Решение № 4482 от 18.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4482 гр. Пловдив, 18.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330111982 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г. Л. К., ЕГН **********, против Районна прокуратура – Пловдив, ЕИК 1218173091526, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 229 ЗСВ вр. с чл. 218, ал. 2 ЗСВ вр. с чл. 128, т. 2 и чл. 245, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда.

В исковата молба се твърди, че от 04.07.2022 г. до 31.08.2023 г. и от 01.03.2024 г. до 30.06.2024 г., ищецът е изпълнявал длъжността *** в Районна прокуратура /РП/ - Пловдив“.

За периода от 01.09.2023 г. до 28.02.2024 г., ищецът е бил командирован, по силата на Заповед № РД-07-848 от 23.08.2023 г., на длъжността *** в Софийска районна прокуратура, поради което за този период, същият е получавал възнаграждение, дължимо за * а не за ***, съответно размерът на възнаграждението му за този период не е бил нормативно установен, поради което и ищецът не претендира възнаграждения за периода за неговото командироване в СРП.

Твърди, че за времето от 04.07.2022 г. до 31.08.2023 г. и от 01.03.2024 г. до 30.06.2024 г., през което е изпълнявал длъжността ***, му е начислявано основно месечно възнаграждение /ОМВ/, за заеманата от него длъжност, както следва: от 04.07.2022 г. до 31.12.2022 г. – 2992 лева; от 01.01.2023 г. – 31.08.2023 г. – 3471 лева; от 01.03.2024 г. до 30.06.2024 г. – 3928 лева.

Излага съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/, ОМВ за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на Националния статистически институт /НСИ/. В 1 съответствие с чл. 218, ал. 3 от същия закон, възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от Пленума на Висшия съдебен съвет /ВСС/.

Съгласно чл. 163 от ЗСВ най-ниската прокурорска длъжност е *** в РП“.

Счита, че е следвало да получава ОМВ не по-малко от предвиденото в закона за най-ниската длъжност, а именно удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на НСИ. Вместо това е получавал по-ниско възнаграждение от предвиденото в закона и за най-ниската длъжност, въз основа решения на Пленума на ВСС, който е определял ОМВ за длъжност, под определения в закона минимум за всички магистрати от районно ниво. С тези решения, постановени въз основа на вътрешни правила, всяка година е утвърждавана Таблица № 1 на ВСС за определянето на ОМВ за длъжност на магистратите. Сочи, че разпоредбата на чл. 218, ал. 3 ЗСВ предоставя възможност на Пленума на ВСС да определя възнагражденията на останалите длъжности в съдебната власт. Това обаче не означава, че му делегира правомощия да определя, за която и да е длъжност, ОМВ под законоустановения минимум, тъй като определения такъв в ЗСВ е с императивен характер и за магистратите той е аналог на минималната работна заплата.

Ищецът счита, че справедливият размер на ОМВ за заеманата от него длъжност *** в РП“ е в размер поне на предвидения в закона минимум, съобразен с данните на НСИ за всеки конкретен месец. След като НСИ събира и систематизира данни за средномесечната заплата в бюджетната сфера всеки календарен месец, то и предвидения в закона минимум следва да се актуализира на ежемесечна база.

По своя характер магистратското възнаграждение е такова за положен труд в съответния орган на съдебна власт /чл. 161 ЗСВ/, който се явява и негов ***. Спорът за неначислено и неизплатено възнаграждение на магистрат е трудов, с равнопоставени страни и с ответник структурата, в която той работи /арг. на чл. 61 КТ вр. чл. 229 ЗСВ/. В конкретния случай *** и надлежен ответник, по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ се явява РП - Пловдив, която е и третостепенен разпоредител с бюджетни кредити /арг. на чл. 13 (1), т. 6 и т. 8 от Правилника за администрацията на Прокуратурата на РБ/. В § 1, т. 2 от ДР на КТ е уредено и изключение от общите правила в трудовите правоотношения. В тези правоотношения надлежен ответник може да бъде даже поделение на държавно учреждение, което не е правосубектно, нито е процесуално правоспособно съгласно, чл. 27, ал. 2 ГПК, но е поделение или друга структура, където се полага труд. /Р № 99/03.07.19 г. по гр. д. № 1876/18 г. на ВКС, IV г. о ; арг. от Р № 60319/ 21.12.21 г по гр. д. № 998/21 г., на ВКС, IV г. о.; Р № 60176/ 17.08.21 г. по гр. д. № 3499/20 г. на ВКС, III г о. и др./ Твърди се, че през процесния период удвоената средна месечна работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в „Бюджетните организации и фондове, управлявани от държавата“ е била в следните размери: м. 07.2022 г. – 3744 лв.; м.

08.2022 г. – 3228 лв.; м. 09.2022 г. - 3526 лв.;м.10.2022 г. – 4182 лв.; м. 11.2022 г. - 3554 лв.; м. 12.2022 г. 4082 лв.;м.01.2023 г. - 3694лв.; м.02.2023 г. - 3386 лв.; м.03.2023 г. – 3442 лв.; м.04.2023 г. – 3884 лв.; м.05.2023 г. – 3564 лв.; м.06.2023г. – 3454 лв.; м.07.2023 г. – 3886 лв.; м.08.2023 г.-3820 лв.; м.03.2024 г. – 4186 лв.; м.04.2024 г. –4720 лв.; м.

2

05.2024 г. – 4666 лв.; м. 06.2024 г. – 4428 лв.

ОМВ за длъжност служи за база при определяне на БМВ. Ищецът твърди, че вследствие на посоченото несъответствие в размера на ОМВ за заеманата от него длъжност, за долу посочените месеци ответникът не му е изплатил сума в общ размер от 8 718.24 лв., представляваща сбор от неизплатени в брутен размер месечни ТВ, както следва: м. 07.2022 г.

– 725 лв.; м. 08.2022 г. – 236 лв.; м. 09.2022 г. – 354 лв.;м.10.2022 г. – 1190 лв.; м. 11.2022 г. 562 лв.; м. 12.2022 г. 1090 лв.; м.01.2023 г. – 223 лв.; м.04.2023 г. – 413 лв.; м.05.2023 г. – 123 лв.; м.07.2023 г. – 415 лв.; м.08.2023 г.-349 лв.; м.03.2024 г. – 258 лв.; м.04.2024г. – 792 лв.; м. 05.2024г. – 738 лв.; м. 06.2024 г. – 500 лв.

Тъй като, съгласно актовете за заемане на длъжност на ищеца, ТВ е платимо до края на текущия месец, ***ят му дължи и обезщетение за забавено плащане /мораторна лихва/ върху всяка една от горепосочените главници, считано от 1-во число на следващия месец, до датата на подаване на ИМ в съда - 03.07.2025 г., в общ брутен размер от 2 437.27 лв., както следва: за м.07.2022 г. – 303.49 лв.; м. 08.2022 г. – 90.94 лв.; м. 09.2022 г. – 201.04 лв.; м.

10.2022 г. – 437.15 лв.; м.11.2022 г. – 201.49 лв.; м. 12.2022 г. – 380.84 лв.; м. 01.2023 г. – 75.59 лв.; м. 04.2023 г. – 127.64 лв.; м. 05.2023 г. – 36.73 лв.; м. 07.2023 г. – 114.77 лв.; м. 08.2023 г.

– 94.08 лв.; м. 03.2024 г. – 47.45 лв.; м. 04.2024 г. – 135.83 лв.; м. 05.2024 г. – 117.10 лв.; м.

06.2024 г. – 73.13 лв.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 8718.24 лв. – сбор от неплатени в брутен размер ТВ, представляващи разлика между дължимото възнаграждение в предвидения в ЗСВ минимален размер от удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера и действително платените му суми, както следва: м. 07.2022 г. – 725 лв.; м. 08.2022 г. – 236 лв.; м. 09.2022 г. – 354 лв.;м.10.2022 г. – 1190 лв.; м. 11.2022 г. - 562 лв.; м. 12.2022 г.

1090 лв.; м.01.2023 г. – 223 лв.; м.04.2023 г. – 413 лв.; м.05.2023 г. – 123 лв.; м.07.2023 г. – 415 лв.; м.08.2023 г.-349 лв.; м.03.2024 г. – 258 лв.; м.04.2024г. – 792 лв.; м.

05.2024г. – 738 лв.; м. 06.2024 г. – 500 лв., както и сумата от 2437.27 лв. – сбор от обезщетения за забавено плащане /мораторна лихва/ в брутен размер, върху всяка една от главниците, помесечно, считано от 1-во число на следващия месец, до датата на подаване на исковата молба в съда – 03.07.2025 г., формирана както следва: за м.07.2022 г. – 303.49 лв.; м.

08.2022 г. – 90.94 лв.; м. 09.2022 г. – 201.04 лв.; м. 10.2022 г. – 437.15 лв.; м.11.2022 г. – 201.49 лв.; м. 12.2022 г. – 380.84 лв.; м. 01.2023 г. – 75.59 лв.; м. 04.2023 г. – 127.64 лв.; м. 05.2023 г.

– 36.73 лв.; м. 07.2023 г. – 114.77 лв.; м. 08.2023 г. – 94.08 лв.; м. 03.2024 г. – 47.45 лв.; м.

04.2024 г. – 135.83 лв.; м. 05.2024 г. – 117.10 лв.; м. 06.2024 г. – 73.13 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на настоящата искова молба – 03.07.2025 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 18.09.2025 г., поради частични откази от предявените искове, искането е да се ответника да заплати на ищеца сумата от 7970.81 лева – сбор от неплатени в брутен размер ТВ, представляващи разлика между дължимото възнаграждение в предвидения в ЗСВ минимален размер от удвоената 3 средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера и действително платените му суми, за периода от месец юли 2022 г. до януари 2023 г. вкл., за периода от месец април 2023 г. до месец август 2023 г. вкл., периода от месец март 2024 г. до месец юни 2024 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на главницата, както и за сумата от 2325.86 лева – сбор от обезщетения за забавено плащане /мораторна лихва/ в брутен размер, върху всяка една от главниците, помесечно, считано от 1-во число на следващия месец, до датата на подаване на исковата молба в съда – 03.07.2025 г.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба.

Счита, предявените искове за недопустими, тъй като съгласно установената съдебна практика * не е страна по трудово правоотношение. Работникът или служителят е физическо лице, което престира трудовата си сила въз основа на трудов договор, избор или конкурс по реда на КТ. * също така не е страна и по служебно правоотношение, защото държавният служител е физическо лице, което заема щатна длъжност в държавната администрация и подпомага даден орган на държавната власт в осъществяването на неговите (на държавния орган) властнически правомощия. Служебното правоотношение възниква след конкурс въз основа на административен акт, които обаче са по реда на Закона за държавния служител. За разлика от работника или служителя, и за разлика от държавния служител, * е висш орган на държавната власт и носител на властнически правомощия. Той е длъжен да осъществява правомощията си в полза на гражданите, а не в полза на ВСС или на съответната прокуратура. Редът за придобиването на статуса на прокурор се извлича от ЗСВ, а не от КТ или Закона за държавния служител. Препращането към КТ е субсидиарно и не бива да води до извода, че * е страна по трудово правоотношение (както също и препращането на Закона за държавния служител към КТ не води до извода, че държавният служител е страна по трудово правоотношение).

След като * не е страна по трудово правоотношение, следователно е непрецизно да се говори и за негов *, затова ** на Районна прокуратура гр.

Пловдив не може да се определи като такъв.

В случай, че не се възприемат доводите за недопустимост, счита, че исковата молба е неоснователна, тъй като неправилно е насочена към ответника, като *** на Районна прокуратура гр. Пловдив. Сочи, че в исковата молба се излага несъгласие с начина на определяне на размера на основното трудово възнаграждение за длъжността ***, която ищеца заема, за периода от 04.07.2022 г. до 30.06.2024 г., като магистратът претендира за повисок размер на основно месечно възнаграждение за посочения период.

По своя характер магистратското възнаграждение - основно и за допълнително трудово възнаграждение, е възнаграждение за положен магистратски труд и не е спорно, че между Районна прокуратура гр. Пловдив и ищеца съществува специфично правоотношение по полагане на труд, както и че ищецът като магистрат е престирал своя труд в Районна прокуратура гр. Пловдив, но следва да се има предвид, че определянето на възнагражденията на магистратите се е извършвало от Пленума на ВСС /към периода на исковата молба/ в съответствие със Закона за съдебната власт. По отношение на 4 възнагражденията на председателите на върховните съдилища, главния прокурор и директора на Националната следствена служба е налице изрична законова разпоредба на чл.

Разпечатката съдържа 36 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/789677d7-7a88-44e0-a7e5-868698f5ea73