Решение № 1260 от 24.06.2019, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ ……….

Гр. В., ………………... 2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. В., Трети състав, в открито съдебно заседание на десети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина

РАЧЕВА при секретаря Калинка Ковачева и с участието на прокурора от

ВОП , като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1073 по описа на Административен съд – гр. В. за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и следв. от АПК, вр. чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба от „Ш. М“ ООД – гр. В., ЕИК ххххххххх, срещу Заповед № 133-ФК/10.04.2019 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. В. в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка „запечатване“ на обект – магазин за домашни потреби и стоки за бита, находящ се в гр. В., ул. „****“ № 2 и забрана на достъпа до него за срок от 10 дни.

В жалбата се твърди, че административният орган е наложил неправомерно обжалваната принудителна административна мярка, в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.

По-конкретно жалбоподателят счита, че поради липса на издадено наказателно постановление не са налице данни за извършено административно нарушение, а за адресата на заповедта е неясно в какво точно е обвинен. Твърди, че липсват фактически и правни основания за издаване на заповедта, липсват мотиви относно конкретната степен на административна принуда (срока на принудителната мярка), което прави невъзможна преценката дали административният орган е упражнил правомощията си в съответствие с целта на закона. Моли за отмяна на обжалваната заповед и за присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът в производството, Началник на отдел

„Оперативни дейности“ – гр. В. в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че е установено основанието за издаване на заповедта по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, при което административният орган действа при обвързана компетентност да наложи принудителна мярка, която има превантивен характер – цели да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния. Посочва, че срокът е определен по целесъобразност към минимума в рамките на закона, и изложените в заповедта мотиви са достатъчни за проверката за законосъобразност. Моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение..

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес от обжалването, поради което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предмет на обжалване е Заповед № 133-ФК/10.04.2019 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. В. в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „Ш. М“ ООД – гр. В., ЕИК ххххххххх, е наложена принудителна административна мярка „запечатване“ на обект – магазин за домашни потреби и стоки за бита, находящ се в гр. В., ул. „****“ № 2 и забрана на достъпа до него за срок от 10 дни.

От обстоятелствената част на обжалваната заповед се установява, че на 05.04.2019 г. от 12,05 до 13,10 ч в посочения обект, служители на НАП са извършили контролна покупка на стоки на обща стойност 1,90 лева, платена в брой, като след проверка на фискалното устройство е установено, че за контролната покупка не е издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация фискално устройство или касова бележка от кочан.

Тези обстоятелства са квалифицирани като нарушение на чл.

25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Въз основа на това административният орган приема, че дружеството не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред, което осъществява състава на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „а“ от ЗДДС.

Като мотиви за продължителността на срока на принудителната мярка е посочено, че определеният от законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено отношение, че при определяне на продължителността на мярката са били взети предвид „вида и тежестта на извършеното нарушение – неиздаване на фискална касова бележка за извършена продажба на стоки на 05.04.2019 г. за сумата от 1,90 лева, последиците от същото, местоположението на обекта – в гр. В., в централна част на жилищен квартал, на оживено кръстовище със значителен клиентопоток, големина на обекта – около 25 кв.м, работно време на обекта – без почивен ден, други административни нарушения – установена положителна разлика между фактическата касова наличност и тази по ФУ в размер на 35,90 лева, изискуеми публични задължения по КСО, ЗЗО, ЗДДФЛ, ЗКПО и др. в размер на 5 336,88 лева към 10,04.2019 г.“

Изложени са и общи съображения относно фискалната дисциплина и целта на ПАМ да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми, че при неналагане на ПАМ има възможност от извършване на нови нарушения и ще настъпят значителни и труднопоправими вреди за фиска. Конкретно е описано, че за да бъде създадена нормална организация за отчитане на дейността от търговеца и да бъде променен начинът на извършване на дейността, е необходим определен срок, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният – недопускане на вреда за фиска.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, от лице с правен интерес – адресат на акта.

Като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, заповедта следва да отговаря на изискванията на законосъобразност по кодекса – да е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и процедура, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

Съдът намира, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. В. в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция за приходите, на когото съгласно

Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП е възложено издаването на заповеди за налагане на ПАМ по чл.

186 от ЗДДС.

Не се установяват съществени нарушения на административно-производствените норми при издаване на акта. Обжалваният акт отговаря на изискванията за писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването си в достатъчно подробен вид, позволяващ съдебен контрол.

Обжалваната заповед обаче е необоснована и издадена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

Правното основание за налагане на обжалваната принудителна административна мярка е чл.

186, ал. 1, т. 1 б. „а” от ЗДДС, съгласно който запечатване на обект за срок до един месец се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че за платената в брой контролна покупка на стойност 1,90 лева не е издаден касов бон, което представлява административно нарушение по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., вр. чл.

118, ал. 1 от ЗДДС.

Разпоредбата на чл. 186 от ЗДДС обаче не създава задължение за органа във всеки случай на констатирано нарушение да прибегне до административна принуда, тъй като, предвид различните цели на административнонаказателното и на административното производство, във всеки конкретен случай органите следва да преценят необходимостта от принудата с оглед постигане на нейните специфични цели, както и да зачетат принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6, ал. 2 от АПК. Неслучайно и правомощието за определяне на срока на принудителната мярка е предоставено в оперативна самостоятелност на административния орган.

Съобразно изричния текст на чл. 22 от ЗАНН, който урежда общите правила, относими към ПАМ, принудителните административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Тоест законодателят изрично е предвидил, че принудителната административна мярка задължително е свързана с конкретно нарушение и неговите вредни последици и не може да изпълнява цели, свързани с нарушенията „по принцип“ или „изобщо за в бъдеще“, и още по-малко, „да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния“, както твърди ответникът.

Предотвратяването и преустановяването на нарушенията по принцип и за в бъдеще е цел и задача на правната уредба, тоест на законодателя и останалите нормотворчески органи. Принудителните административни мерки нямат и не могат да имат характер на санкция и на тях не могат да бъдат възлагани посочените в мотивите на обжалваната заповед функции „предупреждаване и превъзпитание на нарушителя и възпитание и предупреждение върху останалите правни субекти“, които от своя страна са цел и задача на административнонаказателната дейност.

Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие със спецификите на мерките във всяка конкретна хипотеза на нарушение по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.

Налагането на принудителната административна мярка в конкретния случай не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в ЗАНН.

Доколкото липсва презумпция, че във всеки един случай продължаването на търговската дейност в обекта ще бъде в нарушение на изискванията за отчитане на продажбите, запечатването не може да бъде оправдано от предотвратяване на други нарушения от същия вид. Не са събрани доказателства и обяснения относно установената разлика във фактическата касова наличност, за да се твърди, че тя се дължи на други нарушения от същия вид.

Липсват конкретни мотиви относно необходимостта от административната принуда и специфичната нейна цел в случая. Не е ясно кое от констатираните обстоятелства е мотивирало административния орган да достигне и до извода, че дружеството укрива значителна част от своите продажби, или че е въвело организация, която няма за цел спазване на данъчното законодателство, съответно тези твърдения са недоказани и не богат да обосноват необходимостта от принудата. За да мотивира такива изводи, административният орган е следвало най-малкото да съпостави стойността на неотчетената продажба с регистрираните дневни обороти от предходни дни, разчетения оборот от фискалното устройство за определен минал период или други достъпни при проверката данни.

Такива данни не са събрани и не са анализирани, поради което изводът за укриване на значителна част от продажбите е напълно произволен и необоснован с конкретни факти.

Сами по себе си, изложените мотиви относно продължителността на срока не представляват същински мотиви, а общи формални изявления относно значимостта на охраняваното обществено отношение, тежестта на извършеното нарушение (за която не е ясно каква е според административнонаказващия орган), последиците от нарушението (които също не са посочени) и необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Същите мотиви на практика се повтарят без изключение във всяка от заповедите на административния орган, преминали през съдебния контрол на настоящия състав и могат да се отнасят за всеки търговец и всяка дейност, независимо от конкретните констатации. Тези мотиви не съдържат никакъв конкретен извод на административния орган каква е тежестта на нарушението, какви са последиците от него и какви са спецификите, налагащи конкретния срок на запечатване на обекта и следващи от необходимостта за осигуряване на обществения интерес.

Не е ясно и какво е значението на разположението на обекта на оживено кръстовище и работното му време без почивен ден, съпоставено със сумата на неотчетената продажба (1,90 лева), още повече предвид обстоятелството, че според описанието на обекта, в него не се продават стоки от ежедневна необходимост.

Разпечатката съдържа 44 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/78a89ddd-59d7-4940-b831-1afb257594a1