Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8789 от 20.12.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 8734/2018
Вид
Решение № 8789
Подписан
20.12.2019
В сила
19.03.2021
Състав
СТЕФАН НЕДЯЛКОВ КЮРКЧИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.11 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал.1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2а · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 251, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 26 · Наказателен кодекс
  • чл. 26, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 313, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 93, т.14 · Наказателен кодекс

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 20.12.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

І г.о., 8-ми състав, в открито заседание на девети май, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Ваня Ружина, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 8734 по описа на състава за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът Х.Д.Б. претендира за осъждане на ответника, да му заплати обезщетение за описаните в исковата молба неимуществени вреди, които той твърди да е претърпял, поради накърняване на честта, достойнството и доброто му име в обществото, поради изпитаните емоционални притеснения и социални ограничения в професионалната реализация, които били претърпени в резултат от повдигането и поддържането на обвинение в извършването на умишлени престъпления от общ характер. Наказателното преследване срещу ищеца започнало на 07.11.2013г., когато срещу него било образувано досъдебно производство № ДП - 411/2013г. по описа на СО при СГП, за престъпления по чл.

313, ал. 1 от НК, чл. 251, ал.1от НК и чл. 253, ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 от НК. На 15.11.2013г., срещу ищеца били повдигнати обвинения в извършването на престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, предложение второ от НК, вр. чл. 93, т.14 от НК, чл. 251, ал.1 и чл.313, ал.1 от НК. Още в началния етап на привличането на ищеца като обвиняем, спрямо него била определена мярка за неотклонение „парична гаранция“, чиито размер бил необосновано висок и нетипичен, създаващ значителни финансови затруднения за ищеца. Спрямо ищеца били предприети и други принудителни мерки – било му забранено да напуска пределите на страната, направена му била криминалистична регистрация, отнето му било правото да носи огнестрелно оръжие, а във връзка с това - той бил принуден да предаде на органите на МВР ловното оръжие, което до този момент притежавал и използвал на законно основание. Обвинението било повдигнато и поддържано от представителите на държавното обвинение на три съдебни инстанции, но в крайна сметка наказателният процес приключил с оправдателна присъда, която влязла в сила на 20.12.2016г., след постановяването на Решение № 278/20.12.2016г. по н.д. № 1055/2016г. по описа на ВКС на РБ. Според ищеца, вредите били значителни, тъй като засегнали както личната, така и професионалната му сфера, а новината за повдигнатите срещу него обвинения получили широк обществен отзвук и били многократно коментирани с негативна оценка за неговите лични и делови качества. Според твърденията на ищеца, вредите били още по- значителни по обем, поради факта, че към момента на повдигането на обвиненията срещу него, той бил неосъждан, бил адвокат, виден общественик и политик, заместник- председател на Народното събрание и на парламентарна група на политическа партия, бил широко известна в обществото личност.

Според ищеца, публичните коментари на видни представители на държавната власт и държавното обвинение по повод на обвинението срещу него и тяхната увереност в основателността на повдигнатото обвинение осъществило негативно влияние на обществените нагласи срещу личността му. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника - да му заплати сумата от 70 000 лева - представляващи обезщетение за понесените неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата на претендираните обезщетения за неимуществени вреди - за периода от влизане в сила на постановената оправдателна присъда на 20.12.2016г. до деня на окончателното плащане на търсеното обезщетение. С оглед очакваното от него благоприятно развитие на процеса, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати и направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника - П.на РБ.

Представляван от прокурор от структурното звено на П.–

Софийска градска П.– ответникът заявява, че не оспорва посочените в исковата молба фактически твърдения, отнасящи се до образуването и развитието на наказателното производство срещу ищеца. Ответникът обаче оспорва фактическите твърдения за настъпване на вредоносния резултат /като естество и обем на вредите/ и за наличието на пряка причинно- следствена връзка между релевирания вредоносен резултат в пълния му обем и действията на правозащитните органи в рамките на описаното в исковата молба досъдебно и съдебно наказателно производство. Независимо от изложеното, ответникът поддържа становище за прекомерност на претендираното обезщетение, като се отчита разликата между действителния обем и характер на вредите, които ищеца твърди да е понесъл и онези вреди, които биха могли да се намират в пряка причинно -следствена връзка с действията на държавното обвинение. Сочи, че срещу ищеца били извършени само такива процесуални действия, които са регламентирани, в рамките на закона. Приложената спрямо ищеца мярка за неотклонение, била сравнително лека, като се отчита степента на засягане на личните му права. Наказателният процес се развил в рамките на разумен срок. Оповестяването на повдигнатото срещу ищеца обвинение не било пряка последица от действията или бездействията на правозащитните органи, чието отговорност се домогвал да ангажира ищеца, а в действителност било резултат от действията на средствата за масово осведомяване и на достъпа на обществото до информация за дейността на правозащитните органи.

Общественото положение на ищеца според ответника не било самостоятелно основание за определяне на по- голям размер на платимото обезщетение за вреди. Професионалната и политическата кариера на ищеца в действителност не били повлияни от факта на повдигането на процесното обвинение, а били пряк резултат от собственото му решение за подаване на оставка като заместник- председател на НС. По изложените съображения, ответникът моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на съдебните книжа, които са описани и включени в приложената преписка към НОХД № 2969/2015г. по описа на 19 с-в при НО на СГС очертават описаната в исковата молба фактическа обстановка, а именно:

Ответникът не оспорва твърдението, че наказателното преследване срещу ищеца започнало на 07.11.2013г., когато срещу него било образувано досъдебно производство № ДП - 411/2013г. по описа на СО при СГП.

Представените пред настоящия съд писмени доказателства мотивират извода, че 09.04.2015г. срещу ищеца бил внесен обвинителен акт в Софийски градски съд, с който били повдигнати следните обвинения: обвинение в извършването на престъпление по чл. 255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, предложение второ от НК, вр. чл. 93, т.14 от НК, обвинение в извършването на престъпление по чл. 251, ал.1 вр. с чл. 26 от НК и обвинение в извършването на престъпление по чл. 313, ал.1 от НК.

Страните не спорят, че ищецът Х. Б. е български гражданин, с висше образование, женен и неосъждан, народен представител в състава на 36-то и 37-мо Народно събрание, член на ПГ „Съюз на демократичните сили“, както и в 40-то, 41-во и 42-ро Народно събрание, член на ПГ на „Движение за права и свободи“. Ищецът е бил заместник- председател на 41-то и 42 НС, а в периода от 19.06.2013г. до 07.11.2013г. е бил и председател на Комисията по правните въпроси на Народното събрание. Всички посочени по- факти, характеризиращи социалната, обществена и професионална изява на ищеца са посочени също и в самото съдържание на обвинителния акт.

Въз основа съдържанието на приложенията на обвинителния акт, при липсата на спор между страните, съдът приема за установено твърдението, че спрямо ищеца и била определена мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на сумата от 25 000 лева, както и че сумата на гаранцията е била внесена.

Твърденията на ищеца за извършена криминалистична регистрация и за отнемане на притежаваното от него разрешително за носене на огнестрелно оръжие - макар и да не се оспорват изрично от ответника - фактически не могат да бъдат установени за целите на доказването, по отношение на времето и конкретния юридически акт с който са извършени.

Приетите като доказателства Присъда № 313/01.12.2015г. по НОХД № 2969/2015г. по описа на 19 с-в при НО на СГС, Решение № 291/07.07.2016г. по ВНОХД № 158/2016г. съгласно описа на І с-в НО на Софийски Апелативен съд и Решение № 278/20.12.2016г. по н.д. № 1055/2016г. по описа на ВКС на РБ мотивират извода, че повдигнатото срещу ищеца обвинение е било поддържано не само пред първоинстанционния съд, но също и пред въззивната и касационната инстанция, след подадените от П.на РБ протести. Установява се също, че подсъдимият Х.Д.Б. е бил оправдан по всички повдигнати срещу него обвинения, поради липса на доказателства в подкрепа на обвинителната теза.

Оправдателната присъда на съдебния състав от Софийски градски съд е влязла в сила на 20.12.2016г., а този конкретен факт се установява от изрично направеното отбелязване върху съдебния акт.

Като доказателства по делото са представени извлечения от съдържанието на медийни публикации, в следните електронни и периодични издания:

„БНТ1“, „БТВ“, „Медиапул“, „Нова ТВ“, вестник

„Дневник“ и „Dnes.bg“, чието съдържание не е оспорено от ответника. Съдържанието на публикациите отразява мнението на авторите на публикациите, както и изразените мнения на висши ръководители и представители на изпълнителната и съдебната власт по въпроси, свързани с повдигнатото обвинение срещу Х.Д.Б.. Част от публикациите отразяват и хода на развитието на съдебния процес по повдигнатото срещу Х.Б. обвинение.

В дадените пред съда показания, свидетеля Д.Д.Х.заявява, че познавала ищеца Х.Б. от 1990г., а познанството им било по повод на това, че съпругът на свидетелката и съпругата на ищеца са първи братовчеди. Свидетелката и семейството на ищеца поддържали интензивни социални контакти, били приятелски семейства и се виждали поне два пъти седмично. Доколкото свидетелката била психолог по професия - според нея – тя умеела много по- добре да възприеме емоционалното и психологическото състояние на хората, с които общува. Свидетелката си спомня, че съпругата на Б. й се обадила преди време, за да я предупреди, че „ще види нещо по медиите, което може да я притесни“.

По- съсно, именно от средствата за масова информация, свидетелката узнала за повдигнатото срещу ищеца обвинение. Според свидетелката, ищецът и семейството му преживели сериозна криза в този момент, заради агресивното медийно отразяване на случая.

Ищецът се затворил изцяло в себе си, поставил се в тотална изолация, променил напълно социалното си поведение- не излизал от дома си, не се срещал с никого, а при среща с него очевидно личало, че е разсеян, замислен, тъжен, дълбоко наранен и огорчен. Според впечатлението на свидетелката, ищецът тежко преживявал факта, че не само той, но и семейството му било засегнато от неприятностите, поради образуваното срещу него производство от Комисията за отнемане на противозаконно придобито имущество –ищецът се притеснявал, че „искат да му вземат имуществото“. Свидетелката споделя, че лично тя не е вярвала в основателността на повдигнатите срещу ищеца обвинения.

Членовете на семейството на ищеца също не повярвали в основателността на тези обвинения за извършване на престъпление, но според мнението на свидетелката /цит./ „най-вероятно доста голяма част от хората са се повлияли от това което са чули и видели..“. Самата свидетелка възприела изказвания по адрес на ищеца, като например: „Ето, какво се случва?“. Свидетелката знаела, че ищецът е подновил адвокатската си практика, но виждалаи усещала, че той няма още тази увереност и кураж, които са му необходими за да бъде пълноценен адвокат и защитник, да се явява в съдебна зала.

В дадените пред съда показания, свидетеля А.Й.К.заявява, че познавал Х.Б. от 1976 г., тъй като двамата били състуденти. По- късно социалните контакти между свидетеля и ищеца не прекъсвали-двамата били добри приятели, а семействата им също се познавали. В определен период от време, свидетелят и ищеца членували в една и съща партия -