Решение № 11 от 07.02.2017, Районен съд - Карнобат

Р Е Ш Е Н И Е

№ 11 / 7.2.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

К А Р Н О Б А Т С К

И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ състав

На седми февруари две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ

Съдебни заседатели: 1..........................................

2..........................................

Секретар ……………………Д.Е..........................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията ……….МАРИНОВ……….…………

Гражданско дело номер......573.......по описа за............2016..................година

Ищецът Е.Ш.К. *** е предявил срещу Р.И.К. *** иск за развод по чл. 49 ал.1 от СК с който иска съдът да прекрати гражданския й брак с ответника Р.К. като съдът да не се произнася относно това кой от съпрузите има вина за това дълбоко и непоправимо разстройство на брака им, като същият ищец е предявил и обективно съединения с горепосочения иск за развод и съответния небрачен иск по чл. 53 от СК с който тя моли съдът след постановяването на развода да постанови същата ищца да възстанови предбрачното си фамилно име А. , като освен това същият ищец заявява , че няма претенции за ползването на семейното жилище .

Съдът е приел, че така предявеният от ищецът респ. ищцата бракоразводен иск се явява допустим за разглеждане и също такъв се явява и обективно съединения с него небрачен иск по чл. 53 от СК – за възстановяването на предбрачното фамилното име на ищцата след развода и на основание чл. 131 ал.1 от ГПК е изпратил препис на исковата молба ведно с приложенията към нея на ответника Р.К. , като му е указал да даде писмен отговор по нея , задължителното съдържание на отговора му ако подаде такъв и последиците от неподаване на отговора и неупражняването от негова страна на указаните му права , като същият в горепосочения срок не е подал писмен отговор по повод предявените срещу него искове , брачен такъв и свързаните с него небрачен иск в който отговор да посочва, че искът за развод е недопустим за разглеждане, както и дали също такъв се явява и свързания с него горепосочен иск по чл. 53 от СК ,като по този начин не изразява становище по тяхната основателност.

В съдебно заседание ищецът

, редовно призован не се явява лично но чрез процесуалният си представител поддържа така предявените от него искове.

В съдебно заседание ответникът редовно призован не се явява лично ,като по този начин същият не взема други становища по предявените срещу него искове.

В тази същата връзка съдът е приел всички събрани по делото доказателства, посочени от страните по делото и след тяхната цялостна преценка приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните по делото, а е и видно от приетото като доказателство по настоящото дело удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Айтос

, обл. Бургаска, че страните по делото – ищецът Е.Ш.К. и ответникът Р.И.К. са действително съпрузи, като са сключили граждански брак на 02.06.1985 г. в населено място гр. Айтос , обл. Бургаска с акт за граждански брак № 0069 от 02.06.1985 година , който брак е първи поред и за двамата. Не се спори между същите страни

, а е видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Минка К. Атанасова – майка на ищцата и Анджел Ш. Али – брат на ищцата е че страните по делото са родители на родените през време на гражданския им брак деца , а именно : Гинка Русева К. – пълнолетна родена на *** г., Янко Русев К. – пълнолетен роден на *** г. и Александър Русев К. - пълнолетен роден на *** година .Следователно съдът намира, че не следва да се произнася по отношение на същите деца на страните по настоящото дело поради факта, че те вече са пълнолетни и поради това техните законни права и интереси не могат да бъдат предмет на настоящото дело.

Още първоначално след сключването на брака им съвместният им живот не протичал добре тъй като отношенията между съпрузите не били добри и не се основавали на взаимно разбиране и уважение, като страните по делото първоначално заживели в семейно жилище , находящо се в гр. Айтос , обл. Бургаска на ул. Люле Бургас № 36 представляващо едноетажна жилищна сграда с избен етаж , състояща се от една стая в избения етаж и четири стаи в жилищния етаж като живели там заедно до 2002 г. , а след това през 2002 година съпругата отишла да работи в Република Португалия където работи и сега на трудов договор, приложен като доказателство по делото . Оттогава насетне ответникът не давал средства за издръжка на децата си , а същите били издържани от съпругата, като по този начин от 2002 година всеки от съпрузите започнал да има свой собствен личен живот и те се отчуждили духовно и физически поради явното несходство в характерите им , като по този начин изчезнала нужната духовна , емоционална и физическа връзка , както и съответното им желание да живеят като едно семейство , като според мнението на настоящия съд същите се разделили , считано през 2002 година когато ищцата заживяла заедно с децата си в Португалия отделно от съпруга си и оттогава е настъпила и съответната фактическата раздяла между страните по делото и те са прекъснали помежду си всякакви съпружески и физически контакти, като брачната им връзка по този начин се изчерпала изцяло от нужното й съдържание и същата се явява дълбоко и непоправимо разстроена и не може да се санира, както според мнението на страните по делото , така и според настоящия съд. Страните по делото установявайки , че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен за тази цел не са направили към настоящия момент и никакви опити да се съберат и заживеят отново заедно нормално, като едно семейство, като и за в бъдеще същите нямат такива намерения и поради тази причина ищецът Е.Ш.К. е подал и настоящия им иск за развод. Горепосоченото съдът приема за установено , както от твърденията за него обективирани в исковата молба на ищецът , така и от дадената му за това възможност на ответника да ги опровергае , а така също и от показанията на разпитаните по делото свидетели горепосочени свидетели , чиито показания като неоспорени от никакви други доказателства по делото , съдът намира същите за напълно достоверни и обективни. Ето защо съдът намира, че брака между страните по делото следва да се прекрати чрез развод на основание чл. 49 ал.1 от СК поради дълбокото и непоправимо разстройство на същия , без съдът да се произнася относно вината за разстройството на брака тъй като никой от съпрузите не е поискал това.

В тази връзка съобразно горепосочения изход на делото , следва да се добави от настоящия съд , че същият не следва да се произнася по реда на чл. 56 от СК и по въпроса на кого да се предостави за ползване семейното жилище на съпрузите. Това е жилището обитавано от двамата съпрузи и децата им по време на брака им , като е ирелевантен въпроса за това чия собственост е жилището. Ищецът не е направил искане затова в исковата си молба с оглед на това на него да му бъде предоставено правото на ползване на семейното жилище на страните по делото , като ответникът също не е направил искане съдът да му предостави правото на ползване на семейното жилище въпреки факта, че само ответникът живее в него и го ползва .Тука съдът намира, че макар страните да не спорят за семейното жилище , то те не са доказали чия собственост е то и тъй като съдът намира, че не са го индивидуализирали , то по този начин съдът намира, че не може да се произнесе фактически за правото на ползване на семейното жилище поради липса на предмет по повод на това произнасяне .

Ищецът респ. ищцата е направил искане съдът да възстанови предбрачното й фамилно име от сегашното такова „ К. „ на предбрачното й фамилно име – А.

. Съдът намира, че това искане е искането уредено в хипотезата на чл. 53 от СК , съгласно който след развода съпругът респективно съпругата може да възстанови фамилното си име преди този брак и по този начин съдът дължи произнасяне единствено по заявено такова желание на съпругът / съпругата. С оглед на горепосоченото искане на съпругата и неизразеното също такова желание на съпругът , относно това искане дали тя да възстанови своето предбрачно фамилно име , то съдът намира, че следва да промени сегашното фамилно име на ищцата , като възстанови фамилното име което тя е носела преди този брак , а именно фамилното име А. .

Съдът намира, че съгласно хипотезата на чл. 329 ал.1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния съпруг, а когато няма вина разноските оставят в тежест на всеки , така както са направени . Тъй като съдът не се е произнесъл кой е виновния съпруг за дълбокото и непоправимо разстройство на брака , то съдът намира, че разноските на страните по делото следва да останат върху всяка от страните , така както те са направени.

Съдът намира, че страните следва да бъдат осъдени да заплатят на Държавата и съответните държавни такси .

Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД гражданския брак сключен на 02.06.1985 година с акт за граждански брак № 0069 от 02.06.1985 година на Община Айтос , обл. Бургаска между Е.Ш.К. с ЕГН ********** с настоящ адрес *** същата със съдебен адрес *** оф. 3 – адв. Я.С. и Р.И.К. с ЕГН ********** *** поради дълбокото и непоправимо разстройство на същия по реда на чл. 49 ал.1 от СК.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата Е.Ш.К. с ЕГН ********** с настоящ адрес *** да възстанови предбрачното си фамилно име А. .

ОСЪЖДА Е.Ш.К.

/ А. / с ЕГН ********** с настоящ адрес *** същата със съдебен адрес *** оф. 3 – адв.

Я.С. да заплати на Държавата държавна такса в размер на 55 лв , както и такава в размер на по 5 лв. /пет лева/ за издаване на всеки изпълнителен лист за горепосочените суми, които суми следва да се преведат по сметката на Районен съд Карнобат.

ОСЪЖДА Р.И.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Държавата държавна такса в размер на 40 лв., както и такава в размер на по 5 лв. /пет лева/ за издаване на всеки изпълнителен лист за горепосочената сума, които суми следва да се преведат по сметката на Районен съд Карнобат.

Настоящото решение може да се обжалва с жалба пред Бургаски Окръжен съд в 14-дневния срок считано от датата на съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: