Решение № 64 от 05.03.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Варна, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20243001000555 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу решение № 150/23.07.2024 г. по електронно дело 20233300100338 (ГД 338/2023г. по описа на ОС-Разград), с която е била уважена претенция на увредена дъщеря от загуба на майка й, пострадала при ПТП пешеходка, предявена на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ за дължим остатък от 150 000 лв. над определено от застрахователя обезщетение за понесени неимуществените вреди, причинени от водач, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от 02.03.2023 г., и съответно са били разпределени разноски в тежест на насрещни страни.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд с контрол върху акта по същество са разгледани в определение 743/09.12.2024г., неоспорено след обявяване на страните, ведно с доклада на изложените подробни оплаквания по обжалвания акт.

Въззивникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез пълномощника адв. Л., излага оплаквания за необосновани изводи за липса на причинна връзка на неправомерно поведение на пешеходката и настъпването на вредоносното събитие, и съответно неправилно приложен закон по възражението за съществен принос на пострадалата за увреждането, довело до смъртта й. Отделно сочи, че не е приложен правилно критерият за справедливо остойностяване на вреди, понесени от самостоятелно живееща и 1 отдавна изградена вече като личност със свое семейство дъщеря, поради внезапна травматична загуба на възрастна майка. Счита, че съдът не е мотивирал обосновано завишаване на размера на справедлива компенсация над определения от застрахователя паричен еквивалент от 50 000лв, евентуално че по-висок размер би следвало да се редуцира с поне 75 % принос на пострадалата.

Въззиваемата С. Ц. Ц. е упражнила право на отговор по жалбата чрез адвокати Д. и Р., като оспорва оплакванията с доводи за всестранно изследване на всички обстоятелства, обосноваващи справедлив размер, надхвърлящ изплатената доброволно сума. Позовава се на правилно отчетена доказателствена тежест по възражението да съпричиняване при липсата на убедителни доказателства за каквото и да е неправомерно поведение на пешеходец, пресичащ паркинг, което да е допринесло за увреждането, довело да смъртта на майката на ищцата.

По същество пълномощниците поддържат същите доводи. От името на пострадалия, адв. Х. обосновава основателното искане на пострадалата да получи компенсация в целия поискан от нея размер, без каквото и да е съпричиняване и моли за потвърждаване на правилното осъдително решение.

Процесуалният представител на застрахователното дружество, с писмена молба пледира за отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на исковата претенция в цялост, а евентуално – за намаляване на присъденото обезщетение, тъй като първоначално определеното такова е прекомерно, съответно да бъде зачетена редукция с приноса на починалото лице за настъпване на пътния инцидент.

Страните претендират насрещно и за определяне на разноски, като само въззиваемата е конкретизирала искането си в списък по чл. 80 ГПК, визиращ адвокатско възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ.

Насрещната страна бланкетно е възразила за прекомерност на минималните размери на хонорари, предвидени в НМРАВ.

За да се произнесе въззивният съд съобрази следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и съответства в обжалваните части на предявен пряк иск на увредено лице, срещу застрахователя на автомобилиста, причинил неимуществените вреди, изразяващи се предизвикани болки, страдания, преживян стрес и мъка, вследствие на причинена смърт на родител при реализирано на 30.12.2022 г.

ПТП, предизвикано от управление на застрахованото МПС.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.

432, ал. 1 от КЗ, за присъждане на сумата от 150 000 лева, представляваща остатъчно застрахователно обезщетение над определеното от ответника – застраховател такова в размер от 50 000 лева, като справедлив еквивалент на парични неимуществени вреди по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2023 г. Ползващата се от застраховката пострадала е основала претенцията си на твърдения за негативно засягане на психо-емоционалната сфера в резултат на загубата на най-близък родственик пешеходката Р.Н.Ц. – нейна майка, починала поради 2 увреждането и в ПТП, предизвикано на 30.12.2022 г. на паркинг, находящ се до бл. № 16 в ж. к. „Орел“ в гр. Разград, при управление на товарен автомобил от застрахования водач Н.В.Ж.. В отговора си по исковата молба, наред с оспорване на отговорността на застрахования, застрахователят е оспорил размера на паричния еквивалент за понесените болки и страдания, като е заявил изрично и евентуално възражение за съпричиняване, поради допуснато от пострадалата като пешеходец нарушение на задължение за придвижване по тротоар, вместо по пътното платно.

Обжалваното решение изцяло кореспондира на тези процесуални действия на страните и съдът го намира за допустимо.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 от ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не е спорно, и от представените писмени доказателства се установява, че е налице застрахователно правоотношение между въззивното дружество и собственика на т. а. марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег. № ***** във връзка със сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица серия GО, № ***** със срок на застрахователно покритие от 18.08.2022 г. до 17.08.2023 г.

Не са изложени оплаквания по установените факти относно вредоносното деяние, поради което въззивният съд няма правомощия да ги променя и ги възприема като безспорни, така както са установени в обжалвания акт. С присъда № 19/07.11.2023 г. по НОХД № 388/2023 г., влязла в законна сила на 23.11.2023 г., обвързваща гражданския съд при преценката дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца съгл. чл. 300 ГПК, подсъдимият Н.В.Н., ЕГН: ********** е признат за виновен за това, че на 30.12.2022 г. в гр. Разград, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег. № *****, нарушил правилата за движение: 1) по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП – като водач на МПС, преди започване на движение назад не изпълнил задължението си да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението; 2) по чл. 40, ал. 2 от ЗДвП – като водач на МПС, по време на движението си назад не изпълнил задължението си непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а при невъзможност да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, и по непредпазливост причинил смъртта на Р.Н.Ц. от гр. Разград – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, предл.

1 (изм.) вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 вр. с чл. 2, ал. 1 от НК.

От депозираното пред първоинстанционния съд заключение по назначена съдебномедицинска експертиза, което настоящият състав на съда намира за обективно, всестранно и компетентно изготвено въз основа на налична медицинска документация, се установява, че Р.Н.Ц. е претърпяла множество тежки травматични увреждания в областта на гърдите, таза, десен горен крайник и двата долни крайника, които са увредили значително организма на пациентката, като въпреки предприетото своевременно лечение с две оперативни интервенции по повод колекции на кръв и въздух в дясно плеврално пространство, пострадалата е развила типичен синдром на след3 сърдечно нараняване, в резултат на индиректна травма на сърцето при увреждането на гърдите (сърдечната тампонада при посттравматичния перикарден излив) което е удостоверено и като непосредствената причина за смъртта при аутопсията. Това комплексно телесно увреждане е получено в резултат на действието на твърди тъпи и тъпотръбести предмети, и може да бъде нанесено от автомобила при ПТП от 30.12.2022 г. Всички установени травматични увреждания на Ц. и свързаните с тях усложнения са настъпили прижизнено, като наличното хронично сърдебно заболяване( хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност) не е обусловило посттравматичния перикарден излив, развил се след удара й от автомобила.

От заключението по назначената от първоинстанционния съд съдебна автотехническа експертиза, се установява, че травмите по тялото са причинени при следния механизъм на ПТП: Товарният автомобил модел „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег. № *****, бил управляван от Н.В.Н., при добра видимост и сухо пътно платно без неравности в гр. Разград, ж. к.

„Орел“, ул. „Ивайло“. Съпругата на водача – Г.С.Н. пътувала на предна дясна седалка. В близост до магазин „ЕлиЯна Зоо“, водачът се движел по ул.

„Ивайло“ по посока от кръстовището с ул. „Юмрукчал“ към детска ясла „Слънчево детство“. След отминаване на входа на паркинга между горепосоченият магазин и бл. № 16а, водачът спрял в лявата част на платното за движение, за да изчака преминаващите автомобили преди да предприеме навлизане в паркинга на заден ход. По същото време край спрелия автомобил по посока от детската ясла към паркинга се придвижвала пешеходката Р.Н.Ц., която навлязла в паркинга с цел да го пресече от север към юг, отивайки на работа към магазин „Галатея“. Водачът на т. а. марка „Мерцедес“, модел „Вито“ в този момент предприел маневра „движение на заден ход“, съчетана с ляв завой и навлязъл в паркинга между магазин „ЕлиЯна Зоо“ и бл. 16а с цел да паркира. Малко след като навлязъл в паркинга, управляваното от водача превозно средство застигнало попътно движещата му се пешеходка Ц. и я ударило в гръб със задната си част. Вследствие на удара пешеходката паднала върху асфалтовата настилка, а след това и под задната част на автомобила, преминавайки пред задната му ос, където дрехата й се заплела във въртящият се кардан. Водачът Н. спрял и видял попадналата под задната част на автомобила му пешеходка, а след това е изместил автомобила напред, за да окаже на пострадалата първа помощ. Вещото лице сочи, че не са установени обективни причини за настъпване на ПТП. Превозното средство било снабдено с две странични огледала и едно в кабината на водача, за задно виждане. Конструктивно, последният е имал възможност да наблюдава обекти на пътя назад, зад задната част на автомобила, съответно и назад странично – отляво и отдясно зад автомобила. Вещото лице е приело, че причината за настъпване на автопроизшествието от автотехническа гледна точка е, че водачът на т. а. „Мерцедес Вито“ е предприел движение на заден ход, но не е наблюдавал директно и непрекъснато полосата зад автомобила. В конкретната ситуация пострадалата пешеходка се е движела по паркинга, като не го е пресичала, а се е движела по неговата дължина, попътно на посоката на движещия се на заден ход автомобил. Намирала се е зад задната част на автомобила и водачът при потегляне е имал възможност да я възприеме последователно, най – напред през лявото странично огледало, а след изправянето на посоката на движение – през вътрешното огледало. При 4 възприемане на пешеходката, предвид ниската скорост на движение, водачът е имал техническа възможност да предотврати удара чрез спиране. Вещото лице е изразило становище, че ПТП е настъпило по невнимание от страна на водача при реализиране на маневрата „движение на заден ход“. Дори и да бъде възприета тезата на водача за невъзможност, съответно за затруднена възможност, за възприемане на обекти при движение на заден ход зад автомобила(т.нар. мъртва зона), същият е следвало да ангажира лице, което да наблюдава за наличие на препятствия или обекти зад автомобила и своевременно да предупреждава водача в тази насока, като в конкретния случай е можел да ползва съдействие от придружаващата го пътничка. В заключението е изложено, че при движение по ул. „Ивайло“ пешеходката е имала възможност да се движи и насочи от левия към десния тротоар към ул.