Решение № 98 от 27.06.2024, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 530/2024
- Вид
- Решение № 98
- Подписан
- 27.06.2024
- В сила
- 25.06.2024
- Състав
- Милена Пейчева, Мирослав Йорданов, Росица Радославова
Цитирани разпоредби
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.194 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.197 т.1 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.93 т.9 · Наказателен кодекс
- чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.346 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 98 гр. Русе, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Милена Пейчева
Членове:
Росица Радославова
Мирослав Йорданов при участието на секретаря Десислава Ботева в присъствието на прокурора Д. Р. К. като разгледа докладваното от Милена Пейчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244500600530 по описа за 2024 година Про из во д с т во то е Iпо отглава
НПК.ХХ
С Присъда № 20/05.02.2024г. на Русенския районен съд, постановена по НОХД № 1933/23 на РРС подсъдимата Р. Е. А. е призната за виновна в това, че на 20.06.2020 г. в гр. Русе отнела чужди движими вещи: 1бр. дамско портмоне, 3бр. флаш памет и парична сума в размер на 1436 лева, всичко на стойност 1491 лева, от владението на Ц. Н. Т. от гр.Русе, без нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, поради окето и на основание чл.194 ал.1 и чл.54 от НК й е наложено наказание осем месеца лишаване от свообда. На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.
Подсъдимата е осъдена да заплати на пострадалата Т. сумата от 661 лева представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, със законната лихва от 20.06.2020г.
Подсъдимата е осъдена да заплати направените по делото разноски:
165,62 лв. -разноски на досъдебното производство, 134 ,14 лв. - разноски на съдебното следствие, както и 50 лв.- държавна такса върху уважения 1 граждански иск.
Подсъдимата, чрез упълномощеният си защитник адв.Т. Б. от РАК, е обжалвал присъдата с твърдения за нейната необоснованост, постановяването й при нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че присъдата е постановена при неизяснена фактическа обстановка относно това дали се касае за изгубена вещ или за забравена такава, не е доказано какво е било съдържанието на портмонето и размера на намиращата се в него сума пари. Намира, че не се касае за извършено престъпление кражба, поради което присъдата следва да бъде отменена и подсъдимата да бъде призната за невинна.
Становището на представителя на РОП е, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционната присъда е законосъобразна и правилна. Предлага присъдата да бъде потвърдена изцяло по подробно изложените съображения.
Частният обвинител и граждански ищец Ц. Т. и упълномощеният й повереник адв.С. П. считат жалбата за неоснователна и искат присъдата да бъде потвърдена изцяло, по подробно изложените в отговора на въззивната жалба и в съдебно заседание съображения.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание от подсъдимата и от упълномощеният й защитник адв.Т. Б. от РАК. Иска се отмяна на осъдителната присъда, постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на предявения граждански иск, по подробно изложените съображения.
Като прецени доказателствата по делото,доводите на страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд намира следното:
Жалбата е неоснователна.
От фактическа страна е прието за установено следното:
Подсъдимата Р. Е. А. е родена на **.**.**** год. в Р. Ф., ЕГН :
**********, руски гражданин, омъжена, не работи, със средно образование, неосъждана.
На 20.06.2020г., около 10 ,50- 11,00 часа, свид.Ц. Т. извършила покупка на стоки за около 4 лева от магазин за хранителни стоки на „Вела М“ООД, намиращ се в кв.“Дружба 1“ в гр.Русе. Платила с банкнота от 10 лева, продавачката й върнало ресто, което Т. поставила обратно в портмонето си, в 2 което имало общо 1 436 лева. В портмонето, дамско, кожено с цип отгоре, имало и три броя usb памет, бележки и документи.
Св.Т. оставила портмонето си на плот пред касата в магазина, прибрала покупките си и напуснала търговския обект, без да вземе портмонето си.
В същия момент в магазина влязла подсъдимата, която се разминала с Ц. Т.. Подсъдимата се приближила до касата, видяла портмонето, взела го, пъхнала го в дрехите си и напуснала с него магазина, след което се прибрала в дома си на ул."И.п.", №**, вх.*, ет.*, ап.* в гр. Р..
Същият ден, около 17,00 часа, св.Т. установила липсата на портмонето си и отишла отново в посочения магазин, за да го търси. Тъй като никой не го бил предал на касиерката или на друг служител в магазина, управителката на магазина прегледала записите от камерите за видеонаблюдение и съобщила на пострадалата, че портмонето й е взето от възрастна жена с два бастуна.
Св.Т. разказала за случилото се по телефона на приятелката си - свид.И. Н..
Последната живеела в същия квартал, а преди време работила и в магазина, поради което познавала много от живущите в квартала. По даденото й описания св.Н. се сетила за кого й говори Т. и заявила, че знае къде живее жената. Същият ден св.Т. и св.Н., придружени от съпруга на последнатасвид. Н. Н., отишли до дома на подсъдимата. На пода на етажната площадка до апартамента на подсъдимата те намерили документ, който бил преди това в портмонето на св.Т..
Св.Т. позвънила на вратата на подсъдимата, която била в дома си и отворила. Пострадалата поискала да й върне парите, които е взела от магазина, на което подсъдимата отговорила, че нищо не знае. Св.Т. й обяснила, че действията й са заснети от камерите в магазина и че ако й върне парите, няма да уведомява полицията. Подсъдимата казала, че ще провери нещо, влязла в апартамента, след което се върнала при вратата и предала на Т. 830 лева в по- нови купюри.
Тъй като Т. имала навик да разделя парите в портмонето си на запазени и изхабени банкноти, тя, без да брои парите, само по вида им, разбрала, че това не е цялата отнета й сума и заявила това на подсъдимата. Подсъдимата й отговорила- да се радва, че й връща някакви пари и заявила, че не е виновна за разсеяността й.
Св.Т. поискала да й бъде върнато портмонето, тъй като в него се 3 намирали usb памети, на които имало важна за нея информация. Подсъдимата отговорила, че го е изхвърлила в контейнер пред жилищния блок, в който живее.
Пострадалата подал сигнал на ЕЕН 112 за случилото се . На място били изпратени полицаите- свидетелите Н. Н. и М. М., които заедно с пострадалата и свид.Н. Н. проверили съдържанието на контейнера, посочен от подсъдимата. Контейнерът бил пълен с отпадъци и междувременно не бил изпразван от светопочистващо предприятие, но въпреки това в него не било намерено портмонето. За отнетто й портмоне и вещите в него св.Т. подала писмено заявление до началника на Първо РУ при ОДМВР-Русе, приложено на л.18-л.19 от ДП, в което подробно описала случилото се, вида на портмоненото й- кожено, с 2 прегради и с цип. В заявлението си пострадала е посочила какви банкноти и монети, в какви копюри и какви други вещи е имало в портмонето си, както и общата сума на отнетите й пари, тези в употребявани банкноти, тези в запазени банкноти, каква сума й върната и каква не й е възстановена.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно- ценова икономическа експертиза общата стойност на отнетите пари и вещи възлиза на 1 491 лева. От тази обща сума- парите са на стойност 1 436 лева, а портмонето и трите usb памети са оценени на обща стойност 55 лева.
От посочената сума пари подсъдимата е върната на пострадалата 830 лева. На пострадалата не са възстановени 661 лева, представляващи невъзстановената сума пари в размер на 606 лева и 55 лева- стойността, на която са оценени портмонето и трите usb памети, намиращи се в него.
От приетата по делото техническа експертиза /л.53-л.62 от ДП/ , която е възпроизвела на хартиен носител кадрите от касата в магазина, са видни както момента, в който пострадалата вади портмонето си, отваря го, плаща, оставя го на плота на касата и си тръгва, така и момента в който след нея възрастна жена взема портмонето от плота пред касата и го слага в пазвата си.
От приетата по делото допълнителна техническа експертиза /л.57-59 от делото на РРС/, която е увеличила два от кадрите от камерата в магазина, на които се вижда как пострадалата отваря портмонето си и плаща с банкнота от 10 лева, вижда се общия размер на портмонето и това, че в него има 4 множество банкноти, без да може от кадрите да се посочи техния точен вид и номинал.
Тази правилно установена фактическа обстановка съответства на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. Това са показанията на свидетелите И. Н., Н. Н. и полицейските служители -св.Н. Н. и св.М. М., частично обясненията на подсъдимата, както и приложените по делото доказателства и доказателствени средства: справка за съдимост, автобиография и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, протокол за предупреждение и други. Това са неоспорените от страните заключения на приети те по делото експертизи:
СЦИЕ, техническа експритиза и допълнителна техническа експертиза.
По делото няма спор, че именно подсъдимата е взела портмонето на пострадалата. В тази насока са показанията на разпитаните свидетели, заключенията на двете техничеки ексепртизи, от които е видно, че именно подсъдимата взема същото портмоне, с което преди това пострадалата плаща на касата и го оставя на плота пред нея. Подсъдимата го взема от плота пред касата в магазина и го поставя в пазвата си. От тези експертизи е видно, че в портмонето има множество банкноти, въпреки че не може да се установи техния вид копюри и точен брой. В тази насока са и обясненията на подсъдимата, която пред свидетелите не е отрекла, че е взела портомнето, върнала е част от парите от него и е посочила, че го е изхвърлила в контейнера до блока, в който живее. Аргумент в тази насока е и факта, възпроизведен от свидетелите за намерения документ на площадката на етажа, където живее на подсъдимата, който документ се е намирал в отнетото портмоне.
Спорните по делото въпроси са свързани с това дали се касае за забравена вещ или за изгубена вещ, както и какво е било съдържанието на вещите в портмонето и точната сума пари, които са отнети.
Настоящият състав намира за безспорно установено, че се касае за забравена вещ, а е за изгубена такава. От показанията на пострадалата и на свидетелите И. Н. и Н. Н., както и от поведението на Т., която се връща в магазина, за да търси портомнето си, се налага извода, че тя не е изгубила вещта си и да не знае къде е. Напротив тя е разбрала, че е забравила портомнето си именно в този магазин и затова още същият ден е отишла да го 5 търси там. Мястото, от което вещите на пострадалата са били отнет и- плот пред каса в магазин е също достатъчен аргумент, че те не изгубени, а са забравени. В тази насока е трайно установената съдебна практика, че отнемането на забравена вещ в превозно средство, в обществено заведение, в чакалня и други места, с намерение да бъде присвоена е кражба, защото притежателят й не е прекъснал владението си върху нея, доколкото не е лишен от възможността на упражни фактическата си власт върху вещта. С оглед изложеното възраженията на защитата в тази насока са неоснователни.
В тази насока съдът напълно споделя събраженията, изложени от първата инстанция.
Относно наличната в портомнето сума пари, съдът намира, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че в него е имало пари на обща стойност 1 436 лева, както и три броя usb памети, по следните събражения:
Първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Законосъобразно и правилно е дал вяра на показанията н пострадалата Т., като подробни, логични и обективни. Тя добросъвестно и с подробности пресъздава съдържанието на портмонето си, преди попадането му във владението на подсъдимата, възпроизвежда и детайли, които не е вероятно да бъдат измислени с цел набеждаване на А.. Освен това пострадалата не познава подсъдимата и няма никакъв мотив да я надеждава, сочейки конкретната сума пари и наличието на останалите вещи в портмонето си. Пострадалата описва парите си, като подкрепя тезата си и с нуждите, за които са били предназначени тези пари, като описва и навика си да разделя употребяваните от новите банкноти в различни отделения в портмонето. Нейните показания са непротиворечиви и еднозначни от първия момент, в който устно е посочила пред приятелите си какво й е отнето, вписаното в подаденото заявление в полицията и заявеното пред съда, като между тези й твърдения няма никакви несъответстивя или противоречия. Това е също аргумент в подкрепа на истинността на твърденията й. Факта, че банкнотите са били разделени в портмонето на пострадалата на нови и употребявани се потвърждава и от показанията на св.Н., близка приятелка на пострадалата, запозната с този й навик.