Решение № 150 от 07.07.2023, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Исперих, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско дело № 20223310100692 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е исково с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Постъпила е искова молба вх.№ 3789/29.11.2022 г. от Т. А. С. от гр.И, обл.Р, действащ чрез адв.С. Д. от АК – Р, срещу „К И И БГ“ ЕООД, гр.С, като моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сума в размер на 925.74 лв., присъдена със съдебно решение по арбитражно дело № 293/16.04.2009 г. по описа на Софийски градски съд, въз основа на което е издаден изпълнителен лист от 11.01.2010 г., издаден от СГС VI-16 състав по т.д. № 2272/2009 г., ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на сумата, както и сумата от 100.00 лв. за разноски в арбитражното производство.

Претенцията се мотивира с твърдения за изтекла погасителна давност по отношение на вземането. Твърди се, че ищецът не е знаел за образуваното срещу него арбитражно дело, както и за издадения във връзка с него изпълнителен лист. Разбрал е за това едва когато е получил трудовото си възнаграждение през месец април 2022 г. и е установил, че има наложен запор със запорно съобщение от 11.04.2022 г. по изпълнително дело № 201183870405810 по описа на ЧСИ М. Б., рег . № 838. По направено от ищеца възражение ЧСИ М. Б. е прекратил производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК, но в последствие е получил покана за доброволно изпълнение по образувано срещу него ново изпълнително дело № 20227610400524 по опис ана ЧСИ Г. С., рег. № 761. Новото изпълнително производство било образувано отново по цитирания изпълнителен лист.

Въпреки направеното ново възражение за изтекла погасителна давност пред ЧСИ Г. С., на ищецът е отговорено, че въпросът с погасителната давност е извън предвидените в закона случаи за прекратяване на изпълнителното производство, с което той обосновава правния си интерес от водене на 1 настоящото производство.

В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен адв.С. Д. от АК - Разград, която поддържа изцяло исковата молба и представя писмени бележки, с които се доразвиват доводите в исковата молба.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „К И И БГ“ ЕООД, гр.С представя такъв чрез пълномощник Н Г В- юрисконсулт, като счита иска за допустим, но неоснователен и недоказан, и моли да бъде отхвърлен изцяло. Твърди се, че на 08.08.2018 г. е сключен договор за прехвърляне на вземанията между „П К Б“ ЕООД и „К И И БГ“ ЕООД, гр.С, по силата на който „П К Б“ ЕООД цедира вземането си спрямо длъжника Т. С., произтичащо от договор за кредит № 1004418448, заедно с всички принадлежности към него, на „К И И БГ“ ЕООД, гр.С. На длъжника е било изпратено уведомление за прехвърляне на вземането, но същото се е върнало като неполучено. Основното му възражение е, че за процесното вземане не е изтекла погасителната давност, тъй като от 23.08.2011 г., когато е било образувано първото изпълнително дело, до 27.10.2022 г., когато и изходирана покана за доброволно изпълнение до длъжника по второто изпълнително дело, са били предприети поредица от изпълнителни действия, които представлявали годно да прекъсне погасителната давност основание. Визират се изпратени запорни съобщения до множество банки на 26.08.2011 г., искане за вписване на възбрана на 03.10.2011 г., молба за конституиране на нов взискател и искане да бъде насрочен и извършен опис на движими вещи на 25.09.2018 г., молби за справка БНБ на името на длъжника на 19.06.2019 г., 31.07.2020 г. и 06.01.2022 г., запорно съобщение от 11.04.2022 г., образуване на изпълнително дело 524/2022 г. на 29.09.2022 г., изходирана покана за доброволно изпълнение на 30.09.2022 г., изходирани запорни съобщения на 30.09.2022 г., изходирана покана за доброволно изпълнение на 27.10.2022 г. Позовава се на съдебна практика, като излага подробни съображения. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. С депозирана молба от процесуалния представител преди съдебното заседание се поддържа писмения отговор.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Въз основа на изпълнителния лист от 11.01.2010, издаден по т.д. № 2272/2009 г. по описа на Софийски градски съд за присъдени в полза на „П К Б“ ЕООД, гр.С суми по арбитражно решение № 293/16.04.2009 г. по арб.дело № 2293/2009 г., по молба на „П К Б“ ЕООД на 23.08.2011 г. е образувано изп. дело № 5810/2011 г. по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838, с район на действие СГС, срещу длъжника Т. С..

На 28.09.2011 г. на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение по пощата, видно от известие за доставяне, находящо се на л. 11 от ИД № 5810/2011 г. По изпълнителното дело в периода 26.08.2011 г. – 30.08.2011 г. са направени справка в Службата по вписванията – И за вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на длъжника, както и са изпратени запорни съобщения до всички банки в страната. В отговор на така изпратените запорни съобщения всички банки са отговорили, че лицето не е техен клиент, с изключение на С. ЕАД, която е наложила запор на 29.08.2011 г. (л.58 от ИД № 5810/2011). На 17.10.2011 г. е вписана и възбрана в СВ – И върху притежаван от длъжника недвижим имот в землището на с.Д.

С молба за конституиране на нов взискател ответникът в настоящото 2 производство К И И БГ“ ЕООД е поискал да бъде конституиран като нов взискател по ИД № 5810/2011, предвид прехвърлянето на вземането на „П К Б“ ЕООД срещу Т. С. с договор за прехвърляне на вземанията от 08.08.2018 г., като е поискал да се насрочи дата и да се извърши опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника (л. 62 от ИД № 5810/2011).

С писма от 24.04.2019 г., 01.04.2020 г. и 08.12.2021 г. К И И БГ“ ЕООД са поискали да се извърши справка в регистъра на БНБ на името на длъжника за наличието на банкови сметки и да се наложи запор.

Със запорно съобщение от 11.04.2022 г. е наложен запор на банковата сметка на Т. С. в „Р“ ЕАД, считано от 13.04.2022 г. (л.72 от ИД № 5810/2011).

След подадено заявление на 27.04.2022 г. от Т. С. до ЧСИ М. Б., съдебният изпълнител с влязло в сила на 16.05.2022 г. Постановление от 28.04.2022 г. е прекратил изпълнителното производство по ИД № 5810/2011 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради обстоятелството, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години (л.80 от ИД № 5810/2011). С последващи съобщения до всички банки в страната и до СВ – И ЧСИ М. Б. е вдигнал наложените запори върху банковите сметки на длъжника и възбраната върху недвижимия имот (л.83 – л. 108 от ИД № 5810/2011).

С Протокол от 15.07.2022 г. и по искане на взискателя изпълнителния лист е върнат от ЧСИ М. Б. на К И И БГ“ ЕООД.

По молба на К И И БГ“ ЕООД на 29.09.2022 г. и въз основа на същия изпълнителен лист от 11.01.2010 г., е образувано изп. дело № 20227610400524 по описа на ЧСИ Г. С., рег. № 761, с район на действие Окръжен съд - Р, срещу длъжника Т. С.. С молбата взискателят е поискал да се наложат запори върху банковите сметки на длъжника, да се изиска справка за трудовите му договори, за декларирано движимо и недвижимо имущество и да се наложат запори и възбрани.

На 30.09.2022 г. е генерирана Покана за доброволно изпълнение, но от приложените документи по изпълнителното дело не става ясно кога е връчена на длъжника. На същата дата са издадени и запорни съобщения до „К б С Б Б“ ЕАД и „Х А“ АД, гр.И, с които са наложени запори върху банковата сметка на Т. С. и върху трудовото му възнаграждение. Запорните съобщения са получени в Банката на 13.10.2022 г. и лично от длъжника на 10.10.2022 г., а от работодателя „Х А“ АД, гр.И – на 04.10.2022 г.

Със заявление от 12.10.2022 г. до ЧСИ Г. С. Т. С. моли да бъде прекратено изпълнителното производство, като прави възражение за изтекла погасителна давност.

Със съобщение от 27.10.2022 г. ЧСИ Г. С. уведомява Т. С., че оставя без уважение депозираното заявление.

Във връзка с депозирането на иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, Т. С. е сезирал РС – И с молба, по която е образувано ч.гр.д. 646/2022 г. по описа на съда, като е поискал да бъде допуснато обезпечение – спиране на изпълнението по изп. дело № 20227610400524 по описа на ЧСИ Г. С.. С Обезпечителна заповед № 1 от 09.11.2022 г., постановена по ч.гр.д. № 646/2022 г. РС – И е постановил спиране на изпълнението по изп. дело № 20227610400524 по описа на ЧСИ Г. С..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК , с който длъжникът в изпълнението може да се брани, като оспори съществуването на 3 изпълняемото право, изключва възможността искът да се основава на факти, преклудирани със сила на пресъдено нещо, формирана по влязлото в сила решение, въз основа на което е издаден изпълнителният лист /чл. 439, ал. 2 от ГПК/. Ако искът е основан на такива факти, то той на общо основание / чл.

299, ал. 2 от ГПК/ би бил недопустим. В тази връзка възраженията на ищеца, че не знаел за воденото срещу него арбитражно производство не могат да бъдат предмет в настоящото производство и не следва да бъдат разглеждани.

В случая ищецът основава претенцията си на обстоятелства, настъпили след приключване на арб.дело № 2293/2009 г. с арбитражно решение № 293/16.04.2009 г., въз основа на което по т.д. № 2272/2009 г. по описа на Софийски градски съд, в полза на „П К Б“ ЕООД е издаден изпълнителен лист срещу ищеца за заплащане на сумите: 925.74 лв., ведно с лихва от постановяване на решението до окончателното погасяване на задължението и 100 лв. разноски по арбитражното производство. По същество в исковата молба се твърди юридически факт от категорията на юридическите събития – изтичането на петгодишен давностен срок, по аргумент от чл. 117, ал. 2 ЗЗД , за вземане, установено по арбитражно производство. Обективно давностният срок тече след постановяване на съдебния акт, поради което искът се явява процесуално допустим.

Разгледан по същество искът е неоснователен.

Спорният момент в настоящото производство е изтекла ли е погасителната давност за вземането на ответника срещу ищеца, за което е издаден и процесния изпълнителен лист от 11.01.2010 г. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ /съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД /.

Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (налагане на запор и възбрана, извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

Съобразно установеното от фактическа страна съдът приема, че срокът на погасителната давност за процесното вземане спрямо ищеца е започнал да тече с влизане в сила на арбитражното решение на 18.05.2009 г. (л. 69 от делото) и е прекъснат на 23.08.2011 г. с подаване на молбата за образуване на ИД № 5810/2011 г. от ЧСИ М. Б. и е спрян до 26.06.2015 г., предвид действащото до тази дата ППBC № 3/18.11.1980 г., отменено с ТР № 2/2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, която отмяна действа обаче само занапред. До посочената дата давността за вземането спрямо ищеца не е изтекла и поради предприетите от ЧСИ действия по принудително изпълнение – изпращане на запорни съобщения до множество банки и налагане запор на банкова сметка в С ЕАД и на възбрана на недвижим имот.

Разпечатката съдържа 32 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/78a856f0-6c48-4b4c-999f-daa712f82024