Акт от 28.10.2020, Районен съд - Трън

Р

Е Ш Е

Н И Е-53

Гр. Трън, 28.10.2020 година

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

ТРЪНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ състав в публично съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ПЕТЪР

СИМЕОНОВ

При секретаря Ренета Милтенова, като разгледа гражданско дело № 37 по описа на ТРС за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл.415 от ГПК.

Исковата молба е предявена от „Водоснабдяване и канализация” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Перник, ул.“Средец“ 11, представлявано управителя Б.Л.И., чрез пълномощника си юр.к. З.П. срещу К.В.М.

ЕГН ********** с адрес: ***.

Процесуалният представител на дружеството-ищец твърди, че между водоснабдителното дружество и ответника е налице облигационна връзка във връзка с предоставяне на услугата продажба на питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по начина усановен в общите условия, приети с решение № ОУ-021 от 09.06.2006г. на ДКЕВР и Наредба №4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги /ДВ бр.88 от 2004г./ . „Водоснабдяване и канализация“ ООД е предоставило на ответницата услуга доставка на питейна вода на адрес: с.Ф., общ.Трън. За ползване на услугата от ответницата е създадена отделна партида /абонатен № ***/ в счетоводните регистри на дружеството-ищец с титуляр К.В.М. ЕГН ********** съгласно установените и приети с решение на ДКЕВР Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от

ВиК оператор. В определените от Общите условия срокове е извършено отчитане на монтирания в обекта водомер, както е извършено и начисляване на съответната сума за потребено количество вода. До момента на завеждане на исковата молба ответницата не е погасила задълженията си да плати доставената вода за периода от 10.12.2016г. до 09.06.2018г. на обща стойност 3 198,92 / три хиляи сто деветдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки/ лева, от които 2829,20лв главница и лихва за забава в размер на 369,72 лв, начислена за периода от 20.02.2017г. до 20.09.2019г. Сочи се, че претендираното правоотношение е възникнало с присъединяване на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриване на партида и абонатен номер. Съгласно чл.8 от Наредба №4 от 14.09.2004г. продажбата на ВиК услуги се извършва при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от съответния регулаторен орган.

Такива Общи условия са приети и публикувани, влезли са в сила. Към настоящия момент в дружеството-ищец няма данни ответницата да е била несъгласна с общите условия или да е предложила други различни условия. Следователно на ответницата е известно, че всеки месец дължи погасяване на формираното към ВиК парично задължение, вследствие на потребена вода.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 3 198,92 лв. / три хиляди сто деветдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки/ лева, за доставена, но незаплатена вода в жилище на адрес: с.Ф., общ.Трън, с абонатен № ***, от която сума: главница в размер на 2 829,20лв. /две хиляди осемстотин двадесет и девет лева и двадесет стотинки/ лева за периода от 10.12.2016г. до 09.06.2018г. и лихва в размер на 369,72 / триста шестдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/ лева, начислена за периода от 20.02.2017 г. до 20.09.2019 г., както и лихва за забава от датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите, както и да бъде осъден ответникът да заплати направените от дружеството-ищец разноски в заповедното и настоящото производство.

Иска се прилагането на ч.гр.д.

№245/2019г. по описа на ТРС.

Иска се допускането на съдебно-икономическа експертиза със задачи: В.л. да извърши проверка в карнета на инкасатора за района за начина на отчитане и разпределяне на количествата питейна вода и количествата отведени и пречистени води, партида абонатен № *** за исковия период; В.л. да извърши проверка в счетоводните регистри на „ВиК“ ООД-Перник за процесния период като определи стойността /размера/ на претендираните вземания и даде заключение за дължимата от ответника сума, общо по месеци, както и за размера на дължимото обезщетение за забава /лихва/, върху всяка от просрочените главници, считано от датата на настъпване на изискуемостта.

Исковата молба с приложенията е връчена на процесуалният представител на ответника на 26.08.2020г.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В отговора си ответника чрез процесуалният си представител адв.М. от ПАК твърди, че исковата молба се явява неоснователна, тъй като ищецът не представя доказателства, от които да е видно, установяващи твърдението, че през процесния период ответникът е имал качеството на собственик, ползвател или притежател на вещно право на строеж /чл.2, ал.1 от Общите условия/ и между него и ищцовото дружество са съществували договорни отношения за покупко-продажба на вода за имот в с.Ф. общ.Трън. Твърди, че ответницата не е притежавала имот в с.Ф. през процесния период, за който имот да е имала облигационни отношения с ищеца, свързани с доставяне на питейна вода. В подкрепа на направеното от тях възражение представя препис от нотариален акт, установяващ, че единственият притежаван от ответницата недвижим имот в с.Ф., общ.Трън е продаден на трето лице още на 26.01.2016 г. Не оспорват размера на иска, поради което молят да не бъде допусната поисканата с исковата молба съдебно- икономическа експертиза. Молят да бъде допуснато и прието като доказателство нот. акт. № 1, том 1 от 26.01.2016 г. на Служба „Вписвания" при ТРС.

Съдът намира исковата молба за допустима, тъй като след служебна проверка намира същата предявена в предвидения от закона едномесечен срок, за което са налице и съответните писмени отбелязвания.

В първото по делото заседание не се явява представител на дружеството-ищец.

В първото по делото заседание се явява процесуалният представител на ответника, който моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана, по основание. Твърди, че клиентката й няма качеството на длъжник, тъй като не е доказано да има облигационна връзка за имота в с.Ф. с дружеството-ищец, както и, че от представените писмени доказателства е видно, че имота е продаден през 2016г. Не е доказано, че подписа на карнетите за отчитане потреблението на вода създадени от ищцовото дружество на името на ответницата е неин. Претендира за направените разноски по водене на делото на основание чл.38 ал.2 т.2 от ЗА.

Като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с постановена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

За уважаването на предявения иск в тежест на дружеството-ищец е да докаже, че по силата на приети и одобрени общи условия за реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги е предоставило на ответницата услуга доставка на питейна вода на адрес: с.Ф., общ.Трън. Че между дружеството и титуляра по партида /длъжника/ съществува облигационна връзка, относно продажбата и доставката на питейна вода и ответницата дължи сумата от 3198,92 лв. лв. представляваща точното количество и вид предоставена услуга. Че длъжника е уведомен за дължимата сума. Че не е погасено задължението.

В тежест на ответника е да установи твърдяното от него, че не е страна по облигационен договор с предмет предоставяне на топлинна услуга в конкретния индивидуализиран недвижим имот, негова собственост, че не дължи суми на дружеството- ищец за предоставена топлинна услуга.

По делото не бяха ангажирани доказателства от ищцовото дружество, че именно ответницата е в облигационна връзка с тях по отношение на предоставяне на питейна вода. Видно от приетия по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот *** от 26.01.2016г. ответницата е продала водоснабдения имот с партида № ***. Не беше доказано при условията на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието на облигационна връзка с ответницата. С оглед на горното, по делото не е установено, че за исковия период ответницата К.В.М. е била клиент на дружеството за снабдяване с питейна вода на имота в с.Ф., общ.Трън. Поради което и същата не може да се счита за задължено лице за доставената и ползвана питейна вода за имота за посочения период.

В тази връзка е без значение обстоятелството, че видно от приложеното към исковата молба извлечение от сметка за неплатени в срок задължения, произтичащи от доставка на питейна вода, на името на К.В.М. е открита партида на имота, тъй като правоотношението възниква не въз основа откритата партида, а въз основа на това дали лицето има качеството на клиент.

Откриването на партида е последица от придобиването на самото качество, поради което и само откриването на партида само по себе си е без значение. Липсват данни на какво основание е открита партида на името на ответника, поради което само от откриването на тази партида не може да се направи извода, че същият има качеството на клиент. Това води до неоснователност на така предявените положителни установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК за главницата и за лихвата и същите следва да бъдат отхвърлени.

След като ищецът не прояви процесуална активност за доказване на твърдените от него обстоятелства, за съда възниква правото и задължението да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не беше доказан, а именно, че ответницата е собственик или титуляр на вещното право на ползване на водоснабдения имот. При доказателствена тежест на ищеца, същият не установи по безспорен начин тези обстоятелства. Поради това предявеният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед изложените мотиви, на отхвърляне подлежи и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение.

Мотивиран от горното, съдът

Р

Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Водоснабдяване и канализация ООД – гр. Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Средец №11 срещу К.В.М. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 3198,92 лв. /три хиляди сто деветдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки/ лева, за доставена, но незаплатена вода в жилище на адрес : с.Ф., общ.Трън, с абонатен № ***, от която сума: главница в размер на 2 829,20лв. /две хиляди осемстотин двадесет и девет лева и двадесет стотинки/ лева за периода от 10.12.2016г. до 09.06.2018г. и лихва за забава на месечните плащания в размер на 369,72 лв. / триста шестдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/ лева, начислена за периода 20.02.2017г. до 20.09.2019г., както и лихва за забава от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумите както и направените по делото разноски в размер на – 177,96 лв. /сто седемдесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки/ лева, от които 127,96 лв. (сто двадесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки) лева държавни такси и 50.00 юрисконсултско възнаграждение като

НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: