Решение № 764 от 03.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 764 гр. София, 03.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20211110210842 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ХХХХ“ ООД, ЕИК ХХХХ, представлявано от С.М.Т. - управител срещу наказателно постановление № F594970/02.06.2021 г., издадено от С.С.П. – заместник-директор на ТД на НАП – София, с което на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч, обн. в ДВ бр. 95 от 08.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ на търговското дружество е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 013,00 /хиляда и тринадесет/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч.

В депозираната жалба са инвокирани множество оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на въззивника, както и за некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон. Представени са писмени бележки от управителя на търговското дружество, който поддържа жалбата и изложените в нея 1 съображения.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ст. юрк. Г.К.. Последната пледира за неоснователност на жалбата и за пълна доказаност на неизпълненото правно задължение, в каквато насока изтъква конкретни аргументи. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С акт за установяване на административно нарушение № F 594970/26.02.2021 г., съставен от ИВ. Г. К. – инспектор по приходите в офис „Витоша“ при ТД на НАП-София и в присъствието на свидетелите Г.М.М. и Т.П.П. е констатирано, че жалбоподателят „ХХХХ“ ООД не е изпълнил задължението си да публикува чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел /ТРРЮЛНЦ/ годишен финансов отчет за 2019 г. в законоустановения срок, който съгласно § 33 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИППП, обн. в ДВ бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./ е удължен до 30.09.2020 г., като е сторил това едва впоследствие на 25.02.2021 г. Констатирано е закъснение от 148 дни.

2

Видно от подадена на 03.03.2020 г. ГДД по чл. 92 ЗКПО в ТД на НАП – София нетните проходи от продажби на дружеството за 2019 г. възлизат на 1 013 491,47 лв.

В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч, като препис от същия е връчен на упълномощен представител на търговеца в деня на неговото съставяне.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № F594970/02.06.2021 г. от С.С.П. – заместникдиректор на ТД на НАП – София, с което на основание чл. 74, ал. 1 ЗСч, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на търговско дружество „ХХХХ“ ООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 013,00 /хиляда и тринадесет/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч.

Препис от НП е връчен на 15.06.2021 г. на упълномощен представител на дружеството-въззивник, видно инкорпорираната в санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана чрез наказващия орган на 21.06.2021 г., видно от поставения печат върху нея.

При проведения непосредствен разпит на свидетеля И.К. съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения.

Показанията на посоченото лице са подробни, задълбочени, вътрешно балансирани и кореспондират по еднопосочен начин с приложените по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, а това обстоятелство обезпредметява задълбоченото аналитично обсъждане на относимите към предмета на делото източници на информация. Нещо повече – между страните не се спори по фактите, а единствено досежно приложимите процесуален и материален закон.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален 3 процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приобщените писмени доказателства, относими към назначаването на актосъставителя и наказващия орган на съответните длъжности, респективно за тяхното надлежно оправомощаване от изпълнителния директор на НАП.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административни органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност.

В контекста на изложеното, не се споделят възраженията в жалбата за накърнено право на защита на юридическото лице, поради факта, че не е ясна датата на констатиране на твърдяното нарушение. Както в АУАН, така и в НП се сочи недвусмислено, че това е сторено на 14.12.2020 г., когато в ЦУ на НАП е постъпила информация от АВп, съгласно чл. 38, ал. 13 ЗСч, касателно юридическите лица, които не са подали ГФО за 2019 г.

Обстоятелството, че впоследствие органите по приходите са извършили справка на 19.02.2021 г. в ТРРЮЛНЦ и са установили, че привлеченото към отговорност лице все още не е изпълнило визираното правно задължение, по никакъв начин не променя темпоралния момент на откриване на нарушението 4 и неговото авторство.

На следващо място – неоснователни са и оплакванията за непосочване на датата и мястото на нарушението, тъй като същите са изводими от естеството на неизпълненото правно задължение – 01.10.2020 г.

/денят, последващ крайния срок за подаване на ГФО за 2019 г., считано до 30.09.2020 г./ в гр. София /седалището на АВп, в частност на ТРРЮЛНЦ, където е следвало да бъде извършено дължимото действие/. Излишна проява на пунктуалност е и възражението, че в АУАН не са фиксирани адресите, датите на раждане и качеството на двамата свидетели. За настоящия съдебен състав е непонятно по какъв начин липсата на процесната информация накърнява правото на защита на жалбоподателя, имайки предвид, че не е отправено искане за техния разпит на етапа на съдебното следствие, като нарушение ще е налице единствено при евентуална невъзможност свидетелите да бъдат установени и призовани. Нещо повече - дори условно да се предположи, че двете лица са взели участие единствено при съставянето на акта, този подход намира нормативна опора в разпоредбата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН.

Напълно произволни са и твърденията за нередовно призоваване на жалбоподателя за съставяне на АУАН, както и за невръчването на препис от същия. Ирелевантно е обстоятелството по какъв начин привлеченото към отговорност лице е било уведомено за съставянето на акта, след като негов представител се е отзовал на поканата от органите на изпълнителната власт. В процесния случай е бил изпратен упълномощен процесуален представител – В.П. К., който е получил препис от АУАН, а впоследствие и от оспореното НП. От представеното по делото пълномощно е видно, че управителят на дружеството-въззивник е упълномощил съдружници и служители на търговско дружество „ХХХХ“ ООД, сред тях и самият К., които да го представляват пред НАП. Последващата промяна в правноорганизационната форма на търговеца-упълномощител не води до автоматично прекратяване на учредената представителна власт, имайки предвид отсъствието на изрично волеизявление в очертаната насока, както и факта, че С.Т. е продължил да изпълнява функциите на законен представител на дружеството.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен 5 срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Имуществената отговорност на въззивника „ХХХХ“ ООД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч, като на основание чл. 74, ал. 1 ЗСч на търговското дружество е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 013,00 /хиляда и тринадесет/ лева.

По делото е установено по категоричен и безспорен начин, че жалбоподателят „ХХХХ“ ООД не е изпълнил задължението си да публикува чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел /ТРРЮЛНЦ/ годишен финансов отчет за 2019 г. в законоустановения срок, който съгласно § 33 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИППП, обн. в ДВ бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./ е удължен до 30.09.2020 г., като е сторил това едва впоследствие на 25.02.2021 г. Констатирано е закъснение от 148 дни, а видно от подадената на 03.03.2030 г. ГДД по чл. 92 ЗКПО в ТД на НАП – София нетните проходи от продажби на дружеството за 2019 г. възлизат на 1 013 491,47 лв. С демонстрираното противоправно бездействие въззивникът закономерно е осъществил състава на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч и противното на застъпената в жалбата позиция административните органи изрично са конкретизирали, че е нарушена именно т. 1 от визирания нормативен регламент.

От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 74, ал. 1 ЗСч, която изрично препраща към правното задължение по чл. 38 ЗСч. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа 6 обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно, като в случая липсват предпоставки за преценка на условията по чл. 3, ал. 2 ЗАНН, доколкото последващото изменение на чл. 38, ал. 1 ЗСч с ДВ бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. не предвижда по-благоприятно третиране на нарушителя.