Решение № 19 от 22.01.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Шумен, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20253600500718 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 824/21.10.2025г. по гражданско дело № 20243630102967 по описа за 2024 година на Районен съд - Шумен, съдът е постановил следното:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от И. Т. И. с ЕГН ********** от гр.

Шумен, ул. „....“ № 3, бл. 9, вх. 2, ет. 6, ап. 40, срещу "АЛФА КОМЕРС" ООД с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „.....“ № 3, представлявано от управителя К.Х.К., за заплащане на сумата в размер на 3000 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за извършване на трудова дейност извън задълженията по длъжностната му характеристика в периода март-юни 2024 г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА И. Т. И. с ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. „....“ № 3, бл. 9, вх. 2, ет. 6, ап. 40, ДА ЗАПЛАТИ на "АЛФА КОМЕРС" ООД с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „.....“ № 3, представлявано от управителя К.Х.К., сумата в размер на 1200 лв. (хиляда и двеста лева), представляващи адвокатско възнаграждение платено от ответника в настоящата инстанция.

В решението е допусната очевидна фактическа грешка относно адреса на ищеца, като вместо посочения в исковата молба адрес гр. Шумен, ул. „....“ № 3, бл. 9, вх. 2, ет. 6, ап. 40 е посочен адрес гр. Шумен, ул. „....“ № 3, бл. Б, вх. 2, ет. 6, ап. 4. Настоящият въззивен състав приема, че грешката е от такова 1 естество, че не се отразява на валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение, поради което настоящия състав може да се произнесе по подадената въззивна жалба и без да инициира предварително провеждане на процедурата по чл. 247 ГПК по нейното отстраняване. Така Решение № 125 от 12.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 612/2020 г., I г. о., ГК и Решение № 4932 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1793/2020 г., V о.

Недоволен от това решение е останал ищецът И. Т. И., който чрез пълномощника си адвокат Р. Г. Д. от АК - Търговище, го обжалва. В жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалния закон и съдебната практика. Моли същото да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което исковата претенция бъде уважена. На първо място, сочи, че в първото по делото заседание проведено на 22.04.2025 година, пълномощника на жалбоподателя е направил уточнение, че предявения иск е относно заплащане на обезщетение за това, че ответника едностранно е изменил трудовото правоотношение, възлагане на работа, която не е в задълженията по сключения между страните трудов договор и длъжностната характеристика /друг вид труд, допълнителен/, и в тази връзка първоинстанционния съд неправилно е приел, че иска е за допълнително трудово възнаграждение. В действителност ищецът е описал в исковата молба и допълнителни такива видът труд, който е полагал, но това е било за да има ясното относно вид работа, която е работил, а исканата експертиза е било с цел ориентир за този вид дейност, която не е в трудовия договор сключен между страните и длъжностна характеристика, какво е заплащането. На второ място, сочи решението на първоинстанционният съд е лишено от мотиви, тъй като същите са бланкетно изброени в един абзац, като липсва подробно съпоставяне на всички доказателства по делото - както писмени, така и гласни такива. Съдът е приел, че свидетелката ...... не е очевидец и поради тази причина свидетелските й показания са крайно недостатъчни. Извършваните от ищеца извън неговите вменени задължения дейности се доказват, както от свидетелските показания на св. ......, същата е присъствала нееднократно когато ищецът е споделял на съпругата си пред свидетелката, че работодателя му го е принуждавал да извършва друга трудова дейност, която не е включена в задълженията му като водач на селскостопански машини, именно заради едностранното изменение на трудовото му правоотношение и възлагането на други дейности се случи инцидент, след който дори бил освободен от длъжност. Сочи, че желае да получи удовлетворение, заради едностранното изменение на трудовото му правоотношение и да получа обезщетение за констатираното едностранно изменение след направена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“. Във връзка с доказаното едностранно изменение на трудовото му правоотношение, са издадени задължителни предписания относно непроведен и документиран по установения ред извънреден инструктаж по БЗР, които не са обжалвани и са влезли в законна сила. В тази връзка е и писмо от Дирекция “Инспекция по труда“ със съдържащо указание 2 да потърси правата си по съдебен ред. Моли съда, да има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КТ работодателят или работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона.

Разпоредбата на чл.66, ал. 1 от КТ съдържа изчерпателно посочване на данните, които следва да се съдържат в трудовия договор, като в т. 2 от същата разпоредба изрично като такова е посочено наименованието на длъжността и характера на работата. Съгласно приложения като писмено доказателство по делото от трудовото му досие трудов договор №275/01.03.2024 год. жалбоподателят е бил назначен на длъжност „водач селскостопански машини“. В тази връзка са и показанията на свидетелката ......, като същата заяви пред съда, че е управлявал селскостопанска машина. От събраните доказателства както писмени, така и гласни се доказа по безспорен начин, че му е била възлагана за изпълнение дейност, различна от работата, характерна за заеманата от мен длъжност, с което е извършена едностранна промяна на съдържанието на трудовото му правоотношение и то в частта, касаеща длъжността и характера на работата. Промяната е била извършена едностранно, като ищецът извършвал по волята на работодателя дейност, изразяваща се в поставяне на сухи бали, завИ.ето им с найлон, с цел преграждане на склада за зърно на две отделни части, почистване на машини, почистване на хамбари и др. което не влиза в длъжностната му характеристика на длъжността „водач селскостопански машини“. В тази връзка доколкото е бил назначен на длъжност „водач селскостопански машини“, а е изпълнявал дейности, попадаща в кръга на други длъжности, се налага извода, че дружеството - ответник, в качеството си на работодател едностранно е променило съдържанието на сключения между страните трудов договор чрез промяна в длъжността и характера на работата, с което е осъществило от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 118, ал. 1 от КТ.

Изменението на трудовата функция по чл. 120, ал. 1 от КТ се извършва с писмена заповед на работодателя, връчена на работника преди започване изпълнението на новата трудова функция. В този смисъл е Решение № 510 от 31.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1925/2023 г., IV г. о., ГК и др., както и съдебната практика „Трудов договор“, К.М., ИК „Труд и право“, 2008 год., стр.130. В настоящия случай от страна на дружеството - ответник не е представена такава заповед, нито са ми били наведени подобни твърдения, както по време на извършване на проверката, така и впоследствие, и не може да се приеме, че се е касаело за производствена необходимост или престой, като липсват и каквито и да е доказателства в тази посока. Предвид описаното по-горе, считам, че първоинстанционния съд в своето решение презумира факти без да е установено съществуването им, което от своя страна води до процесуално нарушение при постановяване на съдебния акт. Така също счита, че обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно, поставено в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с трайната съдебна практика. Първоинстанционният съд е извел погрешни фактически и правни 3 изводи, което води до необоснованост на съдебното решение. Относно решението в частта за разноските сочи, че в своето решение първоинстанционния съд, е осъдил неправилно ищеца да заплати на ответника „Алфа Комерс“ ООД, разноски по делото в размер на 1 200 лева, адвокатски хонорар, тъй като липсвал списък на разноските и надлежно приложени документи доказващи заплащането на адвокатското възнаграждение. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, другата страна - "АЛФА КОМЕРС" ООД, ЕИК ......., чрез пълномощника си адвокат Р. М. Б. от АК-Варна, депозира отговор на жалбата. Оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението – потвърдено. Районният съд е разгледал събраните по делото доказателства, като е приложил правилно нормите на материала и процеса. Въззивната жалба не представя нови доказателства и не оборва основните констатации на първата инстанция. Ищецът е предявил иск за заплащане на 3 000 лв. „допълнително трудово възнаграждение" за периода март - юни 2024 г. Тази правна конструкция е ясно изложена в исковата молба и определя петитума и основанието на иска. Опитът на ищеца в съдебно заседание да преиначи характера на иска като „обезщетение" не представлява надлежно изменение по реда на чл. 214 ГПК. Няма подадено искане за изменение на иска, нито е налице съгласие на ответника. Съдебният акт следва да се тълкува и да се произнесе по онова, което е предявено по реда на закона.

В тежест на ищеца по чл. 154 ГПК е доказването на фактическите обстоятелства, на които се основава иска. По делото липсват преки, конкретни и достоверни доказателства, които да установяват, че в посочения период е бил възлаган и изпълняван труд, различен от уговорения. Свидетелските показания на г-жа ...... са надлежно анализирани от съда и правилно оценени като производни/възпроизведени разговори. Тези показания, по своята същност, не представляват преки доказателства за изпълнение на конкретни трудови действия. Съгласно общоприетата съдебна практика факти, възприети по слух, не могат да формират основание за присъждане на парична сума за труд. Ищецът не е представил никакви писмени доказателства – приемо предавателни протоколи, допълнителни заповеди, графици, разписки или други документи, които да описват вида, обема и продължителността на претендираната допълнителна работа. Липсват и данни за начина на изчисление на сумата 3 000 лв. - брой часове, ставка, период и т.н.

Документите от Инспекцията по труда, посочени от въззивника (на констатации и предписания), нямат по силата на закона характеристиката да доказват, че е възлагана и изпълнявана допълнителна трудова дейност с парично изражение. Предписанията имат организационен и профилактичен характер и не заменят доказателствата по гражданския процес относно фактическите твърдения на ищеца. По същество ищецът претендира възнаграждение за труд. За да има основание за такава претенция, следва да е изпълнен минимумът от следните елементи: (а) възлагане на конкретна трудова дейност извън длъжностната характеристика; (б) фактическо 4 изпълнение; (в) съгласие или правно основание за възнаграждение; (г) конкретизация на размера. За установяване на право на допълнително възнаграждение е приложима и общата гражданска норма за доказване (чл.

154 ГПК) и правилата относно доказателствената стойност на свидетелските показания (чл. 170 ГПК). Съдът е правилно приложил посочените разпоредби.

Показанията на г-жа ...... представляват възпроизведени разговори (възприети по слух) и не са преки наблюдения на действия, които да докажат изпълнение на специфични функции и задачи. При оценка на доказателствата съдът няма задължение да приеме производните показания за абсолютно верни.

Документите от Инспекцията по труда съдържат препоръки и предписания, насочени към организиране на инструктажите и безопасността на труда. Те не установяват правото на ищеца на парично възнаграждение и не заместват липсата на конкретни доказателства относно извършен труд. Районният съд е присъдил разноски в минимален размер, върху основа представени документи и фактура. Тези разходи са документирани и съдът е действал в рамките на своята дискреция и според приложимите нормативни актове и практика.