Решение № 1961 от 07.12.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1961 гр. Варна, 07.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20213110107944 по описа за 2021 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена във ВРС на дата 04.06.2021 г. Исковата молба е депозирана от ищцовото дружество „Б. П. П. Ф.“ *** рег.

№ ****, с адрес на управление във ****, представлявано от Л. Д., в качеството му на изпълнителен директор и член на съвета на директорите, чрез „Б. П. П. Ф.“ С.А., клон България ЕИК **** : **** представлявано от законния представител Д. Д., чрез юрисконсулт Н. А. М., против ответника ЕЛ. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: ****, с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при посочена цена на иска в титулната част на исковата молба 19440,56 лв.Настоящото исково производство е образувано след заповедното производство - частно гр.дело № 900/2021 г. по описа на ВРС XLII - ри състав.

С предявения специален положителен установителен иск заявителя по заповедното производство - сега ищец, цели да установи със СПН съществуването в негова полза на паричните вземания, за които заповедният съд е издал Заповед № 260596/28.1.2021 г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,издадена по частно гр.дело № 900/2021 г. по описа на ВРС XLII - ри състав , а именно: СУМАТА от 18 014,80 лева /осемнадесет хиляди и четиринадесет лева и осемдесет стотинки/ представляваща главница по Договор за потребителски заем № PLUS -14630089, сключен на 21.03.2017 г.; СУМАТА о т 1425,76 лв. /хиляда четиристотин двадесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/ представляваща мораторна лихва за периода от 05.02.2019 год. до 16.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението в съда -26.01.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 , ал.1 ЗЗД . /съгласно прецизираното искане от 24.6.2021 г.- л.

31 от делото/. С уточнителната си молба ищцовата страна е посочила банкова сметка по която може да бъде извършено плащането, обективирана е искане за възстановяване на надвнесената държавна такса, което искане е било уважено от съда.

1

В исковата и молба ищцовата страна е навела следните правно релевантни фактически твърдения, а именно:Със съобщение по частно гр. д. № 900/2021 г.по описа на РС Варна на ищцовата страна /заявител в заповедното производство/ била предоставена възможност за предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането, обективирано в издадената по частното дело Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Предвид това обстоятелство и с оглед санкцията на чл. 415 ГПК ищцовата страна обосновава правния си интерес от водене на настоящата специална установителна защита за установяване съществуването на изискуемо парично вземане по договор за потребителски кредит № PLUS -14630089 в размер на 19 440,56 лева. Сочи се, че на дата 21.03.2017г. между „Б. П. П. Ф.“ и ЕЛ. Н. Н. бил сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS - 14630089, посредством който страните постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер 20 000 лв., за срок от 120 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 05 - ти март 2027 г., съгласно погасителен план , включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размерът на оставащата главница. Договорено било паричния кредит да бъде изплатен на 120 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 314,09 лв., като в договора била посочена и общата стойност на плащанията по кредита. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил определен годишен процент на разходите. Кредитополучателят заплащал и такса ангажимент срещу което кредиторът сключил договора при фиксиран лихвен процент по см. на § 1, т.5 ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове.

Таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържал сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита. Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР била датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът бил валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него. Сумата, предмет на договора, твърди ищцовата страна била преведена по лична банкова сметка на ответника, декларирана от същия в договора.

На основание чл. 3, вр. чл. 4 от договора за ответника възникнало задължението да погаси заема на 120 месечни вноски, всяка по 314,09 лв., като в чл. 5 от договора било предвидено, че при забава на 1 или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Обезщетението за забава било равно ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 %. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година били приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли били приложими за второто полугодие.

Обезщетението за забава се изчислявало на база като дневния й размер за просрочени задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.

Твърди се, че длъжникът преустановил плащането на вноските по договора за потребителски паричен кредит № PLUS -14630089 на 05 март 2017 г., като към посочената дата били погасени 21 месечни вноски. На основание чл. 5 от договора, вземането на „Б.

П. П. Ф.“ ЕАД ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочел две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която твърди ищцовата страна, че в настоящия случай била 05.02.2019 г., от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което кредиторът изпратил изрично уведомление до длъжника. И т.к. от страна на длъжника не били извършвани погашения на дълга, кредиторът /сега ищец / подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК във ВРС За следните дължими суми по ДПК № PLUS -14630089 : 18014,80 лв. главница, 1425,76 лв. мораторна лихва за периода от 5.2.2019 до 16.1.2021г., законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението. Пояснено е още в исковата молба, че законната лихва за забава била равна на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от съответно от 1.7. на текущата 2 година плюс 10 %. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година били приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли , за второто полугодие. Законната лихва за забава се изчислявала на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения бил равен на 1/360 от годишния процент, определен в предходното изречение.

При всичко изложено по-горе ищцовата страна е отправила искането си по см. на чл.

127, ал. 1, т. 5 ГПК/ л. 4-ти и л. 31 -ви от делото/ вписано по-горе.Обективирано е искането за присъждане на разноските сторени от заявителя по заповедното дело и на разноските сторени от заявителя в качеството му вече на ищец в исковото производство.

В условията на евентуалност, ищцовата страна е отправила искането, ако ВРС приеме че искът по чл. 422 ГПК е неоснователен и или недоказан поради ненастъпила предсрочна изискуемост, да бъде разгледан осъдителния иск, при релевирано твърдение, че исковата молба има характер на обявление за настъпила предсрочна изискуемост.

Посочена е и банковата сметка, водена при „****“ АД,клон България по която ответникът може да извърши плащане. Изрично е отправено искането ВРС да съобрази данните от ТР , нормата на чл. 265 г ТЗ, чл. 265 о ал. 2 ТЗ а именно, че с вписването на преобразуването се прекратява преобразуващото дружество ,при което правата и задълженията преминават върху приемащото дружество.Ищецът се позовава на нормите на чл. 265 м ТЗ, чл. 13 Директива 2005/56 / ЕО на Европейския парламент на Съвета, във вр. с чл. 3 и чл. 4а Директива 2009/101/ЕО на Европейския парламент на Съвета, за да изведе извод, че посочените обстоятелства са вписани в ТР. За доказване на твърденията си ищцовата страна е направила доказателствени искания.В последния раздел на искова молба са обективирани т.нар. особени искания - делото да бъде гледано без участие на представител на ищеца, при наличие на предпоставките на чл. 238 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение ( оставено без уважение в първото о.с.з.) и изрично е направено и изявление за съдебна компенсация на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, получил лично преписа от искова молба не е подал отговор исковата молба, за разлика от заповедното производство, при което заповедта е била връчена на Н. при условията на чл. 47, ал.5 ГПК .

В първото проведено по делото открито съдебно заседание от дата 15.10.2021 г. отвЕл.Н., явила се лично пред съда е завила, че оспорва иска.

В проведеното по делото второ и последно открито съдебно заседание от 12.11.2021 г. страните редовно уведомени не изпращат представители, ответницата не се явява.

Съдът, като взе предвид представените и допълнително събрани писмени доказателства по делото прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Безспорно се установява и изяснява от приобщеното към настоящото исково производство частно гражданско дело № 900/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, 42 състав, че дружеството заявител е било подало заявление по чл. 410 ГПК против длъжника, с вх.№ 265791/26.01.2021 г., като в т. 9 ,12 и 14 подробно са били индивидуализирани паричните вземания и по основание и размери и периоди , за което е отправено заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение. Видно от л. 24–ти от заповедното дело въз основа на Разпореждане № 263449/ 28.1.2021 г. заповедният съд е приел ,че заявлението следва да бъде уважено за тези парични вземания , за които са налице предпоставките на чл.

410, ал.2 ГПК и лисват данни за визираните в разпоредбата на чл. 411, ал.2 , т.2, т.3 и т. 4 от същия кодекс пречки.Заповедният съд с цитираното Разпореждане се е позовал на Решение № 86/ 14.08.20214 г. постановено по гр.д. № 6766/2013 г. по описа на ВКС Четвърто г.о.

ГК,като служебно е установил ,че искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в частта за възнградителна лихва в 3 размер на 7 942,20 лв. за периода от 05.1.2019 г. до 5.3.2027 г. като противоречащо на добрите нрави подлежи на отхвърляне. Преписът от разпореждането е получен от заявителя и в отхвърлителната част не е била депозирана частна жалба съгл. чл. 413 , ал.2 ГПК.

Установява се от лист 26 –ти от заповедното дело, че на база разпореждане № 263449/ 28.1.2021 г. е издадена Заповед № 260596/ 28.1.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на заявителя и против длъжника за следните парични вземания : сумата от 18014,80 лв. представляваща главница по договор за потребителски заем № PLUS-14630089 , сключен на 21.03.2017 г. сумата от 1425,76 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 5.2.2019 г. до 16.1.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда- 26.1.2021 г., до окончателното изплащане на задължението на осн. чл.410 ГПК.Със същата заповед заповедният съд е присъдил в полза на заявителя съдебно –деловодни разноски, съразмерно на уважената част на заявлението в размер на общо 418, 32 лева за заплатена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК. От всички останал писмени доказателства по заповедното дело се изяснява, че заповедта по чл.410 ГПК се счита връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК и че в изпълнение на дадените до заявителя указания и в рамките на преклузивния срок заявителя е предявил пред РС Варна специалния си положителен установителен иск с правно осн. чл.422,ал.1 вр. чл. 415 , ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД .