Определение № 6775 от 31.12.2018, Софийски градски съд

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

Гр.София,

31 декември 2018 година

Софийски градски съд,

ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на осемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЕЛЕНА

РАДЕВА с участието на съдебен секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№3550 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.692, ал.3 и ал.4 ТЗ.

Производството е образувано по възражение с вх.№68228/17.05.2018 година на Н.А.П.- гр.София срещу обявен в ТР с № 20180509075320 списък на приети вземания и списъка на неприети вземания на кредиторите на „Б.2.“ ЕООД, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ.

По отношение на списъка на приети вземания.

Възразилият кредитор НАП твърди, че е предявил вземания от публичен характер, възникнали с РА № Р – 2219 – 1405419 – 091 – 001/27.10.2016г. на ТД на НАП – София, частично изменен в една част и потвърден в останалата част с Решение №303/27.002.2017г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр.София.НАП твърди, че правилно синдикът е включил тези вземания под условие, тъй като е налице висящо производство по адм. д.№251882017г. по описа на АССГ, но неправилно са посочени размерите на приетите суми за главници, лихви до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и лихви от датата на съдебното решение до 27.03.2018г. Неправилно, обаче, са посочени размерите на приетите суми за главници, лихви до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и лихви от датата на съдебното решение до 27.03.2018 г. (датата, до която са начислени лихвите в цитираната молба за предявяване на вземанията). Предявената главница на публичните вземания, с основание за възникването им цитирания ревизионен акт, е за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица и корпоративен данък в размер на 1 009 351,24 лв. Размерът на главницата, който синдикът е включил в списъка на приетите вземания е 545 893,49 лв. Законната лихва за забава върху главницата по акта до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, изчислена и предявена от НАП е в размер на 411 833,69 лв., докато размерът, който синдикът е включил в списъка е 203 547,93 лв. Законната лихва за забава върху главницата по акта, от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност до 27.03.2018 г., предявена от НАП, е в размер на 33 647,73 лв., докато размерът, който синдикът е включил в списъка е 18 372,07 лв. С оглед представените към молба за предявяване на вземанията вх. № 46236/02.04.2018 г. на СГС писмени доказателства за съществуването и размера на описаните вземания, с основания за възникването им Ревизионен акт № Р-2219-1405419- 091-001/27.10.2016 г. на ТД на НАП, гр. София, частично изменен в една част и потвърден в останалата част с Решение № 303/27.02.2017 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. София при ЦУ на НАП, синдикът е следвало да включи пълния размер на предявените от НАП суми за главници и лихви по ревизионния акт.

На следващо място, възразяваме срещу предвидената в списъка поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т.

1 от Търговския закон на вземания на /„К.Т.Б.“ АД за главница, лихви и разноски, с основания на възникването им Договор за предоставяне на кредитен лимит от 26.02.2008 г. и Ацекс № 1 - Анекс № 9 към него, като обезпечени с особен залог по Договор за учредяване на особен залог на вземания от 26.08.2008 г., вписан по реда на 303 в ЦРОЗ под № 2008102900204 и Договор за учредяване на особен залог на вземания от 26.08.2008 г., вписан по реда на 303 в ЦРОЗ под № 2008102900229.

Съгласно разпоредбата на чл.

722, ал. 1, т. 1 от ТЗ право на предпочтително удовлетворение от стойността на имуществото, предмет на обезпечение, има кредиторът, в чиято полза е учреден особен залог. Съгласно чл. 2, ал. 1 от 303 (изм. и доп. ДВ. бр.105 от 30 Декември 2016г. със Закон за изменение и допълнение на Закона за особените залози) залогът се учредява чрез вписване в Централния регистър на особените залози или в предвидения друг регистър въз основа на договор за особен залог.

Посочената по-горе редакция на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от 303 обосновава извода, че липсата на надлежно вписване на договор за особен залог има за правна последица невъзможност кредиторът да се ползва от обезпечението и да се удовлетвори преди другите кредитори на залогодателя. Друг аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от 303 (изм. и доп. ДВ. бр.105 от 30 Декември 2016г. със Закон за изменение и допълнение на Закона за особените залози), съгласно която учреденият при условията и по реда на този закон залог е противопоставим на трети лица от момента на вписването му. Съгласно чл. 30, ал. 2 от Закона за особените залози действието на вписването трае пет години от деня, в който то е извършено.

Действително, законодателят е предвидил възможност дадено вписване да бъде подновено, преди изтичане на петгодишния срок, обстоятелство, което също подлежи на вписване, на основание чл. 26, ал. 3, т. 3 от 303. С оглед на посочените изменения на чл. 2, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от 303, установеният от закона фактически състав за учредяване на особен залог представлява абсолютна предпоставка, както за противопоставимост на заложното право на трети лица, така и за възможността обезпеченото с особен залог вземане да бъде удовлетворено привилегировано в рамките на процедурата по разпределение на осребреното имущество в производството по несъстоятелност.

Видно от Удостоверение № 1167022 от

21.03.2017 г., издадено от Централен регистър на особените залози, заверено копие от което прилагаме към настоящото възражение, партидата на „Б.2.“ ЕООД не съдържа вписване на посочените особени залози в полза на „К.Т.Б.“ АД, извършено на 26.08.2008 г. - обстоятелство, подлежащо на вписване на основание чл. 26 от 303.

На следващо място, на основание § 49, ал.1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за особените залози, обн. в ДВ, бр. 105 от 2016 г., само вписаните преди влизането в сила на закона особени залози запазват действието си, какъвто не е претендирания от кредитора особен залог, предвид липсата на вписване на залога към датата на влизане в сила на изменението на закона, видно от цитираното по-горе удостоверение, издадено от Централния регистър на особените залози.

С оглед горното, към датата на подаване на настоящото възражение, приетите от синдика обезпечения, учредени в полза на кредитора, поради липса на подновяване на вписването, не са вписани по реда на Закона за особените залози в Централния регистър на особените залози, поради което следва да бъдат изключени от обезпеченията, даващи право на предпочтително удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон.

По отношение на списъка на неприети вземания.

Оспорва включването в списъка на неприети вземания на публични вземания за главница в размер на 1 468,62 лв. и законна лихва, изчислена към 05.05.2017 г. в размер на 174,41 лв. за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, с основание Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 7106-2017-004-1/05.05.2017 г. на Община М.за периода 2015 Г.-2016 г. Действително, съгласно чл. 164, ал. 3 от ДОПК, публичните вземания се предявяват от Националната агенция за приходите. Съгласно чл. 162, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ДОПК предявените от Община М.общински вземания са публични по своя характер. Предвид изложеното, възразява срещу включването в списък на кредиторите с неприети вземания, на публични вземания, дължими към Община

М.в общ размер на 1642,03 лв., претендирани с основание Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 7106-2017-004-1/05.05.2017 г. на Община М.за периода 2015 Г.-2016 г. и с настоящото потвърждава извършените действия по предявяване на публичните вземания, дължими към Община М..

Като съображение за неприемане на публичните общински вземания, синдикът е посочил, че вземането не е предявено от лице с активна процесуална легитимация по чл.

164, ал. 3 от ДОПК.

В срока за становище по тези възражения длъжникът „Б.2.“ ЕООД не взема становище.

Кредиторът с оспорена привилегия „К.Т.Б.“

АД /н/ оспорва основателността на възражението на НАП относно съществуване на привилегията му и моли съда да не прави промяна в списъка на приети вземания, касателно поредността на удовлетворяване на Б.та.

Синдикът Р.Т. изразява следното становище:

Относно възражението на оспорващия кредитор срещу размера на приетите вземания на оспорващия кредитор, включени в т.1.1. - пи 1.4. от списъка на приетите вземания по чл.685 ТЗ.

С молбата си за предявяване на вземането и приложената към нея справка Н.А.П.претендира, че е носител на публично-правни вземания с главница в общ размер от 1 009 351.24 лева, представляваща сбора на:

(i)

972 199.83 лева-дължим корпоративен данък за 2010г., 2012г. и 2013г.

(ii)

37

151.41 лева - дължим данък върху дивидентите и ликвидационните дялове;

Като основание на заявените публични вземания се сочи представения от кредитора Ревизионен акт №Р-2219-1405419-091-001/ 27.10.2016г., издаден от началник сектор - П.П.и главен инспектор по приходите - С.Ц.при ТД на НАП-София („Ревизионният акт”).

Видно от Ревизионния акт, в тежест на „Б.2.” ЕООД-в несъстоятелност, са установени публични вземания за: (i) данъци върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода: 01.01.2012г. - 30,09.2014г„ в размер от 37 151.41 лева, ведно с лихви за забава върху главницата в размер от 10 283.09 лева, и (11) корпоративен данък за периода: 01.01.2010г. - 31.12.2013г„ в размер от 1 022 298.52 лева, ведно с лихви за забава върху главницата в размер от 317 392.47 лева.

С Решение №303 от 27.02.2017г. на Директора на

Дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика” -София при ЦУ на НАП - А.Г., Ревизионният акт е изменен като диспозитивът на решението е формулиран както следва: „Изменям

Ревизионен акт №Р-2219-1405419-091-001/ 27.10.2016г., издаден П.Т.П.на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София - орган, възложил ревизията и С.Ц., на длъжност главен инспектор по приходите по приходите при ТД на НАП София - ръководител на ревизията в оспорената част на установения корпоративен данък по ЗКПО за периода 201 0г. в размер на 1 009 728.65 лв., определям на 508 742.08 лева. Потвърждавам Ревизионния акт в останалата му част. “ Тълкувайки стриктно диспозитива на цитираното решение, което си служи с израза „установения корпоративен данък по ЗКПО“, синдикът е включил в Списъка на приетите вземания по чл.685 ТЗ публичните вземания за корпоративен данък по ревизионния акт в намаления с решението на решаващия орган размер от 508 742.08 лева, както и публичните вземания за данъци върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица в установения в ревизионния акт размер от 37 151.41 лева. По този начин се получава приетият размер от 545 893.49 лева на публичните вземания в т.1.1. от Списъка на приетите вземания по чл.685 ТЗ. Претенциите за законни лихви за забава върху вземането за корпоративен данък предвид акцесорния им характер са съответно намалени с оглед намаления размер на главницата.

C настоящото становище синдикът отстъпва от това свое тълкуване поради следните съображения:

Анализът на констативната част на Ревизионния акт сочи, че цифровата величина I 009 728.65 (която е изменена с Решението от 27.02.2017г.) представлява сумата на приходите, които е следвало да бъдат отчетени за текущата 20 Юг. и с която сума, на основание чл.78 ЗКПО се коригира счетоводния резултат, за да се определи данъчния резултат. Това е видно от констатациите на органа по приходите, изложени на стр.9 - стр. 16 от Ревизионния акт. Сумата представлява сбора от (i) начислените приходи от лихви в размер от 178 944.87 лева (стр.11 от PA); (ii) начислените приходи от лихви в размер от 381 333.33 лева (стр. 14 от РА) и (ill) начислените приходи от неустойки в размер от 449 450.45 лева (стр.15 от РА). На база на това преобразуване на счетоводния резултат, ревизиращият екип е определил данъчна печалба от 1 289 011.55 лева и съответно полагащ се корпоративен данък за 2010 г. от 128 901.15 лева (стр.15 от РА). Приспадайки от полагащия се корпоративен данък сумата от 24 778.41 лева (надвнесен корпоративен данък от минали години) и сумата от 6 000 лева (авансова вноска), органът по приходите е определил, че дължимият за внасяне корпоративен данък за 2010г. е в размер от 98 122.74 лева (стр. 16 от РА).