водачът на тоВ.та композиция демонстрирал, че прави ремонт и отказал да предаде документите си за проверка. След съдействие на полицейски служители, водачът предоставил документите си за проверка и преместил товарния автомобил на собствен ход на безопасно място. Още преди проверката по документи, контролните органи установили по деформацията на гумите и по нивото на шасито, че автомобилът е претоварен. След като извършил проверка и по представените от водача документи – нареждане за експедиция № *** г., товарителница за обществен автомобилен превоз в страната № ** г. и пътен лист № *** г., актосъставителят установил, че масата на тоВ.та композиция била 51080 кг, което било в нарушение на установената допустима максимална маса от 40 000 кг. съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на министерство на регионалното развитие и благоустройството. На водача му бил изискан документ, издаден от АПИ за платена пътна такса за претоварване, но такъв не бил представен. В тази връзка на водача му бил съставен 2
АУАН № *** г.
Впоследствие, на 24.10.2023 г. било съставено и атакуваното НП № № *** г. на Директора на РДАА – гр. Р., оправомощен да съставя наказателни постановление съгласно заповед № *** г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:
В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.
Съдът, предвид вмененото му от закона задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН.
В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.
Съставът на санкционната разпоредба по чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП предвижда наказание за водач, който управлява пътно превозно средство с маса, която надвишава нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В настоящия случай тези норми са определени в Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като в чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ е въведено ограничение на максималната маса от 40 т или 40 000 кг. За движение на ППС, превишаващо тази маса, е необходимо разрешение от администрацията, управляваща пътя – по аргумент от чл. 8, ал. 2 от Наредбата.
В конкретния случай жалбоподателят е управлявал ППС с маса, надвишаваща с 11080 кг нормата от 40 000 кг, определена с горепосочената наредба.
Действително, превишението е установено по документи – чрез представеното от жалбоподателя и намиращо се у него при превоза нареждане за експедиция, чиято доказателствена стойност не е оборена и следва да бъде зачетена. Жалбоподателят е бил 3 наясно с измерената маса преди и след натоварването на ППС, като същият е могъл да откаже превоз в нарушение на законовите разпоредби. Въпреки това, той е предприел превоза.
Неоснователен, според настоящия състав на съда, е доводът на жалбоподателя, че превишението на общата допустима маса не е доказаното чрез измерване по регламентирания за това ред, предвиден в чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
Според чл. 166, ал. 2, т. 8 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос, както и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните товари. Действително, контролните органи са оправомощени да извършват собствено измерване по реда на чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ с везна, отговаряща на изискванията на Закона за измерванията, но цитираната норма въвежда подобно задължение за контролните органи само в случаите, в които се извършва проверка за съответствието между масата и габаритните размери на извънгабаритно и/или тежко ППС със записаните данни в разрешителното по чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата и в документа за платена такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Цитираната разпоредба на чл. 35, ал. 3 от Наредбата не е задължителна за приложение в конкретния случай, тъй като касае случаите, в които се извършва проверка от администрацията, издала разрешителното или документа за платена такса, каквито в случая не са били издавани. За случаи от вида на процесния, нито ЗАвПр, нито ЗДвП или подзаконов нормативен акт по приложението им, включително и Наредба № 11/03.07.2001 г., не изискват установяването на допустимата максимална маса, съответно превишаването й да става с нарочно средство за измерване. Поради това съдът намира, че тази маса може да се установява въз основа на измерването, резултатите от което са обективирани в нареждането за експедиция, въз основа на което контролният орган е приел, че пътното превозно средство е надхвърлило допустимата маса. При това положение не е имало обективна пречка удостоверените с посочения документ факти да бъдат зачетени както от актосъставителя, така и от административнонаказващия орган.
От обективна и субективна страна, според настоящия състав на съда, по категоричен начин се установява, че водачът С. С. е управлявал съчленено ППС, състоящо се от товарен автомобил (влекач) **, рег. № *** от кат. № 3, с прикачено към него полуремарке *** от кат.
04, с обща маса на тоВ.та композиция: 51080 кг, при допустима такава, без издадено разрешение за ползване на пътищата от извънгабаритно/тежко превозно средство, от 40 000 кг., като деянието е умишлено.
По въпроса за индивидуализация на наложеното наказание, настоящият състав на съда не споделя изводите на административнонаказващия орган да определи максимален размер на административното наказание. Максималната допустима маса в конкретния случай е превишена с 27.7%, което според настоящия състав на съда обуславя ориентиране на санкцията около средния размер на предвиденото в санкционната норма наказание. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се вземе предвид липсата на настъпили 4 др. вредни последици, освен обстоятелството, че само по себе си, извършването на нарушението създава опасност, както за конструкцията на МПС, така и за състоянието на пътя, по който се движи. В същото време, съдът приема, че като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се прецени поведението на водача да се опита да осуети проверката, установено посредством свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели. Що се отнася до посоченото в НП, че същият водач е санкциониран за същото по вид нарушение през 2022 г., съдът приема, че от приложената по делото справка за нарушител не може да бъде направен извод за влязло в сила наказателно постановление за извършване на нарушение от същия вид, поради което и това обстоятелство не следва да се отчита като отегчаващо отговорността му обстоятелство.
Разпечатката съдържа 35 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/78adc123-dacb-41a8-944b-203fecca9b95