Определение № 76 от 06.02.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 76 гр. София, 05.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20241800500018 по описа за 2024 година Производството е образувано е по частна жалба на М. Н. Г., подадена от упълномощената от него адв. Г. В. от САК, срещу Определение № 209 от 20.

11. 2023 г., постановено по гр. д. № 396/2023 г. по описа на Районен съд – гр.

Етрополе, с което подадената от него искова молба е върната и производството по делото е прекратено.

В жалбата се поддържа становище за незаконосъобразност на обжалвания акт, с молба за неговата отмяна и връщане на делото за разглеждането му по същество. Посочва, че 1986 г. архивът на с. В., община П. изгорял и вече 37 години нито един от кметските наместници не предприел съответните действия за възстановяването му, което от своя страна го поставяло в ситуация да не може да докаже статута си на наследник на лицата, за които е поискал издаването на удостоверения за наследници.

Поддържа становище, че е процесуално легитимиран да предяви иска си, тъй като е заинтересовано лице, за установяване на факта на унищожаване на архивите и съставянето на нов регистър за гражданско състояние на с. В. срещу кметския наместник.

Съдът, след като прецени данните по делото и взе предвид становището на страната, намира за установено следното от фактическа страна:

Подадена е искова молба от М. Н. Г. срещу М.Д., в качеството на кметски наместник на с. В., община П., с която е поискано да бъде установен факта на унищожаване при пожар на архива на кметството на с. В., да се разпореди съставянето на нов регистър за гражданско състояние и въз основа на това да му бъде издадено удостоверение за наследници на бивши жители на селото – С.Т. и В. Ц., което му било необходимо за реализиране на негови наследствени права върху земеделски земи и други имоти. Поводът за предявяване на иска бил писмо от кметския наместник М.Д., с което го уведомили, че архивът на кметството бил унищожен при пожар през м. март 1986 г., поради което не били в състояние да му издадат исканите удостоверения за наследници на посочените лица.

1

С разпореждане на съда № 305 от 24. 10. 2023 г. исковата молба е оставена без движение, като на ищеца е указано да уточни искането си, като посочи дали поддържа молбата в частта относно установяването на факта на унищожаването на архивите и регистъра за гражданското състояние на селото, като факт, от който черпи права, на какво точно се основава искането му, както и да уточни, дали поддържа молбата, подадена срещу кметския наместник, в качеството му на физическо лице.

С подадена в срок молба, наречена „писмен отговор“, ищецът е посочил, че изцяло поддържа исковата си молба така, както е предявена и срещу кметския наместник като физическо лице, като искането му се основава на изходящото от кметството писмо, в отговор на това за снабдяване с необходимите му удостоверения за наследници.

С определението, предмет на настоящата проверка, първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е процесуално легитимиран да иска установяване на факта на унищожаването или изгубването на съответния регистър за гражданско състояние, съответно за съставянето на нов такъв, с оглед разпоредбата на чл. 542, ал. 2 от ГПК, съгласно която единственото лице да поиска това е кметът на съответната община. Приел е предявения иск за недопустим и е прекратил производството по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима, с оглед подаването в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно чл. 542, ал. 2 от ГПК, при унищожен или изгубен регистър за гражданско състояние, без да има възможност да бъде възстановен, кметът на общината може да иска с молба до районния съд да установи факта и да разпореди съставянето на съответния регистър. Така формулирана, разпоредбата налага извод, че установяването от съда на факта на унищожаването или изгубването на регистъра за гражданско състояние и разпореждането за съставяне на нов такъв може да бъде поискано само от кмета на съответната община, но не и от друго заинтересовано лице. Поради това в случая искът е предявен от ненадлежна страна, която не е активно процесуално легитимирана, а това обуславя неговата недопустимост.

Освен това, разпоредбата на чл. 542, ал. 2 от ГПК регламентира съставяне само на регистър за гражданско състояние по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗГР, докато в действителност ищецът претендира съставяне на регистър на населението по чл. 3, ал. 2 от ЗГР, (независимо че неправилно го нарича „регистър за гражданско състояние“), каквато възможност чл. 542, ал. 2 от ГПК не предвижда. В същия смисъл е и Определение № 663 от 17.11.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 485/2011 г., IV г. о., ГК. Поради това искът е недопустим и на това основание.

На последно място, жалбоподателят посочва, че повод за подаване на исковата му молба е получен от него отрицателен отговор на молбата му до общинската администрация за издаване на удостоверение за наследници.

Този отговор, обаче, представлява отказ от извършване на административна услуга по чл. 15 от Наредбата за административното обслужване, който по съществото си е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.

2

3 от АПК. Редът за неговото оспорване е по чл. 145 и сл. от АПК, но не и по чл. 542 от ГПК. В такава насока е трайната съдебна практика на ВАС (Решение № 9656/12.07.2010 г. на ВАС по адм.д. № 15420/2008 г., Решение № 13322 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11537/2009 г., III о.) и на ВКС (Решение № 362 от 7.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 74/2012 г., III г. о., ГК, Определение № 73 от 24.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 743/2011 г., IV г. о., ГК и др.), в която освен това изрично се приема, че „…в производството по чл. 542 ГПК не може да се установява наследствено правоотношение, нито да се издава удостоверение за наследници.“

По така изложените съображения, производството по предявения от Г. иск е недопустимо. Правилно районният съд е прекратил същото, а обжалваният съдебен акт в този смисъл следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 209 от 20.11.2023г., постановено по гр.д. № 396/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Етрополе, с което е върната исковата молба на М. Н. Г., и производството по делото е прекратено.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3