Определение № 836 от 20.04.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 836 гр. София, 20.04.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Бетина Б. Бошнакова като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно наказателно дело № 20221100601290 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по частна жалба от 07.02.2022 г. на адвокат К., редовно упълномощен повереник на свидетелката АНН. К. Ч. срещу определение от 17.01.2022 г., постановено по НЧД № 2652/2015 г. по описа на СРС, НО, 4 състав, с което е потвърдено постановление на СРП от 15.01.2013 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство ЗМ № 15218/2010 г. по описа на 06 РУ СДВР, пр.пр. № 40924/2010 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1 НК.

С частната жалба се твърди, че определението на първият съд е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че първия съд неправилно е третирал събраните по делото доказателства, вследствие на което е направил и погрешни изводи за невинността на обвиняемата. Счита, че както извършеното деяние, така и неговото авторство и умисъл са установени по категоричен и несъмнен начин. Моли се за отмяна на атакуваното определение по изложените съображения в частната жалба, ведно със законните последици от това.

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото, с искането изложено в частна жалба, както и с атакувания съдебен акт и въз основа на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима, депозирана е от активно легитимирано за това лице, в законоустановения 7-дневен срок и срещу определение на районния съд съгласно чл. 243, ал. 7 НПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

От данните по делото се установява, че на 19.07.2010 г., по реда на чл.

212, ал. 2 НПК, е било образувано досъдебно производство ЗМ № 15218/2010 г. по описа на 06 РУ СДВР, пр.пр. № 8292/2010 г. по описа на СГП, срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 304б НК за това, че на 16.07.2010 г., около 13,00 часа в гр. София, ж.к. „Красно село“, бул. „Гоце Делчев“, сладкарница „Неделя“ е поискал дар или каквато и да е облага, която не му се следва, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице или чуждо длъжностно лице във връзка със службата му.

1

С постановление от 28.07.2010 г. е била привлечена в качеството на обвиняем СТ. Г. Д. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1 НК за това, че за периода от месец декември 2009 г. до 27.07.2010 г., в гр.

София, в офис на фирма находящ се в кв. ****, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага – сумата от тридесет хиляди лева, възбудила и поддържала заблуждение АНН. К. Ч. – че ще осигури продължаване на договора за наем между фирма „Е.“ ООД и Топлофикация-София и с това й причинила имотна вреда в размер на десет хиляди лева, като престъплението е в големи размери.

С постановление от 29.07.2010 г. на прокурор при СГП, материалите по делото са изпратени по компетентност на Софийска районна прокуратура за продължаване на разследването по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1 НК, където същото е продължило като досъдебно производство ЗМ № 15218/2010 г. по описа на 06 РУ СДВР, пр.пр. № 40924/2010 г. по описа на СРП.

В хода на разследването, с цел установяване на действителната фактическа обстановка и за разкриване на обективната истина са извършени множество процесуално следствени действия, при които са събрани писмени и гласни доказателствени средства, писмени доказателства, както и са назначени експертизи.

С постановление от 15.01.2013 г. на прокурор при СРП е прекратено наказателното производство по делото на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл.

24 ал. 1, т. 1 НПК. За да прекрати наказателното производство прокурорът на първо място е установил актуалната към датата на неговото произнасяне фактическа обстановка по делото, възоснова на събраните до момента в хода на досъдебното производство доказателства. На следващо място възоснова на събраната по досъдебното производство доказателствена съвкупност, държавният обвинител е извел и своите фактически и правни изводи, при което е счел, че от същите не може да се направи еднозначен и обоснован правен извод за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1 НК. Според прокурора това е така, защото свидетелката Ч. не е била въведена в заблуждение да извърши акта на имуществено разпореждане, у нея не е била формирана неправилна представа отнасяща се до правното основание или до условията, при които се цели да се осъществи акт на имуществено разпореждане. Прокурорът се е обосновал с данните изнесени в показанията на свидетелка Ч., в които тя е посочила, че познава обвиняемата С.Д., на която е била работодател след 2004 г, знаела нейните възможности преди и след 2006 г. в „Топлофикация София“ ЕАД, т.к. била близка, а впоследствие и съпруга на свидетеля В. Д.. Анализирайки гласните и писмени доказателствени средства, прокурорът заключва, че както в тях така и в показанията на свидетелката Ч. от 19.07.2010 и 28.07.2010 г. не се съдържат факти, касаещи договор за наем сключен между фирма „Е.“ ООД и „Топлофикация София“ ЕАД, в каквато насока данни липсват и в показанията на свидетелите К. и М., които в качеството си на изпълнителни директори на „Топлофикация София“ ЕАД заявяват, че прекратяването на наемния договор с фирма „Е.“ ООД се дължи на политиката, предприета от „ТоплофикацияСофия“ ЕАД за освобождаване от всички фирми-наематели на наетите от тях площи, а не по друга причина. Така прокурорът е стигнал до извод, че по делото липсват каквито и да било доказателства за това, че обвиняемата С.Д. е автор на престъплението, за което е привлечена в качеството на обвиняем.

На следващо място, прокурорът при СРП е извършил доказателствен анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност и за да установи евентуално наличие на данни за други извършени престъпления от общ характер, които от обективна страна да се субсумират под съставите на престъпленията по чл. 214 НК, чл. 323, ал. 5 НК, а също и на друго престъпление предвидено в особената част на НК, което да е извършено от обвиняемата по делото С.Д. или друго лице.

2

Така, в хода на своя доказателствен анализ и при извеждане на фактически и правни изводи, прокурорът е счел, че от събраните в хода на досъдебното производство материали, не може да се изведе обоснован извод, както от обективна, така и от субективна страна за извършено от определено по делото лице на престъпление по чл. 214 НК спрямо свидетелката Ч..

Прокурорът не е установил данни, че спрямо последната са отправяни заплахи, във връзка с изпълнението на задължение по обсъжданата в гласните доказателствени източници процесна „Запис на заповед“, в копие.

Прокурорът е отчел в мотивите на своя прокурорски акт и данните в показанията на свидетелката Ч. в тази насока, в които същата твърди, че се е почувствала заплашена, че се страхува за живота си и този на децата си, тъй като при проведената среща на 16.07.2010 г. между нея, обвиняемата Д. и свидетеля Й., последният е отправил конкретни реплики към нея, които от свидетелката Ч. са посочени като: „Мъжът ти ми дължи пари, това е запис на заповед и ти давам една седмица срок да ми платиш парите, иначе прави му сметката какво ще ти се случи“, както и „Сега се махай, искам да ти видя гърба, изчезвай“. Прокурорът е разгледал и анализирал и всички дадени от свидетелката Ч. показания по досъдебното производство, в които изнася данни за срещата си с обвиняемата Д. и свидетеля Й.. Обосновавайки своите изводи именно с показанията на свидетелката Ч., прокурорът е констатирал, че в същите тя не заявява, че по отношение на нея са отправяни конкретни заплахи. Вярно е, че твърдения за заплахи свидетелката за първи път съобщава в проведения й на 28.07.2010 г. разпит, но и в този разпит отново така твърдените заплахи не са конкретизирани от тази свидетелка, защото от обикновения прочит на изнесените в показанията й данни е видно, че тя изразява собствените си чувства, мисли и възгледи, без да излага нито един конкретен факт, от който да се направи обоснован правен извод, че обвиняемата или друго лице са извършили по отношение на нея действия, които да намерят обективен израз в извършване на престъплението по чл. 214 НK. При това положение и съобразявайки систематичното място на престъплението по чл. 214 НК „изнудване“ в Особената част на НК, както и на характера на защитаваните от него обществени отношения, а също и на неговите елементи от обективната и субективната му страна, свързващи се със свободното упражняване на имуществени права от техния собственик, чрез неговото свободно волеизявление, да се разпореди с тях, прокурорът е извел правен извод, че по отношение на свидетелката А.Ч. не са извършени действия от конкретно лице, с които да се цели тя да упражни своите имуществени права по начин, избран от дееца, т.к. не е установено, че чрез заплашване с насилие, оклеветяване, увреждане на имуществото й или вследствие на друго противозаконно увреждащо действие да е упражнена спрямо нея принуда, с цел да й бъде оказано въздействие върху волята, при което тя да извърши акт на имуществено разпореждане. Ето защо и прокурорът е приел, че по отношение на свидетелката А.Ч. не е осъществено общественоопасно деяние обективно съставомерно по чл. 214 НК, доколкото от нейните твърдения, съдържащи се в дадените от нея показания в хода на досъдебното производство, не се установява наличие на отправена към нея заплаха и то по изрично указания от закона начин.

Прокурорът е анализирал събраните в хода на досъдебното производство доказателства и с цел евентуално установяване на събрани данни за извършено престъпление по чл. 323, ал. 5, вр. ал. 1 от НК. И тук при извършения анализ на доказателствената съвкупност държавния обвинител е отчел на първо място систематичното място на престъплението „самоуправство“, което е ситуирано в Глава X „Престъпления против реда и общественото спокойствие’’ от Особената част на НК, както и неговите елементи, от обективна и субективна страна относно защитаваните с това престъпление обществени отношения - защитата от престъпни посегателства против законно установения ред на взаимоотношения между отделни 3 граждани, държавата или обществените организации. Съобразно така посоченото, прокурорът е посочил, че по делото е безспорно установено обстоятелството, че свидетеля Й. е предявил на свидетелката Ч. копие на „Запис на заповед без протест“, с посочен в нея като издател З. Ч. за сумата от 55 000 лева, но независимо от това с предявяването на същата не са извършени самоуправни действия от страна на свидетеля Й. по смисъла на чл.

323, ал.5, вр. ал.1 НК. За да стигне до този извод, прокурорът се е обосновал с това, че за да се счита предявено приложеното по делото копие на „Запис на заповед без протест“ или за да настъпи падежът на паричното задължение, то следва предявяването да се извърши именно по начина, по който е вписано в „Записа на заповед“, а в случая това е - на „виждане“, или именно по този начин - чрез предявяването на документа паричното задължение става изискуемо за длъжника. Според прокурора по делото не са събрани доказателства и затова, че обвиняемата Д. или друго лице са отправяли заплахи или да са въздействали по някакъв начин на свидетелката Ч. да признае паричното задължение по копие на „Запис на заповед без протест“, с посочен в нея като издател З. Ч.. Въз основа на този фактически анализ на събраните по делото доказателства са направени правни изводи за това, че в случая не е налице осъществено пряко посегателство върху чуждо имущество или това на свидетелката Ч. по неустановен в закона ред, с което да е налице извършено от обвиняемата Д. престъпление „самоуправство“.

Постановлението, с което е прекратено наказателното производство е било обжалвано от свидетелката АНН. К. Ч., която се явява лице пострадало от инкриминираното деяние, което е предмет на разследване по настоящото досъдебно производство.