Решение № 119 от 16.12.2024, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Асеновград, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Шейтанов при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно наказателно дело № 20245310200344 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НП №47/16.06.2022г. издадено от П. * - Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на И. И. Ч. с ЕГН**********, от гр. Асеновград, ул.

„Цар Освободител“ №4 на основание чл.53 от ЗАНН и чл.257, ал.1 от ЗМВР, е било наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100 лева, за нарушение по чл. 64,ал.4 вр. ал.2 вр. ал.1 от ЗМВР.

Жалбоподателят не се явява в последното проведено по делото заседание. Чрез писмената си жалба и отразеното в нея, счита по същество, че обжалваното НП следва да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно, както и поради допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира за заплащане на направените по делото разноски.

Сходно становище изразява и упълномощения повереник адв. П. П.. В хода на делото по същество, той пледира за отмяна на обжалваното НП, като изразява доводи за недоказаност на вмененото нарушение като също претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Административнонаказващия орган, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. Чрез отразеното в представеното писмено становище става ясно, че според АНО подадената жалба е неоснователна, като обжалваното НП следва да се потвърди изцяло. Алтернативно, при отмяна на НП, моли за намаляване на 1 присъдените разноски до предвидения минимум в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Свидетелите Д. В. С. и Г. А. М. работят като полицейски служител в РУ Асеновград. На 20.05.2022г. за времето от 07.00 до 19.00 часа, те били на работа, като двамата били включени в състава на автопатрул /АП/ №524. Около 11.40 часа двамата свидетели, изпълнявали служебните си задължения, като се установили със служебният си автомобил на ул. „Васил Левски“ срещу №26, непосредствено срещу магазин „Лидъл“ в гр. Асеновград. Докато били там те работили по линия на безопасността на движението, като извършвали проверки на движещите се автомобили. В 11.50 часа, св. С. забелязал, че от към кръговото кръстовище, намиращо се на бул. „България“ в близост до бензиностанция „ШЕЛ“, към тях приближава лек автомобил „Мерцедес“ с ДК№ РВ 5115 ХС. Св. С. забелязал, че водача на приближаващия автомобил е без поставен обезопасителен колан. Това мотивирало двамата служители да спрат за проверка непознатия водач. След неговото спиране, св.С. се приближил до вратата на водача и след като получил документите от него, му заявил, че ще бъде съставен акт. В последствие св.С. се върнал до служебната кола, където продължавала да се намира и св. М.. При проверката на документите, се установило,че автомобила се управлява от И. И. Ч. с ЕГН**********, от гр.

Асеновград, като към тях липсвал контролния талон към СУМПС. В този момент, двамата служители решили да тестват водача за употреба на наркотични вещества.

Единствения възможен начин това да стане, било лицето да се осигури присъствено в сградата на РУ Асеновград и там да се тества с наличното техническо средство. С цел да не се компрометира цялостната проверка и по някакъв начин резултата от тестването, св. М. се приближила към нарушителя Ч., като му казала, да заключи неговия автомобил и да се качва на задната седалка на служебния такъв. Ч. разбрал, че искат да го тестват и въпреки, че не виждал основателна причина за това, неохотно се съгласил, но възразил да го карат със служебния автомобил. Той изразил своето възмущение пред св.М., като с намеренията си показал, че няма да се качи доброволно в служебния автомобил. Това му поведение предизвикало и ответна реакция от страна на св.М., като между нея и нарушителя Ч. били разменени по остри реплики. В един момент, нарушителя извадил мобилния си телефон и започнал да прави видеоклип на действията на св. М.. Последното не се понравило на същата, като цялостното поведение на Ч., довело и до намесата на св.С.. Той от своя страна, с цел все пак да реализира тестването на водача, сложил белезници на ръцете на Ч.. Въпреки протестите от негова страна, едва след слагане на помощните средства, Ч. бил качен на задната седалка на служебния автомобил и отведен в сградата на РУ Асеновград. Там Ч. бил предаден на оправомощените служителите от АП527, които с негово съгласие, 2 го тествали за употреба на алкохол и наркотични вещества, като резултатите от това били отрицателни. Въз основа на резултатите от извършената проверка, св. С. съставил спрямо И. И. Ч. АУАН Серия АД бланков номер № 227462. Със съставения АУАН на водача Ч. били вменени административни нарушения, съответно по чл. 137а, ал.1 и по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП. Екземпляр от съставеният АУАН бил връчен в последствие на нарушителя Ч. срещу подпис, като същия не направил възражения спрямо констатираното с него. /копие на лист 141 от съд.дело/. Междувременно, св. М. счела, че преди слагане на помощните средства, с действията си Ч. е извършил нарушение по чл. 64,ал.4 вр. ал.2 вр. ал.1 от ЗМВР, за което му съставила АУАН Серия АД бланков номер № 077713/20.05.2022г. Нарушителя Ч. отказал да подпише акта, както и да получи препис от него, като отказа му бил удостоверен с подписа на един свидетел. След съставяне на акта, нарушителя Ч. бил освободен от сградата на РУ Асеновград. С оглед резултатите от извършената проверка и във връзка със съставения АУАН № 077713, на 16.06.2024г. спрямо И. И. Ч. било издадено и обжалваното НП.

Междувременно в Дирекция „Инспекторат“ към МВР постъпила жалба от страна на И. И. Ч., като същата била заведена с вх.№ 812102/27.05.2022г. Същата била препратена на Директора на ОДМВР Пловдив, като във връзка с нея било образувано дисциплинарно производство. Въз основа на резултатите от проверката, обективирани в изготвената справка от 27.10.2022г., със Заповед №239з-477/12.12.2024г. на Началника на РУ Асеновград, на основание чл.194, ал.2, т.1, пр.1 и 2,чл. 197, ал.1,т.3,чл.200, ал.1, т.15 и чл.204 от ЗМВР, на св. С. било наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца. По същество, констатираното по отношение на него нарушение било по чл. 74 и чл.11 от ЗМВР, а именно, затова, че при принудителното отвеждане на нарушителя Ч. до сградата на РУ Асеновград, спрямо него не била издадена изискуемата от закона Заповед за задържане.

Отразената в АУАН и НП фактическа обстановка се установява изцяло от свидетелските показания на актосъставителя- Д. В. С. и тези на св. Г. А. М., както и приложените по делото писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира.

Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество,ведно с направените възражения, за неоснователна. При така установената от съда фактическа обстановка, се установява, че на 20.05.2022г. нарушителя Ч. е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл. 64,ал.4 вр. ал.2 вр. ал.1 от ЗМВР. По делото безспорно се установява, че с цел да бъде осигурен за тестване в сградата на РУ Асеновград, св.М. устно е разпоредила на нарушителя Ч. да се качи в служебния автомобил.

Безспорно по делото се установи, че нарушителя Ч. не е изпълнил това устно разпореждане, като именно с това е извършил вмененото му нарушение. От текста на чл.64, ал.4 от ЗМВР се установява, че „Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му“. По делото не 3 се установява, че даденото от страна св.М. е налагало извършването на очевидно за нарушителя Ч. престъпление или да е застрашавало неговото здраве и живот. По този начин то е било задължително за адресата с оглед неговото изпълнение.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за неправилно приложение на закона. Неоснователни се явяват оплакванията на защитата,че за нарушителя Ч. е била налична възможност да откаже да бъде изпробван, поради което служителите не са били задължени да го транспортират до РУ Асеновград. Анализа на събраните по делото доказателства опровергават това възражение. От доказателствата се установява, че на нарушителя Ч. е било указано, че ще бъде изпробван, като той се е съгласил, като е възразил да бъде отведен със служебния автомобил до полицията и при това е отказал да изпълни даденото ме устно разпореждане да се качи доброволно в МПС-то. Именно в това се състои състава на реализирането на вмененото нарушение. Цитираната норма е изпълнена, като това е било отразено както от актосъставителя, а така и от АНО, който е от своя страна е отразил всички факти, представляващи елемент от състава на нарушението, за което е наложено административно наказание. В наказателното постановление, предмет на съдебен контрол, ясно и конкретно са посочени датата, часа и мястото на реализиране на деянието. Отразени са всички обстоятелства, относими към преценката налице ли е нарушение от определен вид, както и тези, касаещи извода за тежестта на нарушението и подбудите за извършването му. В действителност в състава на вмененото нарушение са налице и други елементи, като наред с отказа на нарушителя Ч. да изпълни устно даденото му разпореждане да се качи в служебния автомобил е посочено, че той не е изпълнил разпореждането да не нарушава обществения ред, както и да спазва добрите нрави на поведение. От описаното в АУАН, а така в НП, се установява, че последните две обстоятелства, свързани с поведението на нарушителя Ч., се посочени твърде общо. Поради липса на конкретно съдържание, от тях не става ясно на първо място, с какви действия или бездействия са били нарушени от страна на нарушителя Ч. обществения ред и добрите нрави на поведение. От последното пък, не става ясно и в какво се изразява, бездействието на нарушителя Ч. водещо до неизпълнението на даденото устно разпореждане и в тази му част . Въпреки тази неяснота, то съдът намира, че все пак нарушителя Ч. не е изпълнил даденото му от страна на св.М. устно разпореждане да се качи в служебния автомобил. Именно това му неизпълнение и бездействие е предизвикало намесата на св. С., който използвайки правомерно помощни средства и направил нужното нарушителя Ч. да бъде качен в служебния автомобил и закаран в РУ Асеновград. Съгласно чл.85, ал.1,т.1 от ЗМВР „При изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само когато това е абсолютно необходимо при: т.1противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане“.

Отправеното устно разпореждане не е било изпълнено, като с това бездействие от 4 страна на нарушителя Ч. е осъществено изпълнителното деяние на нарушението, за което е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Издаденото НП се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

За извършването на нарушението по чл. 64,ал.4 вр. ал.2 вр. ал.1 от ЗМВР, е предвидено и съответно административно наказание, което се съдържа в чл. 257,ал. 1 от ЗМВР. Съгласно този текст, „ Който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.“. Въпреки наличната възможност за определяне на по-висок размер на наказанието, то АНО без да изложи каквито и да е съображения е определил наказанието в размер към минимума предвиден в закона. За съдът не е налице възможност да коригира така определения размер, като той следва да бъде потвърден, като липсата на предпоставки за квалифицирането на нарушението като маловажно, прави безпредметно прилагането на текста на чл. 257, ал. 2 от ЗМВР.

Предвид решението на съда то следва да се остави без уважение искането на повереника на жалбоподателя за присъждане на разноски представляващи хонорар.