Решение № 75 от 07.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Пловдив, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20255330110687 по описа за 2025 година

Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.19, ал.4, вр. ал.5 ЗПК и чл.26, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба от С. Т. Р. против „Кредит Тайм“ ЕООД и уточняваща молба от 17.06.2025 г. се твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем № ***/29.03.2022 г. в офис на ответното дружество в гр. Пловдив. По силата на посочения договор ответникът предоставил на ищеца заемни средства в размер на 1500 лв., при годишен процент на разходите от 10,35 %, при фиксиран годишен лихвен процент от 10,00 % и лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0,10 %. Сочи се, че съгласно клаузата на т. 3 /Раздел „Условия на заема“/ заемополучателят следвало да заплати и еднократна такса в размер на 1509,60 лв. за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем.

Ищецът твърди, че е усвоил изцяло заемния ресурс, но не дължи плащане на посочената такса. Твърди, че клаузата от процесния договор, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи, заобикаля закона и накърнява правата на потребителя.

Сочи се, че опциите при сключване на договора за паричен заем са следните: избиране на приоритетно разглеждане и плащане на такса за експресно разглеждане на документи, съответно получаване на становище до 20 минути след подаване на предложението за сключване на договор за заем, или обикновена заявка без такса, което означава заемодателят да вземе становище в срок от 10 дни. Предвид това се твърди, че при необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок, потребителят е принуден да избере опция за приоритетно разглеждане, за което се дължи такса във фиксиран размер от 1509,60 лв. В 1 случая ищецът счита, че липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената от заемодателя услуга. Твърди, че клаузата, предвиждаща задължение за потребителя да заплати такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем, има неравноправен характер по смисъла на Закона за защита на потребителите, като с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Посочената такса представлявала скрит разход по договора и заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи се, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на еднократна такса за разглеждане на заявка, противоречи на добрите търговски практики и е уговорена във вреда на потребителя, че не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като задължава последния да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Посочва се, че подобна клауза е нищожна като противоречаща на добрите нрави, с оглед съотношението между размера на предоставената в заем сума и размера на таксата за експресно разглеждане на документи.

Предвид изложеното е направено искане да бъде прогласена нищожността на клаузата на т. 3 „Условия на заема“, обективирана в Договор за паричен заем № ***/29.03.2022 г., сключен между страните, която клауза предвижда заплащане от потребителя на еднократна такса в размер на 1509,60 лв. за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем.

Претендирани са разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, със становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че в нито един момент от ищеца не е изисквано заплащане на процесната такса за експресно разглеждане, съответно такава не е била заплатена. Посочва се, че всички клаузи от процесния договор за паричен заем са индивидуално договорени между страните след предварително обсъждане на съдържанието. Възразява се срещу направените от ищеца доказателствени искания по реда на чл. 190 ГПК. В тази връзка ответната страна изрично заявява, че не разполага с посочените в исковата молба справки и счита, че искането е недопустимо, доколкото с него се иска да бъдат създадени документи за целите на процеса.

Направено е искане за отхвърляне на предявения иск. Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за паричен заем № *** от 29.03.2022г., със заемодател „Кредит Тайм“ ЕООД и заемополучател С. Т. Р., с размер на заема 1500 лв., при фиксиран лихвен процент 10 % и годишен процент на разходите по заема 10.35 %.

Представен е и погасителен план към договора.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че на 29.03.2022г. между страните е сключен договор за паричен заем № ***, по силата на който е отпусната парична сума в размер на 1500 лв., фиксиран лихвен процент – 10 %, ГПР – 10.35 2

%. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

В договора е предвидена еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 1 509.60 лв. Съдът намира, че таксата представлява установено задължение на кредитополучателя, свързано с усвояване на кредита. Ответното дружество предоставя кредитно финансиране по занятие, като тази му дейност е неразривно свързана с разглеждането на документите (заявката), подадени от всеки потенциален клиент. Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изложеното и след като ищецът е подал форма за кандидатстване за кредит, което се явява задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то ответникът не следва да изисква заплащане на такса за разглеждане на документите, без оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за кредитиране. Освен това размерът на таксата за експресно разглеждане на заявката за одобрение на паричен заем от 1509.60 лв. е в размер, надвишаващ размера на отпуснатата в заем сума, поради което според настоящия състав заемодателят цели набавяне на допълнителна печалба. Изложените обстоятелства противоречат на правилата на добросъвестността, поради което клаузата е нищожна на основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД. Поради това съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото и предвид направеното от ищеца искане, на същия следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 30.88 евро /60.39 лв./ внесена държавна такса. По делото ищецът се е представлявал от адв. Н.. Представен е договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ в хипотезата на чл.38, ал.1, т.3 ЗА. Като взе предвид, че делото не представлява фактическа и правна сложност, както и обстоятелството, че по дела с предмет, идентичен на този по настоящето дело, е постановена богата съдебна практика, съдът намира, че в полза на адвоката следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 127.82 евро /250 лв./.

По изложените съображения съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "Кредит Тайм" ЕООД, ЕИК: 203615520, със седалище и адрес на управление гр. София, жк "Младост - 1А" ул. „Анна Ахматова“ № 9 и С. Т. Р., ЕГН ********** от ***, че е нищожна поради накърняване на добрите нрави клаузата по сключения между страните договор за паричен заем № *** от 29.03.2022г., предвиждаща еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 1 509.60 лв.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление гр.София, жк "Младост - 1А" ул. „Анна Ахматова“ № 9 да заплати на С. Т. Р., ЕГН ********** от *** сумата от 30.88 евро /60.39 лв./ направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление гр.София, жк "Младост - 1А" ул. „Анна Ахматова“ № 9 да заплати на адв.С. Н., ***, ***, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 127.82 евро /250 лв./ адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4