Определение № 286 от 24.10.2022, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 286 гр. Търговище, 21.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.ОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И.ОВА Въззивно частно гражданско дело № 20223500500240 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 274 във вр. с 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София, чрез пълномощник юриск. Н., против разпореждане № 1878/30.09.22г., постановено по ч.гр.д. № 1240/2022 г. по описа на РС - Търговище, с което е отхвърлено частично заявлението на „АСВ“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против А. Р. М. за сумата 120.46 лв.- обезщетение за забава.

С оплаквания, че съдът неправилно е приел за недействителен процесния Договор за потребителски кредит, поради нарушени императивни изисквания на чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, по изложени съображения за незаконосъобразност и необоснованост на този извод на съда, частният жалбоподател моли разпореждането да бъде отменено и постановено уважаване на заявлението по чл. 410 ГПК изцяло.

След извършената проверка по чл. 278 от ГПК съдът констатира следното:

Частната жалба е допустима, но НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:

Жалбоподателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София е депозирал заявление по чл. 410 ГПК, уважено частично с издадената Заповед № 562/30.09.22 г. за сумата от 2389.83 лв.- главница по ДПК № CARU-15842612 от 29.03.2018 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България и длъжника А. Р. М., което вземане е прехвърлено в полза на заявителя по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземане (цесия) от 19.08.2019 г., Приложение № 1/24.01.22 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението 29.09.22 г. до окончателно изплащане на задължението, на осн.чл.

410 от ГПК, присъдил е разноски.

1

С обжалваното разпореждане заповедният съд е ОТХВЪРЛИЛ искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, САМО В ЧАСТТА за сумата 120.46 лв.- обезщетение за забава, считано от 06.05.21г. до подаване на заявлението 29.09.22 г., на осн.чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

По фактите: Не са спорни параметрите на процесния ДПК, с обща стойност на плащанията 9084.60 лв., при размер на кредита 5100 лв.; месечна погасителна вноска 151.41 лв., брой вноски: 60 (в погасителния план- 58), с посочен ГПР 21.70 %, лихвен процент 18.85 %, такса ангажимент 102 лв., застрахователна премия 1147.20 лв.

За да постанови частичния отказ, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 411, ал.

2, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 вр. с чл. 23 от Закона за потребителския кредит (ЗПК)

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК искането по чл. 410 ГПК се отхвърля когато „се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това“, като нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) дефинира неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, като „уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя“.

С изменението на ГПК (ред.ДВ. бр. 100/2019 г. ) в чл. 7, ал. 3 и чл. 411 ал. 2 т. 3 ГПК съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор за потребителски кредит, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия, по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК е категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 , т. 10 от ЗПК, ДПК трябва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя - сборът от общия размер на кредита и общите 2 разходи по кредита - §1, т 1-2 от ДР на ЗПК, изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид допускания.

От формална страна това изискване е спазено, посочен е ГПР, общата стойност на кредита, но се установява, че сключването на договор за застраховка на плащанията е условие за сключване на потребителския договор, поради което ГПР следва да отчита и предвидените плащания за дължимата застрахователна премия, които са включени в месечната погасителна вноска. В настоящото производство съдът не е в състояние да посочи какъв би бил ГПР, ако се отчитат и задължителните плащания за застраховка. Очевидно е обаче, че така посочения годишен процент на разходите, не отчита цялата финансова тежест за длъжника, за да се приеме, че е налице яснота у потребителя да прецени обхвата на цялото свое задължение, съобразно чл. 10, ал. 1 ЗПК, поради което и стойностното изражение на посочения процент на ГПР не покрива изискването на ЗПК и ЗПП за добросъвестност и преценка на равновесие между правата на потребителя и задълженията на търговеца.

Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Такова е и изискването на чл. 10, параграф 1, б.“ж“ от ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО: „…посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент“.

Основното изискване, с оглед защита правата на потребителя, е договорът да е сключен в писмена форма по ясен и разбираем начин. Клаузите на договора и съответните конкретни данни относно неговото задължаване и елементи от плащанията, следва да бъдат разписани по такъв „ясен и разбираем начин“, че потребителят да е във възможност да разбере икономическите последици от сключения договор още при подписването му; да прецени обема на своето задължение, което да е в съответствие с приетото в ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО на Eвропейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, и в частност чл. 10, параграф 2, във връзка със съображение 31 от Директивата.

За клаузи в договора за потребителски кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, в т.ч. застрахователни премии, съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. При съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава (съображения и от Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС).

3

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Като не е включил разноските за „Застрахователна премия“ при изчисляване на процесния ГПР, кредиторът е заобиколил изискванията на закона. Следва да се приеме, че процесният договор само на това основание се явява недействителен, поради което кредиторът следва да понесе санкцията за своето недобросъвестно поведение - липса на точна, ясна и вярна информация в договора, поради което потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него (чл. 23 ЗПК).

Тъй като претенцията, за която е постановен отказ, е търсена лихва за забава, при недействителност на договора, лихвата за забава не може да се търси на договорно основание, поради което е дължима от датата на поискване, обуславящо неоснователност на тази претенция.

Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в съответствие със закона и частната жалба против разпореждането следва да се остави без уважение, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София, чрез пълномощник юриск. Н., против разпореждане № 1878/30.09.22г., постановено по ч.гр.д. № 1240/2022 г. по описа на РС - Търговище, с което е отхвърлено частично заявлението на „АСВ“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против А. Р. М. за сумата 120.46 лв.- обезщетение за забава, считано от 06.05.2021г. до 29.09.2022 (датата на подаване на заявлението в съда).

Определението не подлежи на обжалване - т.8 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4