Решение № 5625 от 31.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5625 гр. София, 31.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно наказателно дело № 20221110216463 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от К. Р. Р., ЕГН **********, против наказателно постановление (НП) № 22-4332-001318 от 18.02.2022 г., издадено от началник група в ОПП – СДВР, с което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

С жалбата се иска цялостна отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява от адв. С., която поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по основателността на жалбата.

1

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Н а 18.01.2022 г. около 08:50 часа в гр. ***, жалбоподателят К. Р. Р. управлявал товарен автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на „***“ ООД, по бул. „***“, с посока на движение от ул. „***“ към ул. „***“, като на около 20 метра преди кръстовището с бул. „***“, поради движение с несъобразена скорост със състоянието на пътя – мокра настилка, реализирал ПТП в дясно в метален стълб.

На мястото на произшествието били изпратени служителите на ОПП СДВР И. А. И. и свид. Х. И. Х., които поискали документите на жалб. П. И. П., но той не носил в себе си и не им представил контролния талон към свидетелство за управление на МПС.

При тези обстоятелства бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 451045 от 18.01.2022 г. от свидетеля Х. И. Х., на длъжност „младши автоконтрольор“ при ОПП – СДВР, в който действията на жалбоподателя Р. били квалифицирани като нарушения на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието един свидетел на установяване на нарушенията и на същата дата бил предявен на жалбоподателя Р., който го подписал без възражения и получил екземпляр от същия. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили възражения срещу така съставения АУАН.

На база на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление № 22-4332-001318 от 18.02.2022 г., от началник група в ОПП – СДВР, с което основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на К. Р. Р. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т.

1 от ЗДвП.

Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели Х. И. Х. (актосъставител), И.

М. А. и Д. В. Р., и надлежно приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени 2 доказателства, които са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията свидетелите Х. И. Х. (актосъставител), И. М. А. и Д. В. Р. и прецени, че показанията им са пълни, последователни и логични, без вътрешни противоречия, като в тях свидетелите излагат своите преки и непосредствени възприятия. Свидетелят Х. е възприел непосредствено поведението на жалбоподателя на пътя, като в разпита си пред съда дава сведения относно обстоятелствата по настъпилото ПТП и условията на пътната настилка, която същият определя като покрита с тънък слой, невидим лед, поради което водачът е изгубил контрол над МПС и се е ударил. Свидетелят, А., излага сведения относно състоянието на пътната настилка и щетите нанесени на МПС вследствие на реализираното ПТП, макар че той не е бил пряк свидетел на самото възникване на ПТП-то, защото по това време н е се е намирал на процесното място, показанията му са в унисон с показанията на полицейски я служител. Ето защо, съдът му дава вяра изцяло.

Показанията на свидетеля Д. В. Р. в по-голямата си част представляват предположения, поради което същите не са на самостоятелно основание годни да установят точния механизъм на ПТП.

За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни доказателства.

Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е подадена от надлежно легитимирана страна – санкционираното лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, както и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

3

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл.

84 от ЗАНН.

В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, във вр. със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на установените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове. При съставяне на АУАН са спазени и изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, като препис от НП е бил връчен срещу подпис на упълномощен представител на жалбоподателя.

I. Относно нарушението по пункт 1 от НП:

Настоящият съдебен състав намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като са нарушени разпоредбите на чл.

42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съгласно които АУАН и НП следва да съдържат пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при което то е извършено. В случая в АУАН и НП досежно нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е посочено единствено, че жалбоподателят поради несъобразена скорост със състоянието на пътя мокра настилка е реализирал ПТП. За да е описано нарушението по изискуемия от закона и разбираем за нарушителя начин, позволяващ санкционираното лице да организира защитата си, следва в АУАН и НП да е посочено какво конкретно водачът е направил или е пропуснал да стори, за да се стигне до ПТП; в какво се е изразявала интензивността на движението; имало ли е и други участници в движението и какво е било тяхното поведение на пътя; имал ли е възможност водачът да избегне този удар; скоростта на движение на МПС и т.н.

От показанията на актосъставителя се установява единствено, че пътната настилка е била заледена. В случая обаче нито в АУАН, нито в НП е посочено каква е била скоростта на движение на управлявания от 4 жалбоподателя автомобил, каква е била интензивността на движението и защо АНО е приел, че скоростта не е била съобразена с интензивността на движението и със състоянието на пътната настилка. В АУАН АНО е посочил, че жалбоподателя е реализирал ПТП в метален стълб, а в приложения Протокол за ПТП данните в тази насока са за реализирано ПТП в дърво и бетонен стълб.

Същевременно съдът намира, че не се събраха и доказателства, от които по безспорен начин да се установи, че жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В този смисъл следва да е налице причинно-следствена връзка между виновното поведение на водача и настъпилото ПТП. В конкретния случай следва жалбоподателят да не е изпълнил едно измежду задълженията си по чл. 20, ал.

2 о т ЗДвП, в резултат на което нарушение да е настъпило ПТП. По делото обаче не се събраха каквито и да е доказателства, от които да се установи, че жалб. Р. е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 о т ЗДвП, а именно че не е съобразил скоростта на движение на управлявания от него товарен автомобил със състоянието на пътя. Не е посочено с каква скорост се е движил процесният автомобил, каква е била пътната обстановка и интензивността на движението, поради което и не би могло да се установи каква скорост би била съобразена с конкретната пътна обстановка. Предвид това не може да се направи извод по безспорен и категоричен начин дали причината за настъпване на ПТП е именно несъобразена с пътната обстановка скорост.

По изложените аргументи и като прие, че е налице непълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, съдът намира освен че са нарушени императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, са довели и до неяснота на административното обвинение.

5

С оглед на това НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по пункт 1.

ІІ. По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

Относно нарушението по т.2 на НП- разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП (в редакцията към датата на извършване на нарушението) въвежда задължение за водачите на моторни превозни средства да носят свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролен талон към него. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му /ал. 1/, като ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, се прилага онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя /ал. 2/. Поблагоприятен във всички случаи е този закон, който изключва наказауемостта на даден вид деяние, третирано дотогава като административно нарушение, или предвижда по-леко наказание по-размер или вид.

С измененията на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП, обн. в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., е отпаднало задължението на водача на МПС да носи контролния талон към свидетелството за управление на моторно превозно средство. От това следва, че е отпаднала наказауемостта по отношение на деянието за неносене на конролен талон, макар същото да е попадало под административнонаказателния състав на изменената разпоредба към датата на извършването му. Видно от така изложеното, макар от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства по категоричен начин да се установи, че на посочените в обжалваното НП дата и място жалбоподателят В.

А. в качеството му на водач на МПС да не е представил при извършената му проверка контролен талон към СУМПС, то по изложените по-горе съображения наказателното постановление следва да се отмени в тази му част.

Разпечатката съдържа 41 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/78959df6-eb0c-4c0c-a556-ae4b8723a2c0