Определение № 4159 от 18.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4159 гр. София, 18.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20238002100392 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ч. И. Д. срещу решение №.230/19.07.22 по г.д.

№.273/22, на ОС Перник, с което е потвърдено решение №.260074/25.02.22 по г.д.№.1832/20 на РС Перник в частта за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.79 ЗЗД за разликата над сумата 800лв. до сумата 5005лв. обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на задължение за предоставяне на ВиК услуги до притежаван от касатора имот в периода 18.11.19-1.04.20, и с правно основание чл.86 ЗЗД за разликата над сумата 29,78лв. до 75лв. обезщетение за забава за периода 18.11.19-30.03.20, със съответно произнасяне по разноските.

Ответната страна „Водоснабдяване и канализация“ООД, [населено място], не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е изяснено, че се претендира обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на задължение по договор за предоставяне на ВиК услуги, претърпени вследствие въведен режим на водоснабдяването към притежаван от касатора имот, както и в резултат на лошото качество на доставяната вода за периода 18.11.19-1.04.20. Посочено е, че относно договорната отговорност на ответника като обществен снабдител при 1 преустановяване на извършваната от него услуга в противоречие с нормативните предпоставки се прилага ТР 4/12 по тълк.д. №.4/12, ОСГТК, съгласно което когато неправомерно, в нарушение на предвидените предпоставки в закона и в общите условия към договора, общественият снабдител е прекъснал осъществяването на услугата, отговорността му е договорна и на това основание може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност - обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди. В случая „Водоснабдяване и канализация”ООД, [населено място] е оператор по смисъла на Закона за водите /ЗВ/, предоставящ услуга - водоснабдяване и канализация на крайни потребители, а ищецът, като собственик на процесния водоснабден имот, краен потребител; при тези обстоятелства облигационната връзка между страните по делото е възникнала по силата на закона, като съдържанието й се определя от него и Общите условия /ОУ/, предложени от оператора и одобрени от КЕВР. Считано от 18.11.19 е въведен режим на водоподаването на [населено място], като е посочен и часовия диапазон /Заповед от 15.11.2019 г. на Кмета на Община Перник/; впоследствие е обявено и бедствено положение на територията на общината, удължавано както следва: считано от 9:30ч. на 21.12.19 за срок от 7 дни, удължено с 30 дни, считано от 9:30ч. на 28.12.19; считано от 16:30ч. на 27.01.20 до 16:30ч. на 02.02.20, удължено от 16:30ч. на 02.02.2020 г. до 16: 30ч. на 03.03.20 и от 16:30ч. на 02.02.20 до 16:30ч. на 03.03.20 /т.е. от 21.12.19 до 3.03.20/. Основание за издаване на горепосочените заповеди е наличието на опасност от бедствено положение - суша, поради критично малкия обем вода в язовир "Студена ", който е основният водоизточник за Община Перник. След въвеждането на режим на водоползване в част от селищните системи на Пернишка област и във връзка със спазването на въведените ограничения и обявените бедствено положение и режим на водоползване, не е било възможно нормалното подаване на вода към консуматорите и в частност към процесния имот; сухи години за [населено място] са били 2000г. и 2011г., като годишният приток в яз."Студена" за 2019г. по данни на МОСВ е 12,558куб.м., а през 2011г. - 12,598 куб.м. /съдебно-техническа и комплексна метеорологична и хидрологична съдебно-техническа експертизи/. Режимът често не се е спазвал и е имало периоди, в които всички съседи оставали без вода в продължение на дни; водата била с много лошо качество и не ставала нито за пиене, нито за миене; ищецът изпитвал силни притеснения относно това как семейството му ще се справи с ежедневните си нужди за хигиена, като тези страхове се засилвали заради присъствието на деца в домакинството им и епидемиологичната обстановка в страната; изпитвал притеснения от повреда на електроуредите в дома му – пералня, бойлер, съдомиялна /св.М.П./.

От правна стана е прието, че законодателят е регламентирал ВиК операторът да спира предоставянето на услугата само в изчерпателно и лимитативно изброени случаи-съгласно чл.41 ал.2 т.3 и ал.3 т.4 от Наредба №.4 от 14.09.04 операторите могат да спират напълно или частично подаването и отвеждането на вода при стихийни бедствия или въвеждане на режим във водоснабдяването, а съгласно § 2 от ДР от Наредба №.4 от 14.09.20 при пресъхване или силно намаляване на дебита на водоизточниците и съобразно изискванията 2 на тази наредба операторът уведомява териториалните органи на изпълнителната власт и предлага да се предприемат действия за въвеждане на три мерки, две от които са режим на водоползването (т.1), както и ограничения във водоползването (т.2). Съгласно чл.83 ЗВ ограничаването на водовземането се извършва с решение на органа, издал разрешителното, и се допуска за опазване на живота и здравето на населението, отбраната и сигурността на страната и културно-историческото наследство и засегнатите водоползватели и техните абонати не могат да търсят отговорност от държавата за причинените вреди - чл.87 ЗВ.

Съгласно чл.39 ал.1 т.5 ОУ при въвеждане на режим на водоподаването ВиК операторът може да спре напълно или частично подаването и отвеждането на вода до имота на потребителя. В случая драстичното намаляване на обема на язовир „Студена“ представлява природно явление - суша по смисъла на §1 т.1 ДР на Закона за защита при бедствия, към която разпоредба препраща чл.41 ал.2 т.3 от Наредба №.4 от 14.09.04, и представлява „бедствие“ съгласно чл.2 от Закона за защита при бедствия. За настъпилия режим на водоподаване и водоползване на територията на община Перник е било налице валидно правно основание, тъй като ответникът е установил, че са налице предпоставките, посочени в чл.41 ал.3 т.4 и §2 от ДР от Наредба №.4 от 14.09.04, респ. чл.83 от ЗВ, както и основанията за това съобразно публично известните ОУ на ответното дружество - чл.39 ал.1 т.5 ОУ. Режимът на водоподаване и водоползване на територията на община Перник за процесния период е извършен по разпореждане на компетентните териториални органи на изпълнителната власт и при наличието на основание, установено в закона и в ОУ, приети по надлежния ред, поради което няма неизпълнение от ответника на договорно задължение.

Неимуществените вреди на ищеца, претендирани на договорно основание, не са следствие от неизпълнение на договорно задължение на ответника, а са в пряка връзка с мерките, обявени във връзка с обявеното извънредно положение. Бедственото положение е обективно обстоятелство по смисъла на чл.81 ал.1 ЗЗД, което не може да се вмени във вина на ответника. Същото е вид непреодолима сила по смисъла на чл.306 ал.2 ТЗ – непредвидено и непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора, последиците от което не могат да бъдат предотвратени посредством общоприложимите към момента средства и възможности на науката и техниката.

Относно твърденията за неизпълнение на задължението във връзка с качеството на питейната вода е прието, че съгласно чл.9 ал.2 т.2 ЗРВКУ качеството на питейната вода е един от основните показатели за качество на ВиК услугите; задължението за доставка на потребителите на питейна вода с питейни качества съгласно изискванията на действащото законодателство произтича пряко от чл.8 т.1 ОУ на дружеството. Съгласно чл.3 ал.1 от Наредба №.9 от 16.03.01 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, водоснабдителните организации са длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да осигурят снабдяването на населението с безопасна и чиста питейна вода. По смисъла на чл.3 ал.2 от Наредба №. 9/01, водата е чиста, когато отговаря на следните изисквания, които трябва да са налице кумулативно: 1/ не съдържа микроорганизми, паразити, химически, радиоактивни и други вещества в брой или концентрация, които представляват потенциална опасност за здравето на човека; 2/ когато отговаря на минималните изисквания, определени 3 в приложение №.1, таблици А и Б (т.е. микробиологични и химически показатели); 3/ когато са изпълнени изискванията на чл.5-10 и чл.13 (във връзка със задълженията на водоснабдителя за контрол и мониторинг). Съгласно Таблица В от Приложение №.1 вкусът, мирисът, мътността и цветът на водата са показатели с индикаторно значение.

Максималната стойност на всеки от тези четири показателя съгласно таблицата следва да е „приемлив за потребителите и без значими колебания спрямо обичайното за показателя“.

Мътността на водата се определя съгласно § 4 ПЗР от наредбата, т.е. по БДС за методи за изпитване. В процесния случай, видно от отразеното в протоколите, органолептичните показатели цвят, мирис и вкус, определени по метод БДС, са с контролен резултат „приемлив за потребителя“. На гърба на всеки от сертификатите за контрол на РЗИ показателят „мътност“ – извън обхвата на акредитация, също е с резултат „приемлив за потребителя“. Следва да бъде отчетено обстоятелството, че пробите са взимани регулярно от отделни едни и същи обекти в[жк], а не конкретно от имота на ищеца или съседен на неговия; същевременно част от химическите показатели съгласно Приложение №.1, Таблица Б от Наредбата – флуориди, нитрати, арсен, хром, кадмий, мед и други, не са били изследвани и не са били обект на контрол, въпреки необходимостта за това съгласно чл.3 ал.1 т.2 от Наредба № 9 и Приложение №.1 към нея. Според санитарно-хигиенна експертиза за процесния период не е налице сериозно отклонение в качеството на питейната вода за [населено място],[жк]и регистрираните отклонения са единични; според протоколите показателите „цвят, мирис и вкус“ са в нормите на Наредба № 9/16.03.2001г., а показателят „мътност“ не е изследван; в рамките на нормата са и съдържанията на нитрити и амониеви йони, като информация за съдържанието на флуориди, нитрати, арсен, хром, кадмий, мед и други не е отразена в същите. При тези обстоятелства е прието, че през исковия период в противоречие с нормативните и договорните си задължения водопреносното дружество е доставило вода с влошени показатели-цвят, вкус, мътност, утаени частици, несъответстващо на средните критерии за качество. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, както и съобразно житейската логика и опитните правила, тези показатели не са били приемливи за средния потребител. Същият би проявил предпазливост за себе си и за членовете на своето домакинство – още повече, когато в домакинството има и дете, какъвто е процесният случай, и не би консумирал вода с ръждив цвят, частици, отлагания и специфичен горчив вкус, доколкото същият разчита единствено на своя сетивен и житейски опит.

Възражението, че ответникът следва да отговоря за причинените вреди, тъй като водният режим и бедственото положение са следствие на неговото противоправно поведение, е намерено за неоснователно - от анализа на горепосочените разпоредби е видно, че нормативната рамка на отношенията, свързани с доставката и отвеждането на вода за битови нужди, включва задължения на множество публични /местни и централни/ и частноправни субекти, като инвестиционната програма на съответния В и К оператор е несамостоятелна; поради това не може да се твърди, че именно поведението на ответника „ВиК“ ООД-Перник е причина за лошото състояние на водопроводната мрежа; представените в тази връзка публикации в медиите относно причините за водната криза в 4