Решение № 162 от 15.06.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. гр. Хасково, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20265640200382 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следдното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от К. С. Д. от гр.Х., бул. „*****, подадена чрез адв. И.Д. от АК-Хасково, срещу Наказателно постановление № 26-1253000631 от 02.04.2026г. на Началник - група в ОД на МВР – Хасково , Сектор „Пътна полиция“-Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 182, ал. 3а, вр. ал. 2, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания - „Глоба“ в размер на 383,47 евро/750 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца, за нарушение по чл. 21, ал. 3 от ЗДвП, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати нарушения на процесуалните правила и противоречие със закона.

Жалбоподателят поддържа, че описаната в НП фактическа обстановка е неясна, непълна и невярна, а наложеното наказание – незаконосъобразно и несправедливо. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание пред Районен съд - Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се явява и упълномощения от него представител адв. Д.. В постъпила писмена молба по делото същият заявява, че поддържа жалбата и развива подробни и конкретни съображения за нейната основателност и в подкрепа на искането си за отмяна на атакуваното с нея наказателно постановление. Претендира разноски по делото и представя 1 списък на същите.

Административнонаказващият орган - Началник - група в ОД на МВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“-Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 30.09.2025 г. в 14:13 часа, в Община Хасково на ПП І-8, км.319+600, до разклона до с. Брягово в посока към гр. Хасково, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 /60 км/ч/, с АТСС тип АRН САМ S1 с № 120СD22 било заснето движение на лек автомобил марка “***”, модел „*****“ с рег. № ***** със скорост от 132 км./ч., при разрешената максимална скорост от 60 км./ч., въведена с пътния знак.

От направена Справка в АИС „Регистрация“, изготвена на 07.01.2026 г., било установено, че автомобилът с посочения по - горе регистрационен номер е лек по своя вид и същият е регистриран на името на С.С.Д. от гр.Х., ул.“*****.

След изпращане на писмо от ОД на МВР - Хасково, Сектор „ПП “ до Началника на СПП при ОД на МВР - Х. за установяване на водача на заснетия автомобил, с приложена изготвената по случая административна преписка, ведно със снетия снимков материал, собственикът на автомобила е приложил Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.

188 от Закона за движението по пътищата с дата 15.01.2026г., в която С.С.Д. отразил, че на 30.09.2025г. около 14:13 часа л.а. с рег. № ***** е бил управляван от К. С. Д. с посочено СУМПС, като към декларацията е приложено и копие на същото.

От същата дата - 15.01.2026г., е налице Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от Закона за движението по пътищата от посоченото от собственика лице и жалбоподател в настоящото производство – К. С. Д., в която същата е отразила, че на 30.09.2025г. около 14:13 часа л.а. с рег.№ с рег. № ***** е бил управляван именно от нея.

На лицето, посочено в декларациите като водач на заснетия л.а. на процесната дата, на 15.01.2026г. срещу подпис е връчена покана за явяване в Сектор „Пътна полиция“ – Хасково, звено „Видеоконтрол“ в двуседмичен срок от получаване на поканата за съставяне на АУАН, в която е указано, че при неявяване ще се приложи чл. 40 ал.2 ЗАНН.

Поради неявяване в указания в поканата срок и въз основа на горните констатации, на 13.03.2026г. от свид. И. Г. А. при условията на чл. 40 ал.2 от 2

ЗАНН в отсъствие на лицето и в присъствието на свид. Д. Т. Л., е съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия АД № 352178 за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, вр. чл. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В съставения АУАН било вписано, че реално измерената и фиксирана в снимков материал с номер: 00000777 скорост на движение на процесното превозно средство извън населено място е 132 км/час при ограничение от 60 км/час, въведено с пътен знак В-26, като превишението на допустимата скорост е от 68 км/час, измерено с ARH CAM S1 № 120CD22 и след отчитане на толеранс от минус 3 % в полза на водача.

След съставяне на АУАН, с писмо рег. № 125зр-292/19.03.2026г. същият е изпратен по местоживеенето на нарушителя на началника на РУ-Х. при ОДМВР-Хасково, за предявяване и връчване на нарушителя. При предявяване на АУАН, същият е подписан от нарушителя, без в съответната графа да е посочено на коя дата е станало това и без да е оформена приложената към АУАН разписка, удостоверяваща връчване препис от акта и датата на която е станало това, след което два екземпляра от АУАН са върнати в СПП-ОДМВРХасково с писмо № 125зр-292/26.03.2026г., в което е отразено, че същият е бил връчен на лицето, посочено в него като нарушител. Писмени възражения срещу съставения АУАН не са постъпили от нарушителя.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка и също възприел реално измерена скорост на движение извън населено място от 132 км/ч и превишение с 68 км/ч, като се съобразил с допустимата при отчитане на уреда грешка от 3%. В същия АНО е възприел като правна квалификация на извършеното нарушение такава по чл.

21 ал.3 от ЗДвП, вр. чл. 21 ал.1 от ЗДвП, и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.

182, ал. 3а, вр. ал. 2, т. 6 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя процесните административни наказания - „Глоба“ в размер на 383,47 евро/750 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца. В НП е отразена извършена от АНО преценка, че деянието не попада в хипотезите на маловажен случай.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по- горе, както и приложения снимков материал с номер: 0000777, снет с техническо средство ARH CAM S1 № 120CD22 . Така приложеният снимков материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото. Съдът кредитира с доверие и възприема като достоверни показанията на разпитаните в качество на свидетели лица – И. Г.

А. и Д. Т. Л. за обстоятелствата, свързани действията им по установяване на 3 твърдяното нарушение и по съставяне на АУАН, като логически последователни и безпротиворечиви.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място - 90 км. ч., а по автомагистрала - 140 км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Съгласно ал.3 на цитирания чл. 21 от ЗДвП, забраната по ал. 1 и 2 се прилага и за средната скорост в определен участък от пътя.

По силата на чл. 182, ал.2, т. 6 от ЗДвП, за превишаване на разрешената скорост извън населено място над 50 km/h, водачът се наказва - с глоба 600 лв. и два месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв, а според ал. 3а на чл. 182 ЗДвП, водач на моторно превозно средство или на състав от пътни превозни средства, който превиши средната скорост за съответния контролиран участък от пътя с посочените в ал. 1, 2 и 3 стойности, се наказва с предвиденото по ал. 1, 2 или 3 наказание за съответното превишаване на скоростта.

Следователно, деянието, за което са наложени на жалбоподателя административни наказания, е обявено от закона за наказуемо.

АУАН е съставен от оправомощено длъжностно лице, а обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, в предвидените законоустановени срокове по чл. 34 от ЗАНН – тримесечен от откриване на нарушителя за съставяне на АУАН и в шестмесечен срок от съставянето на акта за издаване на НП.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити на АУАН. Деянието е ясно описано откъм осъществените обективни признаци, включени в състава на нарушението, които го характеризират от обективна страна и е обезпечена както възможността жалбоподателят да узнае въз основа на какви факти се цели ангажирането на отговорността му, като въз основа на същите правилно е изведена релевантната правна квалификация на административното нарушение.

Независимо от това, настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателния процес са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на жалбоподателя, не могат да бъдат санирани в съдебната фаза на процеса и обуславят отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание.

4

На първо място, относно процедурата по съставяне и връчване на АУАН следва да се посочи, съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН с оглед липсата на втори свидетел при съставянето му. АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя и в присъствието на свид. Д. Т. Л., който е свидетел по съставяне на акта. Съгласно чл. 40, ал. 3 ЗАНН при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него, а съгласно чл. 43, ал. 1 ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. В случая, в действителност е налице един свидетел, който е свидетел на съставяне на акта и само той е подписал съставения АУАН. Това обаче не представлява съществено процесуално нарушение и основание да се отмени НП, тъй като тълкувайки нормата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН, се обуславя извод, че независимо изискването на чл. 42, ал. 1, т. 7 ЗАНН за индивидуализиране на свидетелите, то е достатъчно само един от тях да се подпише в съставения АУАН, а и както безпротиворечиво е възприето в практиката, това не представлява процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като по никакъв начин не се нарушават правата на нарушителя.

Не така стои въпросът обаче при действията на компетентните органи на съответната служба, свързани с предявяване и връчване на АУАН на лицето, посочено в него като нарушител, доколкото съдът констатира, че не са спазени изискванията на чл.43, ал.5 от ЗАНН. Разпоредбата предвижда, че при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. При връчване на препис от акта нарушителят се уведомява писмено за правото му в 14-дневен срок да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение за приключване на административно-наказателното производство. Нормата въвежда гаранция за спазване правото за защита на нарушителя срещу нарушението, изразяващо се в това същият да получи екземпляр от акта, който да му даде яснота относно нарушението и защитата срещу него.

Разпечатката съдържа 37 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/78a1708c-2406-4cbb-8f26-790fd28d51da