Протокол № 494 от 08.04.2024, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 494 гр. Сливен, 04.04.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20242230101428 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:20 часа се явиха:

Молителката, редовно призована, явява се лично. За да я представлява се явява адв.

А. от АК-Сливен, надлежно упълномощена с пълномощно, представено в днешно съдебно заседание.

Ответникът, редовно призован, явява се лично. Представлява се от адв. Т. Б. от БАК, надлежно упълномощен с пълномощно, представено в днешното съдебно заседание.

Съдът се увери в самоличността на страните чрез справка с личните им карти.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото.

За разрешаване на т.н. предварителните въпроси съдията-докладчик излага, че то е образувано по молба за постановяване от съда на мерки за защита от домашно насилие. Ако бъде уважена тя, съда издава заповед за защита от домашно насилие. Молбата е депозирана от лице по чл. 8 ал.1, т. 1, предл. първо от ЗЗДН. Искът е с правно основание чл. 4 ал. 1 от 1

ЗЗДН. Той е подведомствен на съдилищата в Република България, подсъден е на Сливенски районен съд както по правилата на родовата, така и по правилата на местната подсъдност чл. 7 от ЗЗДН.

Искът е предявен и в установения за това с чл. 10, ал. 1 срок - молителката описва упражнено над нея психическо и физическо насилие, послужило като конкретен повод за образуване на делото, осъществено на 28.02.2024г., а молбата е депозирана пред съда на 19.03.2024г. Съдът указва, че тези обстоятелства трябва да бъдат доказани от ищцата.

Съдът УКАЗВА, че в случая е установена и пасивната процесуална легитимация, защото ответника е лице от посочените в чл. 3 т. 2, предл. второ от ЗЗДН - с него ищцата е живяла в условията на фактическо съпружеско съжителство.

Ответникът депозира писмено становище/отговор, в което оспорва, а дори и отрича твърдяните от молителката факти, особения онези, на които тя основава искането си за издаване на заповед за защита. Навежда и довод, че молбата е подадена не защото той е упражнил каквото й да е насилие над нея, а във връзка с образувано отново в СлРС друго гражданско дело, по което той е ищец, а тя-ответник. Съдът указва, че извърши служебна справка и констатира този факт. Ето защо той- образуваното гр.д.№ 597/2024г. на СлРС, не трябва да се доказва с други доказателствени средства.

Съдът указва, че едно от приложенията на молбата, по която е образувано делото, е декларация на жената по чл.9 ал.3 от ЗЗДН.

Тук следва да се отбележи, че една от последните извършени в цитирания нормативен акт промени е именно във връзка с декларацията- доскоро тя бе условие за допустимост на молбата, с която едно лице сезира съда с искане за издаване на заповед за защита, а вече не е задължително приложение на тази молба. С разпоредбата на чл.13 ал.3 обаче е запазено действието й- при липса на други доказателства за конкретни факти ,съда издава заповед за защита и само въз основа на декларацията.

Съдът указва, че и двете страни са направили доказателствени искания. Така напр. и двете страни искат събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпита на по две лица като свидетели. Съдът им указва, че исканията им не са пълни- не са съобразени с изискването на чл.156 ал.2 от ГПК- да посочат имената на свидетелите и конкретните факти, които ще се установяват с разпита на всеки от тях.

Съдът ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните да изразят становища в съдебно заседание. Разбира се, ПРИКАНВА ги и към сключването на спогодба. Последното съда прави въпреки изричната разпоредба на чл.15 ал.1 от ЗЗДН в най-новата му редакция. Тази 2 промяна е абсолютно необяснима за съда.

АДВ. А.: Уважаеми г-н председател, нямам възражение по така изготвения доклад. С оглед исканите от нас двама свидетели ще моля да бъдат допуснати с оглед доказване твърденията ни в исковата молба, лицата М. И.а М. и Д.С.К., които водим днес. Чрез разпита им ще бъде установено постоянното физическо и вербално насилие, което упражнява лицето Г. И. спрямо моята доверителка- на въпросната дата, а и преди това.

Г-н председател, представям снимков материал, на който се вижда в какво състояние е било лицето на моята доверителка след нанесения й удар от страна на ответника, както и медицинско свидетелство.

АДВ. Б.: Относно доклада нямам никакви възражения и го приемаме. Що се отнася до свидетелите, Ви моля да допуснете като свидетели П.М. И.а и Т.ка М.М., с цел изясняване на обективната истина, тъй като времето, което е посочено, че моя доверител е бил при ищцата, едната свидетелка всъщност е разговаряла с него по телефона и в тази връзка искаме този свидетел. Другата си е писала с ищцата, изпращани са многобройни снимки по различни поводи и т.н. и аз също представям снимки.

СЪДЪТ: За какво са разговаряли?

АДВ. Б.: Втората свидетелка е разговаряла с ищцата и тя също ще потвърди, че по това време, в което се твърди, че е имало упражнено насилие, всъщност нищо не се е случило.

АДВ. А.: Г-н председател, аз моля да приемете решение на Районен съд Сливен за издадена заповед за защита по отношение на една от свидетелките, да не доближава ответника. Не зная дали е изтекла заповедта, но да прецените дали тази свидетелка може да влезе в залата, след като в нея е ответника, а тя не трябва да го приближава.

По доказателствата съда има следното становище: представения и от двете страни снимков материал не може да бъде приет като доказателство по делото, тъй като не е доказателствено средство по ГПК. По тази причина- тъй като те няма да бъдат ползвани като доказателство по делото, няма и да ги разглежда, председателя на съдебния състав връща на страните представените днес снимки.

След преглед на представеното днес решение № 265 от 19/04.2022г. по гр. № 571/2022г. на СлРС се оказва, че то не е доказателство за релевантни за делото факти. То може да послужи единствено с оглед на това съда да прецени дали ако на една от свидетелките, посочени от ответника, е забранено със заповед за защита от домашно насилие да го приближава, може да присъства в залата, заедно с него, за да свидетелства.

Съдът съобщава на страните мнението си, че дори и това да е доказан факт, той не 3 възпрепятства възможността таза свидетелка да се яви в залата и да свидетелства въпреки, че по този начин ще влезе в конфликт с текста на заповедта, че не трябва да приближава на определено разстояние Г. И.. Тъй като документа не се отнася за релевантен за делото факт, съда само ще го приложи по делото.

Като писмени по делото доказателства ще бъдат приети представените от ищцата като приложения на исковата й молба документи: декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН; съдебно- медицинско удостоверение № 15/2024 г. и удостоверение за раждане на детето Г.

Г.ев И.. Последното също е относимо към предмета на делото, тъй като представлява индиция за твърдяния в исковата молба факт, че страните са живяли в условията на фактическо съпружеско съжителство. Впрочем, този факт не е спорен по делото; дори е признат.

Признати са, не са спорни по делото, следните обстоятелства: че страните са живяли в условията на фактическо съпружеско, както и че от месец април 2023г. са разделени, като жената е останала в съвместно обитаваното до него момент жилище, а ответника живее на друго място. Безспорен е и факта, че в резултат на съжителстването им се е родил през 2021г. сина им Г. И., макар че този факт почти не е от значение за делото.

Тези обстоятелства не се нуждаят от доказване с други доказателствени средства.

Съдът разпределя доказателствената тежест за страните по следния начин: молителката следва да установи изложените от нея обстоятелства в депозираната пред съда молба за защита от домашно насилие- осъществените от ответника спрямо нея действия, в т.ч. и главно- нанесения от ответника удар в областта на скулата, в обитаваното от нея жилище, на 28.02.2024г. около 21.00ч. ответникът може да ангажира доказателства, с които да опровергава твърденията на молителката.

Съдът УКАЗВА, че страните са направили доказателствени искания за установяване на релевантните за делото обстоятелства, за които и носят доказателствена тежест.

На това място съда указва на ответника да уточни посочените в доказателственото му искане за изискване на доказателства от трето за делото лице телефонни номера чии са. Така също, указва му, че това искане трябва да е направено съгласно изискването на чл.192 от ГПК- в нарочна молба, с препис за връчване на това трето лице.

На основание чл. 148 от ГПК, съда следва в днешното съдебно заседание да се произнесе по доказателствените искания на страните.

4

Становището на съда е следното: счита, че приложените с молбата документи са допустими и относими за правилното му изясняване и поради това О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА, ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени по делото доказателства приложените с молбата на жената документи: декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН; съдебномедицинско удостоверение № 15/2024 г.; удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 81/13.01.2021 г.

Тъй като в днешното заседание доказателствените искания за разпит на свидетели бяха приведени в съответствие с изискването на процесуалния закон, а и защото за фактите, за които се искат те, са допустими свидетелски показания, както и защото тези факти са релевантни, т.е. от значение за делото, съда ще уважи исканията. Поради това О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит, за конкретно посочените от пълномощниците на страните днес факти, водените от тях лица: М. И.А М., Д.С.К.-Т.ОВА, П.М. И.А и Т.КА М.М..

Съдът ВЪВЕДЕ залата първият осигурен от молителката свидетел и сне самоличността му, както следва:

М. И.А М. – ЕГН: **********, български гражданин, разведена, неосъждана, без родствена връзка със страните.

Свидетелите бяха предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, която носят при лъжесвидетелстване – ако кажат неистина или ако затаят истина, обещават да говорят истината.

На осн.чл.171 от ГПК съда ПРИСТЪПИ към разпита й.

На въпроси, формулирани от адв. А., свидетеля отговори:

От кога познавате Н.?

СВИДЕТЕЛ: Година и един месец работи при нас, колежки сме в магазин „Еко Асорти“. Познавам я откакто сме колежки.

СЪДЪТ: В кой магазин на „Еко Асорти“.

СВИДЕТЕЛ: на ул. „Великокняжеска“ № 40, срещу хотел „Национал“.

АДВ. А.: Познавате ли ответника?

СВИДЕТЕЛ: Да, познавам го. Идвал е един-два пъти в магазина- с детето и Н..

Първите ми впечатления от него са, че двамата се скараха в магазина. Г. започна да дърпа 5 детето, защото не слуша. Започна да обижда Н.. Тя не беше на работа, просто дойдоха да пазарят. Тя ми го представи като баща на детето им; живееха заедно. Пред клиенти започнаха да се карат двамата в магазина.

АДВ. А.: Вие колко пъти сте била свидетел на такова поведение от страна на Г.?

СВИДЕТЕЛ: Два-три пъти да са идвали.