Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 854 от 30.06.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно частно гражданско дело 413/2026
Вид
Определение № 854
Подписан
30.06.2026
В сила
30.06.2026
Състав
Пламен Стефанов Златев, Орлин Найденов Летов, Веселина Косева Мишова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 854 гр. Стара Загора, 30.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20265500500413 по описа за 2026 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 Образувано е по частна жалба, подадена от адв. К. Г. М. от АК-Стара Загора – процесуален представител на ищеца И. П. А., против определение № 748/21.04.2026 г. по гр. д.. № 2300/2025 г. на Районен съд – Казанлък, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 154/06.03.2026 г. по гр. д. № 2300/2025 г. на Районен съд – Казанлък в частта за разноските.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е недопустимо, както и че същото е неправилно и незаконосъобразно. В тази връзка в жалбата са изложени подробни съображения. Направено е искане за обезсилване или отмяна на първоинстанционното определение и за присъждане на направените от ищеца пред Районен съд – Стара Загора съдебни разноски.

В законоустановения срок е ответникът „А.Б.“ ЕАД е подал писмен отговор, с който оспорва частната жалба и моли за оставянето й без уважение.

Въззивният съд, като взе предвид наведените с жалбата доводи и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата за разглеждането й държавна такса.

Ето защо жалбата е процесуално допустима и редовна.

Разгледана по същество, същата е основателна.

От данните по делото е видно, че производството по гр. д. № 2300/2025 г. на Районен съд – Казанлък е било образувано по подадена от И. П. А. против “А.Б.“ ЕАД искова молба, с която е предявен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 792,63 евро 1

/1550,24 лева/, представляваща вземане по фактури, издадени през 2019 г. във връзка с договор № 503250111, с оглед погасяването на вземането по давност.

С исковата молба е направено искане за присъждане на съдебноделоводни разноски и за определяне на адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на упълномощения от ищеца процесуален представител.

С отговора на исковата молба ответникът „А.Б.“ ЕАД е признал иска, като е изложил съображения, че доколкото не е дал повод за завеждане на делото, в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и разноските следва да се възложат на ищеца.

С решение № 154/06.03.2026 г. по гр. д. № 2300/2025 г. Районен съд – Казанлък е уважил иска, съобразно направеното от ответника признание на основание чл. 237 ГПК, като е приел, че последният не дължи на ищеца сторените от него разноски, тъй като са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК. Същевременно с решението съдът е осъдил ищеца да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 51,13 евро.

На 24.03.2026 г. ищецът е депозирал в съда въззивна жалба, имаща характер на молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, с която е поискал съдът да му присъди сторените по делото разноски, да определи на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв., както и да отмени решението в частта относно присъденото на ответника юрисконсултско възнаграждение.

С обжалваното определение районният съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че в случая ответникът не разполага с изпълнителен титул, а извънсъдебното позоваване на едно превърнало се в естествено вземане, включително поканата за неговото издължаване, не е противоправно и не представлява повод за предявяване на отрицателен установителен иск.

Застъпено е становището, че повод за завеждане на иска кредиторът би предоставил само ако предприеме действия по принудително изпълнение на погасено по давност вземане, респ. ако оспори предявения основателен иск за отричане на изпълняемо право. В случая не се установява ответникът да е предприел съдебни мерки за процесните вземания, а в отговора на исковата молба същият е признал иска, поради което са налице предпоставките за прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Окръжен съд – Стара Загора намира определението за неправилно.

Настоящият съдебен състав споделя практиката на ВКС обективирана в определение № 276/28.06.2018 г. по ч. гр. д. № 2402/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о.; определение № 60360/08.11.2021 г. по ч. гр. д. № 4112/2021 г. на ВКС, ІV г.о.; определение № 242/31.05.2018 г. по ч. гр. д. № 2062/2018 г. на ВКС, ІV г.о. и др., в която се приема, че изразената готовност да се предприеме съдебно производство, респективно длъжника да се покани да изпълни свое погасено по давност задължение, представлява повод за предявяване на отрицателен установителен. Сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, като признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК.

2

Не е спорно между страните, а и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е отправил до И. П. А. извънсъдебна покана за заплащане на процесното вземане, като на 14.06.2025 г. ищецът е подал на официалната интернет страница на ответника писмена молба, съдържаща възражение за изтекла погасителна давност. В изготвения от ответника писмен отговор от 02.07.2025 г. е посочено, че изтичането на погасителната давност не води до прекратяване на материалното право, поради което компанията не е законово принудена да заличи дължимата по договора сума. С оглед на тези обстоятелства и при съобразяване на посочената по-горе съдебна практика на ВКС, въззивният съд счита, че с извънпроцесуалното си поведение ответникът е дал повод за предявяване на иска. Ето защо в случая правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК не следва да намери приложение.

Тъй като предявеният от ищеца И. П. А. отрицателен установителен иск е изцяло уважен, за ответника не възниква право на разноски, респ. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК. От друга страна, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски по делото в размер на 31,70 евро, представляващи заплатена държавна такса в първоинстанционното производство.

Отделно от горното, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на процесуалния представител на ищеца – адв. К. М. сумата от 200 евро – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. В случая исковото производство не се характеризира с висока фактическа и правна сложност. По делото са представени само писмени доказателства, същото е разгледано в едно открито съдебно заседание, а решението на съда е постановено по реда на чл. 237 ГПК, с оглед направеното от ответника признание на иска. По тези съображения, въззивният съд счита, че адвокатски хонорар от 200 евро се явява справедлив и адекватен на осъществената правна помощ. Присъждането на по-ниско от това възнаграждение би било непропорционално и неадекватно с оглед положения от адвоката труд.

Предвид изложеното, частната жалба е основателна. Обжалваното определение, с което е оставена без уважение подадената от ищеца И. П. А. молба по чл. 248, ал. 1 ГПК е неправилно и следва да бъде отменено, а първоинстанционното решение - да бъде изменено в частта за разноските, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „А.Б.“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 31,70 евро - съдебни разноски за първоинстанционното производство, а в полза на процесуалния представител на ищеца – адв. К. Г. М. – сумата от 200 евро, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. ЗАдв. Същевременно решението следва да бъде отменено в частта, имаща характер на определение, с която И. П. А. е осъден да плати на „А.Б.“ ЕАД сумата от 51,13 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Окръжен съд - Стара Загора счита, че с оглед характера на настоящото производството в случая не са налице основания за присъждане на разноски на която и да е от страните.

3

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 748/21.04.2026 г. по гр. д. № 2300/2025 г. на Районен съд – Казанлък, с което е оставена без уважение молбата на И. П. А. за изменение на решение № 154/06.03.2026 г. по гр. д. № 2300/2025 г. на Районен съд – Казанлък в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „А.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, да заплати на И. П. А., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ***, сумата от 31,70 евро – съдебни разноски в първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „А.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, да заплати на адв. К. Г. М. от АКСтара Загора, с адрес: гр. С.З., *** – процесуален представител на ищеца И. П.

А., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ***, сумата от 200 евро – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

ОТМЕНЯ решение № 154/06.03.2026 г. по гр. д. № 2300/2025 г. на Районен съд – Казанлък в частта му, имаща характер на определение, с която И. П. А., ЕГН **********, е осъден да заплати на „А.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 51,13 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4