Определение № 44 от 18.02.2020, Районен съд - Тервел
- Съд
- Районен съд - Тервел
- Дело
- Гражданско дело 327/2019
- Вид
- Определение № 44
- Подписан
- 18.02.2020
- Състав
- РОСЕН ИВАНОВ БАЛКАНСКИ
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 ал. 1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№….. гр.Тервел 18.02.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Тервелски районен съд в закрито заседание, проведено на осемнадесети февруари, през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия : Росен
Балкански като разгледа гр.дело №327/2019 година по описа на Тервелски районен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Гр. Дело №327/ 2019 година по описа на Тервелски районен съд е образувано по искова молба с вх. №1998 от 29.08.2019 година от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 представлявано от Димитър Бориславов Бончев, чрез пълномощника си Б.Н. Р., като цесионер и собственик на вземания по договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 16.01.2015г. и приложение №1 от 10.08.2018г. към същия договор с прехвърлител на вземанията „Микро
Кредит” АД, като длъжника е уведомен за станалите продажби на вземането с уведомителни писма, изпратени с известия за доставяне, срещу А.Р.К. с ЕГН ********** ***, като длъжник по Договор за заем CrediHome №1181-10173044 от 06.10.2017г. и договор за допълнителни услуги към същия договор.
Предявения положителен установителен иск, с който в цялост са заявени 5 /пет / иска, черпят своето правно основание от разпоредбата на чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 422 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК и чл. 410 ал. 1 т.1 от ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД, като по същите се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните,че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по което е образувано ч. гр. Дело №129 / 2019 година по описа на Тервелски районен съд, в полза на ищцовото дружество съществува парично вземане против ответника- в размер, така както е посочен по исковата молба :
-1452,00/хиляда четиристотин петдесет и два/лева, представляваща главница по договор за заем, ведно със законната лихва върху нея, считано датата на подаване на заявлението до съда 02.04.2019 година до окончателното изплащане на сумата, -
158,40 /сто петдесет и осем лева и 40ст./ лева- сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода 07.05.2018г. до 07.10.2018г., -1188,00
/ хиляда сто осемдесет и осем/ лева- застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода 07.05.2018г. до 07.10.2018г., -
75,22 /седемдесет и пет лева и 22ст./ лева-лихва за забава по договора за заем за периода от 08.05.2018г. до 02.04.2019г. и
- 57,81/петдесет и седем лева и
81ст./лева лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 08.05.2018г. до 02.04.2019година .
Претендира се и присъждането на направените съдебно деловодни разноски по ч. гр. Дело № 129 / 2019 година в размер на 58,63 лева – явяваща се държавна такса и юрисконсултско възнаграждение – в размер на 50,00 / петдесет/ лева на основание чл. 37 от Закона за правната помощ / в сила от 01.01.2006 година / и чл.
26 от НАРЕДБА ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО НА ПРАВНАТА
ПОМОЩ в сила от 01.01.2006 г.Приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.Обн. ДВ. бр.5 от 17 Януари 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 28 Юли 2009г., изм. ДВ. бр.31 от 15 Април 2011г., изм. ДВ. бр.57 от 28 Юли 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 15 Декември 2015г. Претендират се и разноски по настоящото дело .
С Разпореждане
№ 579 от
30.08.2019 година, съдът остави исковата молба без движение.
С Определение № 8 от 08.01.2020 година, съдът НАЗНАЧАВА адвокат В.Г.
Д. със съдебен адрес ***, за особен представител на ответника по гр. дело № 327 / 2019 година по описа на ТРС – А.Р.К. с ЕГН ********** ***, към настоящия момент с неизвестен за ищцовата страна адрес. ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за назначения особен представител – в размер на 428,95/четиристотин двадесети осем лева и 95 ст./ лева, на основание чл. 7 ал. 2 т.2 (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. -
ДВ, бр. 28 от 2014 г.) при интерес от 1000 до 5000 лв. - 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.; от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004
Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ.
С Разпореждане № 16 от
08.01.2020 година, съдът на основание чл. 131 от ГПК разпореди препис от исковата молба ведно с доказателтсвата да се изпратят на особения представител на ответника. Книжата са връчени на особения представител на ответника на 10.01.2020 година, като по делото от особения представител на ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба- вх. № 351 от 10.02.2020 година . С дадения писмен отговор особения представител на ответникаприема иска за допусним и основателен.
Съдът на основание чл. 140 от ГПК преди насрочването на делото за разглеждане в открито съдебно заседание следва да се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените искания на страните, както и да изготви писмен доклад , който да бъде съобщен на страните.
По твърденията на ищеца обективирани в исковата молба :
С исковата молба се твърди как е възникнало паричното задължение :
На 06.10.2017 година между „ Микро Кредит“ АД и настоящия ответника К. е бил сключен договор за заем Credi Home+ № 1181-10173044 по силата на който дружеството е предоставило на К. заем в размер на 3000,00 лева
,като с подписванетона договора се твърде, че кредитополучателя е запознат с условията на договора и се е задължил да върне сумата в размер на 3525,60 лева- представляваща чистата стойност на заема ведно с договорната лихва по него.
Заемополучателя се е задължил да върне заема н.ведно с дгововорената лихва, която е в размер на 525,60 лева на 12 равни месечни погасителин вноски , в размер на 293,80 лева , като първат погасителан вноска е платима на
07.11.2010 година .
На основание попълнен и подписан от ответника формуляр – искане за допълнителни услуги на 06.10.2017 година страните са сключили Договор за допълнителни услуги, към договор за заем
Credi Home+ № 1181-10173044, съгласно който допълнителен договор на заемополучателя е предоставен пакет допълнителни услуги описани подробно в Приложение № 1 към договора , като К. дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 316,80 лева, като му е предоставена възможността да заплати сумата на
12 равни месечни вноски, всякав размер на 26,40 лева при първо погасителна вноска платима на 07.11.2019 година. На основание сключения договора за допълнителни услуги на заемополучателя е предоставено финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на заямодателя от една страни и от друга „ УНИКА Живот“ АД с ЕИК ********* застраховка „ Защита“, като заемополучателя се е задължил да върне на заемодателя платената застраховаелан премия в рос от 12 месеца на равни погасителин вноски, всяка в размер на 198,00 лева- платими на дати на падеж на погасителните вноски или общо сума за застрахователна премия 2376,00 лева, която покрива следните застрахователни рискове : смърт вследствие на злополука трайна пълно неработоспособност над 50 % вследствие на злополуга и временна неработоспособност вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП .
На длъжника са начислени лихва за забава - по договор за заем – 75,22 лева за периода от8.05.2018 година / дата на която е станала изискуема първат неплатена от длъжгника погасителна вноска / до дата на подаване на заявлението при съда , По договор за допълнителни услуги - 57,81 лева .
Договора не е обявяван за предсрочно изискуем .
На
10.08.2018 година е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия / от 16.01.2015 година , между Микро Кредит и - Агенция за събиране на вземания” ЕАД правоприемник на „ Агенция за събиране на вземяния“ ООД с ЕИК ********* , правоприемник на която е настоящия ищец . Длъжника е уведомен за станалата продежба на вземането с увадомително писмо изпратено с известия за доставяне .
Според обективираното по исковата молба твърдения длъжника не е заплатил изцяло дължимия паричен заем, като сумата която е погасена до входиране на исковата моба възлиза в размер на
3420,00 лева с която са погасени както следва : 1548,00 лева- главница, 525,60 лева – договорна лихва, 158,40 лева - допълнителни услуги и семата от 1188,00 лева- застрахователна премия .
Неиздължаването на сумите е мотивирало настоящия ищец да заяви претенции по реда на чл. 410 и сл. От ГПК .
С Разпореждане № 260 от
05.04.2019 година по ч. гр. Дело № 129 / 2019 годинапо описа на РС Тервел съдът е уважил заявлението .
Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение № 85 от 05.04.2019 година.
С Разпореждане
№ 499 от 19.07.2019 година по ч. гр. Дело № 129 / 2019 година съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземнето си поради причината,че на длъжника не са редовно връчени книжата по делото след като внесе държавна такса .
Именно невръчването на заповедта предполага ницииране на установителен иск от кредитора по смисъла на чл.422 в вр. чл.415 от ГПК.
Ищеца в качеството на кредитор има правен интерес от воденето на установителен иск, доколкото в заповедното производство книжата не съ врачени на ответника, като и за това съдът му е указал да предяви своя иск.
Понастоящем ищеца претендира установяването на вземането и задълженията на ответника по цитирания договор и приложението към него .
Предявените в условията на кумулативни съединени искове- положителни установителни искове черпят своето правно основание от разпоредбата на чл. 124 от ГПК във вр. с чл.
422 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК и чл. 410 ал. 1 т.1 от ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД във вр.чл.99 ал.3 от ЗЗД.
Същите се явяват допустими и вероятно основателни .
Като допустими и относими към решаването на спора от фактическа страна следва да бъдат приети писмените доказателства, депозирани от ищцовото дружество с исковата молба .
Разпечатката съдържа 60 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/78a1a722-baf6-42f1-a02f-4d1cde774b0f