Решение № 190 от 13.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251000501246 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Г. Б. Г. срещу решение № 1387/11.03.2025г.на СГС, ГО, 21 състав, постановено по гр.д. № 5530/24г. в частта, в която е отхвърлен искът й по чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер.

Срещу същият съдебен акт е постъпила въззивна жалба от Столична Община /СО/ в част, в която предявеният срещу нея иск е уважен.

Жалбоподателят Г. Г. сочи, че в обжалваната от нея част решението е неправилно и необосновано. При определяне на обезщетението е допуснато нарушение на чл.52 от ЗЗД и то е явно занижено и несправедливо.

Необосновано е прието за основателно възражението за съпричиняване, направено от ответника, поради което е намалено присъдено обезщетение.

Съдът не е извършил задълбочена преценка на заключението на медицинската експертиза и изключително силните болки и страдания, които е търпяла, влошеното качество на живот от уврежданията. Не е отчетен в пълна степен характера на полученото травматично увреждане и в резултат търпените болки и те не са отнесени правилно към критерият за 1 справедливост. Възстановителният период е 4 месеца без усложнения като след свалянето на гипсовата имобилизация също е изпитвала интензивни болки. Придвижвала се е с помощни средства. Счита за справедлив размер за репариране на вредите 30 000лв.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло иска.

Жалбоподателят СО твърди, че в атакуваната от него част съдебният акт е неправилен и необоснован. Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че претърпените от ищеца вреди са в резултат на поведението на общината. Поддържа, че за нея не е налице нормативно задължение по Закона за пътищата. Позовава се на чл.1, ал.2 от същия нормативен акт като счита, че извън предметния му обхват остават улиците в населените места и селищните образувания, с изключение на тези от тях, които едновременно са участъци и от републиканската или общинска пътна мрежа. Поради това позоваването на неизпълнение на задълженията, произтичащи от ЗП е неоснователно.

Поддръжката на ул. „Васил Левски“ в с. Мрамор не е едновременно участък от републиканската пътна мрежа и поддръжката й не се осъществява по ЗП, тъй като е изключена от предметния му обхват. Поддържа, че не са доказан5 мястото и механизма на увреждането. Съществува противоречие между посоченото в исковата молба и показанията на свидетеля – очевидец С. С..

Последната заявява друг механизъм на увреждането. Не е доказан фактическият състав на непозволеното увреждане. Поддържа възражението си за съпричиняване, а именно, че ищецът е следвало да съобрази климатичните условия и времето, в което се е придвижвала и е следвало да се погрижи за собствената си безопасност. Необосновано съдът е приел, че не са ангажирани доказателства, установяващи извършването на дейността по почистване на улицата в зимните месеци, тъй като не е ясно кои улици са били обработени. Представени са констативни протоколи, доказващи действията по зимно почистване.

За това моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявеният иск по чл.49 от ЗЗД и постанови друго като го отхвърли изцяло или намали присъдено обезщетение за неимуществени вреди поради съпричиняване.

В депозиран писмен отговор

Г. Г. и

2 в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва въззивната неоснователна. жалба на СО като

Постъпил е писмен отговор от СО по жалбата на ищеца. В него се заявява становище за нейната неоснователност.

Третите лица помагачи са депозирали писмен отговор по жалбата на СО и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, я поддържат.

Считат, че тя е основателна и че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на СО.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск по чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба ищецът Г. Г. твърди, че на 10.01.2024г. около 9ч. е предприела пресичане на ул. „Васил Левски“ в с.

Мрамор в посока от автобусната спирка посока гр. София към магазин „Максмарт“ и преди да се качи на отсрещния тротоар се е подхлъзнала на заледеното пътно платно и е паднала. То, както и тротоарът на ул. „В.

Левски“, са били покрити с лед, образувал се в резултат от навалял и непочистен сняг. В резултат на падането е получила закрито счупване на левия крак. Отишла е в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Там е констатирано, след образно изследване, че има счупване на външен/латерален/ на левия крайник. Поставена му е гипсова имобилизация. Ищецът твърди, че е била напълно обездвижена и е изпитвала силни болки. Търпяла е изключителни болки и страдания.

До момента не е възстановена.

Неимуществените вреди са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задълженията на СО за почистване на пътното платно и тротоара на ул. „В. Левски“ в с. Мрамор. Затова моли съда да осъди ответника СО да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., в едно със законната лихва от 10.01.2024г. до окончателното изплащане на сумите Претендира разноски.

Ответникът Столична община в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва иска. Счита, че не са налице предпоставките на чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД. Оспорва механизма на увреждането и мястото на неговото настъпване. Прави възражение за съпричиняване, защото ищецът не 3 е проявил необходимата внимание при придвижването си. Сочи, че СО е изпълнила задължението по закон за осигуряване на почистване и обезопасяване на общинските улици като е сключила договор от 02.03.2020г. с консорциум „ Титан С. Изток 1“ ДЗЗД. Съгласно този договор изпълнителят е поел задължението за извършва дейности по зимно почистване и поддържка на улиците и други места за обществено ползване в периода от 01.11. до 31.03. в зависимост от метереологичните условия. Поддържа, че на 09.01.2024г. от 5.30ч. до 7ч. е имало ръчно обработване на спирки на МГТ чрез разпръскване на подходящи смеси, включително в с. Мрамор по ул. „Васил Левски“. В периода от 02ч. до 04.15ч. е имало дейност по механизирано почистване на сняг на уличните платна и площади в с. Мрамор, включително и по процесната улица. Счита, че травмата е получена от ищеца поради нейното невнимание и е допринесла с поведението си за настъпването й.

Не се спори, че на 10.01.2024г. в с. Мрамор, ул. „В. Левски“ при магазин „Максмарт“ ищецът Г. Г. е претъпяла инцидент.

Безспорно е, че същият ден е бил прегледан в

„Н.И.Пирогов“ ЕАД.

УМБАЛСМ

От представения лист за преглед от 10.01.2024г. се установява, че при извършена рентгенография е установена фрактура на левия глезен.

Предприетата терапия е имобилизация.

От заключението на медицинската експертиза са установява, че ищецът е получил следната травма: закрита фрактура в областта на лявата глезенна става, която е довела до трайно затруднение на движенията на долния десен крайник за срок повече от 30 дни. Вещото лице е описало предприетото лечение и възстановителния период. Извършен е личен преглед на ищеца, при който е констатирано обективното състояние на ищеца. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно, основаващо се на научните правила и професионалния опит на експерта и неоспорено от страните.

Към отговора на исковата молба е представен договор за възлагане на обществена поръчка в Пета зона- райони „Банкя“, „Връбница“ и „Нови Искър“, сключен между СО и „Титан С. Изток 1“ ДЗЗД, Приложение № 1 към 4 него, оперативен план и ежедневни констативни протоколи за 09.01. и 10.01.2024г.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелят С. е очевидец на инцидента, станал с ищеца и нейна дъщеря. Тя е видяла как е паднала майка й и къде. Твърди, че това е станало на след слизането от тротоара, на пътя, където е стъпила на заледена локва и е паднала отново на тротоара. Падането е станало сутринта около 7-7.10ч. на последната спирка на автобуса на с. Мрамор. Описва механизма на падането на Г. Г., мястото, където е станало и метереологичните условия. Заедно с баща й са отишли до „Пирогов“ и там са гипсирали крака на майка й. Около месец и половина е бил в гипс, след това са го свалили. Била е обездвижена, нуждаела се е от чужда помощ. След това е започнала да се придвижва с проходилка, после с две патерици До края на месец юни е била с бастун.

Лекарите са й казали да се раздвижва сама след свалянето на гипса. Според свидетеля травмата е била на десния крак.

Съдът кредитира показанията на свидетелят С. като основаващи се на лични впечатления за фактите, които излага, с изключение на частта, в която твърди, че травмата е на десния крак, тъй като противоречат на събраните медицински документи и посоченото в исковата молба. Преценява ги при условията на чл.172 от ГПК, поради близките отношения между нея и ищеца/майка и дъщеря/, но ги счита за убедителни в останалата част.

В хода на процеса са разпитани свидетели, посочени от ответника СО.

Свидетелите П. и Д. работят в СО. Към месец януари 2024г. първият е бил старши инспектор в районен инспекторат район „Връбница“ към Столичен инспекторат, а понастоящем е главен инспектор в инспектората на Район „Връбница“. Вторият е старши инспектор в район „Връбница“. И двамата твърдят, че на 09.01. и 10.01.2024г. е имало обработване на тротоара и пътното платно на ул. „Васил Левски“ в село Мрамор от сняг и лед.

Обясняват какъв е работният график на инспекторите, както и часовете, когато е извършвано обработването от сняг и лед.

Съдът възприема показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите, които излагат. Следва да ги прецени при условията на чл.172 от ГПК, тъй като работейки по трудово правоотношение 5 при ответника биха могли да бъдат заинтересувани от изхода на делото. Но счита, че те се подкрепят от приетите писмени доказателства по делото.

СГС е уважил иска частично иска по чл.49 от ЗЗД за неимуществени вреди като е приел за основателно възражението за съпричиняване.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивния съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Отговорността по чл.49 от ЗЗД е гаранционно – обезпечителна и за да се ангажира трябва да са налице следните предпоставки: деяние- действие или бездействие, то да е противоправно, вреда и тя да е причинена от лице, на което е възложена работата при или по повод на изпълнението й и този, комуто е възложена работата да има вина за причинените вреди.

Отговорността по чл.49 от ЗЗД се реализира въз основа на правната норма, чиито фактически състав изисква установяването на определени предпоставки. При осъществяването им се достига до ангажиране на отговорността на възложителя на работата. Отговорността е гаранционно – обезпечителна. В случая се претендира ангажиране на тази на Столична община. Възложителят може да се освободи от отговорност, ако докаже, че този, комуто е възложена работата не е причинил вреда и действията му не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената работа/ПП на ВС № 7/29.12.1958г./. Ищецът, сега жалбоподател, твърди, че в резултат на бездействие на СО, изразяващо се в неподдържане на пътя , което задължение произтича от закона, е настъпил процесният инцидент. Възложителят на работата следва да отговаря за виновното неизпълнение на задълженията от страна на лицето, на което е възложено да поддържа общинските пътища и конкретно пътят, на който е станало 6 произшествието. С оглед твърденията в исковата молба СО е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск. Нейната отговорност е гаранционно- обезпечителна, тъй като е за чужди виновни действия на лица, на които е възложила опредЕ. работа, в случая поддържането на пътя като част от общинската инфраструктура. За СО, като пасивно материално и процесуално легитимирана страна, за да се освободи от отговорност, подлежи на доказване, че е изпълнила задължението си по обезопасяване на общинската инфраструктура за движение, респективно пътното платно, така че тя да се ползва по предназначение и безопасно. Тя може да ангажира всички относими и допустими доказателства, които да обезпечат доказването на нейните възражения и твърдения.