Решение № 707 от 12.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 707 гр. София, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20221110154221 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а при условията на евентуалност – осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът – „БНП П. П. Ф. С. А.“, Париж, с рег. № 5420*****, чрез „БНП П. П. Ф.

С. А.“, клон България, ЕИК: *********, твърди, че е сключил с ответника М. С. Т. договор за потребителски заем № CREX – 1825****/25.11.2020 г., по силата на който е отпуснал кредит за закупуване на стоки в размер на 761,91 лв. Посочва, че сумата, предмет на договора, е била усвоена чрез превеждането по сметка на упълномощен търговски партньор. Твърди, че по силата на договора за ответника е възникнало задължението да погаси заема на 12 месечни вноски – всяка, от които по 71,11 лв., които вноски включват главницата по заема, ведно с лихва. Твърди, че ответникът е преустановил плащането на вноските по кредита на 15.01.2021 г., като не е погасила 11 месечни вноски по кредита. Посочва, че съгласно чл. 3 от договора вземането на кредитора става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Поддържа, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, считано от 15.02.2021 г., за което било изпратено уведомление до длъжника на 07.07.2021 г.

Твърди, че до момента сумите не са изплатени, както и че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч. гр. д. № 1

63337/2021 г. по описа на СРС, 56 състав, по което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени указания на заявителя за предявяване на иск за установяване на съществуването на процесните суми. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 700,36 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит CREX – 1825****/25.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 05.11.2021 г. до окончателното плащане, сумата от 81,85 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.01.2021 г. до 15.11.2021 г., и мораторна лихва в размер на 47,46 лв. за периода от 15.02.2021 г. до 16.10.2021 г.

Претендира разноски, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение.

При условията на евентуалност – ако съдът отхвърли исковете по съображения за ненастъпила предсрочната изискуемост, поддържа, че исковата молба представлява изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради което предявява осъдителни искове за същите суми.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Поддържа, че договорът за кредит е сключен при явно неизгодни условия за кредитополучателя и накърнява добрите нрави, тъй като не може да откаже плащане на сучи по договора, ако в негова полза е възникнало право да развали договора за продажба, а иска отбив от цената, замяна или ремонт на стоката. Оспорва настъпване на изискуемостта на посочената от ищеца дата, кат поддържа, че изискуемостта е настъпила на 07.07.2021 г. Оспорва размера на исковете за възнаградителна и мораторна лихва.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения като доказателство по делото договор за потребителски кредит № CREX – 1825****/25.11.2020 г., се установява, че на 25.11.2020 г. между ищеца, като кредитор, и ответника, като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит за сумата от 761,91 лв. за закупуване на телевизор Telefunken на стойност 699 лв. с включена застрахователна премия в размер на 62,91 лв.

Уговорените в договора параметри и плащания са, както следва: размер на кредита – 761,91 лв., месечна погасителна вноска – 71,11 лв., брой погасителни вноски /без вноските, платени в търговския обект/ - 12 бр., обща стойност на плащанията /с първоначална вноска/ - 853,32 лв., годишен процент на разходите – 25,18 %, лихвен процент – 22,66 %.

В договора за потребителски кредит № CREX – 1825****/25.11.2020 г., е инкорпориран и погасителен план /с падежни дати на месечните погасителни вноски/.

От същия е видно, че падежната дата на първата вноска е 15.12.2020 г., а на последната вноска – 15.11.20121г.

По делото е представена покана, с която кредитът е обявен за предсрочно 2 изискуем, с дата на изготвяне 07.07.2021 г., за която не е установено да е достигнала до адресата. Към момента на приключване на устните състезания в първоинстанционното производство всички вноски са с настъпил падеж.

За установяване на размера на задълженията на ответника по договора за потребителски кредит № CREX – 1825****/25.11.2020 г., по делото е изслушано заключение на съдебно – счетоводната експертиза.

От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че сумата в размер на 699 лв. е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл. 1 от договора – чрез пряко плащане на упълномощения търговски партньор, като е преведена в полза на търговски партньор – „Технополис България“ ЕАД на 26.11.2020 г., с което се установява, че кредитът е реално усвоен.

Вещото лице е установило въз основа на счетоводни данни на ищеца по процесния договор за потребителски кредит, че на 02.01.2021 г. е извършено плащане на обща стойност от 71,11 лв., с което е погасена първата вноска, в това число 61,55 лв. са отнесени за погА.ване на главницата, а 9,56 лв. за погА.ване на лихва.

По счетоводни данни на ищеца размерът на непогасените суми към датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и към датата на изготвяне на заключението е, както следва: договорна възнаградителна лихва в размер на 81,85 лв., главница в размер на 700,36 лв. и мораторна лихва за забава в размер на 47,46 лв. за периода от 15.02.2021 г. до 16.11.2021 г.

В хода на производството търговското предприятие на клона на БНП П. П. Ф. С.

А.“, Париж, с рег. № 5420*****, а именно „БНП П. П. Ф. С. А.“, клон България, ЕИК:

*********, е прехвърлено в полза на частен правоприемник „Ю. Б.“ АД по силата на вписан на 06.06.2023 г. Договор за прехвърляне на търговско предприятие от 31.05.2023 г., сключен между БНП П. П. Ф. С.А. вписано в Търговдския и фирмен регистър под № 542 097 902 с адрес Франция Париж, действащо в РБ чрез клона си БНП Парил Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК ********* и Ю. Б. АД.

Частният правоприемник не е конституиран в производството, доколкото не са били налице нито предпоставките по чл. 219 ГПК за конституирането му като трето лице помагач, нито тези по чл. 222 ГПК като главна страна в процеса, но във всички случаи съдебното решение ползва и него. Клонът на чуждестранния търговец – последният представляващ главна страна в процеса, е заличен на 04.12.2023 г. Макар към настоящия момент клонът да е заличен, ищецът „БНП П. П. Ф. С. А.“, Париж, с рег. № 5420***** продължава да съществува, като настоящата инстанция намира, че решението следва да бъде постановено именно по отношение на него като главна страна в процеса.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД във вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

За основателността на предявения иск за главница и за възнаградителна лихва следва да се установи от ищеца, че по силата на възникнало облигационно правоотношение по договор за заем между ответника и ищеца, на ответника е предоставен заем в посочения в исковата молба размер, и за него е възникнало задължението за връщане на заемната сума съобразно уговореното, ведно с възнаградителна лихва, а по иска за мораторна лихва – наличието на главен дълг и забава в погА.ването му.

3

При така разпределена доказателствена тежест, съдът намира, че исковете за главница и възнаградителна лихва са основателни, а този за обезщетение за забава – частично основателен. Съображенията за това са следните:

По делото се установи от фактическите констатации на съда, че между ищеца, като кредитор, и ответника, като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № CREX – 1825****/25.11.2020 г., по силата на който на ответника е бил отпуснат заем в размер на 761,91 лв., който е бил усвоен от него.

Договорът за кредит представлява разновидност на договора за заем за потребление, който е реален договор, и за да се приеме, че е сключен и е породил действие, следва да е налице реално предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя. При предаване на паричната сума е налице възникнало облигационно правоотношение, което поражда едностранно задължение за заемателя да върне заетата сума. Предвид заключението по ССчЕ, съдът приема, че по делото е доказано предаването и усвояването на заемната сума.

Съгласно уговореното в чл. 1 от процесния договор сумата, предмет на договора, е изплатена от кредитора по начина, уговорен в договора – чрез пряко плащане на упълномощения търговски партньор на сума в размер на 699 лв., като сумата от 62,91 лв. представлява застрахователна премия. Предвид изложеното съдът намира, че процесният договор за заем удостоверява сключването на договор за заем между ищеца, като заемодател, и ответника, като заемател, както и предаването, респ. получаването на заемната сума.

На следващо място, от събраните по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че към момента на приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд /12.12.2023 г./ падежът на всички погасителни вноски по процесния договор за паричен заем са настъпили /последната падежна дата е 15.11.2021 г./. Ето защо ирелевантни за основателността на настоящата претенция за главница са доводите на ищеца и оспорванията на ответника във връзка с обявяване на предсрочната изискуемост.

С оглед момента на сключване на договора – 25.11.2020 г., правоотношението по него се регламентира от ЗПК (в сила от 12.05.2010 г.). Тъй като сключеният между страните по делото договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, валидността му и правните му последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната му за периода редакция.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 ЗПК. Заемополучател по договора за потребителски кредит съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗПК може да бъде всяко физическо лице, което действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

С процесния договор са поети от кредитополучателя задължения за връщане на предоставената заемна сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва.

Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото, както е в 4 настоящия случай.

За да се отговори на въпроса дали процесният договор е нищожен поради противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава VI от ЗПК – „Недействителност на договора за потребителски кредит, неравноправни клаузи“, според които всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора, по - голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4 ЗПК, е нищожна, а когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.