Решение № 13 от 04.02.2026, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Враца, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова при участието на секретаря Веселка Кр. Н.а като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело № 20231400900096 по описа за 2023 година

Съдебното производство е образувано по искова молба н а И. Х. П., Е Г Н **********, и Ц. И. П., ЕГН **********, с която против B.

V. AG, Switzerland, чрез представителя му в Република България "АВУС България – регулиране на щети" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, са предявени следните осъдителни искове:

1/ Иск за сумата 180 000 лв., равняваща се на 92 032,54 евро, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от ищеца И. Х. П. вследствие смъртта на сина му Н. И. П., починал в резултат на ПТП от 11.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 15.11.2022 г. (датата на уведомяване с извънсъдебна претенция) до окончателното изплащане на сумата;

2/ Иск за сумата 180 000 лв., равняваща се на 92 032,54 евро, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от ищцата Ц. И. П. вследствие смъртта на сина й Н. И. П., починал в резултат на ПТП от 11.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 15.11.2022 г. (датата на уведомяване с извънсъдебна претенция) до окончателното изплащане на сумата;

3/ Иск за сумата от общо 13 232 лв., т.е. по 6 616 лв., равняващи се на 3 382,71 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от И. Х. П. и Ц. И. П. и представляващи извършени разходи за траурни услуги, транспорт, подготовка и провеждане на погребение на сина им Н. И. П., починал в резултат на ПТП от 11.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 15.11.2022 г. (датата на уведомяване с извънсъдебна претенция) до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се посочва, че на 11.06.2021 г., около 02:09 ч., в гр.

Санкт Гален, община Уцвил, Швейцария, на *** и *** е настъпило ПТП с л.а. марка "Фолксваген", рег.№ SG ***, управляван от О. К., роден на *** Твърди се, че водачът на посоченото МПС при движение със скорост, несъобразена с 1 пътните условия и видимост, е изгубил контрол над автомобила и е самокатастрофирал.

Посочва се, че в пряка причинно-следствена връзка с реализираното ПТП е причинена смъртта на Н. И. П., в качеството му на пътник на предна дясна седалка в л.а. марка "Фолксваген", рег.№ SG ***, който е син на ищците И. Х. П. и Ц. И. П..

Сочи се също, че за пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП по дело SG 2021-6-855, док. SG 1442900-471287, Кантон Санкт Гален, според който отговорността за произшествието е на водача на лекия автомобил О. К.. Посочва се още, че за настъпилото събитие е започнато разследване по дело SG 2021-6-855, док. SG 1442900-471287, Кантон Санкт Гален.

В исковата молба се сочи, че към датата на събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" със Застрахователно дружество B. V., Switzerland, а от регистъра на Гаранционен фонд на представителите за уреждане на застрахователни претенции за РБ е видно, че представител на това застрахователно дружество за РБ е "АВУС България – регулиране на щети" ЕООД.

Според ищците, настъпилото събитие, неговата противоправност и вИ.ността на дееца са безспорно доказани, а оттук е доказано и наличие на гражданска отговорност, попадаща в покритието по чл. 493, ал.1 във връзка с чл. 477, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

Посочва се, че ищците, в качеството им на увредени лица по смисъла на чл. 478, ал. 2 от КЗ, имат право съгласно чл.432, ал.1 КЗ да претендират пряко от ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на вИ.ния водач, изплащане на обезщетения за неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сина им Н. И. П., настъпила в резултат на ПТП на 11.06.2021 г.

Твърди се, че на основание чл.503, вр. чл.380 КЗ ищците са предявили писмена претенция към B. V., Switzerland, чрез "АВУС България – регулиране на щети" ЕООД, заведена на 15.11.2022 г., въз основа на която е образувана преписка по щета № ВGS-00801/2022 г. Посочва се, че е получено предложение за изплащане на застрахователно обезщетение в общ размер от 13 392,82 евро, от които по 5 000 евро - обезщетение за неимуществени вреди за всяко от увредените лица и 3 392,82 евро – застрахователно обезщетение за имуществени вреди, но до момента на депозиране на исковата молба тези суми не са изплатени на ищците.

Ищците считат, че ответното дружество дължи и законна лихва на основание чл. 429, ал.3 от КЗ върху дължимите им обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от датата на депозиране на извънсъдебната претенция – 10.11.2022 г. до окончателното им изплащане.

Ищците посочват, че в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, са претърпели неимуществени вреди от смъртта на сина им, с което обосновават и правния си интерес от претендиране на обезщетение за тези вреди.

Според изложеното в исковата молба, смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването й, от една страна – невъзвратими, а от друга страна – най-големи. Посочва се, че ищците 2 са загубили своята най-голяма емоционална и духовна опора в живота си – своя син Н. И. П., и тази загуба е едно от най-тежките възможни житейски събития, така че дори интензивността на страданието им да намалее във времето, негативните последици са невъзстановими. Твърдят, че са имали силна емоционална връзка със сина си, поради което загубата му оставя непоправима вреда, която е непреодолима във времето.

В исковата молба се посочва, че към момента на настъпване на събитието синът на ищците е бил на прага на живота си - на 27 години. Бил е в отлично здраве и се е радвал на спокоен живот. Сочи се също, че Н. П. не е имал свое семейство, съпруга и деца, а е живял в едно домакинство с родителите си. Според изложеното в исковата молба, Н. П. е най-малкият син в семейството на Ц. и И. П.и и като такъв е получавал най-много внимание от тях. За ищцата Ц. П., Н. е най-малкия й син от втори брак, а от първия си брак има по-големи син и дъщеря, които са създали свои семейства. Твърди се, че през годините ищците са загубили своите родители и други близки роднини и са останали единствено със сина си Н., което ги е сплотило и ги е направило изключително близки и задружни. Били са щастливо семейство, което е споделяло както радостите, така и трудностите в живота. Заедно са празнували всички рождени дни и празници.

Твърди се, че ищците са направили всичко по силите си, за да може синът им да получи най-доброто образование и възпитание. Завършил е средното си образование в гр.Враца, взел е шофьорските курсова и е започнал работа. Посочва се, че няколко години след това е заминал за Швейцария, където е работил, за да издържа себе си и родителите си. Пътувал е постоянно в почивните си дни и месеци, за да се прибира вкъщи. Искал е да устрои живота си в гр.Враца и да започне свой бизнес.

Ищцата Ц. П. все още не може да повярва, че синът й го няма, чувства, че сърцето й е разкъсано и спомените непрекъснато я връхлитат. Твърди, че с времето болката не утихва, а става все по–силна. Посочва, че не знае какво да прави и как да се справи със съпруга си, който е тежко болен. Чувства се вИ.на и за неговото състояние, тъй като иска да му даде кураж, но не знае как, тъй като болката им е една и съща – нечовешка, безкрайна и огромна. Твърди, че е спряла да работи и няма желание за нищо, че не може да спи, живее в мъка и самозаблуда, че животът продължава, но за нея всъщност е безсмислен.

Според изложеното в исковата молба, Н. е единственият син на ищеца И. П., който е имал предходен брак, но не и деца от същия. Посочва се, че ищецът е мечтаел за син, поради което е поставял Н. над всичко. Връзката, която е съществувала между тях е била изключително силна, емоционална и с голяма привързаност. Дарявал е сина си с безкрайно внимание, обич, грижа и много любов, отделял му е голяма част от времето си и го е закрилял. Твърди се, че И. П. е покрусен от неочакваната смърт на сина си, че не може да спре да плаче, че наличните му заболявания са се изострили след смъртта на сина му, че почти през цялото време е на легло, че се е предал и не може да преживее загубата.

В обобщение се посочва, че настъпилото събитие има за последица силно негативно влияние върху целия живот на ищците, като е налице особен интензитет на търпените болки и страдания, както и силно негативен отпечатък върху тяхната психика. Твърди се, че към момента на депозиране на исковата молба те не са се отърсили от случилото се и страдат от 3 посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност, а наличните им здравословни проблеми се задълбочават. Посочва се, че не могат да се отърсят от случилото се, съсредоточили са се в своята мъка и животът е спрял за тях. Твърди се, че преди събитието са били контактни, радвали са се на сплотена семейна среда, на спокоен живот, на срещи с близки и приятели, а сега са затворени и отчуждени, избягват срещи с други лица и са се затворили в своя социален и семеен кръг.

Вземайки предвид гореизложеното, както и практиката по приложението на чл. 52 ЗЗД, и принципа посочен в чл. 51, ал. 1 ЗЗД, отчитайки че справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, ищците намират, че сумата от по 180 000 лева за всеки от тях би компенсирала вредите, които са претърпели, търпят и ще продължават да търпят във връзка със загубата на сина си.

Обръщат внимание на съда, че при определяне размера на дължимите застрахователни обезщетения, следва да бъде взета предвид нарастващата инфлация в страната, като съответно приложи същата и актуализира размера на определеното обезщетение. Намира, че по този начин ще бъде осъвременена и приведена в съответствие съдебната практика на съдилищата в Република България с актуалната икономическа обстановка в страната.

Във връзка с претенциите за имуществени вреди се посочва, че се претендират действително сторените разходи за траурни услуги, транспорт, подготовка и провеждане на погребение на сина им Н. П. в общ размер от 13 232 лв., съгласно фактура № 000000004/02.07.2021 г., издадена от "Почивай в мир" ЕООД, гр.Враца.

В хода на съдебното производство – на 03.10.2023 г. е починал ищецът И. Х. П., поради което с Определение № 303/27.10.2023 г. на основание чл.227 ГПК на негово място са конституирани законните му наследници: Ц. И. П., И.

Н. Л., Л. Н. Л. и Х. Н. Л.. От ищцата Ц. П. е постъпила молба, с която уведомява съда, че починалият й съпруг И. П. е оставил саморъчно завещание.

Ето защо с Определение № 184/06.06.2024 г. съдът е конституирал на мястото на починалия ищец и неговите наследници по завещание – Л. П. А. и И. П. А., като наследниците по закон са задължени да заявят в определен от съда срок дали оспорват автентичността и валидността на саморъчното завещание и са им указани последиците в случай, че не оспорят завещанието или не изразят становище, а именно – че съдът ще приеме, че е налице признание, че завещанието е породило целените от завещателя и предвидени в закона правни последици. В указания от съда срок не е постъпило становище от наследниците по закон, поради което с Определение № 229/17.07.2024 г. съдът е прекратил производството по отношение на конституираните с Определение № 303/27.10.2023 г. лица - Ц. И. П., И. Н. Л., Л. Н. Л. и Х. Н. Л., като наследници по закон на починалия в хода на съдебното производство ищец И. Х. П., и е постановил, че на основание чл.227 ГПК съдебното производство продължава с участието на конституираните с Определение № 184/06.06.2024 г. лица - Л. П. А. и И. П. А., като наследници по завещание на починалия в хода на съдебното производство ищец И. Х. П..