Акт от 12.10.2020, Административен съд - Хасково

Съд: Административен съд - Хасково
Дело: 33/2020
Подписан: 12.10.2020
В сила: 30.10.2020

Цитирани разпоредби

чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
чл. 36 · Административнопроцесуален кодекс
чл. 39 · Административнопроцесуален кодекс
чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
чл. 7 · Административнопроцесуален кодекс
чл. 9 · Административнопроцесуален кодекс
чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
чл. 104 · Кодекс за социално осигуряване
чл. 117, ал. 5 · Кодекс за социално осигуряване
чл. 118 · Кодекс за социално осигуряване
чл. 68, ал. 1 - 3 · Кодекс за социално осигуряване
чл. 68, ал. 1 - 3 · Кодекс за социално осигуряване
чл. 68, ал. 1 - 3 · Кодекс за социално осигуряване
чл. 69б, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
чл. 98, ал. 1, т. 1 · Кодекс за социално осигуряване
чл. 40, ал. 1 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
чл. 2, т. 25 · Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране

Е Ш Е

Н И Е

№599 гр. Хасково, 12.10.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Хасково в открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: АНТОАНЕТА

МИТРУШЕВА при участието на секретаря Мария Койнова като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева адм.д. № 33/2020г. по описа на Административен съд - Хасково за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Н.С.П. с

ЕГН : ********** *** срещу Решение № 1012-26-655-3/23.12.2019г. на Директора на ТП на НОИ - Хасково.

В жалбата се сочи, че атакуваното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Съображенията, които жалбоподателят изтъква в подкрепа на тези си твърдения, са следните: съгласно разпоредбата на чл. 69б, ал. 2 от КСО през 2019г. лицата, работили 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако са навършили 58 години и 4 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст равен на 100 за мъжете.

В случая административното производство започнало със заявление вх. № 2113-26-1227 от 18.07.2019г. до директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Хасково, подадено от Н.С.П. с искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане № **********/2140-26-867/07.11.2019г. на Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Хасково, на основание чл. 68, ал. 1 - 3 и чл.

69б, ал. 2 от КСО било отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В мотивите на разпореждането се съдържали констатации, че към датата на подаване на заявление за пенсия - 18.07.2019г., Н.С.П. има навършена възраст от 59 години, 00 месеца и 7 дни, осигурителен стаж положен за периода от 03.10.1978г. до 17.07.2019г. с прекъсване, както следва: осигурителен стаж от втора категория 9 години и 3 месеца и 15 дни; 19 години, 8 месеца и 11 дни от трета категория труд; общ осигурителен стаж, превърнат съгласно правилото на чл. 104 от КСО към трета категория труд - 31 години, 03 месеца и 22 дни. В разпореждането се посочвало също, че съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО на Н.С.П. не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на втора категория труд, тъй като лицето има навършена възраст от 59 години, 00 месеца и 7 дни, но няма 15 години осигурителен стаж от втора категория труд, а има - 09 години и 03 месеца и 15 дни, но няма необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст - 100, а има 90.

Административният орган посочил, че положеният от жалбоподателя трудов стаж на длъжност „шофьор“ към „Държавно автомобилно предприятие(ДАП)“ - гр. Хасково за периода от 01.07.1983г. до 31.12.1989г. (общо шест години и пет месеца осигурителен стаж) видно от УП-13 с изх.№ 5506.26.333-1/23.09.2015г., УП-15 с изх. № 5506-26-1123-1/27.01.2016г. и УП-15 с изх. № 5506-26-1122-1/22.01.2016г. се зачита за такъв от трета категория труд, тъй като в ТП на НОИ - Хасково, съхраняващ документите на ДАП – Хасково, липсват данни за вид, марка, номер и товароносимост на кола.

Разпореждане № **********/2140-26-867/07.11.2019r. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ - Хасково, било обжалвано пред Директора на ТП на НОИ - Хасково, относно неправилно зачетения трудов стаж, положен на длъжност „шофьор“ към „Държавно автомобилно предприятие(ДАП)“ - гр. Хасково за периода от 01.07.1983г. до 31.12.1989г.

Обжалваното разпореждане било потвърдено с оспореното Решение № 1012-26-655-3/23.12.2019г. на Директора на ТП на НОИ - Хасково, като в него било посочено, че по отношение труда, положен в „Държавно автомобилно предприятие(ДАП)“ - гр. Хасково, не са налице основания за зачитането му от втора категория по т. 53а от ПКТП (Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране - отм.), тъй като в предадените за съхранение в осигурителния архив на ТП на НОИ - Хасково разплащателни ведомости на този осигурител липсвали данни за пряката работа, извършвана от жалбоподателя, както и за заеманата от него длъжност, в кое звено или бригада е бил, а така също данни за тонажа на товарния автомобил, вида, марка, номер на автомобила и товароносимост на автомобила, който е управлявал последния. Освен това съгласно приема-предавателен протокол № 278-26/16.10.2008г. за Н.С.П., няма предадени заповеди, свързани с трудова дейност, както и заповеди за назначаване, преназначаване и освобождаване. Освен това било посочено, че в осигурителен архив при ТП на НОИ - Хасково не се съхранява документация с данни за категория труд.

Конкретният спор в настоящето производство се свеждал до обстоятелството -дали положеният от Н.С.П. труд на длъжността „шофьор“ в ДАП „Автостопанство“ - Хасково за периода от 01.07.1983г. до 31.12.1989г. следва да се зачете от втора категория.

На основание § 9, ал. 1 от ПЗР на

КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите до тогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Към момента на полагане на спорния стаж зачитането и категоризирането на труда при пенсиониране се извършвало по реда на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.).

Относима към процесния случай била материалната правна норма на т. 53а от ПКТП (отм.). Съгласно т. 53а от ПКТП (отм.), в относимата за настоящия случай част: от втора категория е трудът на водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползуване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната.

Жалбоподателят работил като шофьор в

10-та бригада към ДАП „Автостопанство“ - Хасково и управлявал товарни автомобили марка МАЗ с ДКН № Х …, Ш. с ДКН Х …. и Ш. с ДКН Х …, посочените автомобили управлявал с прикачено към тях ремарке, автомобилите били 15 тона, а ремаркето - 12 тона. Транспортирал материали и извършвал курсове из цялата страна. Положеният от него труд бил втора категория по смисъла на т. 53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране(отм.) и съответно следвало да се признае за такъв.

С разпоредбата на т. 53а от ПКТП(отм.), действаща до 31.12.1999г., бил създаден преференциален режим за пенсиониране на работещите в посочените в текста отрасли и дейности. Същите били подробно изброени, като между тях били посочени и шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона. В този смисъл упражняваната трудова дейност от Н.С.П., следвало да бъде зачетена от втора категория труд.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС установяването на осигурителния стаж се извършвало с трудови, служебни и осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя.

В случая пред ПО от жалбоподателя били представени документи по утвърден образец, издадени от ТП на НОИ - Хасково, като в тях била отбелязана длъжността на жалбоподателя за процесните периоди, през които работил.

Административният орган неправилно изчислил осигурителния стаж и не се съобразил със записите, направени в издадените удостоверения за трудов стаж и тези в трудовата книжка на жалбоподателя. В случая били налице условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО и следвало да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

На следващо място, жалбоподателят посочва, че решението е издадено при неспазване изискванията за писмена форма, и не съдържало всички реквизити, съгласно чл. 117, ал. 5 от КСО вр. чл. 59, ал. 2 от АПК, включително и фактически и правни основания за издаването му.

Посочва се, че когато осигурителят - работодател не е бил прецизен при изписване на наименованието на заеманата от работника или служителя длъжност, както и когато липсват писмени доказателства за това, то видът и характерът на изпълняваната от този работник или служител работа можело да бъде установяван чрез всички допустими доказателствени средства, включително и чрез разпит на свидетели. Да се приеме обратното становище, означавало да се отрече възможността изобщо на осигурените лица да доказват факти, чрез които биха обосновали претенциите си за осигурителни плащания.

В случая за установяване на правно значимите обстоятелства нямало друг способ (жалбоподателят бил поставен в обективна невъзможност да го стори), поради невъзможността да се установи или създаде валидно писмено доказателство от удостоверително естество в тази насока, и то не по вина на оспорващата страна. Нямало съхранени или възможност да се издаде документ за вида на управлявания от жалбоподателя автомобил, марка и товароносимост за процесните периоди за положения труд на длъжност „шофьор“ към ДАП „Автостопанство“ – Хасково.

Освен разпоредбите чл. 7 и чл. 9 от АПК, които въвеждали като основен принцип издирването на обективната истина, при постановяване на решението административният орган нарушил и изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателства и издаване на административния акт, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Наред с това административният орган не се съобразил и с правилото на чл. 39 от АПК, което нарушение било съществено и недопускането му би създало вероятност и за друго съдържание на оспореното по съдебен ред волеизявпение. Следователно, налице било съществено нарушение на процесуалните правила, съставляващо отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК, което налагало отмяна на оспорения акт и връщане на делото като преписка.

Предвид изложените съображения, жалбоподателят моли да бъде отменено Решение № 1012-26-655-З/2З.12.2019г. на Директор на ТП на НОИ - Хасково и потвърденото с него Разпореждане № 600711850512140-26-867/07.11.2019г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ - Хасково, и преписката бъде върната на пенсионния орган за ново разглеждане с указание за преизчисляване на осигурителния и трудов стаж.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ –

Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание - юрк.З., намира жалбата за недоказана и неоснователна. Моли да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно оспореното решение, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление вх.№ 2113-26-1227/18.07.2019г., подадено до директора на ТП на НОИ – гр.Хасково, Н.С.П. прави искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението прилага документи, установяващи осигурителния му стаж, като декларира, че е работил в ДАП гр.Хасково като шофьор на товарна кола над 12 тона, както следва:

За периода от 1983г. – 1985г. шофьор на „МАЗ“ с ремарке с рег.№ Х ..;

За периода от 1985г. – 1987г. шофьор на „Шкода“ с ремарке с рег.№ Х …;

За периода от 1987г. – 1989г. шофьор на „Шкода“ с рег.№ Х ….

С писмо изх.№ 2113-26-1227-2/02.08.2019г. от лицето са изискани, в случай, че съхранява такива, заповеди за назначаване, преназначаване, допълнителни споразумения и други документи.

В тази връзка на 15.08.2019г. Н.С.П. депозира саморъчна декларация, в която посочва, че не може да представи документи, от които да е видно, че е бил шофьор на горецитираните автомобили и че не съхранява заповеди за назначаване, преназначаване, допълнителни споразумения и други документи.

С Разпореждане № **********/2140-26-867/07.11.2019r. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ - Хасково на основание чл. 69б, ал. 2, чл.

68, ал. 1 - 3 от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н.С.П., като е прието, че има 15 години действителен осигурителен стаж, но няма навършена възраст 66 години и 04 месеца, а е на 59 г. 00 м. 07 дни. Направена е преценка на правото на пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО, според която разпоредба, през 2019 г. лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия, ако са навършили възраст 58 години и 4 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете. Посочено е, че на П. не се следва пенсия за осигурителен стаж и по чл.