Решение № 541 от 07.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 541 гр. София, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20241000500219 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от ищците И. Б. Т. и Н. А. Г. чрез адв. В. В. срещу решение № 4641 от 24.08.2023 г. по гр.д.1112/2023 г. на СГС, ГО, 10 състав, с което съдът ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Б. Т., ЕГН ********** и Н. А. Г., ЕГН **********, срещу ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749, искове както следва: установителни искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.143, ал.1, вр. чл.146, ал.1 ЗЗП, за обявяване на нищожността на клаузите на чл.14, ал.3, чл.14, ал.4 и чл.29, б. „б“ от Договор за жилищен кредит №2671/R/2007 г. от 08.10.2007 г., на т.1 и т.3 от Анекс №1 от 06.10.2018 г., както и необозначените с номерация клаузи от Анекс №1, предвиждащи приемане без възражения на Общите условия на банката и декларация, че Общите условия и Тарифата на Банката са му предадени при подписване на анекса и че е информиран за включения валутен риск и възможността крайната цена на кредита в левова или еврова равностойност да бъде различна от първоначалната сума в оригинална валута - швейцарски франк, както и че приема, че банката не носи отговорност при настъпване на неблагоприятни последици, вследствие на промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев; - осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.143, ал.1, вр. чл.146, ал.1 ЗЗП за подлежащи на връщане суми, платени при начална липса на основание за погасяване на несъществуващи задължения, произтичащи от нищожни клаузи по договор за жилищен кредит №2671/R/2007 г. от 08.10.2007 г. и Анекс №1 от 06.10.2018 г. за сумите както следва: 19404,47 евро – надплатена сума за главница в периода 04.11.2014 г. – 04.11.2019 г., 14333,26 евро – надплатена възнаградителна лихва в периода 04.11.2014 г. – 04.11.2019 г. и 4790,40 евро – надплатена такса за управление на кредита в периода 04.11.2014 г. – 04.11.2019 г. С решението ищците са осъдени да платят разноски на ответника 1100 лв.

Твърди се незаконосъобразност, неправилност, немотивираност и необоснованост на 1 решението. Иска се приемане на справки от НАП за периода 01.01.2007 – 31.12.2008 г. за двамата ищци за доказване качеството потребител на ищците, като се твърди, че с доклада по делото на ищците не е указано, че следва да докажат това свое качество.

Ответникът е подал отговор чрез юрк. Д. К., в който се поддържа неоснователност на жалбата и се възразява срещу приемането на нови доказателства.

Жалбата е подадена в срок и е допустима. По повод оплакването за непълнота на доклада съдът е отбелязал в разпореждането за насрочване и в с.з., че в съдебно заседание от 15.12.2022 г. СРС е допълнил проекта си за доклад с възражението на банката, че ищците не са потребители и е разпределил доказателствена тежест за потребителското качество на ищците, поради което няма процесуално нарушение на първата инстанция. Независимо от горното, с оглед вероятността ищците да имат качеството потребител, за което съдът следи и служебно, съдът е приел доказателствата, приложени към въззивната жалба В съдебно заседание страните чрез своите процесуални представители поддържат изложеното във въззивната жалба и в отговора. И двете страни претендират разноски.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

По отношение на правилността на обжалваното решение в отговор на въззивните доводи настоящият съд намира следното.

Производството е било образувано по искове на И. Б. Т. и Н. А. Г. срещу „Юробанк България” АД, правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД с правно основание с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.143, ал.1, вр. чл.146, ал.1 ЗЗП, за обявяване на нищожността на клаузите на чл.14, ал.3, чл.14, ал.4 и чл.29, б. „б“ от Договор за жилищен кредит №2671/R/2007 г. от 08.10.2007 г., на т.1 и т.3 от Анекс №1 от 06.10.2018 г., както и необозначените с номерация клаузи от Анекс №1, предвиждащи приемане без възражения на Общите условия на банката и декларация, че Общите условия и Тарифата на Банката са му предадени при подписване на анекса и че е информиран за включения валутен риск и възможността крайната цена на кредита в левова или еврова равностойност да бъде различна от първоначалната сума в оригинална валута - швейцарски франк, както и че приема, че банката не носи отговорност при настъпване на неблагоприятни последици, вследствие на промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев; осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.143, ал.1, вр. чл.146, ал.1 ЗЗП за подлежащи на връщане суми, платени при начална липса на основание за погасяване на несъществуващи задължения, произтичащи от нищожни клаузи по договор за жилищен кредит №2671/R/2007 г. от 08.10.2007 г. и анекс №1 от 06.10.2018 г. за сумите както следва:

19404,47 евро – надплатена сума за главница в периода 04.11.2014 г. – 04.11.2019 г., 14333,26 евро – надплатена възнаградителна лихва в периода 04.11.2014 г. – 04.11.2019 г. и 4790,40 евро – надплатена такса за управление на кредита в периода 04.11.2014 г. – 04.11.2019 г., както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на лихви за забава върху претендираната главница от датата на завеждане на исковата молба до окончателно плащане на сумата.

Няма въззивни доводи срещу приетите за установени от СГС факти. Между ищците и „Банка Пиреос България“ АД е сключен договор за банков кредит в размер на 118 000 евро №2671/R/2007 г. от 08.10.2007 г., който ще бъде използван съгласно предоставено обосновано искане за финансиране на покупка и довършителни работи на недвижим имот със следното описание: помещение за фитнес център със ЗП 128,30 кв.м., находящо се в гр.

София, УПИ I - 1256,1199 от кв. 83а, местност „*** - II - Северен парк, находящо се на партер, кота 0.57 м. Уговореният съгласно чл.14, ал.1 годишен лихвен процент е в размер на 2

9,4%, който се формира като сбор на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в евро плюс надбавка от 3%, а базовият лихвен процент се определя от 3-месечния EURIBOR, но не по-малко от 2,50% плюс надбавка от 3,90%. Банката има право едностранно да променя размера на приложимата лихва, в случай че 3-месечният EURIBOR достигне нива с 0,25 проценти пункта по-високи от посочените тук в рамките на 1 месец.

Годишната такса за управление на кредита е в размер на 0.5% от първоначално отпуснатия кредит, съответно от остатъка за всяка следваща година, платима годишно на дата на усвояване на кредита. Съгласно погасителния план, кредитът е следвало да се погасява на равни месечни погасителни вноски за главница в размер на 437,04 евро. С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 11.10.2007 г. ищците са учредили в полза на банката ипотека върху имота, изграден в груб строеж находящ се в жилищна сграда - блок „А”- комплекс „Бриз Север”, която се строи в място, представляващо урегулиран поземлен имот, находящ се в град ***, район „***” ул. „***“ **, съставляваш по скица УПИ I-1265, 1199, от квартал 83 „а” по плана на град София, местност „*** - II Част 1 Северен парк“.

С Анекс №1 от 06.10.2008 г. страните са уговорили превалутиране на кредита, като се изменя чл.1 на договора, в следния смисъл: банката предоставя на кредитополучателите 184780 швейцарски франка. Предвидена е и промяна и на чл.1 4, ал.1 от договора, като годишният лихвен процент се формира от Базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс надбавка от 3.00%. Базовият лихвен процент се формира от 1-месечния LIBOR за швейцарски франкове. Месечната вноска е в размер на 1 355,98 швейцарски франка, а крайният срок на кредита по погасителен план е 19.10.2030 г., т.е. 265 месечни вноски, считано от 19.10.2008 год. С анекс № 2 от 01.06.2015 г. във връзка с постъпило искане от страна на кредитополучателя и поради надвнесена възнаградителна лихва за периода от 19.06.2010 г. до 19.05.2015 г., банката се е задължила да заплати на кредитополучателите сума в размер на 14 940,38 швейцарски франка, представляваща надвнесени суми за възнаградителна лихва за периода от 19.06.2010 г. до 19.05.2015 г.

Сумата е преведена по банкова сметка в швейцарски франкове на И. Б. Т.. С нареждане за погасяване от 01.07.2015 г. И. Т. е поискал предсрочно да бъде погасена главница в размер на 10 000 швейцарски франка. След частичното погасяване е изготвен и подписан от страните погасителен план с главница 142 219,50 швейцарски франка, съгласно който месечните вноски са в размер на 1143,82 швейцарски франка, считано от 19.07.2015 г. до 19.10.2030 г.

Въз основа на тези факти въззивният състав достига до следните правни изводи.

Спорно пред въззивната инстанция е качеството потребител на ищците, неравноправния характер на преизчисляването на кредита, нищожността на клаузите, посочени в исковата молба и има ли надплатени суми за главници, лихви и такси в резултат на нищожност на клаузите.

Като първа предпоставка за основателност на исковете следва да се разгледа качеството потребител на ищците, което не се установява в настоящия спор по следните съображения.

Понятието „потребител“ е дефинирано в разпоредбата на чл.2, б."б" от Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителски договори.

На основание § 13а, т. 9 ДР на ЗЗП, същото е въведено в националното законодателство, с разпоредбата на пар.13, ал.1 от ДР на ЗЗП, която предвижда, че: "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.“ Във връзка с приложението и тълкуването на понятието и отправените запитвания по приложение на чл. 2, б.“б“ от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори е формирана практика на Съда на ЕС, според която под „потребител“ следва да се разбира всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. В този смисъл са 3 следните решения: 1/ Дело С-348/14 на СЕС, в т.39 от което е прието, че в определението за "потребител" по член 2, б."б" от Директива 93/13 попада физическото лице, което има положението на съдлъжник по договор за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност; 2/ Дело С-110/14 на СЕС, в което е посочено, че понятието „потребител" е обективно и не зависи от знанията, които съответното лице може да има, или от информацията, с която то действително разполага.

Прието е, че съдът следва да извърши преценка на всички обстоятелства по делото, включително на клаузите на договора и естеството на представляващата предмет на договора стока или услуга, за да се установи целта на придобИ.ето или съответно на получаването , с оглед установяване на качеството на „потребител" на страната по него /т.22-т.23/. В диспозитива на решението е постановено, че чл.2, б."б" от Директива № 93/13 ЕС от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че физическо лице, което упражнява адвокатска професия и което сключва договор за кредит с банка, в който не се уточнява предназначението на кредита, може да се счита „потребител" по смисъла на тази разпоредба, ако договорът не е свързан с професионалната му дейност. В това отношение не е от значение обстоятелството, че породеното от същия договор задължение е обезпечено с ипотека, учредена със сключен от това лице, в качеството му на представител на собствената си адвокатска кантора договор върху притежаван от тази кантора и предназначен за упражняване на професионалната му дейност недвижим имот. 3/ Такова разрешение е дадено и в решението по Дело С-419/11 TiaXEC във връзка с приложението на чл.15, пар.1 от Регламент № 44/2001 г. на Съвета за компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. В същото е прието, че физическото лице, което има тесни професионални връзки с дружество, като например управлението или мажоритарното участие в същото, не може да се счита за потребител по смисъла на тази разпоредба, когато поръчителства по запис на заповед, издаден за гарантиране на задълженията, които това дружество има по договор, свързан с получаването на кредит. 4/ В определение по Дело С–74/15, D. Tarc гu, I.