Определение № 885 от 24.09.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 885 гр. Стара Загора, 24.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20245500500487 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Подадена е въззивна частна жалба от "А.Б.” ЕАД, ЕИК: ***, чрез процесуалния представител адвокат Л. Р. /с надлежно учредена по делото представителна власт/ срещу разпореждане № 1211/31.07.2024 г. по ч. гр. д. № 670/2024 г на Районен съд – Чирпан, III състав, с което е отхвърлено като неоснователно заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „И.-*“ ЕООД, ЕИК: ***, за следните вземания: 1/ сумата от 190,21 лева – месечни такси и потребление за използване на услуги по договор 506125699 за периода от 12.12.2022 г, - 20.04.2023 г.; 2/ сумата от 730,28 лева – неустойка за неизпълнение на договор 506125699 от 12.12.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; 3/ 112 лева – мораторна лихва върху посочените вземания, както и за сумата от 421,25 лева – разноски в заповедното производство /21,25 лева – заплатена държавна такса и 400 лева – адвокатско възнаграждение/.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като длъжникът е търговско дружество, а не физическо лице и следователно няма качеството „потребител“, поради което разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК е неприложима и заявителят не е длъжен да прилага към заявлението за издаване на заповед за изпълнение сключеният с длъжника договор, общите условия и приложенията към него. Твърди, че дадените от първоинстанционния съд в този смисъл указания са незаконосъобразни, поради което неизпълнението им не може да обуслови отхвърляне на заявлението по чл. 410 ГПК. Навежда довод, че клаузата в договора, предвиждаща претендираното със заявлението вземане за неустойка, не противоречи на закона и на добрите нрави. Предвид изложеното, моли съда да отмени обжалваното разпореждане, както и да 1 постанови издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните суми.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Частната въззивна жалба е подадена от процесуално легитимирано лице в срока по чл. 413, ал. 2 ГПК, вр. чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба се явява основателна.

По делото се установява, че ч. гр. д. 670/2024 г. на Районен съд – Чирпан е образувано по подадено от „А.Б.“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника „И.-*“ ЕООД. В заявлението се посочва, че претендираните парични вземания произтичат от сключен с длъжника договор за използване на електронни съобщителни услуги от 12.12.2022 г. Твърди се, че последният не е изпълнил задължението си да заплати месечни такси, за които били издадени общо пет фактури, както следва: фактура № 460132000 с падеж на 12.01.2023 г.; фактура № 461643152 с падеж на 13.02.2023 г.; фактура № 463247141 с падеж на 23.02.2023 г.; фактура № 465078556 с падеж на 12.04.2023 г. и фактура № 466596017 с падеж на 15.05.2023 г. Посочва се, че договорът е прекратен едностранно от мобилния оператор считано от 21.05.2023 г. поради неизпълнение на задълженията за заплащане на използваните мобилни услуги. Предвид прекратяването на договора по вина на абоната, последният дължи и неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не е изтекъл. Размерът на неустойката се определя във фиксиран размер или като сбор от стандартни месечни абонаментни такси за мобилните планове без отстъпки, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в него срок за всеки мобилен номер. Твърди се, че върху посочените по-горе вземания длъжникът дължи и мораторна лихва от първия ден на забавата за плащане на всяко отделно вземане до 22.07.2024 г. /26,25 лева – лихва за забава върху вземането за месечни такси и 86,70 лева – лихва за забава върху вземането за неустойка/.

С определение № 413/23.07.2024 г. по ч.гр.д. 670/2024 г. на Районен съд – Чирпан, III състав, заявлението е оставено без движение. Съдът е приел, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 ГПК, тъй като към последното не е приложен договора за електронни съобщителни услуги, като е указал на заявителя да отстрани констатираната нередовност в тридневен срок от получаване на съобщението.

В обжалваното разпореждане районният съд е приел, че макар и длъжника да не е потребител, в процесния случай за изпълнение на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК следва да бъдат представени доказателства от заявителя относно съществуващите между него и длъжника облигационни отношения. Посочва се, че определение № 413.23.07.2024 г. е било връчено на заявителя на 25.07.2024 г., като констатираните нередовности не са отстранени в предоставения тридневен срок /включително с подадената 2 от заявителя молба вх. № 3767/25.07.2024 г., в която се излагат единствено доводи относно неправилността на дадените указания/. Предвид изложеното съдът е отхвърлил процесното заявление.

Разпореждането е неправилно.

Съгласно чл. 410, ал. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение, като целта на производството по реда на чл. 410 и сл.

ГПК е да се провери дали претендираното от заявителя вземане е спорно, поради което заповедта за изпълнение се издава единствено въз основа на твърденията в заявлението за съществуването на изискуемо вземане.

Според правилото на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. Следователно предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи белези

/страни, предмет, и размер/.

Заявителят не е длъжен да представя доказателства за установяване на вземането към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, доколкото разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК не съдържа препращане към чл. 127, ал. 2 ГПК.

Неправилно е застъпеното от районния съд правно становище, според което в процесния случай за изпълнение на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК следва да бъдат приложени доказателства от заявителя относно твърдяното в заявлението по чл. 410 ГПК договорно правоотношение с длъжника.

Видно от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, като с оглед характера на производството по реда на чл. 410 ГПК преценката на съда е ограничена до информацията, съдържаща се в заявлението. Следователно само когато от твърденията на заявителя съдът може да направи извод, че претенцията му противоречи на закона или на добрите нрави, то заявлението следва да бъде отхвърлено. Ето защо, оставяйки заявлението по чл. 410 ГПК без движение и указвайки на заявителя да представи доказателства за твърдените от него облигационни отношения с длъжника, първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение.

С изменението на чл. 410, ал. 3 ГПК с ДВ, бр. 100 от 2019 г. законодателят предвиди, че /по изключение/ когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението по чл. 410 ГПК следва да се приложи договора и всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Така законодателят цели осигуряването на възможност на заповедния съд да изпълни задължението си за извършване на служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа 3 извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В случая обаче длъжникът "И.-*" ЕООД е търговско дружество, поради което същият няма качеството „потребител“ по смисъла на цитираната разпоредба.

Следователно за заповедния съд не е било налице задължение за извършване на служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора, респ. за даване на указания за неговото представяне в тридневен срок.

Следва да се посочи, че неправилно в мотивите на обжалваното разпореждане районният съд се е позовал на постановките на т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС по въпроса: „Налице ли са основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение във всички хипотези на чл. 417 ГПК - по заявление или срещу правоприемниците на посочените в документа кредитор, съответно длъжник?“ С дадените разрешения в т. 4г от цитираното тълкувателно решение се засягат единствено случаите на правоприемство, респ. необходимостта от неговото установяване, в рамките на заповедното производство. Ето защо същите са неотносими към въпроса за задължението на заповедния съд да извърши преценка дали искането, обективираното в заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, противоречи на закона и на добрите нрави по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че в случая не е налице констатираната от заповедния съд нередовност на заявлението, подадено от жалбоподателя, поради което неизпълнението на дадените с определение № 413/23.07.2024 г. по ч. гр. д. № 670/2024 г. на Районен съд – Ч ир па н , I I I състав указания не представлява основание за неговото отхвърляне.

Следва да се посочи, че заявителят е изложил ясни твърдения за съществуването на изискуеми вземания с конкретно посочени основание, размер и период. Същевременно не са налице и останалите пречки по чл. 411, ал. 2 ГПК.

Предвид изложеното настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е основателна. Обжалваното разпореждане, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение да се уважи изцяло, като бъде разпоредено издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника за претендираните вземания, вкл. за сумата 421,25 лева – разноски в първоинстанционното производство /21,25 лева – заплатена държавна такса и 400 лева – адвокатско възнаграждение/.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 1211/31.07.2024 г. по ч. гр. д. № 670/2024 г на Районен съд – Чирпан, III състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя-кредитор "А.Б.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, срещу длъжника "И.-*" ЕООД, ЕИК: ***, със 4 седалище и адрес на управление: община ***, с. М., ***, за заплащане на следните вземания: 1/ сумата от 190,21 лева – месечни такси за и потребление за използване на услуги по договор 506125699 за периода от 12.12.2022 г, 20.04.2023 г.; 2/ сумата от 730,28 лева – неустойка за неизпълнение на договор 506125699 от 12.12.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; 3/ 112 лева – мораторна лихва върху посочените вземания и 4/ 421,25 лева – разноски в първоинстанционното производство.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Чирпан за изготвяне на заповедта за изпълнение и продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5