Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 265171 от 30.07.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8993/2020
Вид
Решение № 265171
Подписан
30.07.2021
В сила
14.10.2021
Състав
ИВАНКА КОЛЕВА ИВАНОВА, ПЕТЪР ЛЮБОМИРОВ САНТИРОВ, ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.109 · Закон за собствеността
  • чл.31 · Закон за собствеността
  • чл.31, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.31, ал.2 · Закон за собствеността
  • чл.32 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 30.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 8993 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 72881 от 27.03.2020 г., постановено по гр. д. № 59234/2017 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав, е отхвърлен предявеният иск от ЕТ „Д.-Т.Н.-Д.М.“, срещу „Р.И.К.Е.-***“ ЕООД, с правно основание чл.31, ал.2 ЗС – за заплащане на обезщетение за ползване на 30/1600 ид. ч. от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** (номер по предходен план УПИ VI за КОО от кв7, местност ж. к. „*****“), находящ се в гр. София, ул. „**********, с площ съгласно скица от АГКК от 1783 кв. м., предявен за сумата от 6 260 лв. за периода м.01.2016 г. – м.08.2017 г., ведно с искането за присъждане на законна лихва. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 500 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторените по делото разноски.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца ЕТ „Д.Н.М.“, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск - за ползването 30/1600 ид. ч. от имот с идентификатор *** вместо за сграда, собственост на ищеца. Счита, че неправилно е квалифициран и предявеният иск като такъв с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, вместо чл.59 ЗЗД, тъй като претендираното обезщетение е за това, че ответникът, възпрепятствайки правото на преминаване през съсобствения между страните поземлен имот, е лишил ищеца от правото му на ползване на собствения му търговски обект – разположената в съсобствения имот самостоятелна сграда, собственост на ищеца. В случай, че съдът приеме, че обжалваното решение е допустимо, то същото е неправилно. По делото е представена нотариална покана до ответника да му предаде ключ за вратата от дворното място, за да може да влиза в съсобствения между страните поземлен имот и да ползва собствената си постройка в него. Не носи доказателствена тежест да установи, че не е получил ключ от вратата на дворното място, а в тежест на ответника е да докаже, че е предал на ищеца ключ от съсобственото между страните дворно място, каквото действие нито твърди да е извършил, нито е представил доказателства за това. По делото е представен препис от исковата молба, въз основа на която е образувано гр. д. № 78154/2017 г. на СРС, 120 състав, по предявен иск по чл.109 ЗС между същите страни. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че между страните е постигната уговорка по чл.32 ЗС относно ползването на съсобствения поземлен имот. Към момента все още е висящо производството по чл.109 ЗС. С предявяването на този иск ответникът е направил признание, че между страните има спор именно относно осигуряване на достъп до собствената на ищеца сграда и като не е ценил това признание в съвкупност с останалите доказателства по делото, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение. Неправилно решаващият съд е приел, че по делото не е установено ответникът лично да ползва собствения му търговски обект. Такова твърдение не е заявено по делото. Твърди, че ответникът препятства достъпа до имота и по този начин го е лишило от възможността да ползва търговския обект. Счита, че неправилно съдът е приел, че печатницата и кафето са с различен вход, като неправилно е интерпретирал показанията на разпитаните свидетели. По делото е установено, че достъпът до търговския обект на ищеца е откъм ул. „Николай Чудотворец“ и няма друг вход. Именно ключът от тази врата е поискан от ответника с изпратената до него нотариална покана. Тъй като ответното дружество не е било съгласно ищецът да ползва този вход, за да стигне до обекта си, на практика е имало временен достъп през тревната площ, на терен, който е общинска собственост. Това обаче не е вход за достъп до търговския обект, а е странична импровизирана врата, до която се стига през общинско място и няма излаз до улица. Съдът не е съобразил, че сградата на ответника е печатница и следва да отговаря на определени изисквания за нейната сигурност и безопасност.

Съсобственото дворно място е оградено с масивна ограда и счита за недостоверни показанията на свидетеля на ответника, че вратата, през която би се осигурил достъпа до сградата на ищеца, стояла постоянно отключена. Моли съда да обезсили обжалваното решение, като процесуално недопустимо, а ако приеме същото за допустимо, да го отмени изцяло и да уважи предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника „Р.И.К.Е.-***“ ЕООД. В хода на съдебното производство оспорва въззивната жалба. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски.

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС.

Ищецът твърди, че е собственик на сграда с идентификатор ***, която се намира в гр. София, ул. „**********, със застроена площ от 45 кв. м. и предназначение: сграда за търговия. Тази сграда е построена в поземлен имот с идентификатор *** (номер по предходен план УПИ VI за КОО от кв.7, местност ж. к. „*****“), находящ се в гр. София, ул. „**********, целият с площ съгласно скица от АГКК от 1783 кв. м., от който поземлен имот ищецът притежава 30/1600 ид. ч. съгласно договор за продажба от

20.05.2010 г. между СО и ищеца. Ответникът притежава 1570/1600 ид. ч. съгласно договор за продажба от 18.03.2004 г., сключен със Столична община. През последните 10 години ответното дружество възпрепятствало достъпа на ищеца до собствения му търговски обект и по този начин му пречил да упражнява правото си на собственост, като го ползва по предназначение. С нотариална покана от 15.01.2016 г. е поканил ответника да му предаде ключ за вратата от дворното място, за да може да влиза в процесния имот и да ползва собствената си постройка в него. На посочените в нотариалната покана дати не се е явил представител на ответника, за което са съставени констативни протоколи. Твърди, че не разполага с ключ от входната врата на целия поземлен имот, както и е построена незаконна ограда от ответника, която му пречи да достигне и да ползва постройката си. За периода м.01.2016 г. - м.08.2017 г. ищецът е лишен от достъп до имота си, тъй като ответникът възпрепятства преминаването му през дворното място и по този начин не може да ползва по предназначение имота си. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 4 000 лв. – обезщетение за възпрепятстване правото му на преминаване през съсобствения между страните поземлен имот, като го е лишил от правото на ползване на собствения му търговски обект. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Счита, че същият е недопустим, неоснователен и недоказан.

Твърди, че притежава постройка в парцела, в който са обособени две отделни части. В едната част е входа за неговата постройка, а в другата част е входът за постройката на ищеца, който се ползва от него. Твърди, че никога не е лишавал ищеца от възможността да влиза в имота. Оспорва заявените фактически твърдения от ищеца, че е възпрепятстван да влезе в имота и да го ползва.

Търговският обект на ищеца съставлявал заведение за продажба на алкохол. Във връзка с него постоянно имало проблеми с хора, които нарушавали обществения ред. Това станало причина за жалби на живущи в района, посещения на полиция и др. Твърди, че това е реалната причина търговският обект да спре да работи.

Ищецът спрял да се интересува от имота и го изоставил. Към момента търговският обект и бил руина. Притежаваните идеални части от съсобствения парцел съответстват на площта на търговския обект. Това не дава право на ищеца да преминава през целия парцел и да ползва всички части от него, а само да преминава до неговия обект, както в случая е през направения за него вход. Твърди, че сградата на ищеца е необитаема, руши се, има нарушена конструкция и е опасна за ползване. Прекъснат е ток и вода до имота. Ищецът не ползва имота, не защото ответникът го възпрепятства, а защото имотът е неизползваем. Преди 2 години ищецът е заминал в чужбина. Не се е явил представител на ответника пред нотариус, поради здравословен проблем, както и поради обстоятелството, че ответникът няма ключ за входа за ищеца. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

С определение № 345808 от 22.02.2018 г., постановено по гр. д. № 59234/2017 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав, съдът е изготвил проект за доклад на делото, като е квалифицирал правата, претендирани от ищеца, с нормата на чл.31, ал.2 ЗС. Очертал е фактическия състав на спорното право, като е указал на ищеца, че следва да установи наличието на състобственост върху вещта, ползване на вещта пряко и лично от единия съсобственик за задоволяване на свои собствени нужди писмена покана за заплащане на обезщетение от другия съсобственик. В първото редовно открито съдебно заседание ищецът не е заявил възражения във връзка с изготвения доклад на делото, както и разпределената доказателствена тежест.

С договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 09.10.2001 г. ЕТ „Д.-Т.Н.“ е купил от СО магазин за пластмасови изделия, находящ се на улица „Свети **********, изграден в УПИ, съставляващ парцел VI, отреден за КОО, търговия и услуги, от квартал 7, местност ж. к. „*****“ по плана на гр. София, одобрен с решение № 5 по протокол № 18/13.11.200 г. на СОС.

С договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 22.06.2001 г. СО е продала на „Р.И.К.Е.-***“ ООД правото на собственост върху обект Печатница Е.***, находящ се на ул. „Св. **********, изграден в УПИ, съставляващ парцел VI, отреден за КОО, търговия и услуги, от квартал 7, местност ж. к. „*****“, район „Надежда“ по плана на гр. София, одобрен с решение № 5 по протокол № 18/13.11.*** г. на СОС, с установен траен градоустройствен статут в съществуващия му вид, със застроена площ от 298 кв. м. и сутерен с площ от 60 кв. м., заедно със съответното му право на строеж върху терена – общинска собственост, по приложения кадастър, при посочени граници.

С договор за продажба от 10.05.2010 г. СО е прехвърлила на ЕТ „Д-Н.Д.М.“ правото на собственост върху общински недвижим имот, актуват с акт за общинска собственост № 1025/01.03.2002 г. на СО- Район „Надежда“, находящ се в гр. София, район „Надежда“, ул. „Св. Николай Чудотворец“, съставляващ 30/1600 ид. ч. от УПИ VI-, отреден за КОО, търговия и услуги, от квартал 7, местност ж. к. „*****“, по плана на гр. София, одобрен със заповед № 857 805.07.1963 г., решение № 5 по протокол № 18/13.11.200 г. на СОС и заповед № РД-09-183/15.05.*** г. на кмета на район „Надежда“, целият имот с площ от 1 600 кв. м., с посочени граници.

С договор за продажба на недвижим имот от 18.03.2004 г. СО е продажба на „Р.И.К.Е.-***“ ООД, правото на собственост върху общински недвижим имот – частна общинска собственост, актуват с акт за общинска собственост № 1025/01.03.2002 г. на СО- Район „Надежда“, находящ се в гр.

София, район „Надежда“, ул. „Св. Николай Чудотворец“, съставляващ 1570/1600 ид. ч. от УПИ VI, отреден за КОО, търговия и услуги, от квартал 7, местност ж. к. „*****“, по плана на гр.

София, одобрен със заповед № 857 805.07.1963 г., решение № 5 по протокол № 18/13.11.200 г. на СОС и заповед № РД-09-183/15.05.*** г. на кмета на район „Надежда“, целият имот с площ от 1 600 кв. м., с посочени граници.

На 21.01.2016 г. ищецът е изпратил до ответника нотариална покана за предаване ключа за вратата на дворното място, през която е възможен достъпа до собствената му постройка през съседното общинско място. Тъй като ответникът е сменил ключа на тази врата, през дълъг период от време не е в състояние да ползва собствената си постройка и да полага грижи за нейното запазване. За периода, през който е препятстван достъпът до постройката, е претърпял значителни вреди и пропуснати ползи. Отправена е покана представител на ответника да се яви на 21.01.2016 г. в 15.00 ч. или 29.01.2016 г. в 15.00 ч. в кантората на нотариус М. за предаване на ключа. Нотариалната покана е връчена на 15.01.2016 г. чрез управителя С.П..