Решение № 142 от 08.02.2022, Административен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

№142 08.02.2022 година гр.Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският административен съд, XIX-ти административен състав, на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и втора година, В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ

2. ЯНА

КОЛЕВА при секретаря В. С. с участието на прокурора Дарин

Христов като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 8 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „Галин Христов –

Айтос“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адвокат В.В. ***, против решение № 793 от 11.11.2021 г., постановено по НАХД № 4154/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 1257-F597086/08.07.2021 г. на зам. директора на ТД на НАП – Бургас, с което на касационния жалбоподател, за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закон за счетоводството (ЗСч), на основание чл.74, ал.1 от ЗСч е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.

В касационната жалба се сочи, че причината за неспазване срока за подаване на ГФО е смяна на счетоводителя, обслужващ дружеството. Излагат се съображения за допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство. Твърди се, че бил пропуснат 3-месечният срок за съставяне на АУАН. Сочат се още аргументи за приложение на чл.28 от ЗАНН. Иска присъждане на разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят , редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище излага съображения по същество, като намира и санкцията за прекомерна. Иска отмяна на съдебния акт и отмяна на наказателното постановление, а в условията на алтернативност иска намаляне размер на санкцията. Претендира разноски по делото.

Ответникът по касация, зам. директор на ТД на НАП – Бургас, редовно призован, не изпраща представител. Не изразява становище по спора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № 1257-F597086/08.07.2021 г. на зам. директора на ТД на НАП – Бургас, с което на касационния жалбоподател, за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч., на основание чл.74, ал.1 от ЗСч е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. За да постанови решението си съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел, че нарушението е доказано, а размерът на санкцията правилно определен.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч (в редакцията ДВ, бр.96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.), предприятията – търговци по смисъла на Търговския закон са длъжни да публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. С § 33 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците този срок е удължен до 30.09.2020 г. Неизпълнение на вмененото задължение се санкционира по реда на чл.74, ал.1 от ЗСч.

Безспорно е, че „Галин

Христов – Айтос“ ЕООД е търговец по смисъла на Търговския закон, а като такъв е длъжен да съставя и публикува в Търговският регистър годишен финансов отчет (ГФО) на дружеството. Несъмнено от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ГФО на дружеството за 2019 г., не е публикуван в Търговския регистър, в срока по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. – до 30.09.2020 г. Този факт не се отрича, напротив потвърждава се от самия касационен жалбоподател. Освен това по делото е доказано, че заявление за обявяване в ТР е било подадено към датата на съставяне на АУАН на 25.02.2021 г.

Нарушението е формално, осъществено е чрез бездействие и с изтичане на законоустановения срок за заявяване за вписване и представяне за обявяване в ТР на ГФО, нарушението е довършено. Следователно, правилно е възприето от АНО, че датата на осъществяване на деянието е 01.10.2020 г. и правилно дружеството е санкционирано по реда на чл.74, ал.1 от ЗСч.

Настоящият касационен състав не споделя възражението, че не е осъществен състав на административно нарушение, тъй като към датата на съставяне на акта за нарушение е подаден ГФО с вх.№ 20210225172447. Неизпълнението на задълженията се преценя, с оглед неизпълнение на задължението в срок, като датата е както е отбелязано по-горе 01.10.2020 г.. Последващото изпълнение на задължението не се отнася към съставомерността на деянието, а би могло да се разглежда като смегчаващо отговорността обстоятелство.

Неоснователно е възражението по отношение за непосочване на датата на извършване на нарушението, тъй като в наказателното постановление е посочен крайния срок за подаване на ГФО, както и датата на която е подаден, което в достатъчна степен индивидуализира нарушението. По отношение на срока по чл.

34 от ЗАНН, следва да се отбележи, че с писмо вх.№ 12-00-353 от 14.12.2020г. от Агенция по вписванията е постъпило писмо в НАП, съдържащо списъци на лица, които не са подали в срок до 30.09.2020г. ГФО. Настоящият съдебен състав счита, че началото на срока по чл.34 от ЗАНН е от получаването на цитираното писмо. Срокът не започва да тече от 01.10.2020г., тъй като данните за извършеното нарушение не са били в администрацията на НАП, поради което съставеният АУАН на 04.03.2021г. е в съставен при спазване на давностния срок -три месеца от откриване на нарушителя.

Основателно е възражението относно размера на наложената санкция. Според приложената санкционна разпоредба, който е задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл.38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. В мотивите на НП, в частта относно определяне размера на санкцията е посочено, че нарушението е за първи път, както и, че при определяне размера са взети предвид тежестта на нарушението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Касационният състав намира, че тези мотиви са общи и не изясняват конкретно защо АНО е възприел размер на санкцията – 2000 лв., при предвидени в санкционната норма от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период. Доколкото самият орган сочи, че нарушението е за първи път и ГФО е бил представен за обявяване в ТР при АВ, макар и след нормативно определения срок, настоящият касационен състав намира, че санкция в минимален размер би осъществила функциите на административното наказание, установени в чл.12 от ЗАНН.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което НП да бъде изменено като бъде определен минимален размер на наложената санкция – 1264 лв.

Процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждание. Искането е основателно съобразно изхода на делото, съразмерно на уважената част, а именно 111лв. от заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 793/11.11.2021г. постановено по НАХД № 4154/2021г. на Районен съд – Бургас, като вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 1257-F597086/08.07.2021 г. на зам. директора на ТД на НАП – Бургас, с което на „Галин Христов – Айтос“ ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закон за счетоводството, на основание чл.74, ал.1 от ЗСч е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., като намаля размера на имуществената санкция на 1264 лв.

ОСЪЖДА НАП да заплати на „Галин Христов – Айтос“ ЕООД ЕИК ********* разноски по делото в размер на 111лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.