Решение № 3081 от 22.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3081 гр. София, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20211100113126 по описа за 2021 година

Предмет на производството е предявен от О. К., гражданин на Република Турция, против Прокуратурата на Република България осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата 120 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.11.2020г. до изплащането.

Ищецът сочи в исковата молба, че срещу него и още двама турски граждани било образувано на 11.11.2020г. ДП № ЗМ-278/2020г. по описа на ОД на МВР-Видин, пр.пр.№ 2145/2020г. на ОП-Видин за престъпление по чл.253, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 НК за това, че на 10.11.2020г. в съучастие пренасяли през границата -ГКПП “Дунав мост 2” парични средства от 450 000 евро. Било му повдигнато обвинение за престъплението и наложена мярка за неотклонение “задържане под стража”, търпяна до 02.06.2021г., когато с постановление на прокурора досъдебното производство спрямо него било прекратено. Твърди като последица от незаконното обвинение и свързаното с него задържане под стража да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в страх, отчаяние и тревожност от възможността да бъде лишен от свобода, а наказанието да търпи в чужда държава, както и накърняване честта и доброто име поради медийно разгласяване на случая в България и Турция.

Ответникът оспорва иска поради процесуална недопустимост и неоснователност. Излага доводи за липса на основание за държавата в лицето на Прокуратурата на Република Българя да заплати обезщетение по ЗОДОВ, доводи за прекомерност на претендираното обезщетение и възражение за съпричиняване по чл.5 ЗОДОВ.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

1

Отговорността на държавата за вреди причинени на граждани от незаконосъобразни действия и/или бездействия на нейни органи е деликтна и се реализира по реда на ЗОДОВ при наличието на изчерпателно посочените в него хипотези. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи и прокуратурата, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или деянието не съставлява престъпление.

От събраните доказателства се установява, че на 11.11.2020г. ищецът, заедно с турските граждани И.А. и М.Д. пътували с т.а Ивеко с рег.№ *******. При преминаване през ГКПП „Дунав Мост 2“ на товарния автомобил била извършена митническа проверка от служители на Митническо бюро-Видин, при която намерени в кабината на превозното средство сумата 450 020 евро. В същия ден е образувано ДП № ЗМ 278/2020г. по описа на ОДМВР-Видин за престъпление по чл.253, ал.1 НК.

С постановление от 12.11.2020г. ищецът и другите двама турски граждани са привлечени като обвиняеми за това, че в съучастие прикрили произхода, местонахождението и движението на паричната сума, за която знаят да е придобита чрез престъпление.

След задържането им за 24 часа по ЗМВР с постановление от 12.11.2020г. прокурор при Окръжна прокуратура-Видин постановил задържане за срок от 72 часа и внесъл искане в съда за вземане на мярка за неотклонение. С определение от 13.11.2020г. по образуваното ЧНД № 198/2020г. по описа на ВОС спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, потвърдено с определение от 24.11.2020г. по ВНЧД № 1276/2020г. по описа на САС.

От събраните доказателства на досъдебното производство било установено, че паричните средства принадлежат на Ф.А., реализирани са от продажба на собствени недвижими имоти в Германия и били предназначени за закупуването на магазин в Република Турция, за което сключил предварителен договор. Посоченото лице е вуйчо на единия от обвиняемите И.А., когото помолил да пренесе сумата до Турция с камиона и да сключи сделката, а пренасянето по този начин целяло спестяване на банкови разходи и деклариране. Ищецът и другият обвиняем М.Д. не знаели за наличието в камиона на паричната сума, нейния произход и предназначение. Поради това с постановление от 02.06.2021г. прокурор при ОП-Видин прекратил досъдебното производство с извод за несъставомерност на деянието, за което е повдигнато обвинение и при липса на данни за друго извършено престъпление. Със същото са отменени мерките за неотклонение „задържане под стража“ и постановено изпращане материалите на Митническо бюро Видин при ГД „Дунавска на Агенция „Митници“ за реализиране административна отговорност за нарушение на Валутния закон поради недекларирането на пренасяне през границата на паричната сума.

Видно от приложената преписка на Агенция „Митници“ на 04.06.2021г. е съставен акт за установяване на административно нарушение, а на 26.07.2021г. наказателно постановление, с което на И.А. наложена глоба за нарушение по чл.18, ал.1 вр. чл.11б, ал.3 от Валутния закон.

При горното е налице основанието на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, предпоставящо възникване отговорността на държавата чрез процесуалния субституент Прокуратурата на Република България. Ищецът е чуждестранен гражданин разполагащ с правото да търси обезвреда за претърпени вреди, когато е станал обект на наказателно 2 преследване в страната за деяние, което не съставлява престъпление.

Това право е упражнил чрез адвокат въз основа представено по делото пълномощно и осъществено от негово име процесуално представителство по делото.

Пълномощното е подписано от ищеца и визира обема на представителната власт, което е достатъчно за съда да приеме, че е надлежно учредена и не страда от пороци обуславящи нередовност на исковата молба или недопустимост на иска, поради което наведените от ответника възражения са неоснователни.

Съгласно чл.4 ЗОДОВ отговорността на държавата е обективна и обхваща всички претърпени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали се дължат на виновното поведение на длъжностно лице.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. При определяне размера съдът следва да съобрази тежестта на повдигнатото обвинение; продължителността на воденото наказателно производство; упражнена ли е, каква и с каква продължителност мярка за процесуална принуда; личността на увредения, положението му в обществото, настъпили промени в отношенията със семейството, близкото обкръжение и/или професионалната среда и др. обстоятелства, които имат значение за съразмерността на обезщетението с претърпените вреди.

Ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление от общ характер с предвидено наказание лишаване от свобода до шест години и глоба от 3000 до 5000лв., тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Спрямо него е била взета мярка за процесуална принуда „задържане под стража“, търпяна за времето от 13.11.2020г. до 02.06.2021г., т.е. около шест месеца и половина, в който период е бил лишен от правото на свободно придвижване. Толкова е продължило и досъдебното производство, чийто срок е в рамките на разумния. Няма данни за предходни осъждания за престъпления или други правонарушения. Ищецът е турски гражданин, няма връзка с Република България и в конкретния случай само е преминавал през територията на страната.

Тези обстоятелства обуславят извод за претърпени неимуществени вреди.

Престъплението, за което е повдигнато обвинение и предвидената в закона наказуемост от житейска гледна точка са достатъчни за негативни психически изживявания като страх, напрегнатост, несигурност от изхода му и притеснение за осъждане и изтърпяване на лишаване от свобода, чувство за накърняване доброто име, честта и достойнството, които душевни болки и страдания са в рамките на обичайните за лице подведено под наказателна отговорност. Интензитетът им е завишен поради това, че е в чужда държава, далеч от близки и роднини.

Твърдението за публично разгласяване е подкрепено с представени по делото извадки от печатни материали, видно от които случаят е бил отразен от медиите в България и Турция с посочване в публикациите за обстоятелствата, при които са били намерени паричните средства, за образуваното досъдебно производство срещу трима турски граждани, задържането им под стража и предприетите действия по разследване на престъплението, в което са обвинени. Самоличността им не е обявена, а са посочени само с инициали, както и съдържанието на статиите се свежда до обща информация за разследването. Не са ангажирани доказателства сочещи, че именно поради тези публикации личността на ищеца е поставена в негативна светлина пред обществеността, в тази част близки и приятели и това да е довело до по-значително засягане доброто му име, чест и достойнство.

3

Според нормативната уредба местата, в които се изпълнява мярка за неотклонение „задържане под стража“ са под контрола на ГД „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, поради което за вреди от лошите условия в тях Прокуратурата не е пасивно легитимирана и не отговаря.

По изложените съображения и с оглед конкретните обстоятелства съдът намира за съответен на претърпените вреди и справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД размер на обезщетението от 6000лв., до който предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ следва да се уважи.

Върху така определеното обезщетение ответникът не дължи законна лихва от датата на задържането-11.11.2020г., а от датата на прекратяване досъдебното производство-02.06.2021г. до изплащането.

Възражението за съпричиняване по чл.5 ЗОДОВ е неоснователно при липсата на данни ищецът да е допринесъл за увреждането. За допуснатото нарушение на Валутния закон е ангажирана административнонаказателната отговорност на друг от спътниците му, за когото е било установено, че пренася през границата и носи задължението да декларира паричните средства.

При този изход на делото и на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски за платена държавна такса за иска от 10лв.

Други разноски не са направени, в тази част не се претендират такова за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. Витоша № 2, да заплати на О. К., роден на *******., турски гражданин, със съдебен адрес гр.София, ул******* сумата от 6000лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по ДП № ЗМ-278/2020г. по описа на ОД на МВР-Видин, прекратено с постановление от 02.06.2021г., ведно със законната лихва от 02.06.2021г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер 120 000лв. и за законна лихва за периода 11.11.2020г.-01.06.2021г.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, да заплати на О. К., роден на *******., турски гражданин, разноски по делото на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ от 10лв.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4