Решение № 154 от 13.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20251110211534 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от М. П. М. срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332-033735/02.04.2025 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че на посочените в НП дата и място жалбоподателят в действителност управлявал процесното МПС, което обаче не било собственост на жалбоподателя и той нямал представа, че за автомобила не е изпълнено задължение в законоустановения срок от придобиването да бъде регистриран. Предвид това се твърди липса на вина у жалбоподателя за извършване на нарушението. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се е явил лично и не е бил представляван.

В открито съдебно заседание,

1 въззиваемата страна и административнонаказващ орган – началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, редовно призована, не е била представлявана. В писмени бележки е изложено становище, че нарушението било доказано по надлежен ред, а НП и АУАН били издадени съобразно правилата на материалния и процесуалния закон. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното НП и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Инвокирано е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от насрещната страна като разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.05.2024 г. в системата на МВР бил отразен сключен договор № 2386/28.05.2024 г. за прехвърляне на собствеността върху лек автомобил с марка „,,***''“, модел „,,***''“, с рег. № ,,***''. Видно от справките, постъпили от ОДМВР – Варна и СДВР – ОПП, до тази дата собственик на посочения автомобил било трето за производството лице- Г.Т.В.. Придобиващият собствеността също бил трето за производството лице – В.Б.Р.. Поради неизпълнение в срок на задължението за регистрация от новия собственик на 30.07.2024 г. регистрацията на автомобила била служебно прекратена, като към 02.09.2025 г. няма данни за регистрация на автомобила.

На 10.09.2024 г. около 10,30 часа жалбоподателят управлявал горепосочения лек автомобил в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ срещу № 8, с посока на движение от бул. „Евлоги Георгиев“ към бул. „Александър Малинов“, когато била спрян за проверка от свидетеля Д. И. З., изпълняващ длъжността „младши автоконтролъор“ при СДВР, Отдел „Пътна полиция“. В хода на проверката било констатирано, че регистрацията на управлявания от жалбоподателя автомобил е прекратена служебно на 30.07.2024 г. На жалбоподателя бил издаден АУАН № 1423053/10.09.2024 г. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. На същата дата АУАН бил връчен на жалбоподателя срещу подпис.

Няма данни по делото за постъпили в законоустановерния срок възражения от жалбоподателя.

Материалите по административнонаказателната

2 преписка били изпратени в СРП за преценка за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 НК.

С постановление от 13.03.2025 г. на прокурор при СРП е постановен отказ за образуване на досъдебно производство по случая и е изпратил материалите по компетентност на Началника на ОПП- СДВР за преценка за търсене на административнонаказателна отговорност.

На 02.04.2025 г. наказващият орган издал НП № 24-4332-033735, с което при сходство на изводите от фактическа и правна страна с тези по АУАН на жалбоподателя били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства: постановление на СРП от 13.03.2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство, справка картон на водача, заповед № 513з5073/21.07.2015 г., заповед № 8121К-12547/12.09.2024 г., заповед № 8121з1632/02.12.2021 г., писмо с вх. № 296851/10.09.2025 г. със справка по история за ПС с рег. № ,,***'' и 1 брой справка КАТ за прекратяване на регистрация, писмо с вх. № 298180/11.09.2025 г. с 2 броя справка КАТ за прекратяване на регистрация. Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът намира приложените по делото доказателства за непротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Д. И. З. относно процедурата по проверка и съставяне на акта на водача при този вид нарушения, доколкото показанията на свидетеля са подробни, логични и последователни. Следва да се отбележи, че в действителност свидетелят не посочва спомен за конкретния случай, но това е обяснимо с оглед изминалия период от време и множеството проверки, които лицето е извършвало в хода на изпълнение на служебните си задължения. Показанията на свидетеля обаче се явяват ценен източник на информация относно обстоятелствата, че при спиране на автомобил за проверка чрез досег в таблета, с който полицейските служители разполагат, и 3 чрез справка в системата може да се установи на място дали за автомобила има постановена служебна дерегистрация, но не и информация дали водачът е бил уведомен за прекратената регистрация.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това административни органи, предвид представените заповеди по делото, и при спазване на сроковете по ЗАНН, като е спазена и процедурата по връчване и обезпечаване възможността за защита от нарушителя. Следва да се маркира, че административнонаказателното производство е започнало именно със съставяне на АУАН по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, а не по реда на чл. 36, ал.

2 от ЗАНН. Доколкото преписката е била изпратена на СРП за преценка наличието на данни за извършено престъпление, която проверка е приключила с постановяване на отказ да се образува досъдебно производство, именно считано от датата на отказа на прокурора при СРП и в рамките на 6-месечния срок, считано от тогава, законосъобразно е съставено обжалваното НП на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Този извод не се променя от обстоятелството, че в процесното НП се споменава издаденият АУАН, доколкото подробно е изложено, че материалите са били изпратени на СРП за образуване на досъдебно производство, но след прокурорското постановление са върнати в ОПП-СДВР.

АУАН и оспореното наказателно постановление по форма и съдържание отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като съдържат изчерпателно описание на вмененото нарушение, включително мястото и времето на извършването му, описание на обстоятелствата, при които е извършено, посочени са нарушените законови разпоредби, които от 4 своя страна съответстват на словесното описание на нарушенията. Ето защо съдът след служебна проверка намери, че в случая не са допуснати съществени нарушения при провеждането на процедурата по издаване на обжалваното наказателно постановление.

Съдът счита за доказано, а и не се оспорва от жалбоподателя (напротив – този факт се признава в жалбата), че жалбоподателят е управлявала в процесните дата и час и в процесния пътен участък посоченото в актовете МПС, което е било със служебно прекратена от 30.07.2024 г. регистрация, тъй като в двумесечен срок от придобиването на регистрирания автомобил новият собственик не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Според разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 ЗП.“. В разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, в редакцията към датата на нарушението, е предвидено, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които в двумесечен срок от придобиването не изпълнено задължението за регистрация превозното средство.

Следователно, за да се приеме, че водачът е осъществил от субективна страна нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, нарушителят може да действа както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 или 175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на вината.

По делото се установи, че регистрацията на процесното МПС е била прекратена служебно към момента на спиране на жалбоподателя за проверка.

По преписката обаче липсват каквито и да е доказателства жалбоподателя да е знаел за така извършеното прекратяване на регистрацията. Още повече, че от изисканите от съда материали се установява, че жалбоподателят не е бил новият или старият собственик на автомобила, т.е. е трето лице за прехвърлителната сделка. При това положение следва да се приеме, че 5 водачът на лекия автомобил изобщо не е бил наясно с обстоятелството, че служебно е била прекратена регистрацията на това МПС. Предвид това съдът счита, че се изключва умисъла при извършване на деянието.

Съдът счита, че деянието не е извършено и непредпазливо, тъй като за това е необходимо водачът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния резултат. Водачът е бил длъжен да установи дали управляваното от него МПС отговаря на всички законови изисквания преди да започне да го управлява. Но в конкретния случай същият не е могъл да предвиди неправомерния резултат, който е управлението на служебно дерегистрирано МПС. По делото не се съдържат никакви доказателства, че към момента на констатиране на нарушението жалбоподателят е бил уведомен или е узнал по друг начин за служебно прекратената регистрация на автомобила. Служебната дерегистрация на МПС по своя характер представлява принудителна административна мярка и за да произведе своето правно действие, актът, с който същата е наложена, следва да е влязъл в сила.

Обстоятелството, че принципно автомобилът подлежи на дерегистрация в хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, не влече след себе си като пряка последица знанието на собственика или водача му за този факт, доколкото той не може да знае точно на коя дата е постановена дерегистрацията на автомобила. Следователно към момента на процесното управление на МПСт о жалбоподателят не е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните последици.