Решение № 260 от 10.12.2021, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. П., 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20211720201758 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № НП-267 от 06.10.2021г.

(НП), издадено от заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), гр. София, с което на СД „ДИК-Й. С-ИЕ”, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. П., пл. Кракра № 1, ет.10, ап.102 е наложена на основание чл. 55, ал.2 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) имуществена санкция в размер на 500 лв (петстотин лева) за нарушение на § 12, ал.2 от Наредбата за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори (НБЕТНА), вр. чл. 39, ал.2 от НБЕТНА.

По изложени в жалбата бланкетни доводи дружеството-жалбоподател моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В хода на съдебното производство се представлява от процесуалния си представител адв. Я. С.а от ПАК, която навежда твърдения за несъобразяване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН при образуване на административнонаказателното производство. Застъпва становище, че посочената за нарушена законова норма не е точна и пълна, както и че били описани две нарушения. Счита, че 1 не са изложени мотиви за размера на определената санкция, като алтернативно пледира за нейното изменение в минимално предвидения размер. Претендира за направени по делото разноски, за което представя списък.

Административнонаказващият орган (АНО) ДАМТН, гр. София оспорва жалбата, като за съдебно заседание не изпраща представител. Преди приключване на делото депозира становище, с което моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като алтернативно оспорва адвокатското възнаграждение, поради неговата прекомерност.

По допустимостта:

Жалбата е подадена от подадена от лице, имащо правен интерес и в предвидения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява частично основателна.

От фактическа страна:

В Държавна агенция за метрологичен и технически надзор постъпили сигнали за неизправни асансьори в сгради, намиращи се на територията на гр.

П., във връзка с които директорът на Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор” (ГД „ИДТН”) със заповед № 2080-16 от 13.05.2021г. възложил извършване на проверка от служители в Регионален отдел „Инспекция за държавен технически надзор” - Западна Централна България (РО „ИДТН”-ЗЦБ) в срок от 19.05.2021г. до 21.05.2021г.

В изпълнение на посочена заповед св. В. К. ЕЛ. – инспектор в РД „ИДТН”-ЗЦБ, на 19.05.2021г. извършил проверка на асансьор с рег. № 700АС12855, монтиран в жилищна сграда в гр. П., кв. „Тева”, бл.81, вход единствен който се поддържал от „ДИК-Й. С-ИЕ”, ЕИК ******* съгласно договор за абонаментно сервизно обслужване и ремонт на асансьор от 20.11.2014г. В присъствието на Й.Й. - представител на СД „ДИК-Й. С-ИЕ”, контролните органи констатирали, че асансьорът е в експлоатация без монтирано аварийно алармено устройство, което да позволява провеждане на двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което извършва аварийно обслужване на асансьора съгласно чл. 9, ал.1, т.5 от НБЕТНА.

2

Проверяващите установили, че при извършен преглед на асансьора на 02.07.2020г. от надзорна фирма - „НБ Лифконтрол”ООД, като лицензиран орган с лицензия за технически надзор на асансьори в жилищни сгради, е било установено, в присъствието на Й.Й., като представител на дружествотожалбоподател, липсата на процесното алармено устройство, което е било обективирано в съставения ревизионен акт № 5 от 02.07.2020г., неразделна част от ревизионната книга на асансьора, както и че при проверка извършена на 29.04.2021г. от същата надзорна филма било отбелязано, че не е отстранена тази нередност.

Предвид горепосочените данни, св. В.Е. извършил проверка на 19.05.2021г. в електронната деловодна система на ДАМТН-Акстър офис и установил, че до този момент за функциониращия асансьор в жилищната сграда в гр. П., кв. „Тева”, бл.81, вход единствен не е постъпило уведомление от дружеството-жалбоподател за експлоатация на асансьора, без монтирано аварийно алармено устройство за двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, извършващо аварийно обслужване, и за неговото спиране.

Въз основа на констатираното св. В.Е., в присъствието на К.С. представляващ дружеството-жалбоподател, съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № АУАН-185 от 14.06.2021г. за нарушение на § 12, ал.2 от НБЕТНА, вр. чл. 39, ал.2 от НБЕТНА. Актът бил надлежно предявен и подписан без възражения. Препис от същия бил връчен на представляващото лице.

В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено „обяснение” от дружеството-жалбоподател, в което са лансирани твърдения, че живущите в процесната сграда са отказали да съдействат за монтиране на аварийно алармено устройство, което да позволява провеждане на двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което извършва аварийно обслужване на асансьора, както и че липсата на същото, според „ДИК-Й. С-ИЕ”, пряко не застрашавало сигурността на пътниците. Изложени са съображения и че спирането на асансьора от поддържащото го лице щяло да доведе да нереализиране приходи от абонаментни такси.

Заместник–председател на ДАМТН в качеството си на АНО, след като приел за неоснователни направените възражения в депозираното 3

„обяснение”, издал НП № НП-267 от 06.10.2021г. , с което за нарушение на § 12, ал.2 от НБЕТНА, вр. чл. 39, ал.2 от НБЕТНА наложил на СД „ДИК-Й. СИЕ” на основание чл. 55, ал.2 от ЗТИП имуществена санкция в размер на 500 лв (петстотин лева).

По доказателствата:

Не се спори, че дружеството-жалбоподател извършва абонаментно сервизно обслужване и ремонт на асансьора, монтиран в жилищна сграда в гр. П., кв. „Тева”, бл.81, вход единствен.

По делото е приложен ревизионен акт № 6 от 19.05.2021г. за извършен преглед на този асансьор, удостоверяващ посочените в акта и НП обстоятелства, констатирани при проверката.

Изложената фактическа обстановка се доказва и от показанията на св.

В. К. ЕЛ., които съдът прие за достоверни предвид тяхната последователност, логичност и непосредствено възприемане на фактите, за които свидетелства.

Същите кореспондират с приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства АУАН № АУАН-185 от 14.06.2021г, извлечение от ревизионната книга на процесния асансьор, ведно с ревизионен акт № 5 от 02.07.2020г. и от проверка, извършена на 29.04.2021г., заповед № А-405 от 19.07.2021г. на председателя на ДАМТН , които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата по-горе фактическа обстановка.

От правна страна:

Приетата като писмено доказателство заповед № А-405 от 19.07.2021г. на председателя на ДАМТН доказва материалната компетентност на издателя на НП.

При съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени императивните изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като при реализиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.

Съгласно чл. 32 от ЗТИП асансьорите са съоръжения с повишена опасност по смисъла на този закон и попадат в обхвата на НБЕТНА, приета на 4 основание чл.31, ал.1 от ЗТИП. Разпоредбата на чл. 39, ал.2 от НБЕТНА гласи, че ползвателите на асансьори, които нямат аварийно алармено устройство, трябва да осигурят асансьорът да има аварийно алармено устройство съгласно т. 5.14.3 от БДС EN 81-80: 2003, което да позволява двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което извършва аварийно обслужване на асансьора съгласно чл.9, ал.1, т.5. В нормата на § 12, ал.2 от НБЕТНА е предвидено, че при неизпълнение на мерките по глава пета от НБЕТНА след изтичане на посочените в ал.1 срокове ползвателят и лицето, което поддържа асансьора, са длъжни да спрат неговата експлоатация и да уведомят съответния РО на ГД „ИДТН”. От своя страна разпоредбата на ал.1, т.3 от посочения § 12 регламентира, че с цел подобряване на безопасността на съществуващи асансьори ползвателите на асансьори трябва да осигурят реализирането на мерките по глава пета от НБЕТНА в срок до 31.12.2016г.

В настоящия случай при проверката, извършена на 19.05.2021г. контролните органи на РД „ИДТН”-ЗЦБ са констатирали, че асансьор с рег.

№ 700АС12855, монтиран в жилищна сграда в гр. П., кв. „Тева”, бл.81, вход единствен се експлоатира от живущите в сградата, като същият се поддържа именно от СД „ДИК-Й. С-ИЕ”.

Към извършването на процесната проверка на 19.05.2021г. по категоричен и несъмнен начин е установено, че в проверения асансьор не е имало аварийно алармено устройство по чл. 39, ал.2 от НБЕТНА. Същото е задължителна мярка по глава пета от НБЕТНА, като за него не е спазен срока за поставянето му – до 31.12.2016г. Въпреки това обстоятелство асансьорът е бил в експлоатация и не е бил спрян от такава по силата на § 12, ал.2 от НБЕТНА, с оглед обезпечаване на техническата му безопасност, като съответно не е и уведомен РО „ИДТН”-ЗЦБ. Поставянето на такова алармено устройство в горепосочения срок, както и пускането и спирането от експлоатация на процесния асансьор, несъмнено е задължение именно на дружеството-жалбоподател. Тези обстоятелства категорично доказват, че именно дружеството-жалбоподател е субект на задължението на § 12, ал.2 от НБЕТНА, вр. чл. 39, ал.2 от НБЕТНА.

Изпълнителното деяние на процесното нарушение е осъществено чрез бездействие – дружеството-жалбоподател е допуснало в експлоатация 5 асансьор, който е без монтирано аварийно алармено устройство, позволяващо двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което извършва аварийно обслужване на асансьора, като не е спряло същия и не уведомило съответния РО на ГД „ИДТН”, като всички елементи от вмененото нарушение са описани ясно и точно. Касае се за едно нарушение, което правилно е било квалифицирано както в АУАН, така и в издаденото НП.

Фактическият състав на процесното противоправно деяние се реализира чрез бездействие от санкционираното лице, което е непрекъснато, във всеки момент от изтичане на крайния срок за извършване на вмененото задължение за действие – 31.12.2016г. до неговото изпълнение. От своя страна именно бездействието определя нарушението като продължено, тъй като то трае продължителен период от време до момента, в който деецът предприеме предвиденото в закона правомерно поведение или същото бъде констатирано, т.е. срокът по чл. 34 от ЗАНН в конкретния случай следва да се брои от 19.05.2021г., когато контролните органи са констатирали експлоатацията на процесния асансьор, който е бил без монтирано устройство.

Неоснователно е наведеното твърдение в депозираното в срока по чл.

44, ал.1 от ЗАНН писмено „обяснение” от дружеството-жалбоподател, че живущите в сградата са отказали да съдействат за монтиране на аварийно алармено устройство, което да позволява провеждане на двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което извършва аварийно обслужване, тъй като каква е позицията на собствениците на имотите относно поставянето на процесното устройство е ирелевантно обстоятелство, предвид императивно въведеното задължение за лицето, което извършва аварийно обслужване на асансьора да осигури аварийно алармено устройство, като при липса на такова да спре асансьора и да уведоми съответния РО на ГД „ИДТН”.

Не се спори, че на 19.05.2021г. в гореописания асансьор не е имало аварийно алармено устройство, което да позволява двустранна връзка между кабината на асансьора и СД „ДИК-Й. С-ИЕ”, като въпреки това дружествотожалбоподател е допуснало експлоатация на този асансьор на 19.05.2021г., с което не е изпълнило задълженията си, регламентирани в § 12, ал.2 от НБЕТНА, вр. чл. 39, ал.2 от НБЕТНА.