Решение № 6387 от 24.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6387 гр. София, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100513304 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 14045 от 16.07.2024 г., постановено по гр. д. № 27913/2023 г. по описа на Софийски районен съд 54-и състав, са отхвърлени предявените от А. Й. срещу „Луфтханза Техник София“ ООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение, обективирано в Заповед № 64/17.03.2023г. на работодателя „Луфтханза Техник София“ ООД, както и за осъждане на „Луфтханза Техник София“ ООД, ЕИК 175382604, да му заплати сумата от 10 500.00 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 18.04.2023г. до 18.10.2023г.

Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. Й. е осъден да заплати на „Луфтханза Техник София“ ООД сумата от 2550.00 лева - разноски за настоящото производство.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца, в която са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите на Софийския районен съд.

Въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа, че не е извършил нарушения на трудовата дисциплина, които да обосновават налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, доколкото за всяко свое забавяне и преждевременно напускане на работа е уведомявал прекия си ръководител. Оспорва да е получавал приложение към заповедта, в което да са описани конкретни дати и часове, като посочва, че като чужд гражданин, който не разбира български език, е лесно да бъде накаран да подпише, че е получил приложение.

Счита, че конкретните дати, на които работодателят твърди да са извършени нарушения на трудовата дисциплина, следва да се съдържат в самата заповед за налагане на дисциплинарно наказание, а не в отделен документ, доколкото последното би представлявало заобикаляне на закона. Сочи, че от събраните гласни доказателства не се установява извършването на нарушенията, тъй като единият свидетел не е пряк ръководител на ищеца и няма наблюдения върху ежедневната му дейност. Акцентира, че данни за 1 закъсненията и преждевременните напускания от работа се извличат единствено от фискална памет на машини, които не са минали годишни проверки и заверки за точност. С оглед изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените от ищеца искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба със становище за нейната неоснователност. Намира за недоказано твърдението на ищеца, че е получил писмено разрешение от прекия си ръководител за закъсненията и преждевременните напускания на работа. Оспорва твърденията на въззивника за неточност на системата, отчитаща спазването на работното време. Посочва, че всички съставени от работодателя документи са двуезични – на български и английски език, който ищецът е използвал като работен. Позовава се на съдебна практика, съгласно която индивидуализирането на дисциплинарните нарушения може да бъде извършено и в друг документ. Моли съда да отхвърли подадената въззивна жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от ищеца по делото, чрез адвокат М., с пълномощно по делото, като на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК държавна такса не се дължи, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 225 КТ за признаване на извършеното със Заповед № 64/17.03.2023г. на работодателя „Луфтханза Техник София“ ООД уволнение на ищеца А. Й. за незаконно и изплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението.

Дисциплинарната отговорност на работниците и служителите е вид юридическа отговорност и се изразява в налагане на определени неблагоприятни правни последици заради извършено и установено дисциплинарно нарушение. Работодателят е дисциплинарнонаказващият орган и притежава дисциплинарна власт, която представлява неразделна част от неговата работодателска власт. Дисциплинараната отговорност се реализира в рамките на дисциплинарно производство, което се развива под формата на сложен динамичен фактически състав - съвкупността от последователно извършвани правни действия, насочени към установяване на правонарушението, определяне и налагане на дисциплинарното наказание. Тежестта на доказване, т.е. задължението за установяване законността на уволнението, носи ответникът по настоящото дело, като по предявените от ищеца искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 225 КТ именно в тежест на ответника е да докаже законосъобразността на извършеното уволнение, а именно: 1/ че заповедта е издадена от компетентно лице; 2/ че са изисквани обяснения преди налагане на наказанието за нарушенията, за които на служителя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“; 3/ че е издал мотивирана заповед за уволнение, както и че служителят е извършил описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина; 4/ че при определяне на наказанието е съобразена тежестта на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени.

Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ първото процесуално действие след установяване на нарушителя и неговото нарушение, което работодателят е длъжен да извърши преди да наложи съответното дисциплинарно наказание, е да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. Целта на тази законовоустановена процедура е, от една 2 страна, да субектът на дисциплинарната власт да има възможност да прецени отношението на служителя към нарушението, а от друга – да даде възможност на работника или служителя да се защити в рамките на започналата дисциплинарна процедура.

След приемането на писмени обяснения работодателят следва да обективира волята си за налагане на конкретно дисциплинарно наказание в мотивирана писмена заповед, чиито задължителни реквизити са уредени в чл. 195, ал. 1 КТ. Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Изискването на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведено с оглед установеното в чл. 189, ал. 2 КТ правило за еднократност на наказанието, а също така и с оглед необходимостта от преценка на спазване на сроковете по чл. 194 КТ и на възможността работникът или служителят да се защити в производството по отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.

От значение за работника или служителя е и да има възможност да разбере причината, поради която трудовото му правоотношение е прекратено, а съдът да може да извърши проверка и въз основа на това да прецени дали законосъобразно е наложено дисциплинарното наказание. Когато изложените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание мотиви са достатъчни, за да удовлетворят тези изисквания, заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Поради това от съдържанието на заповедта е важно да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание.

В конкретния случай, видно от приетата като писмено доказателство по делото двуезична Заповед № 64/17.03.2023 г., ответникът е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание за следните нарушения на трудовата дисциплина: 1/ на 25.10.2022 г. и на 24.11.2022 г. служителят не се е явил на работа съгласно работното си време по график, като за горепосочените дати не е депозирал пред ръководителите си или в отдел „Човешки ресурси“ документ, оправдаващ отсъствието му до датата на изготвяне на настоящата заповед; 2/ установени са случаи на неспазване на работното време от страна на служителя за периода 24.10.2022 г. – 15.02.2023 г. Видно както от сигналите на ръководителя му, така и от отчетите му за работното си време, установено съобразно работния график по дати съгласно Приложение №1, представляващо неразделна част от настоящата заповед. А. Й. е реализирал системни закъснения, някои от които в особено големи размери, като е допуснал и няколко по-ранни тръгвания от работа. На 27.01.2023 г. се е явил само за 23 минути на работа, което на практика не може да се приеме като отработена смяна по график при предвидена 8-часова такава. В заповедта е посочено, че действията на служителя се считат за нарушения по чл. 187, т. 1, предл. първо, второ и трето КТ, както и че са налице основанията по чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ.

В настоящия случай в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се съдържа изрично препращане към Приложение № 1 – неразделна част от заповедта, в което подробно в табличен вид, по дни и спрямо графика на служителя са посочени за всеки конкретен ден от процесния период часовете на реално идване и тръгване от работа, като в последната колона е посочен и размерът на закъснението, респ. на реалното тръгване в минути. В уволнителната заповед се съдържа изрично изявление на ищеца, че на 18.04.2023 г. е получил настоящата заповед заедно с Приложение № 1, неразделна част от нея, което изявление е удостоверено с подписа на ищеца. Предвид това, че ищецът не е оспорил автентичността на положения подпис, то и на основание чл. 180 ГПК съдът приема, че автор на направеното изявление е именно ищецът – А. Й..

Доколкото в заповедта и приложението, към което препраща, е посочено конкретното нарушение, кога е извършено, наказанието, както и законният текст, въз основа на който се налага, следва да се приеме, че същата е мотивирана и отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Мотивите на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание могат да се съдържат не само в заповедта за налагането му, но и в други документи, към които заповедта препраща независимо дали те изхождат от работодателя или не, като в този случай тези документи трябва да са известни на работника или служителя или да са му били връчени най-късно със заповедта за налагане на наказанието (Решение № 50035 от 3

03.04.2023 г. по гр. д. № 1621 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение;

Решение № 309 от 14.03.2018 г. по гр. д. № 5464 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение; Решение № 135 от 08.06.2021 г. по гр. д. № 3135 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение; Решение № 152 от 08.12.2017 г. по гр. д. № 677 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение; Решение № 124 от 23.06.2020 г. по гр. д. № 3709 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение и др.). Ето защо, предвид това, че заповедта и приложението към нея съдържат всички признаци на извършеното нарушение и доколкото наказаният служител е имал възможност да се запознае със съдържанието на двата документа предвид, че последните са му били надлежно връчени, то неоснователни се явяват изложените във въззивната жалба оплаквания, че всички признаци на нарушението следва да бъдат посочени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, а не в препращащ към нея документ.