Решение № 13230 от 21.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13230 гр. С., 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20221110138229 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Софийска Вода“ АД, чрез юрк. Ч., срещу И. К. И., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 203 от ЗВ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2859,85 лв. главница, представляваща цена на услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 24.02.2016 г. – 23.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.03.2022 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 705,55 лв. – лихва за забава за периода 26.03.2016 г. – 23.12.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.03.2022 г. по ч.гр.д. № 12704/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че сключил с ответника договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги за имот, находящ се в гр.С., ж.к. „Г.“, бл. 1, вх. „Б“, ет. 9, ап. 94, по силата на който предоставил услуги в периода 24.02.2016 г. – 23.12.2021 г. на стойност 2859,85 лв., които ответникът не заплатил, поради което изпаднал в забава и дължи сумата от 705,55 лв., представляваща лихва за забава за периода 26.03.2016 г. – 23.12.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу вземанията по която ответникът е възразил в срока по чл. 414 ГПК, което обосновава интереса от исковете за признаване съществуването на вземанията за плащане на посочените суми. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че претендираните от ищеца суми са прекомерни и не отговарят на реално изразходваното количество вода, поради което твърди, че ще се ползва от поисканите от ищеца експертизи.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, 1 намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Основателността на предявените установителни искове е предпоставена от установяване съществуването на облигационно отношение между страните с източник договор за предоставяне на услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води и доставка на услугата на претендираната стойност.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 2, б. “а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), потребители са юридически или физически лица собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги.

Аналогична е разпоредбата и на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, която посочва, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

С приетия за окончателен доклад по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот, находящ се в гр.С., ж.к. „Г.“, бл. 1, вх. „Б“, ет. 9, ап. 94. Ето защо и предвид гореизложеното, договорното отношение възниква от качеството на ответника на собственик на процесния имот, за който се предоставят ВиК услугите – арг. § 1, ал. 1, т. 2, б.

“а“ от ЗРВКУ.

Следователно, спорът се концентрира около стойността на твърдените от ищеца ВиК услуги - за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за пречистване на отпадъчни води в твърдяното количество.

За доказване реалната доставка и остойностяването на ВиК услуги по делото са приети и неоспорени заключения по допусната комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза, които съдът кредитира като обективни и компетентно изготвени.

От заключението в съдебно-техническата част се установява, че: процесният имот е водоснабден и през исковия период от 24.02.2016 г. – 23.12.2021 г. ищецът е доставял ВиК услуги с обем от 1126,816м 3 на обща стойност в размер на 2881,65 лв., като след корекция сумата е редуцирана в размер на 2859,85 лв.

От заключението на изслушаната и приета по делото ССчЕ се установява, че през процесния период има извършено плащане на 29.08.2016 г. в размер на 100 лв. (заплатена на каса в ИзиПей, без информация какво точно е искал да погаси клиентът). С платената сума в дружеството са погасени сметки на абоната, дължими до процесния период, които включват фактурите от: м.04.2015 г. в размер на 40,57 лв. главница; от м.05.2015 г. в размер на 44,17 лв. и м.06.2015 г. в размер на 15,26 лв. На 28.07.2017 г. са извършени корекции на „Общи нужди“, като е издадено кредитно известие №********/28.07.2017 г. на стойност (-) 317,52 лв., с част от които в размер на 282,90 лв. е погасена главница по фактури, дължими до процесния период, които включват сметките от м.06.2015 г. до м.01.2016 г., а с 21,80 лв. е погасена частично сума по фактура *****/24.02.2016 г., с остатък за плащане по същата фактура 32,06 лв., които се претендират в настоящото производство. С 10,01 лв. е погасена лихва по фактури дължими до процесния период, а с останалите 2,81 лв. изцяло е погасена лихвата по фактура № *****/24.02.2016 г. В обобщение вещото лице посочва, че главницата за процесния период възлиза в размер на 2881,65 лв., като след извършени корекции е намален с 21,80 лв., след което остава задължение на стойност 2859,85 лв.

2

Релевираното от ответника, чрез процесуалния му представител, за първи път едва с писмените бележки възражение за изтекла погасителна давност е преклудирано на основание чл. 133 ГПК, поради което съдът не дължи произнасяне по него.

Ето защо, предявеният главен иск за сумата в размер на 2859,85 лв. - главница, представляваща цена на услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 24.02.2016 г. – 23.12.2021 г., е основателен до пълния предявен размер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.03.2022 г., до окончателното й изплащане.

Лихвата за забава върху главното вземане, изчислена от вещото лице по ССчЕ възлиза в размер на 767,56 лв., а ищецът претендира сума в размер на 705,55 лв. Ето защо и съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, настоящият съдебен състав приема, че дължимата от ответника лихва за забава за процесния период (26.03.2016 г. – 23.12.2021 г.) възлиза в размер на претендираните от ищеца 705,55 лв.

Предвид изложеното предявените положителни установителни искове са основателни и следва да бъдат уважени.

Относно разноските в производството:

При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има единствено ищецът.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство (предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски както следва: 121,31 лв. – за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство, 93,09 лв. – държавна такса в исковото производство, 600 лв. – депозит за СТЕ и ССчЕ и 100 лв. – възнаграждение за юрисконсулт в исковото производство, или общо 914,40 лв. за заповедното и исковото производство.

При тези мотиви Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че И. К. И., ЕГН **********, с адрес – гр.С., ж.к. „Г.“, бл. 1, вх. „Б“, ет. 9, ап. 94, дължи на „Софийска вода” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление – гр. С., ж.к. „М. 4“, Бизнес парк № 1, бл.2А, на основание чл. 203 от ЗВ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: 2859,85 лева - главница, представляваща цена на услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 24.02.2016 г. – 23.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.03.2022 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 705,55 лева – лихва за забава за периода 26.03.2016 г. – 23.12.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.03.2022 г. по ч.гр.д. № 12704/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

ОСЪЖДА И. К. И., ЕГН **********, с адрес – гр.С., ж.к. „Г.“, бл. 1, вх. „Б“, ет. 9, ап.

94, да заплати на „Софийска вода” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление – гр. С., ж.к. „М. 4“, Бизнес парк № 1, бл.2А, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в общ размер на 914,40 лева – разноски за заповедното и исковото производство за държавни такси, възнаграждения на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд 3 в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4